Решение по дело №652/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗдвП/.

Образувано е по жалба от А.И.А., ЕГН ********** ***, чрез адв. А.Х. от ****, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0819-000278/02.03.2023 г. издадена от полицейски инспектор В.С.И. в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Варна, по чл. 171 т. 1 б.“б“ от Закон за движението по пътищата /ЗдвП/, с която му е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на закона. Твърди, че е отказал извършване на проверка с дрегер, а впоследствие да даде проба за токсико-химичен анализ, поради уплаха, тъй като имал свити цигари, че не са му дадени никакви талони за анализ, поради което не е извършил нарушение, изразяващо се в неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване. Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира направените съдебно-деловодни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител – адв. Х., който поддържа жалбата и моли оспорения административен акт да бъде отменен.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор В.С.И. към сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Г. Г., който оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

На 01.03.2023г. в 22.15ч. в гр. Варна, Приморски парк, по Крайбрежната алея посока Уейк парк А.А. управлява собствения си лек автомобил марка „Хонда“ с рег. № ****, като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000, с фабричен № ARPK-0014. Издаден му е Талон за медицинско изследване /ТМИ/ № 0151793, който е подписан от него лично, както и Протокол за медицинско изследване № 1189/01.03.2023г., в който е обективиран отказ да даде кръв и урина за изследване, също подписан от жалбоподателя.

Съставен е АУАН серия GA № 903758 за това, че жалбоподателят отказва за му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози, с което е нарушил чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От представените в преписката по издаване на оспорвания акт Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК, който да е основание за прогласяване на нейната нищожност.

Оспорваната в това съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП. За да се наложи ПАМ е достатъчно да бъде налице отказ за извършване на проверка с техническо средство или тест за употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози. Следователно, не е налице основание за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен поради това, че същият не е издаден при спазване на изискванията за форма на акта, съобразно чл. 146 т. 2 от АПК.

Правилно е приложен и материалният закон. Временно отнемане на СУМПС на водач, съгласно чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП, се извършва при отказ да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В случая съдът, с оглед писмените доказателства приема за безспорно установено извършено от А.А. нарушение на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, а оттук и правилно отнасяне на казуса към хипотезата на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП. Кредитирайки писмените доказателства по делото, вкл. АУАН и ТМИ № 0151793, съдът приема за доказано, че жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил, т. е. че е имал качеството водач на МПС, както и че е отказал да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000, с фабричен № ARPK-0014. Издаденият талон за изследване е в предписаната от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози форма. Същият не е оспорен с годни доказателства, поради което се ползва с материалната доказателствена сила на официален документ. В него е отразено, че водачът е отказал да бъде изпробван с доказателствен анализатор и медицинско и химическо изследване. Талонът, както и Протокол за изследване по Наредба № 1/2017г. - № 1189/01.03.2023г., са подписани лично от жалбоподателя, поради което неоснователни се явяват твърденията му за незаконосъобразност, свързани с нарушение на закона от страна на органа поради това, че не са му давани талон или други документи.

Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание. Ето защо тя се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но не повече от 18 месеца“. Релевантният за приложението на чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП юридически факт е фактът на установен отказ на водача на МПС от извършване на проверка с техническо средство или отказ да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, каквото безспорно е установено в настоящото производство.

Съдът намира, че не са налице основания за отмяна на оспорения акт. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл. 143 ал. 3 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл. 172 ал. 5 от ЗДвП

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.А., ЕГН ********** *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0819-000278/02.03.2023 г., издадена от полицейски инспектор В.С.И. в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Варна

ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто/.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: