МОТИВИ към Решение от 19.09.2017г.,
постановено по АНД №3310/2016г. по описа
на ПРС – ХVІІІ н.с.
Производството е по реда на
чл.378 от НПК.
Районна прокуратура гр.
Пловдив е внесла в съда за разглеждане постановление, с което прави предложение
обвиняемият Н.И.С., ЕГН:********** да бъде освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на
18.06.2015г. в с. ***, Пловдивска област, при управление на МПС – лек автомобил
„Хонда Сивик” с рег. № ***, е нарушил правилата за движение, визирани в чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на С.Х.С. *** средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на дъгите на С2, С3 и С4 шийни прешлени, причинило трайно затрудняване
движението на шията му – престъпление по чл.343, ал.1, буква „б”, предл. 2-ро,
вр. чл.342, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа предложението, като счита, че обвиняемият следва да бъде признат за
виновен, като му бъде наложено административно наказание – ГЛОБА в размер от
2500 лева. Пледира и за налагане на наказание „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от една година и четири месеца. Счита, че направените по делото
разноски следва да бъдат възложени на обвиняемия.
Защитникът на обвиняемия – адв. Н.Г., счита, че
обвинението не е доказано по категоричен и насъмнен начин. Моли за
постановяване на оправдателна присъда.
Обвиняемият Н.С. не се признава за виновен, дава
обяснения по обвинението. В хода на съдебните прения, поддържа становището на
защитника си. При последната си дума моли съда да постанови оправдателен
съдебен акт.
Нито обвиняемият, нито защитникът му вземат
становище относно направените по делото разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият Н.И.С.
е роден на ******, ***, б., български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, безработен, ЕГН:**********.
Обвиняемият Н.С. притежавал свидетелство за
управление на МПС№********* от 23.04.2015г.
Обвиняемият Н.С. и свид. С.С. били братовчеди. Двамата
живели в с.***, област Пловдив и до средата на месец юни 2015г. били в добри
отношения.
На 05.06.2015г. свид. С.С.
закупил на свое име лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№***, макар и да не
притежавал свидетелство за управление на МПС.
На 18.06.2015г. бащата на свид.
С.С. - свид. Х.С., се прибрал в дома си привечер от работа с посочения по - горе
лек автомобил, който ползвал за придвижване до работа, тъй като собственият му
автомобил бил в ремонт. Малко след това се прибрал и свид. С.С., който бил
заедно с братовчед си - обв. Н.С.. Последният обаче останал на улицата. Същият
провел преди това телефонен разговор със своята позната - свид. М.Т., живуща ***
и се уговорил с нея да се видят в с. Крислово, като казал, че ще дойде с
неговия братовчед - свид. С.С.. Последният взел ключовете за лекия автомобил
„Хонда Сивик“ и заедно с обвиняемият отишли да купят шише бира. Непосредствено
след това потеглили за срещата с момичетата в с. Крислово, като на отиване
шофирал свид. С.С.. Двамата братовчеди пристигнали в с. Крислово около 20.00
часа. Там се видели със свидетелите М.Т., Д.Т., Н.Т. и С.Т.. По време на
срещата с младежката компания от с.Крислово обв. Н.С. и свид. С.С. ходили до
магазина в с.Крислово, за да закупят още една двулитрова бутилка с бира. Започнали
консумацията на бирата в района на срещата, което било на автобусната спирка до
стадиона. Основно пиел свид. С.С.. Обв. Н.С. отпил само няколко пъти. Малко
преди 21.30 часа компанията се разотишла. Тръгнали си и двамата братовчеди.
Първоначално да шофира лекия автомобил се качил свид. С.С.. Няколко метра след
като потеглил обаче получил телефонно обаждане от негов приятел – З.Б., при
което последният му казал, че в с. *** има полицейски служители. Поради това
свид. С.С., макар че не предоставял автомобила си на друг освен на баща си,
помолил обвиняемият да се качи да кара той. Причините били свързани с
полученото предупреждение за полицаи, със състоянието на свидетеля С.С., в
резултат на приетия от него алкохол, както и с обстоятелството, че последният не
притежавал свидетелство за управление на МПС, а обв. Н. С. бил правоспособен водач на МПС, категория
В. Обвиняемият
се съгласил и седнал зад волана, а свид. С.С. пътувал като пътник, седнал на
предната дясна седалка. Междувременно обвиняемият провел телефонен разговор със
своите познати - свидетелите К.О. и А.А., които били в ресторанта в с. *** и
обещал да отиде при тях, след като вечеря, без да ги уведомява, че в момента се
намира с братовчед му в с.Крислово.
Малко преди да влезнат в с.***, автомобилът на
свид. С.С., управляван от обвиняемия, се разминал с друг автомобил, излизащ от
селото, в който пътували свидетелите М.Д. и А.И.. Времето било сухо, но вече
било мръкнало и автомобилите се движели на къси светлини. Обв. Н.С. навлязъл в
селото със скорост над разрешената за движение в населено место - 50 км./час.
При навлизане в с.*** с критична скорост от около 73 км./час той не могъл да
овладее автомобила при първия остър ляв завой на ул. „***“. Автомобилът се
унесъл, пресякъл насрещната лява лента за движение и се ударил с дясната си
част в две дървета извън пътното платно, като се установил в положение, в което
предната му част била застанала почти перпендикулярно на порталните метални
врати на жилищен имот, в който живеел свид. Т.Т., като дори предната дясна част
на колата се допирала до металната врата. От удара в дървото, което било
по-близкото до портала, МПС- то се спряло.
В резултат на ПТП - то свид. С.С., който пътувал без поставен
обезопасителен колан ударил главата си в дясната й теменна област в дясната
колонка на МПС - то и получил контузии на главата, шията и тялото, както и
счупване на дъгите на три шийни прешлени - С2, СЗ и С4. От удара получил и
мозъчно сътресение проявило се под формата на зашеметяване и дезориентация. На
обв. Н.С. не били причинени видими травматични увреждания. Той слязъл сам от
колата и отишъл близо до дясната й страна, по която имало видими увреждания.
Започнал да пита свид. С.С. как се чувства, дали не е пострадал много и да му
повтаря „брачед, блъснахме се...“. След малко пострадалият С.С. се посъвзел,
като казал на обвиняемия, че не може да се движи. В това време до местопроизшествието
дошъл свид. Т.Т., който по време на катастрофата бил в дома си и неговото
внимание било привлечено от вдигнатия при ПТП-то шум и от лая на домашното му
куче. Той заварил обвиняемия Н.С. прав до колата и чул част от въпросите му към
пострадалия С.С., седнал на дясната пътническа седалка отпред в купето на
автомобила. Свид. Т. посъветвал двамата младежи да повикат линейка на тел. 112,
на който съвет съвземащият се С.С. реагирал с думите, че е по-добре да не викат
линейка.
В това време обвиняемият бил потърсен по телефона
от свид. К.О., тъй като закъснявал за уговорената среща с него и със свид. А.А.
повече от час. Казал само, че е станала катастрофа в началото на селото и че ги
чака на мястото й. Свидетелите О. и А. бързо отишли с автомобила на свид. О. на
местопроизшествието и заварили там стоящия прав извън колата обвиняем и намиращия
се на предната дясна седалка пострадал С.С., който очевидно бил в недобро
здравословно състояние и зашеметен. По мобилен телефон свид. А.А. се обадил на
тел.112, като помолил да бъде изпратена линейка с лекарски екип, тъй като имало
пострадало момче при катастрофа. След малко по искане на свид. С.С., обв. Н.С. помолил
свид. А. отново да се обади на тел.112 и да откаже изпращане на линейка. Свид. А.А.
сторил това и поискал да не се изпраща линейка, тъй като момчето се било
„оправило“ и не се нуждаело от лекарска помощ. Малко след пристигането на свид.
А. и свид. О. намиращият се на местопроизшествието свидетел -Т. се прибрал в
дома си, тъй като бил уверен от обвиняемия и пристигналите свидетели, че те ще
се справят с положението и без неговата помощ. Малко след това свид. С.С.
потърсил по мобилния телефон брат си – свид. С.С. и разбрал, че същият не е
добре здравословно и че има катастрофа в началото на с.***. Притеснен от чутото
свид. С.С. казал на баща си за катастрофата и тръгнал набързо към началото на
с.***. Бил последван след малко и от бащата. На място свидетелите С.С. и Х.С.
/бащата/ заварили свид. С.С. извън колата, придържан прав от обвиняемия.
Пострадалият С.С. бил изваден от колата от свид. К.О. през предната лява врата,
тъй като тази от дясната страна била повредена от удара. Като дошли роднините
на пострадалия обвиняемият мълчал и бил бял като платно. Свидетелите С.С. и Х.С.
поели пострадалия, който все още бил сравнително дезориентиран и в шок. Оставили
го извън улицата на тротоара и го накарали да легне на одеяло, поискано от
живеещи наблизо съселяни. Докато свид. С.С. се опитвал да разговаря с брат си,
обвиняемият Н.С. по съвет на баща си, даден му по телефона, напуснал
местопроизшествеието, като не дочакал идването на полицейски екип и екип на спешната
медицинска помощ. В това време свид. С.С. споделил с брат си, че катастрофата е
предизвикана от обв.Н.С., който е управлявал автомобила и се блъснал в дървото.
На пристигналите на местопроизшествието двама служители на МВР свид. С.С. също
казал, че колата не е шофирал той, а друго лице. На място ***, между които свидетелят
Г.В., установили двамата свидетели - А. и О., както и двамата роднини на
пострадалия – свидетелите С.С. и Х.С.. Разпитали устно свидетелите А. и О., които
им казали, че са пристигнали на местопроизшествието около 22,15 часа, след като
са били информирани за катастрофата по телефона от обв.Н.С..
На място пристигнал и лекарски екип, като с
линейка пострадалият С.С. бил транспортиран в УМБАЛ „Св.Г.“***. Там бил подложен
на консервативно лечение и успешно вертикализиран. Поради констатираното счупване
на трите шийни прешлени, му била поставена яка на Шванц, която трябвало да носи
два месеца. След едноседмично болнично лечение свид. С.С. бил изписан от лечебното
заведение за домашно лечение. След около месец и половина същият подал жалба до
Районна прокуратура за причинната му средна телесна повреда при ПТП, причинено
от обв.Н.С..
На 19.06.2015г. бил извършен оглед на
местопроизшествието, за което бил съставен протокол за оглед и изготвен
фотоалбум.
В хода на досъдебното производство била назначена
и изготвена комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза,
изготвена от вещите лица д-р М.Б. и инж. С.М.. От заключението й се установява,
че при ПТП, станало на 18.06.2015г. в землището на с. ***, на С.С. е било
причинено: контузия на главата, шията и тялото, мозъчно сътресение, счупване на
дъгите на С2, С3 и С4 шийни прешлена, оток и кръвонасядане в дясната теменна
област на главата. Счупването на дъгите на С2, С3 и С4 шийни прешлена е довело
до затрудняване на движенията на шията /средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК/. Мозъчното сътресение, протекло със степенно разстройство
на съзнанието под формата на леко зашеметяване, е довело до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Контузията на главата, шията
и тялото, отокът и кръвонасядането в дясната теменна област на главата поотделно
и в съвкупност са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето.
Описаните увреждания на С.С. са причинени от действието на твърд тъп предмет,
от удар или притискане с или върху такъв и е възможно да възникнат ако той е
бил пътник на предната седалка в дясно, без поставен обезопасителен колан,
който при напускането на платното и удара на лекия автомобил в дърветата е
ударил главата си в дясната теменна област в дясната колонка и е изкривил шията
си, при което се е получило и счупването
на дъгите на С2, С3 и С4 шийни прешлена. Скоростта на движение на лек
автомобил „Хонда Сивик“ непосредствено преди произшествието е била около 73
км/ч. Водачът на лекия автомобил „Хонда Сивик“ е имал техническа възможност да
избегне произшествието, ако бе навлязъл в завоя със скорост по – малка от
критичната, за да избегне занасянето на автомобила. В експертното заключение е
посочен и най – вероятният механизъм на настъпилото ПТП от техническа гледна
точка: Водачът е управлявал лекия автомобил по платното за движение на ул.
„Възраждане“ в с. *** в посока от изток на запад. При достигане на ляв завой на
пътя водачът е навлязъл със скорост близка до критичната. Така автомобилът се е
унесъл, като първо е започнало плъзгане на задния мост, а след това и на
предния. Това е довело до преместване на автомобила странично, с едновременно
движение по спирала с непрекъснато намаляване на радиуса на завоя. Така лекият
автомобил е напуснал платното за движение от ляво, след което се е ударил в две
дървета. След ПТП- то автомобилът се е установил на мястото и в положението,
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основна
причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка, според
експертното заключение, е че водачът на лекият автомобил е загубил контрол над
автомобила поради движение със скорост близка до критичната за ляв завой на
пътя. Според вещите лица при наличие на двама човека в автомобила, като се има
предвид установените травми по свидетеля С.С. и липсата на травми по обв. Н.С.
и като се има предвид механизмът на движение на телата в купето на автомобила
при удара в дърветата, то следва, че обвиняемият Н.С. е бил водач на лекия
автомобил, а свид. С.С. е бил пътник на дясната седалка. Разпитани в съдебно
заседание вещите лица поддържат заключението.
В хода на досъдебното производство била назначена
и изготвена авто – оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.М., от
чието заключение се установява, че стойността на причинените имуществени вреди
по лек автомобил „хонда Сивик“, с рег. № *** към датата на настъпилото ПТП е
1006 лева.
В хода на досъдебното производство била назначена
и изготвена химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв
и урина, от чието заключение се установява, че в изпратените за изследване
проби кръв от пострадалия С.С. се доказва наличие на алкохол от 0,91 промили.
В хода на съдебното производство беше назначена и
изготвена и допълнителна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице
инж. С.М., от чието заключение се установява, че водачът на лек автомобил
„Хонда Сивик“ би имал техническа възможност да избегне произшествието, ако бе
навлязъл в завоя със скорост по – малка от критичната, за да избегне занасянето
на автомобила, като най – добре е било да се движи с т.н. „комфортна скорост“,
т.е. такава, при която максималното странично ускорение е не повече от 80 %,
т.е. не повече от 65 км/ч.
В хода на съдебното производство бяха разпитани
всички свидетели, разпитани в досъдебното производство, независимо от
обстоятелството, че показанията на тези свидетелите, дадени в досъдебното
производство могат да бъдат преценени на осн. чл.378, ал.2 от НПК.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства, а именно изцяло от показанията на
свидетелите С.С. /дадени пред съда и в хода на досъдебното производство/, М. Т. /дадени в хода на досъдебното
производство/, Д.Т. /дадени пред съда и в хода на досъдебното производство/, Н.Т.
/дадени пред съда и в хода на досъдебното производство/, С.Т. /дадени пред съда
и в хода на досъдебното производство/, Г.В. /дадени пред съда и в хода на
досъдебното производство/, М.Д. /дадени пред съда и в хода на досъдебното
производство/, А.И. /дадени пред съда и в хода на досъдебното производство/, С.С.
/дадени пред съда и в хода на досъдебното производство/, Х.С. /дадени пред съда
и в хода на досъдебното производство/, Г.П. /дадени пред съда/. При изграждане
на изводите си за фактическата установеност на развилите се събития съдът
кредитира отчасти показанията на свидетелите М.Т. /дадени пред съда/, И.С.
/дадени пред съда/, А.А. /дадени пред съда/, К.О. /дадени пред съда/ и Т.Т.
/дадени пред съда/. Показанията на последните трима свидетели, депозирани в досъдебното
производство и преценени в настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК, се
възприемат изцяло. Отчасти се кредитират и обясненията на обвиняемия Н.С.,
депозирани непосредствено пред настоящия съдебен състав.
Свидетелските
показания, в кредитираната от съда им част, са логични, обективни и
взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване, като
всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития е станал непосредствен очевидец. Някои от обстоятелствата,
за които свидетелите дават показания нямат връзка с обстоятелствата, свързани с
главния факт на доказване по делото, поради което и наличието на известни
противоречия по факти, стоящи извън предмета на доказване, не е основание да не
бъдат кредитирани твърденията им.
На казаното
от свид. М.Т., при проведения й разпит пред съдебния състав, че е научила за
катастрофата от своята приятелка Н.Т. не може да се даде вяра, тъй като не само
противоречи на изнесените от нея твърдения в хода на досъдебното производство,
че е научила за катастрофата именно от обвиняемия Н.С., но и на посоченото от
свид. Н.Т., че М. е научила първа, а тя сама е научила от нея.
Съдът
поглежда критично и на част от показанията на свид. Т.Т., депозирани пред съда.
Тъй като в хода на разпита му пред настоящия съдебен състав възникнаха известни
противоречия с казаното от него пред разследващия орган се наложи на осн.
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК да бъдат приобщени показанията му, дадени
пред органа на досъдебното производство досежно обстоятелства, свързани с това
били ли са и свид. С.С. и обв. Н.С. при автомобила при появата на свид. Т., с
кого от тях първоначално свид. Т. е провел разговор, както и за това къде са се
намирали краката на свид. С.С.. Именно така приобщените показания от
досъдебното производство се възприемат от съда при изграждане на изводите му от
фактическа страна, а не казаното от него в хода на съдебното производство. Не
само заради времето, в което са депозирани едните и другите и по – голямата
яснота на спомена, но и заради нелогичността на посочената от него причина за
наличието на констатираното противоречие.
Изнесените
пред съда твърдения от свидетелите А.А. и К.О. също се кредитират отчасти. Казаното от
свидетеля А.А. пред съда не се възприема в частта, в която сочи, че свид. С.С.
му е казал да отложи линейката. За това обстоятелство се дава вяра на
изнесеното от него пред органа на досъдебното производство където категорично е
посочил, че именно обв. Н.С. му е казал да се обади отново на тел. 112 и да
откаже линейка и полиция. Пред съда обаче беше колеблив в изнасянето на този
факт, тъй като хем твърдеше, че пострадалият е отправил молбата, хем пък че не
може да каже дали не е бил обвиняемият. За същото обстоятелство не се
възприемат и показанията на свид. К.О., дадени пред настоящия съдебен състав.
На
заявеното пред съда от свид. И.С., че във времето на катастрофата синът му –
обв. Н.С., се е прибрал до дома им и е поискал пари от него, не се дава вяра.
Така изнесените твърдения са в директно противоречие с всички останали събрани
доказателства, кредитирани от съда и сочещи като автор на престъплението именно
обвиняемият. Безспорно е, че същият е заинтересовано от изхода на делото лице,
като показанията му са изолирани и се подкрепят единствено от обясненията на
обвиняемия, които съдът в тази част не възприема.
Обясненията
на обвиняемия се ценят единствено относно заявеното от него за развилите се
събития преди отпътуването от с. Крислово за с. ***. За случилото се след това
обясненията на обвиняемия представляват единствено израз на възприетата от него
защитна позиция. Действително обясненията на обвиняемия имат двояка природа,
като освен защитна позиция са и доказателствено средство. Но за да може да се
изграждат изводите от фактическа страна върху неговите обясненията, същите
следва да кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, което в
случая не е така. Израз на възприетата защитна позиция е заявеното от обвиняемия,
че не той е управлявал лекия автомобил, че е видял катастрофата като страничен
наблюдател и се е озовал на мястото, само за да помогне. На първо място следва
да се посочи, че така изнесените твърдения са изолирани и в директно противоречие
със заявеното от пострадалия, за който липсват основания за некредитиране на
показанията му. Освен това обясненията на обвиняемия не кореспондират и на
останалите гласни и писмени доказателства, кредитирани от съда. Казаното от
него е в директно противоречие и с едно абсолютно обективно доказателство,
каквото е заключението на назначената и изготвена комплексна съдебно медицинска
и автотехническа експертиза. От същото категорично се установява, че при
наличие на двама човека в автомобила, като се има предвид установените травми
по свидетеля С.С. и липсата на травми по обв. Н.С. и като се има предвид
механизмът на движение на телата в купето на автомобила при удара в дърветата,
то следва, че обвиняемият Н.С. е бил водач на лекия автомобил, а свид. С.С. е
бил пътник на дясната седалка. Това заключение, съпоставено с останалите
доказателства, на които съдът дава вяра, сочи недвусмислено на категоричния
извод за причинени на свид. С.С. травматични увреждания, като пътник в лекия
автомобил, а не като водач на същия. В аспекта на казаното не следва да се
уважи като основателно направеното възражение на защитата за липса на
доказателства за виновността на обвиняемия, както и за дискредитиране на
казаното от пострадалия. В тази насока от страна на защитата се посочи, че
именно пострадалият е помолил да бъде отказана поисканата помощ от тел.112,
защото нямал документи и бил пил, както и че в района е нямало предварителна
разстановка на полицейски патрул, в какъвто смисъл са показанията на свид. С.С.,
че му е било казаното от негов приятел. Без значение за виновността на
обвиняемото лице е какви именно са били подбудите на собственика на лекия
автомобил досежно отказването на помощ от спешен телефон 112, както и имало ли
е предварително разстанован полицейски патрул в района на ПТП – то. Важното в
случая е, че травматичните увреждания на пострадалия са били причинени на същия
като пътник в лекия автомобил, а не като негов водач, както неистинно твърди
обвиняемия. А за това, че именно обвиняемият Н.С. е бил водачът на
катастрофиралия лек автомобил може да се съди не само от показанията на
пострадалия, но и от показанията на свидетелите М.Д. и А.И., които категорично
посочват, че са видели двама човека да пътуват в автомобила.
При
постановяване на решението си съдът възприема и заключенията на назначените в
хода на досъдебното производство комплексна съдебно – медицинска и автотехническа
експертиза, авто
– оценъчна експертиза и химическа експертиза, както и заключението на
назначената в хода на съдебното производство допълнителна автотехническа
експертиза. Експертните заключения според преценката на настоящия съдебен
състав са извършени компетентно и безпристрастно, с нужните професионални
знания и опит и съответстват на останалите доказателства, относими към
изследваните обстоятелства.
Изложената
фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал на
осн. чл.283 от НПК – заверено копие
на епикриза /л.27 от дос.пр./, протокол за оглед на местопроизшествие от
19.06.2015г., ведно с приложен към него фотоалбум /л.29 – 40 от дос.пр./,
протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество /л.73 от дос.пр./, талон за медицинско изследване /л.74 от дос.пр./,
заверено копие на медицинска документация /л.116 – 136 от дос.пр./, справка от началник
РЦ 112 – Кърджали /л.138 от дос.пр./, протокол за оглед на веществени
доказателства /л.142 от дос.пр./, справка за съдимост /л.152 от дос.пр./,
характеристична справка /л.153 от дос.пр./, заверено копие на Свидетелство за
регистрация Част І /л.154 от дос.пр./, договор за покупко – продажба на МПС
/л.155 - 156 от дос.пр./, разписка /л.157 от дос.пр./, справки за нарушител
/водач /л.158 – 159 от дос.пр./, справки от РУП – Труд при ОДМВР – Пловдив
/л.113 и л.133 от съд.пр./,
На база на събраните доказателства,
при така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият
Н.И.С., ЕГН:********** е
осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.343, ал.1, буква „б”,
предл. 2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 18.06.2015г. в с. ***,
Пловдивска област, при управление на МПС – лек автомобил „Хонда Сивик” с рег. №
***, е нарушил правилата за движение, визирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на С.Х.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на дъгите на С2, С3 и С4 шийни прешлени, причинило трайно
затрудняване движението на шията му.
От обективна страна
обвиняемият е нарушил правилата за движение по пътищата, визирано в чл.21, ал.1
от ЗДвП, като в резултат на това е предизвикал пътно – транспортно произшествие
и е причинил на пострадалия средна телесна повреда, изразяваща се
счупване на дъгите на
С2, С3 и С4 шийни прешлени, причинило трайно затрудняване движението на шията му. Налице е нарушение на
посочената императивна разпоредби на ЗДвП, тъй като обвиняемият, не е спазил
забраната й - при движение в населено
място, управлявайки пътно превозно средство - лек автомобил „Хонда Сивик” с
рег. № ***, с категория „В“, да не превишава стойността на скоростта си над 50
км/ч. Същият се е движил със скорост от около 73 км/ч. /превишена/. Последица
от така нарушеното правило за движение по пътищата от страна на обвиняемия е настъпилото
ПТП и причинената на пострадалия в резултат на него средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
От субективна страна деянието
е извършено по непредпазливост, тъй като обвиняемият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици на престъплението, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди.
Причините за извършване на
инкриминираното деяние съдът намира в ниското правосъзнание и пренебрежително
отношение към установените общо задължителни правила за движение по пътищата.
Относно останалите, вменени
като нарушени, разпоредби от ЗДвП: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в
движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди“; чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“
и чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“, обвиняемият бе признат за
невинен в извършването им и съдът го оправда по тази част от обвинението.
Разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП е обща такава, и в случай, че е налице
нарушаване и на специална разпоредба, каквато в случая се явява тази по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, отпада възможността, едновременно със специалната, да се
инкриминира и нарушаване на общата разпоредба. Що се касае до разпоредбата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, то по делото е безспорно установено, че скоростта на автомобила,
управляван от обвиняемия, към момента на настъпване на ПТП е била около 73
км./ч., т.е. - превишена, и именно това е причината за възникналото ПТП. Ако
той бе управлявал автомобила си с разрешената за населено място скорост - 50
км./ч., ударът би бил избегнат, каквато насока дава заключението на
допълнителната автооценъчна експертиза. При това положение, а именно - наличие
на пряка причинно - следствена връзка между нарушаване правилото за разрешена
скорост и настъпването на ПТП, не би могло да се говори и за нарушаване
правилото за съобразена скорост. Последното би било приложимо, само в случай,
че наличното превишаване на скоростта не е причина за настъпване на удара,
тогава, скоростта макар и превишена, ще се яви и несъобразена по смисъла на чл.20,
ал.2 от ЗДвП и е мислима квалификация във връзка с чл.20, ал.2 от ЗДвП, но не и
едновременно с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Именно затова и съдът прие, че в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия удар, стои единствено нарушаването на
правилото за разрешена скорост по смисъла на чл.21 от ЗДвП. Не може да се
приеме, че е налице и нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като не се
установява, обвиняемият да е губил контрол върху управляваното от него МПС. Предвид
изложеното, съдът оправда обвиняемия по тази част от повдигнатото му обвинение,
касаеща нарушаване на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20,
ал.2 от ЗДвП.
За извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или
пробация. Обвиняемият Н.С. е
пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност, като спрямо него не са прилагани разпоредбите на
чл.78А от НК. От престъплението няма причинени съставомерни имуществени вреди. При
наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А ал.1
от НК, с оглед императивността на тази разпоредба, съдът е на становище, че
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде
наложено административно наказание – “ГЛОБА” в размер от 2000 лева. При индивидуализиране
размера на така посоченото наказание, съдът отчита като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите му характеристични данни и
сравнително младата му възраст. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете по – високата степен на обществена опасност на извършеното,
доколкото престъплението е било осъществено от лице без необходимия опит при
управление на МПС, на което е бил издаден СУМПС няколко месеца преди извършване
на престъплението и което е следвало да бъде много по – внимателно и
предпазливо при управлението на лекия автомобил. Не може да се пренебрегне и
факта, че на пострадалия наред с травматичните увреждания, водещи до средна
телесна повреда, са били причинени и други травматични увреждания, които са
довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
както и такива, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето. С
оглед на така изложеното и като съобрази имущественото състояние на обвиняемия,
както и за да въздейства предупредително и възпитателно, съдът счита, че
най-справедливо е да му се определи и наложи административно наказание - ГЛОБА в
размер на 2000 лева. Така определеният размер съответства както на обществената
опасност на деянието, така и на личността на виновния, като би постигнал своето
поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо него, а също така би се отразило
и възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.
Налице са и материално
правните предпоставки на чл.78а, ал.4 от НК за налагане на кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Предвид укоримото
поведение на обвиняемия, който е следвало да бъде по – предпазлив при
управление на МПС, с оглед на краткия му стаж като водач, съдът намира, че само
в своята съвкупност двете наказания биха постигнали целите на специалната и
генералната превенции. Ето защо на основание чл.78А, ал.4, вр. чл.343г, вр.
чл.343, ал.1, буква „б”, предл. 2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл. 37, ал.
1, т.7 от НК наложи на обвиняемия С. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Срокът на това наказание съдът определи като отчете
посочените съображения и цитираните по – горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Кумулативно предвиденото наказание “лишаване от право да
управлява МПС” в по – висок размер би се явило твърде тежко с оглед личността
на дееца.
Предвид признаване на
обвиняемия за виновен, следва на основание чл.189, ал.3 от НПК същият да бъде
осъден да заплати по сметка на ОД МВР -
Пловдив направени по делото разноски, които възлизат в размер на 590 лева,
както и да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Пловдив направени по делото
разноски в размер на 300 лева.
По изложените мотиви съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ