Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
гр. Трявна, 01.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
в публично заседание на
деветнадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Христина
Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д. № 88 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.55 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба на „СТИЛ – МС“ООД
против И.Д.П. се твърди, че на 22.02.2018г. ищецът платил
авансово на ответника сума в размер на 1200,00 лв. за предстояща покупка на
дървесина и земи. Впоследствие до сключването на сделката не се стигнало,
поради това, че ответникът не предоставил на ищеца документи за собственост на
дървесина и земи на свое име, а предоставил документи за собственост на
дървесина и земи на името на свои роднини, които освен това били съсобствени с
трети лица. Тъй като ищецът се интересувал единствено от продажба на цели
имоти, а не на идеални части от тях, уведомил ответника, че няма да бъде
сключен договор за покупко-продажба на дървесина и земи. Въпреки отправените
устни и писмени покани до ответника /включително посредством нотариална покана/
за връщане на предоставената сума, ответникът не предприел никакви действия. По
тази причина ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, въз основа на която било образувано ч.гр.д. №48/2019г. по описа на
Районен съд – Трявна.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1200,00 лв., държана от него поради неосъществено основание, ведно със
законната лихва от 27.02.2019г., както и да се присъдят направените в
настоящото и в заповедното производство разноски по делото. Алтернативно се
претендира да се признае дължимостта на сумата, като държана без правно
основание или на отпаднало основание.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът не е предоставил писмен отговор.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Н. С., поддържа предявения
иск. Ответницата заявява, че тя и майка й се срещнали с представляващия
ищцовото дружество М.М. през м. февруари 2018г., във връзка с добив на
дървесина от гора, собственост на майката на ответницата и децата на нейния
брат, както и относно продажбата на земеделски земи. При разговора на М. били
предоставени документи във връзка със собствеността на гората и земите, като оригинални
скици, таксационни характеристики и др. В продължение на около 7-8 месеца документите
останали при него, след което счетоводителката на фирмата се обадила на
ответницата, за да й каже, че няма интерес към закупуването на земите. Относно
гората ответницата не била уведомена какво се случва, тъй като предоставените за
нея документи се намирали още при ищеца. Той разполагал и с пълномощно от майка
й, за да се снабди с нужните документи относно извършване на сечта на
дървесината. Ответницата не оспорва, че е получила авансово сумата от 1200,00
лв.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира следното за установено от фактическа и правна страна:
Със заявление вх.№239/27.02.2019г.
ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответницата.
Със
заповед №20/27.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
постановена по ч.гр.д. №48/2019г. по описа на Районен съд - Трявна, е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: СУМАТА от 1200,00 лв. - главница, представляваща неоснователно получена сума на
22.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 27.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА от
325,00 лв. - разноски по делото,
включващи внесена ДТ в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 300,00 лв.
В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответницата е
депозирала възражение, в което е посочила, че не дължи изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение.
Въз основа
на изложеното в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото
доказателства, се установява следното:
Не е
спорно между страните, че на 22.02.2018г. представител на ищцовото дружество е дал
на ответницата сумата от 1200,00 лв., като авансово плащане във връзка с добив на дървесина от гора и
продажба на земеделски земи, собственост на майката на ответницата и нейни роднини.
За получаването на сумата е бил съставен РКО от 22.02.2018г., подписан от
ответницата. С получена на 04.02.2019г. нотариална покана рег.№365/01.02.2019г.
на нотариус с рег.№706 на НК С. Л., ответницата е била поканена да върне сумата,
в 7-дневен срок от получаването на поканата.
Ответницата
не оспорва, че е получила сумата от 1200,00 лв. и че не я е върнала на ищеца.
Искането
си за признаване за установено съществуването на вземане за сумата от 1200,00
лв. ищецът основава на три алтернативни основания – като дадена: поради неосъществено
основание /чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД/, поради държането й без основание /чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД/ или на отпаднало основание /чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД/, без да има
претенции при наличието на коя от тях ще бъде призната дължимостта на сумата. С
оглед на това, че искането за връщане представлява дадено по бъдещ несключен
договор, то в случая е налице хипотезата на чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД /в с.см.
решение №150/01.12.2015г. на ВКС по т.д. №2302/2014г., II т.о./. Данните по
делото също установяват, че исковата сума е била дадена от представител на
ищеца на ответницата във връзка с сключването на бъдещи правоотношения – за
добив на дървесина и покупко-продажба, до каквито не се е стигнало. Поради
неосъществяване на правното основание, за което е дадена сумата, няма основания
за задържането й от ответницата. При това положения предявеният иск се явява
изцяло основателен и доказан, като следва да бъде уважен.
Недоказани,
но и без правно значение за спора по делото, са твърденията на ответницата, че
документите за гората по добива на дървесина, се намират в ищцовото дружество. В
подкрепа на това твърдение не бяха ангажирани доказателства от ответницата, при
нейна доказателствена тежест за това, но дори и соченото да е действително,
няма пречка ответницата да възстанови държането си върху документите и евентуално
при желание да сключи облигационно правоотношение по добив на дървесина с друго
лице.
Поради изложените
по-горе съображения съдът намери предявеният по делото иск за изцяло
основателен и доказан. Следва да се признае за установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищеца сумата от 1200,00 лв. - главница, представляваща
неоснователно получена сума на 22.02.2018г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението 27.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за
което е издадена заповед №20/27.02.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №48/2019г. по описа на Районен
съд - Трявна, на основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото и направеното от ищеца искане, ответницата следва да бъде
осъдена да му заплати сумата от 325,00 лв. - направени разноски в заповедното
производство.
С оглед
изхода на делото, направеното от ищеца искане и представения от него списък по
чл.80 ГПК, както и на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответницата следва да му
заплати сумата от 335,00 лв. - направени разноски в настоящото производство. Разноските
по делото включват ДТ в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 310,00 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на И.Д.П., с ЕГН **********,***, че дължи
на „СТИЛ – МС“ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Христо Ботев“ №66, представлявано
от С.Д.П. и М.Т.М. /поотделно/, СУМАТА от 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева и 00 ст./ -
главница, представляваща неоснователно получена сума на 22.02.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 27.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед №20/27.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №48/2019г. по описа на Районен съд - Трявна, на
основание
чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.П., с ЕГН **********,***, да заплати на „СТИЛ – МС“ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Христо Ботев“ №66,
представлявано от С.Д.П. и М.Т.М. /поотделно/, сумата от 325,00 лв. /триста двадесет
и пет лева и 00 ст./ - направени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА И.Д.П., с ЕГН **********,***, да заплати на „СТИЛ – МС“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Трявна, ул. „Христо Ботев“ №66, представлявано от С.Д.П. и М.Т.М.
/поотделно/, сумата от 335,00 лв. /триста тридесет и пет лева и 00 ст./- направени
разноски в настоящото производство, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: