Р Е Ш Е Н И Е

 

№….........../….........2019 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 17.04.2019 г., в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретар Светла Радойкова, като разгледа доклад***то от съдията гражданско дело № 17966 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът П.Т.Д., ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен № ***, дължи на ищеца „В.и к." ООД сумата в общ размер на 1535.17 лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги, за периода от 03.10.2017 г. до 05.09.2018 г., на адрес гр. Варна, ул. ***, бл. 30, ап. 40, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.09.2018 г. до окончателното й плащане, както и сумата в общ размер на 76.89 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 05.03.2018 г. до 12.09.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 6891/18.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № ***/2018 г. по описа на ВРС.

Ищецът посочва, че в качеството си на В и К оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ, бр. 18 от 2005 г.), пред***вя В и К услуги на П.Т.Д.,***, който в качеството си на потребител, ги получавал и ползвал на същия адрес. Ползваните В и К услуги се отчитали по партида с абонатен № ***, чийто титуляр бил ответникът. Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия потребителите били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не направил. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава. На 14.09.2018 г. ВиК операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образу*** частно гражданско дело № ***/2018 г. по описа на ВРС. На 18.09.2018 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 1535.17 лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 03.10.2017 г. до 05.09.2018 г.; сумата от 76.89 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 05.03.2018 г. до 12.09.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.09.2018 г. до окончателното плащане. На 22.10.2018 г. ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение.

В срока за отговор ответникът изразява становище, че не е ползвал питейна вода и отводни канални води в отразеното количество по фактури от 05.02.2018 г. до 05.09.2018 г., поради което и не дължи заплащане на сумите. Отчитането било извърш*** само в края на периода и било неправилно. Отчитането на карнетния лист, касаещ последният отчет, не бил подписан от лицето, сочено като абонат или негов представител. Твърди, че ищецът не е пред***вил услугата на потребителя за ползване на питейна вода и отводни канални води в количествата, отразени по горепосочените фактури. Оспорва да се е намирал в договорни отношения с ищцовото дружество, както и наличието на влезли в сила общи условия, регламентиращи отношенията между страните. Не били спазени разпоредбите на чл. 23, ал. 4, чл. 24, ал. 4 и чл. 49 от ОУ. Не ставало ясно по какъв начин са определени процесиите количества вода по всяка една от фактурите.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за сумата от 1535,17 лева, представляваща главница, дължима за периода от 03.10.2017 г. до 05.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.09.2018г., до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 76,89 лева представляваща лихва за забава за периода от 05.03.2018 г. до 12.09.2018 г. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на 16.10.2018 г., който на 22.10.2018 г. /в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК/ е подал писмено възражение срещу същата. За възражението заявителят е уведомен на 29.10.2018 г. Настоящият иск за установяване съществуването на вземането е предявен на 27.11.2018 г., тоест в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, и се явява допустим и по него съдът дължи произнасяне по същество.

По силата на чл. 3 от приложимата към процесните отношения Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г.), аналогичен с чл. 2, ал. 1 от ОУ на ВиК, качеството потребител на такива услуги имат собствениците и лицата, на които е учредено право на строеж или вещно право на ползване на водоснабдявани имоти за жилищни или нежилищни нужди, както и собствениците и суперфициарите на поземлени имоти и на присъединените към едно водопроводно отклонение имоти. От представената справка по лице от служба по вписванията се установява, че през 2008 г. П. *** Д. е закупил имота на адрес ***, от предишните собственици С*** Б*** И*** и К*** И***в И***в. Между него и ВиК оператора е възникнало валидно облигационно отношение по пред***вяне, съответно, ползване на ВиК услуги, от момента на придобиване на собствеността върху имота. Ответникът има качеството на “потребител” по партида с абонатен № ***, за имот, находящ се гр. Варна, ул. ***, бл. 30, ап. 40, за отчетния период от 03.10.2017 г. до 05.09.2018 г., който е присъединен към водопроводната и канализационната система, по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. (б) от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съответно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ и чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия на ищеца, и за него се прилагат Общите условия за пред***вяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014 г., т. 8 на ДКЕВР.

По делото се установи по безспорен начин, че ищецът има качеството на оператор на „ВиК” услуги по см. на чл. 2 от Наредбата, както и че д***вката им се регламентира от договор при общи условия приети и влезли в сила по реда на чл. 8 от Наредбата.

От представените месечни отчети (на л. 61 – 62 от делото) се установява, че първоначално партидата с абонатен № ***, гр. Варна, ул. ***, бл. 30, ап. 40, е водена на името на предишния собственик К*** И***в И***в, а след това на името на ответника П.Т.Д.. От записванията в партидите се установява, че количеството консумирана вода (куб.м.) за отчетния период - 03.10.2017 г. до 05.09.2018 г., съответства на отразеното в счетоводното записване на л. 24 от делото. От представените писмени доказателства, вкл. и от справката - извлечение за дължимите от ответника П.Т.Д. *** ООД, съдът намира за доказано наличието на действително д***вени през периода от 03.10.2017 г. до 05.09.2018 г., ВиК услуги, за обект на потребление: гр. Варна, ул. ***, бл. 30, ап. 40, с абонатен № ***, на стойност 1535.17 лв. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, също се установи, че партидата с абонатен номер *** се води на лицето П.Т.Д., като дължимия общ размер на задължението по главницата на издадените фактури по партида с абонатен номер *** е 1535.17 лева, а общият размер на начислените лихви за забава върху тази главница е 76.89 лева., за периода от 05.03.2018 г. до 12.09.2018 г.

И доколко по делото не се установи ответникът да е погасил това свое задължение, то искът следва да бъде уважен изцяло, като се приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1535.17 лв. - главница за ползвани и незаплатени В и К услуги, за периода от 03.10.2017 г. до 05.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.09.2018 г. до окончателното й плащане. Основателността на акцесорния иск за претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва е обусловено от основателността на главния иск. Тъй като обуславящият главен иск е основателен, то такъв се явява и акцесорния обусловен иск, поради което същият следва да бъде също уважен изцяло, като се приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца и сумата от 76.89 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 05.03.2018 г. до 12.09.2018 г.

Съобразно изхода на спора, ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 82.24 лв. (50 лв. – ю.к. възнаграждение и 32.24 лв. - д.т.), както и сторените в исковото производство разноски в размер от 389.16 лв. (150 лв. ю.к. възнаграждение, 160 лв. депозит за вещо лице, и 79.16 лв. – д.т.).

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът П.Т.Д., ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен № ***, дължи на ищеца „В.и к." ООД, ЕИК ***, сумата в общ размер на 1535.17 лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги, за периода от 03.10.2017 г. до 05.09.2018 г., на адрес гр. Варна, ул. ***, бл. 30, ап. 40, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.09.2018 г. до окончателното й плащане, както и сумата в общ размер на 76.89 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 05.03.2018 г. до 12.09.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 6891/18.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № ***/2018 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА П.Т.Д., ЕГН **********, да заплати на „В.и к." ООД, ЕИК ***, сумата от 82.24 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски, както и сумата от 389.16 лв., представляваща разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжал*** пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.

 ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: