№ 1272
гр. Горна Оряховица, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20254120100768 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България“
ЕАД, с която е предявен срещу А. С. Г., с настоящ адрес : гр. H=F=, ул.
„Съединение“ № 151 установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за
дължимост на сумите:
- сумата от общо 318,79 лв. формирана, както следва: неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 24.02.2022 г. за ползване на
абонаментен план „Тотал макс“, със срок до 24.02.2024 г., сума в размер на
174,54 лв., представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни
такси; сума в размер на 144,25 лв., представляваща разликата между
стандартната цена и преференциалната за мобилно устройство предоставено
за ползване на ответника с допълнително споразумение между страните от
24.02.2022 г., раздел II, т. 1 от него, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 06.12.2024 г. до
окончателното й плащане, както и присъдените по заповедното производство
разноски в размер на общо 505 лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 2896/2024г. на РС – Г. Оряховица.
В законоустановения срок е постъпил отговор от особения представител
1
назначен на ответника.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приетото ч.гр.д. № 2896/2024г. на РС – H=F= е видно, че срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В това
производство заявителят и настоящ ищец е представил договор за мобилни
услуги, сключен на 08.12.2021 г., видно от който на потребителя за
предпочетен номер ++359********* са предоставени услуги по абонаментен
план с месечен абонамент от 39,99 лева., за 24 месеца, считано от влизане в
сила на договора. Представено е и допълнително споразумение от 24.02.2022
г. въз основа на което на абоната е предоставено за ползване устройство
„Huawei Nova 8i 128 GB Silver“, с което допълнително споразумение
ответникът е избрал условията на тарифен план Тотал Макс, с месечна
абонаментна такса в размер на 39.99 лв. с ДДС за първите 24 месеца, , като
цената на абонамента след изтичането им е 49,99 лв.с ДДС. При неизпълнение
във връзка с начина на формиране на дължимата е договорена неустойка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са два кумулативно обективно съединени установителни
иска, както следва:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. от ТЗ:
От събраните доказателства категорично се установява, че между
страните е възникнала валидна облигационна връзка по договор за лизинг на
устройство от 24.02.2022 г. Същата има правната характеристика на договор
за оперативен лизинг по смисъла на чл. 342, ал. 1 ТЗ, при който
лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу
възнаграждение. Ищецът е изправна страна по този договор, тъй като е
изпълнил основното си задължение да предостави ползването на лизинговата
вещ - мобилен апарат „Huawei Nova 8i 128 GB Silver“ за уговорения между
страните период, на преференциална цена намалена от продажната със сумата
от 379,91 лв. Фактическото предаване на лизинговата вещ от лизингодателя
на лизингополучателя не е спорно по делото, а и е удостоверено с полагането
на подпис от последния в договора. Назначения на ответника особен
представител не е оспорил авторството на положения подпис върху документа
2
на договора и доколкото същият обективира неизгоден за издателя си факт,
съдът е задължен да приеме за осъществил се факта на предаване на
лизинговите вещи. Получаването на предметната престация по договора за
лизинг е породило задължението на ответника да заплаща дължимото от него
възнаграждение под формата на лизингови вноски в сроковете и размерите,
уговорени между страните.
Към 06.12.2024 г. задължението на ответника за преференциална цена на
устройството е в размер на 144.25 лв. След като ответникът не е заплатил тази
сума претенцията се явява основателна до предявения размер.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Относно претенцията за присъждане на сума за неустойка се установява
следното: Ищецът претендира в настоящото производство неустойка в размер
на 174,54 лева за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги, на основание т. 9 и т. IV.4 от допълнителното споразумение между
страните. Видно от тези клаузи, ако в рамките на срока на договора абонатът
наруши задълженията си, произтичащи от договора или Общите условия, ако
по негово искане или вина бъде прекратен Договора, Операторът има право да
го прекрати, както и/или да получи неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси.
Съгласно нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка
има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно
задължение.
Съдът намира, че тази неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави, т.к. е уговорена извън присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
В конкретната хипотеза, клаузата за неустойка по процесния договор за
мобилни услуги предвижда, че при предсрочно прекратяване на договора,
потребителят на услугата следва да заплати неустойка в размер на три
стандартни месечни абонаментни такси. Така уговорената клауза излиза извън
рамките на присъщата за неустойката обезпечителна и санкционна функция.
Клаузата за неустойка няма обезпечителен характер, тъй като не обезпечава
главното задължение на потребителя на мобилни услуги да заплаща
3
съответните абонаментни такси за ползваните услуги, нито има характера на
обезщетение за вредите от неизпълнението на договорите от страна на
потребителя или санкция за поведението на последния. При така уговорената
клауза за неустойка, при прекратяване на договора преди изтичане на срока
му, мобилният оператор ще се обогати неоснователно, като ще получи
дължимите три абонаментни такси така, сякаш същият не е прекратен и без да
е предоставил съответните мобилни услуги на потребителя за този период.
Клаузата за неустойка нарушава добрите нрави и принципа за справедливост,
поради което е нищожна съгласно общото правило на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД.
Следва да се посочи, че при така разпределената доказателствена
тежест, ищецът е представил сметки, но не са ангажирани доказателства, от
които да е видно, че процесният договор е бил прекратен, респективно, че е
бил осъществен фактическия състав, който да е в основата на клаузата за
неустойка. Допълнителен довод в този смисъл може да се изведе и от
правилото, че писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в
същата форма. Писмената форма за доказване произтича, както от изричната
регламентация в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, така и по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК,
предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения
с гласни доказателства. Тук не се твърди и не се установява операторът да е
отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави
подходящ срок за изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че
ищецът не успя да установи, че е упражнил надлежно правото си да прекрати
договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника.
Няма данни, че договорът е бил прекратен и по инициатива на последния,
заради което искът с правно основание чл. 92 от ЗЗД се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен и на това основание.
По този въпрос е формирана практика на ВКС, която се споделя от
настоящия съдебен състав – Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015
г. на ВКС, I т. о. на ВКС и цитираните в него актове. В същата е прието, че
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване на договора
(за три месечни такси) излиза извън присъщите функции на неустойката –
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, създава условия за
неоснователно обогатяване на оператора, който след прекратяването на
4
договора е преустановил предоставянето на услуги на длъжника и нарушава
принципа за справедливост, залегнал в чл. 9 ЗЗД. Следва да се има предвид
също така, че претендираната от заявителя неустойка при предсрочно
прекратяване на договора всъщност не компенсира жалбоподателя за
действително претърпените от него вреди вследствие неизпълнението, а
пропуснатите от оператора ползи в резултат на едностранното прекратяване
на договора, предвидено в ОУ при неплащане на вноски, какъвто не е
характерът на заявената претенция. В този смисъл е Решение № 81 от
02.03.2022 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 676/2021 г.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на РС – Г. Оряховица,
намира, че предявеният иск следва да се уважи за сумата от 144,25 лв.,
представляваща отстъпка от стандартана цена на лизинговото устройство.
Искът за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги в размер на 174,54 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично
основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер 480 лв., 50 лв. за държавна
такса и за възнаграждение за особен представител в размер на 400 лв. По
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК за исковото производство ответникът следва да
заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част на иска в размер на
420,82 лв., респ. за заповедното производство в размер на 228,51 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, че А. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Горна Оряховица, обл. Велико Търново, ул. „Панайот Цвикев“ № 91, вх. А, ет.
2 дължи на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК *********,
- СУМАТА от 144,25 лв., представляваща разлика между цената на
5
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
Договор за лизинг за временно и възмездно ползване на устройство марка
„Huawei Nova 8i 128 GB Silver“ към Договор от 24.02.2022 г. за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 06.12.2024 г. до
окончателното плащане, за която сума по ч.гр.д. № 2896/2024 г. по описа на
РС – Г. Оряховица е издадена заповед за изпълнение № 1191/17.12.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК *********,
против А. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Горна Оряховица, обл.
Велико Търново, ул. „Панайот Цвикев“ № 91, вх. А, ет. 2, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца СУМАТА от 174,54 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 24.02.2022 г. за мобилен номер ++359*********, включваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Горна
Оряховица, общ. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, ул. „Панайот
Цвикев“ № 91, вх. А, ет. 2 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. ,,Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 420,82 лв.,
представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от
228,51 лв., представляваща сторените в заповедното производство разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 2896/2024 г. по описа на РС – Г. Оряховица.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – В. Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6