Определение по дело №107/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 470
Дата: 28 февруари 2023 г. (в сила от 15 март 2023 г.)
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20237170700107
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№470

гр. Плевен, 28.02.2023 г.

 

Административен съд - гр. Плевен, ІX ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело №116/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на   жалба с вх.№ 804/08.02.2023г., доуточнена с молби с вх.№ 865/10.02.2023г. и № 1134/22.02.2023г.,  от Д.Д.Д.  с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода  в Затвора гр.Белене.  Посочва се в жалбата, че жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода, като е налице опасност за живота и здравето му, както и за имуществото вкл. финансовото положение, която опасност е свързана с поведението на останалите лишени от свобода. Иска се от съда да постанови решение, с което да  премести Д.Д.Д.   в изолатор в медицинския център към затвора гр.Белене.

С писмо вх.№ 1203/27.02.2023г.  по делото е депозиран отговор от Началника на Затвора гр.Белене, който взема становище  за неоснователност на жалбата. Посочва се, че твърденията на Д.Д.Д.   за причинено пътно транспортно произшествие, касаят деяние от преди 20 години. По отношение на молбата на лишения от свобода  за настаняване  в „медицински лазарет на затвора гр.Белене, стационар“, както и за опасенията на Д. за „кражби, загуби и измами“ е възложена проверка на инспектор  „Социални дейности и възпитателна работа“  и  е изискано становище от д-р Х.Н. Видно от докладна записка рег.№ 1317/24.02.2023г. на инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“    жалбоподателят е настанен в шеста група, която е обособена за настаняване на лица с влошено здравословно състояние, каквото описва в жалбата си Д..  В хода на проверката не били установени данни за заплахи, обиди или влошени отношения между членовете на групата. Становището на медицинското лице относно здравословното състояние на жалбоподателя е , че на Д.Д.Д. се намира в добро общо състояние, което не изисква настаняване в медицински стационар за наблюдение и лечение.

Като съобрази  доказателствата по делото, съдът приема, че  молбата на Д.Д.Д., наименувана жалба,  не   включва искане по смисъла на чл.128  от АПК, а именно за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори;обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс; изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон; защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; защита срещу незаконно принудително изпълнение; обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; обезщетения за вреди от принудително изпълнение; обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; установяване неистинността на административни актове по този кодекс и др.

В конкретния случай искането на жалбоподателя касае правомощия на ръководителя на медицинския център към мястото за изтърпяване на наказание лишаване от свобода  и Началника на Затвора гр.Белене, които са компетентни да се произнесат по молбата на основание чл. 139, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. 

Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава десета от ЗИНЗС, глава трета от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода (Наредба № 2/22.03.2010г.), издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на  чл. 128, ал. 1, изр. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. В чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗИНЗС лечебните заведения по ал. 1 са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти. Разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда създаването на медицинските центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове. Съгласно чл. 134, ал. 1 от ЗИНЗС в медицинските центрове се осъществяват: спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода; и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Изпращането на лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; и са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания (чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС). Същевременно съгласно чл.2  от Наредба № 2/22.03.2010г. медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода, по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. При необходимост медицинското обслужване на лишените от свобода може да се осъществи и в други лечебни заведения. Чл. 5, ал.3 от подзаконовия нормативен акт предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Същевременно приемът в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом, като лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицинския специалист в срок до 24 часа от вписването. Болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време. На основание чл.15 от наредбата  осигуряването на спешна медицинска помощ в местата за лишаване от свобода в извънработно време на медицинския център се урежда със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода по предложение на директора на медицинския център. Изпълнението на заповедта се възлага на дежурните главни надзиратели или съответстващите на тях длъжностни лица в затворническите общежития.

Анализът на посочената правна уредба води до извода, че нормативно установеното задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание (чл. 128, ал. 1 във вр. с чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). Съдържанието на административното задължение се свързва, от една страна, с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга – с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване на признаци на заболявания.

В конкретния случай молбата за преместване в медицински център към Затвора гр.Белене е изцяло в правомощията на ръководителя на медицинския център и Началника на затвора.

Гореизложеното обуславя извод, че са налице предпоставките на чл.130, ал.4 от АПК, като делото не е подведомствено на АС-Плевен. Ето защо препис от жалбата и уточненията към нея да бъде изпратена по компетентност на Началника на Затвора гр.Белене, а производството следва да бъде прекратено.

          Воден от горните мотиви, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗПРАЩА на основание чл. 130, ал.4 от АПК  на Началника на Затвора гр.Белене жалба с вх.№ 804/08.02.2023г., доуточнена с молби с вх.№ 865/10.02.2023г. и № 1134/22.02.2023г.,  от Д.Д.Д.  с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода  в Затвора гр.Белене.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №116 по описа за 2023г. на Административен съд-Плевен.

Препис от определението да се връчи на Д.Д.Д. и на Началника на Затвора гр.Белене.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7- дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд Плевен.

 

 

                       СЪДИЯ: /П/