Решение по дело №785/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от К.И.П. с адрес ***, чрез адв. Г. Г., против решение № 1012-04-84#1/04.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане № 2113-04-1031#11/26.10.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново. С посоченото разпореждане на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и добавка по чл. 84 от КСО. Жалбоподателката счита, че оспореният акт е в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта му. Излага доводи, че ответникът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС. В съдебно заседание се представлява от адв. Г. Г., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмена защита.Претендира разноски.

Ответната страна – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Административното производство е образувано по повод Заявление вх. № 2113-04-1031 от 27.06.2023 г., подадено от К.И.П. до директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и добавка по чл. 84 от КСО от пенсията на починалия ѝ съпруг В.Н.П.. Към посочената дата заявителката е военнослужещ в Българската армия.

Въз основа на представените документи ръководител ПО в ТП на НОИ – В. Търново е издал Разпореждане № 2113-04-1031#11/26.10.2023 г., с което е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.И.П., и добавка по чл. 84 от КСО от пенсия за осигурителен стаж и възраст на починалия ѝ съпруг. В мотивите на разпореждането адм. орган е приел, че към датата на подаване на заявлението К. П. има навършена възраст 52 г. 06 мес. и 21 дни и зачел на жалбоподателката осигурителен стаж, както следва:

- осигурителен стаж от първа категория труд като военнослужещ по ЗОВСРБ - 22 г. 04 мес. 08 дни;

- осигурителен стаж от трета категория труд - 08 г. 10 мес. 02 дни;

Общият осигурителен стаж превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд бил изчислен на 46 г. 01 мес. и 05 дни. Сборът от осигурителния стаж и възраст възлиза на 98 г. 07 мес. 26 дни.

Издателят на разпореждането е приел, че на К.П. не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 1 от КСО, тъй като към датата на заявлението за пенсия тя има 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужеща по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, но не е навършила изискуемата се възраст за 2023 г. от 54 години Приел е също, че по отношение на жалбоподателката не са налице и предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на първа категория труд на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като по този ред, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ могат да се пенсионират лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, а тя не отговаря на условието да е навършила изискуемата се по чл. 69 от КСО възраст за 2019 г. – 54 години, и няма недостигащ осигурителен стаж за правото на пенсия по чл. 69 от КСО. Предвид изложеното не се следва добавка по чл. 84 от КСО от пенсия на починал съпруг, тъй като К.П. няма отпусната пенсия, към която да се изплаща такава.

Срещу този административен акт К. П.подала жалба, в която изложила доводите си и поискала правото ѝ на пенсия да бъде преценено отново като се постанови ново разпореждане, с което да ѝ се отпусне пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, считано от 27.06.2023 г., както и добавка по чл. 84 от КСО. Посочила, че правото ѝ на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО е възникнало на 29.09.2021 г., когато е събрала необходимите 94 точки и е отговаряла на изискванията за възраст и положен стаж от първа категория.

Директорът на ТП на НОИ – В. Търново приел жалбата за неоснователна и постановил процесното решение, с което я отхвърлил. Счел, че разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО е неприложима спрямо жалбоподателката, тъй като е налице ограничението на чл. 18, ал. 4 от НПОС. Приел, че лицата, които са придобили изискуемия стаж, но не са достигнали необходимата възраст по чл. 69 от КСО, не могат да се възползват от облекчения режим на чл. 69б, ал. 1 от КСО, въпреки че жалбоподателката отговаря на всички предпоставки на чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Решението е връчено на жалбоподателката на 12.12.2023 г. Недоволна от него, К.П. го е оспорела пред съда с жалба, подадена чрез ответника на 22.12.2023 г.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата от административната преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в предвидения от закона преклузивен срок, след изчерпване на фазата на административния контрол. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

При извършената служебна проверка се установи, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Спазено е изискването за форма с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 3 и ал. 5 от КСО вр. чл. 59 АПК, като решаващият орган е изложил мотиви, обосноваващи изводите му за неоснователност на подадената пред него жалба. Тези доводи важат и за разпореждане 2113-04-1031#11/26.10.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново. Не се установява при издаването на тези актове да са допуснати съществени процесуални нарушения.

По приложението на материалния закон:

По делото няма спор, че към датата на заявлението жалбоподателката е имала 22 години, 04 месеца и 08 дни осигурителен стаж от І категория труд, и 08 години, 10 месеца и 02 дни – осигурителен стаж ІІІ категория труд. Общият й осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, при спазване разпоредбите на чл. 104 от КСО, е 46 г. 01 мес. и 05 дни. От тях две трети са действително изслужени като военнослужеща по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Към датата на подаване на заявлението – 27.06.2023 г. тя е била на 52 год. 06 мес. и 21 дни. Безспорно е също така, че жалбоподателката няма право на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението не е навършила изискуемата се възраст за 2023 г. от 54 години.

Според настоящия състав обаче неправилно адм. орган е тълкувал разпоредбите на чл. 69б, ал. 1 от КСО и чл. 18, ал. 4 от НПОС, съгласно която лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО.

Съгласно чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при условие, че са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. С чл. 69б, ал. 1, т. 2 е регламентирано, че от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.

Жалбоподателката К.П. е родена на *** г. Предвид критериите на горепосочените разпоредби и с оглед на представените по административната преписка писмени доказателства /удостоверения за осигурителен стаж/ се налага извода, че на 27.06.2023 г. тя е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за ранно пенсиониране по чл. 69б, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КСО, тъй като е отговаряла на всички законови изисквания, което е посочено и в решението на ответника.

Същевременно, въпреки наличието на условията по чл. 69б, ал. 1 от КСО относно К. П., административният орган е приел, че не може да ѝ бъде отпусната пенсия, тъй като не отговаря на условията на чл. 69 от КСО не поради недостигащ осигурителен стаж, а поради недостигаща възраст, респ. че чл. 69б, ал. 1 от КСО е неприложим с оглед нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Тези изводи на административния орган противоречат на материалния закон. Уредените хипотези по чл. 69 и чл. 69б от КСО са еднакво приложими при наличие на фактически състав, които уреждат, като норми от закон с еднакъв ранг. При наличие на една от тях или при приложимост и на двете следва да се приложи по-благоприятната правна възможност за заявителя. Нормата от подзаконов нормативен акт - чл. 18, ал. 4 от НПОС не може да преустанови действието на норми от по-висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б КСО. Нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС има указателен характер и е в противоречие с нормите на чл. 69, ал. 2 и ал. 9 от КСО и чл. 69б, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КСО, поради това че въвежда нови правила, различни от предвидените в нормите на КСО. При наличие на установеното противоречие на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО, които дават възможност за избор и жалбоподателката е направила такъв като е посочила, че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б от КСО. В този смисъл е съдебната практика по аналогични казуси – напр. Решение № 2259 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10189/2020 г. и Решение № 2291 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2020 г. и др. Неправилният отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е довел и до неправилен отказ за отпускане на добавката по чл. 84 от КСО.

При тези изводи обжалваното решение се явява постановено в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, тъй като в случая не е отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и добавка по чл. 84 от КСО при наличие на законоустановено право за това.

Изложеното обуславя извод за основателност на оспорването, поради което обжалваното решение следва да се отмени, съгласно чл. 172, ал. 2 от АПК и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да се върне на компетентния административен орган – ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – В. Търново за ново произнасяне.

Предвид изхода на спора и направеното искане от страна на адв. Г. Г. съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600, което видно от Договор за правна защита и съдействие № 037/.2023 г. е заплатено изцяло в брой. Възражението на ответника за прекомерност на това възнаграждение е неоснователно с оглед извършените от процесуалния представител на жалбоподателката действия по изготвяне на жалба, процесуално представителство в съдебно заседание и представяне на писмена защита. Съгласно чл. 120, ал. 1 от КСО, за делата по глава осма от КСО осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса, т.е. претендираната сума от 10 лв. внесена държавна такса, се явява недължимо платена и същата не следва да се възлага на ответната страна.

Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1012-04-84#1/04.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново и потвърденото с него разпореждане № 2113-04-1031#11/26.10.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново.

ВРЪЩА преписката на ръководителя на отдел „ПО“ при ТП на НОИ – В. Търново за издаване на разпореждане по подаденото от К.И.П. Заявление вх. № 2113-04-1031/27.06.2023 г., съобразно указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново да заплати на К.И.П., ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

Съдия: