Р Е Ш Е Н И Е
№ 268
гр.
Велико Търново, 02.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н. и
участието на прокурора от ВТОП В. Кърчева, разгледа докладваното от председателя
касационно НАХД № 10183/2021 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по
касационна жалба, подадена от „Крима пласт“ ЕООД от гр. Свищов, чрез ***Н. Б. срещу
Решение № 13/10.05.2021 г. по НАХД № 25/2021 г. по описа на Свищовския районен
съд, с което решение е потвърдено Наказателно постановление № 389361-F424714/13.12.2018 г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на касатора за нарушение по
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 11 т. 1 вр. ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин и на основание чл.
185, ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Релевират се
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона,
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни
основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН. Касаторът твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, а поведението
на проверяващите, които са и актосъставители е класически случай на провокация
към извършване на данъчно нарушение и злоупотреба с право от длъжностни лица,
тъй като обектът не е работил и не е продавал напитки, а управителят на
дружеството е предоставил сок и кафета на служителите на ответника от
съжаление, в личната си къща, като не е искал пари за консумираното. Твърди, че
взел платеното от проверяващите само, защото не искал да спорят и защото те
настоявали. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване
на ново, по същество, решение, с което да се отмени наказателното постановление
или алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
районния съд.
Ответникът по
жалбата – Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в представено по
делото писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба и моли
решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски в размер
на 150 лева за юк възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново заема мотивирано становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното съдебно
решение.
Административният
съд – Велико Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С Решение № 13/10.05.2021 г.
по НАХД № 25/2021 г. по описа на Свищовския районен съд е потвърдено
Наказателно постановление № 389361-F424714/13.12.2018 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Крима пласт“ ЕООД за нарушение по чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 11 т. 1 вр. ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин и на основание чл. 185, ал. 1
от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
За да постанови този
резултат съдът е приел, че от обективна страна по делото е безспорно установено
извършване на нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 11 т. 1 вр.
ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., тъй като на 13.10.2018 г. в обекта на
касатора – Комплекс „Манастирски чифлик“, от служители на ответника е извършена
контролна покупка на напитки 2 броя натурален сок и 2 броя кафе на обща
стойност 6.20 лева, като за извършеното плащане не е издадена фискална касова
бележка от наличното регистрирано ФУ. Изложени са подробни мотиви за това, че извършеното
деяние не представлява маловажен случай. Направен е окончателен извод за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Настоящият
касационен състав намира решението за правилно. В оспореното решение предмет на
контрол е било НП, което санкционира касатора за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 11 т. 1 вр. ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. По
силата на тази разпоредба всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, като фискалната касова
бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по
чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на
клиента издадената фискална касова бележка.
Изискването за
издаване на касова бележка принципно няма никакво отношение и връзка с това
работи ли обекта. Логично е да се очаква само работещи обекти да извършват
продажби и получават плащане, защото в неработещите принципно не би следвало да
се извършват продажби, но това не е задължително. В този смисъл дори и обектът
да не е работил (поради изтичане на работното време или защото е сезонен
обект), ако поради някаква причина е извършена доставка/продажба в него, то
следва да отчете същата и да издаде съответните документи едновременно с
приемането на плащането. За това всички възражения на касатора свързани с
въпроса за това работело ли е заведението, чисто физически отворени ли са били
вратите, отделни помещения в него, имало ли е персонал и други клиенти са ирелевантни
за процесното нарушение и е безпредметно да се обсъждат факти и събрани доказателства
от въззивния съд във връзка с тях.
Касае се за
неизпълнение на формално изискване за издаване на документ за плащане на контролна покупка в
търговския обект. От значение за този въпрос е има ли доставки/продажби в търговски
обект, има ли плащане и издадена ли е касова бележка при приемането на плащането.
Въззивният съд
правилно е намерил за доказани първите две обстоятелства. Неоснователно е
възражението на касатора, че не се касае за доставки/продажби в търговски обект,
а приятелска почерпка с напитки в дома на управителя на дружеството. Всички
части от комплекса „Манастирски чифлик“ представляват търговски обект по смисъла
на закона, доколкото съгласно т. 41 от §1 от ДР на ЗДДС „Търговски обект“ е
всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни)
на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или
услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и
за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от
притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да
е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Нещо повече – касае за продажба на напитки от наличен асортимент, като за консумираното
е платена точно фиксирана цена. В тази връзка не може да се кредитира
твърдението на касатора, че проверяващите сами определили стойността, защото и
двете свидетелки сочат, че имено управителят на дружеството им казал стойността,
а самата сума е точна – 6.20 лева, като не се сочат никакви доказателства, че
са налице някакви разлики като стойност с цените на консумираното в ценоразписа
на заведението. Изобщо неоснователно е възражението, че плащането било
самоволно, след като не е спорно, че сумата така или иначе е приета от
управителя на дружеството-касатор. Няма как и същият да е действал в лично
качество, след като е проговарял с проверяващите за наемане на къщите за гости
на дружеството, което той управлява. След като е така и не се твърди и доказва
касова бележка да е издадена нарушението е извършено.
Основното възражение
на касатора всъщност е, че цялата проверка била провокация към нарушение.
Провокацията към нарушение нарушава правото на справедлив процес при наличие на
обвинение, съгласно практиката на ЕСПЧ при приложение на чл.6 (1) ЕКЗПЧОС. За
целта и ЕСПЧ, и националните съдилища са формулирали дължимият стандарт за
преценка налице ли е или не провокация към извършване на нарушение. Този
стандарт се споделя неотклонно от настоящия съдебен състав. Съгласно него за да
се изследват причините, залегнали в основата на операцията и поведението на
органите, които са я провели, в съответното производство трябва да се установи:
1/ Наличие на проверима по обективен начин информация за причините и целите на
операцията- имало ли е разумни подозрения за участие на лицето в престъпна
дейност или за намерение или нагласа към извършване на престъпления и в какво
се е изразявало това. 2/ Наличие на ясна и предвидима процедура за независим
съдебен контрол върху разрешаване и провеждане на операцията. 3/ Данни за
времето и начина на провеждане на операцията, както и характера и степента на
полицейското участие. Всичко това е важно, за да се отграничат незаконни
практики, извършвани от лица като провокатори, от легитимните техники за
разследване при използване на агенти под прикритие-държавни служители. Или
съдебните органи са длъжни да установят „дали нарушението е щяло да се извърши и
без намесата на съответните агенти или те са упражнили такова въздействие върху
лицето до степен да го мотивират/склонят/провокират към извършването му”, когато
„се приема, че границите на допустима намеса са надхвърлени и е налице
отклонение от изискването за пасивно по същността си разследване.” В тези случаи
е необходимо съдът при „обсъждане на доказателствената съвкупност да изключи
всички доказателства, придобити в резултат на констатираната провокация към
извършване на престъпление, проявена от съответните полицейски агенти или да
предприеме сходно действие със същия ефект.”
Казаното, пренесено
на плоскостта на процесния казус, не води до извод за наличие на провокация към
нарушение, а за контролна акция на служители под прикритие на ответника по
касация. ЕСПЧ дефинира провокацията към престъпление, за разлика от легитимната
операция под прикритие, като ситуация, при която участващите агенти – били те
сътрудници на силите за сигурност, или лица, действащи по техни инструкции – не
се ограничават само до разследване на престъпни деяния по изцяло пасивен начин,
а оказват такова влияние върху обекта, с което подстрекават извършването на
правонарушение, което иначе не би било извършено, с цел да направят така, че
правонарушението да се реализира, тоест да се съберат доказателства и да
започне наказателно преследване (Ramanauskas v. Lithuania. От страна на
проверяващите в конкретния случай не са извършени каквито и да е активни действия,
които да предизвикат поведението на касатора – касае се за бездействие от
страна на управителя на дружеството да издаде касова бележка, върху което те
просто не могат да влияят. Не може да се сподели твърдението на касатора, че
той първо сервирал напитките воден от съжаление и човещина, защото те твърдели,
че пътуват отдалече и са изморени, защото не се касае за храна и вода от жизнено
важна необходимост, а за кафе и сок. Освен това управителят на касатора веднъж твърди,
че сервирал ободряващите напитки на лицата, защото те поискали именно такива с
мотива, че са уморени, а след това в противоречие на първото си твърдение сочи,
че сам решил да ги почерпи в дома си (т.е. касае се за някаква проява на гостоприемство
и възпитание, а не за изпълнена молба от съжаление). Още по-малко може да се
приеме, че те произволно оставили някакво сума пари, който иначе той безспорно
приел, защото независимо от всичко, ако цената е била нежелана и считана за недължима
е могло да остане неприета. От друга страна, самата продажба на стоките и услугата
няма как да се направи без поръчка от клиента и в този смисъл поръчката на
питиетата и плащането за тях не е провокация, а обичайно поведение в този
случай. В случая, служителите на ответника, действащи като агентите на
държавата може да се смятат за „присъединили се“ или „инфилтрирали се“
в противоправната дейност, отколкото за инициирали я, като това присъединяване
остава в рамките на работата под прикритие, която ЕСПЧ по делото Milinienė
v. Lithuania е сметнал, че не представлява провокация към нарушение. Тук е
мястото да се посочи, че поначало проверяващите не са провокирали поведение,
което само по себе си да е противоправното – те са инициирали
покупко-продажбата. Извън тяхната воля и възможност е да влияят върху изпълнението
на задължението на търговеца, което в случая не е изпълнено – да се издаде
касова бележка. Изобщо не е възможна провокация към нарушение от вида на
процесното с инициирането на контролна продажба, защото продажбата предшества
нарушението и е условие да възникне задължението за издаване на касова бележка,
което обаче е задължение на търговеца, което задължение не се твърди да е препятствано
от самите проверяващи.
С оглед всичко
гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон.
Предвид изхода на
спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски
за касационната инстанция. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да
заплати на ответника деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, но в
размер на 80 лева, като размерът е определен по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, като се
отчитат посочените там размери и ниската фактическа и правна сложност на
делото.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13/10.05.2021 г.
по НАХД № 25/2021 г. по описа на Свищовския районен съд.
ОСЪЖДА „Крима пласт“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по приходите
гр. София съдебно-деловодни разноски за настоящето производство в размер на 80
(осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.