№.............../............2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в
състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря НИНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 3081 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 226 АПК вр. чл. 160 ал. 6 изр. първо ДОПК.
Образувано
е след постановената с решение № 13269/31.10.2018 г. по адм. дело № 3582/2018
г. на ВАС РБ отмяна при условията на чл. 222 ал. 2 т. 1 АПК вр. чл. 160 ал. 6
изр. първо ДОПК на решение № 2272/18.12.2017 г. по адм. дело № 923/2017 г. на
Адм. съд – Варна в частта, с която по предявена по реда на глава ХІХ от ДОПК
жалба на И.Б.И. е отменен потвърденият с решение № 47/27.03.2017 г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП ревизионен акт №
Р-03002716003283-091-001/20.12.2016 г. на органите по приходите при ТД на НАП –
Варна в частта на установеното с ревизионния акт задължение на жалбоподателя за
изтекли лихви върху определените му с ревизионния акт задължения по чл. 19 ал.
1 ДОПК.
За да
се произнесе по основателността на жалбата срещу ревизионен акт №
Р-03002716003283-091-001/20.12.2016 г. във върнатата за ново разглеждане част, при
съобразяване на предметните предели на производството по чл. 226 АПК вр. чл.
160 ал. 6 изр. първо ДОПК съдът съобрази следното:
Първоначалното
съдебно производство, приключило с частично отмененото по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 160 ал. 6 изр. първо ДОПК съдебно решение № 2272/18.12.2017 г. по адм.
дело № 923/2017 г. на Адм. съд – Варна, е образувано по жалба на И.Б.И. срещу потвърдения
с решение № 47/27.03.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на
НАП ревизионен акт № Р-03002716003283-091-001/20.12.2016 г. на органите по
приходите при ТД на НАП – Варна.
С
обжалвания ревизионен акт на ревизираното лице И.Б.И. в качеството на управител
на „Спринт 15“ ЕООД е установена отговорност по чл. 19 ал. 1 ДОПК за несъбрани
задължения на дружеството за данък върху добавената стойност за месеците
август, септември, октомври, ноември и декември 2014 г. в общ размер на
80 334, 40 лв., установени с влязъл в законна сила ревизионен акт №
Р-03002715000565-091-001/02.11.2015 г., както и за изтекли лихви върху тях в
общ размер на 17 200,51 лв.
С
решение № 2272/18.12.2017 г. по адм. дело № 923/2017 г. по описа на Адм. съд –
Варна съдът е отхвърлил жалбата на И.Б.И. срещу ревизионен акт №
Р-03002716003283-091-001/20.12.2016 г. в частта на установената му на основание
чл. 19 ал. 1 ДОПК отговорност за несъбраните задължения за ДДС на „Спринт 15“
ЕООД по ревизионен акт № Р-03002715000565-091-001/02.11.2015 г. в общ размер на
80 334, 40 лв. и същевременно е отменил издадения срещу И.Б.И. ревизионен
акт № Р-03002716003283-091-001/20.12.2016 г. в частта на установеното му
задължение за изтекли лихви в размер на 17 200, 51 лв. върху несъбраните
задължения за ДДС на „Спринт 15“ ЕООД.
При
проведения касационен контрол по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 160 ал. 6 изр.
първо ДОПК ВАС РБ с решение № 13269/31.10.2018 г. по адм. дело № 3582/2018 г. е
отменил при условията на чл. 222 ал. 2 т. 1 АПК постановеното от
Административен съд – Варна решение № 2272/18.12.2017 г. само в частта,
с която е отменен ревизионен акт № Р-03002716003283-091-001/20.12.2016 г. в
частта на установеното с него задължение на жалбоподателя И.Б.И. за изтекли
лихви върху вменените му в отговорност на основание чл. 19 ал. 1 ДОПК несъбрани
задължения за ДДС на „Спринт 15“ ЕООД“ по ревизионен акт № Р-03002715000565-091-001/02.11.2015
г. в общ размер на 80 334, 40 лв., като е върнал делото в тази част за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Според
изложените мотиви на приходната администрация на стр. 7 от ревизионен акт №
Р-03002716003283-091-001/20.12.2016 г. /л. 499 от преписката/, доколкото се
касае за публични задължения, за които при невнасянето им в срок се дължи лихва
съгласно ЗЛВДТДПДВ, ДОПК и материалните данъчни закони, то отговорността на
третото лице по чл. 19 от ДОПК следва да е както за задължението на ЮЛ за
данъци или задължителни осигурителни вноски, така и за дължимата лихва от
законовия падеж на всяко от тези задължения до датата на погасяването им, като
изчисляването на лихвата следва да се извърши до датата на издаване на
ревизионния акт на третото лице за отговорността му по чл. 19 ДОПК. Изхождайки
от това разбиране, приходните органи са начислили с издадения на жалбоподателя И.Б.И.
ревизионен акт № Р-03002716003283-091-001/20.12.2016 г. изтекла лихва върху
всяко от установените с ревизионен акт № Р-03002715000565-091-001/02.11.2015 г.
/и непогасени/ задължения за ДДС на „Спринт 15“ ЕООД за месеците август,
септември, октомври, ноември и декември 2014 г., начиная от настъпването на
падежа на всяко от тях, който съгласно чл. 89 ал. 1 вр. чл. 125 ал. 5 ЗДДС е на
15-то число на месеца, следващ данъчния период, за който следва да се отнася
всяка от справките декларации по чл. 125 ал. 1 ЗДДС, до датата на издаване на ревизионния акт за
отговорността на трето лице по чл. 19 ал. 1 ДОПК.
Съдът
намира за незаконосъобразен издадения при условията на чл. 19 ал. 1 ДОПК ревизионен
акт № Р-03002716003283-091-001/20.12.2016 г. в частта на установените с него задължения
на жалбоподателя И.Б.И. с произход от начислени лихви в общ размер на
17 200, 51 лв. върху несъбраните задължения за ДДС на „Спринт 15“ ЕООД в
размер на 80 334,40 лв., установени с ревизионен акт №
Р-03002715000565-091-001/02.11.2015 г.
Отговорността
по чл. 19 ал. 1 ДОПК на изчерпателно изброените в разпоредбата субекти
представлява частен случай на отговорност за чужди задължения, поради което е
недопустимо разширителното тълкуване на нормата, която я регламентира. Чл. 19
ал. 1 ДОПК определя единствено отговорността на изброените трети лица за
несъбрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски на задължените
ЮЛ по чл. 14 т. 1 и 2 ДОПК, която отговорност е до размера на несъбраните
задължения на тези ЮЛ, без да обхваща и лихвите върху тях. Логическото и
систематично тълкуване на чл. 162 ал. 2 т. 1 и 9 ДОПК недвусмислено води до
извод, че вземанията за данъци и задължителни осигурителни вноски, от една
страна, и вземанията за лихви върху тях, от друга страна, са различни по вида
си публични държавни вземания. При това положение, след като в чл. 19 ал. 1 ДОПК
не е предвидено изрично, че обхванатата от разпоредбата отговорност на третите
лица се разпростира и върху несъбраните вземания на държавата за лихви по чл.
162 ал. 2 т. 9 ДОПК, е незаконосъобразно ангажирането с обжалвания по делото
ревизионен акт № Р-03002716003283-091-001/20.12.2016 г. на отговорността на
жалбоподателя за лихви върху несъбраните задължения за ДДС на „Спринт 15“ ЕООД.
На
основание чл. 160 ал. 1 предл. първо ДОПК в тази част ревизионният акт следва
да се отмени.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
по жалба на И.Б.И. потвърдения с решение № 47/27.03.2017 г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП ревизионен акт №
Р-03002716003283-091-001/20.12.2016 г. на органите по приходите при ТД на НАП –
Варна САМО В ЧАСТТА на установеното с ревизионния акт задължение на И.Б.И. за
изтекли лихви в общ размер на 17 200, 51 лв., начислени върху установените
му в отговорност със същия ревизионен акт на основание чл. 19 ал. 1 ДОПК
несъбрани задължения за ДДС на „Спринт 15“ ЕООД“ по ревизионен акт № Р-03002715000565-091-001/02.11.2015
г. в общ размер на 80 334, 40 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: