Решение по дело №1764/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІІ - 143                                                30.04.2020г.                                             гр. Бургас                               

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд             гражданска колегия, втори въззивен състав

На седемнадесети декември                                                            2019 година

В публичното заседание в следния състав:

                                                             Председател: Росица Темелкова

                                                             Членове:        Таня Русева-Маркова

                                                                                    Елеонора Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова

гражданско дело номер  1764  по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

                   С Решение № 2277/30.09.2019г., постановено по гр. дело № 2661/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска на В.И.Б. против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив, за приемане за установено, че не дължи сумата от 424, 27 лева, представляваща едностранна корекция на нейната сметка, за електроснабден обект на адрес – гр. Бургас, ул. „Копривщица“ № 14Б, клиентски номер **********, ИТН 2604075, за което вземане е издадена данъчна фактура № **********/21.03.2019г. за отчетния период от 20.11.2017г. до 09.01.2018г., след извършена проверка на 09.01.2018г. 

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от В.И.Б. ***, с която претендира да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде прието ново решение, по съществото на спора, по силата на което да бъде прието за установено, че ищцата – В.И.Б. не дължи на ответното дружество сума в размер от 424, 27 лева, представляваща допълнително начислена ел. енергия вследствие едностранна корекция на сметка на потребителя за обект с ИТН № 2604075, за което е издадена данъчна Фактура **********/21.03.2019г. за отчетен период от 20.11.2017г. до 09.01.2018г. В жалбата се посочва, че за да отхвърли предявения отрицателен установителен иск, Районен съд – Бургас е приел, че за ответното дружество са били налице предпоставки и законово основание да извърши корекция на сметката на потребителя за минал период, но след отмяната на чл. 41 – чл. 47 от ПИКЕЕ липсват ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на средствата за търговско измерване. В жалбата се посочва, че към 09.01.2018г. за ответното дружество не е било налице валидно правно основание да извърши корекция на сметката на потребителя на ел. енергия за минал период, като разпоредбата на § 2 от ПЗР на новите ПИКЕЕ не би могла да се приложи по аналогия и към случаите, в които е нямало установен ред за извършване на техническа проверка и съставяне на констативни протоколи.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител, депозира по делото писмено становище, в което сочи, че поддържа своята въззивна жалба и претендира първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважена претенцията й.

                   Ответната страна по въззивната жалба – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив депозира по делото писмен отговор, с който оспорва жалбата и счита, че същата е неоснователна, а решението на съда е правилно, обосновано, постановено при пълнота на доказателствата, като всяко едно от доказателствата е тълкувано правилно поединично и в съвкупност с останалите доказателства. В отговора се посочва, че доказателствата по делото са тълкувани правилно, като са взети под внимание всички важни обстоятелства и съдът е достигнал до правилно решение, основано на изложените по делото факти. Посочено е, че решението е в съответствие с материалния закон, фактическите констатации на съда съответстват на обективната истина, а правните изводи – на закона.

                   В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба не изпраща представител, депозира писмено становище, в което изразява становище по основателността на депозираната въззивна жалба.

                   Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Предявен е иск от В.И.Б. *** против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив, с който се претендира да бъде прието за установено, че В.И.Б. не дължи на ответното дружество - „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив сума в размер от 424, 27 лева, дължими по Фактура № **********/21.03.2019г. за отчетен период от 20.11.2017г. до 09.01.2018г., представляваща допълнително начислена ел. енергия, за която се твърди, че е ползвана от В.И.Б., но не измерена, съответно – незаплатена.

                   По делото е представен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 404144 от 09.01.2018г., от който е видно, че е извършена проверка на жилищен обект, находящ се в гр. Бургас, ул. „Копривщица“ № 14Б и при проверката е констатирана грешка над допустимата граница, електромера е демонтиран за експертиза и е монтиран друг електромер.

                   По делото е представен и Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1312/22.10.2018г., изд. от Български институт по метрология, от който е видно, че при отваряне на електромера е констатирано, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера и е констатирано окъсяване чрез мост от тънък проводник на куплунг, монтиран през два малки отвора в предния капак, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера.

                   По делото е представена и Фактура № **********/21.03.2019г., от която е видно, че ответното дружество е фактурирало в тежест на В.И.Б. сума в размер от 424, 27 лева. По делото е представено и Писмо, изпратено до ищцата В.И.Б. от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, от което е видно, че ответното дружество е посочило, че при извършена проверка е констатирано, че електромера е манипулиран и отчита с грешка минус 64, 74%, вследствие на което е направена корекция на сметката за ел.енергия за периода от 20.11.2017г. до 09.01.2018г., за 50 дни.

                   При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно посочената разпоредба съдът се произнася по правилността на атакуваното решение съобразно посоченото в жалбата. С обжалваното решение БРС е приел, че въпреки недоказаното по делото виновно поведение на потребителя за манипулацията на електромера в таблото, решението по делото следва да бъде намерено на плоскостта на забраната за неоснователното обогатяване и общото правило на чл. 183 от ЗЗД, от което следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.  Съдът приема, че е налице законово основание за издаването на процесната данъчна фактура от ответното дружество, за едностранна корекция на сметката на ищцата, поради което отрицателният установителен иск по делото е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

                   По наведените твърдения за неправилност на решението във въззивната жалба, съдът приема следното:

                   Съдът намира, че фактическата обстановка е установена и възприета от първоинстанционния съд в пълнота и съобразно представените доказателства.

                   Безспорно е, че за да се уважи отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да се установи, че за ищецът не съществува задължение да изпълни едно претендирано от него задължение. В този случай е безспорно, че ответната страна носи доказателствената тежест да установи, че задължението, което се претендира от ищеца съществува и той следва да го изпълни. 

                   Безспорно е, че на основание чл. 98а, ал. 1 във връзка с ал. 3 и ал. 4 от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008г., и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД (ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., са влезли в сила и уреждат отношенията между енергийните предприятия и абонатите им при продажбата и доставката на електрическа енергия. Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС гласи, че потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Клаузата на чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР предвижда, че клиентът заплаща изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на "ЕВН България Електроснабдяване" АД.

                   Безспорно е, че посочените клаузи на Общите условия, издадени въз основа на законовата делегация на чл. 98а от ЗЕ, почиват на общите правила на чл. 183, ал. 1 и чл. 200, ал. 1 ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да заплати цената на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват именно по силата на договори за продажба, сключени при публично известни общи условия. Обстоятелствата, че абонатът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в правоотношението, не изключват основното задължение на купувача да заплати цената на доставената електроенергия. Специфичният предмет на договора (доставка на електроенергия) също не променя основните характеристики на продажбеното правоотношение. В Закона за енергетиката не се съдържат специални разпоредби, които да изключат приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. От това следва, че когато е било доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална правна уредба (преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 на ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след отмяната на ПИКЕЕ с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г., и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г.), този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В този смисъл е актуалната практика на ВКС (Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС), чиито изводи се споделят от въззивната инстанция с настоящото съдебно решение, с което съдебният състав изоставя досегашната си практика, базирана на Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК и Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК.

                   По делото безспорно се установява, че ищцата – В.И.Б. е абонат на ответното дружество за обект – апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. „Копривщица“ № 14Б с клиентски номер **********. По делото безспорно се установява и обстоятелството, че на 09.01.2018г. процесният електромер е бил демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ, за което е съставен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 404144, подписан от двама служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, както и от лице – представител на собственика на обект, присъствал на проверката.

                   По делото безспорно се установява, че въз основа на представения Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1312/22.10.2018г., изд. от Български институт по метрология се констатира, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера и е констатирано окъсяване чрез мост от тънък проводник на куплунг, монтиран през два малки отвора в предния капак, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера.

                   По делото се установява и обстоятелството, че на 09.03.2019г. е изготвена Справка за коригиране на сметката за електроенергия на ищцата за неотчетена и нефактурирана ел. енергия – общо 2 303 кВт/ч, на стойност от 424, 27 лева и на 21.03.2019г. ответното дружество е издало Фактура № **********/21.03.2019г., за сумата от 424, 27 лева. Установява се и обстоятелството, че ищцата е уведомена с Писмо с изх. № 7409567 от 21.03.2019г. за извършената корекция за период от 50 дни – за периода от 20.11.2017г. до 09.01.2018г.

                   Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че за периода от 20.11.2017г. до 09.01.2018г. в имота на ищцата са били реално доставени и потребени 2 303 кВт/ч електроенергия на стойност от 424, 27 лева, които не са били своевременно фактурирани и заплатени. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че за ищцата съществува задължение да заплати на ответното дружество процесната сума от 424, 27 лева по силата на чл. 11, т. 1, чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР. Безспорно е, че в случая не се касае за договорна отговорност, обусловена от виновно поведение на купувача, а за изпълнение на договорното му задължение за заплащане на цената на доставената електрическа енергия, което произтича от договорите за продажба и пренос на електрическа енергия, сключени при общи условия.

                   С въззивната жалба е въведено оплакване, че въззиваемото дружество няма право да извършва корекции на сметки на клиенти, при условие, че не е изпълнило задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите си условия на ред, по който да бъдат уведомявани клиентите за извършване на корекция на сметка и при наличие на правила за измерване на количеството консумирана ел. енергия.

                   На основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (в редакцията на разпоредбата към датата на извършване на проверката – 09.01.2018г.) устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Безспорно е, че към датата на проверката – 09.01.2018г. е била в сила разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ (понастоящем отменена с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.), съгласно която – „При липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни... ". Както е видно, законът и съответния подзаконов нормативен акт са предвиждали възможност за корекция на изчисленото количество ел. енергия и потребени мрежови услуги, при установяване на неправилно или неточно измерване. Нито ЗЕ, нито подзаконовите актове, регулиращи материята, са въвели като условие наличието на виновно поведение от страна на абоната, за да бъде извършена корекция. При това положение, както бе посочено и по-горе съдът следва да се съобрази с развитието на съдебната практика, преобладаващата част от която задължителна по реда на чл. 290 ГПК. С цитираните по-горе решения се възприема различно правно разрешение, като договорът за продажба на ел. енергия се разглежда в контекста на общите правила за покупко-продажба, уредени в ЗЗД и се зачита основното правило на договора за покупко-продажба, а именно – задължението на купувача да заплати полученото, зачита се и един от основните принципи на правото, намерил израз в множество законови разпоредби на различни нормативни актове, а именно – избягване на неоснователното обогатяване и неоснователното разместване на блага. Възприема се правото на двете страни да установят в спорното съдебно производство, при условията на равнопоставеност, правилно и  законосъобразно ли е извършена корекция на сметката на съответен абонат, потребил ли е той количеството ел. енергия и дължи ли се цена по-висока от тази на некоригираната му фактура. Въпросът за установяване на виновно поведение от страна на абоната е изключен от обсъждане, доколкото в хипотезите на неоснователно обогатяване обсъждането е насочено основно към неоснователното разместване на блага. В контекста на описаното по-горе, неоснователно се явява и оплакването на липса на специален ред за уведомяване на клиента за корекция на фактурата му, предвиден от разпоредбата на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Липсата на ред за уведомяване на клиента, макар и да е ноторно известно, че абонатите получават уведомителни писма за изготвените корекции от оператора на съответната мрежа, не променя факта на дължимост на сумата, при положение, че се установи неправилно отчитане/неотчитане на консумирани ел. енергия и мрежови услуги.

                   При това положение настоящият състав приема, че спорът не би могъл да се ограничи само до въпроса за липса на ред за уведомяване на клиентите за изготвени корекции за сметките, а следва да бъдат обсъдени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност.

                   Както бе отбелязано по-горе изчисляването на количеството ел. енергия, неотчетена от неизправното техническо средство и остойностяването й, съгласно констативния протокол от метрологичната експертиза на БИМ процесният електромер е технически изправен, но при отварянето на електромера е констатирано, че е осъществяван достъп до вътрешността  на електромера и е налице окъсяване чрез мост от тънък проводник на куплунг Х2, монтиран през два малки отвора в предния капак, водещ до промяна на метрологичните характеристики на електромера и преминаващата през него ел. енергия се измерва с отклонение, извън границите на допустимото, а именно – отчетена е грешка – 68, 16%.

                   При това положение, настоящият състав счита, че следва да намерят общите правила на чл. 183 от ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност. В конкретния случай по делото се установява, че е спазен редът по извършване на корекцията – представител на потребителя е присъствал при отварянето на ел. табло, при извършването на проверката на СТИ и е положил подпис при съставянето на протокола от техниците на ЕРП. Независимо, че ответникът своевременно е заплащал задълженията си по ежемесечните фактури, той дължи заплащане и на сумата от 424, 27 лева, представляваща разлика между фактурираната цена и действително дължимата съобразно реално потребеното количество електроенергия за процесния период.

                   При това положение – следва да се приеме, че ищцовата страна дължи заплащане на сумата от 424, 27 лева, представляваща разлика между  фактурираната цена и действително дължимата съобразно реално потребеното количество електроенергия за процесния период. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

                   На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено направеното искане от страна на ответната страна по въззивната жалба да бъдат присъдени направените разноски – възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 18, ал. 8 от ГПК - сума в размер на от 50 лева за всяка една от инстанциите.

                   Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2277/30.09.2019г., постановено по гр. дело № 2661/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.

                   ОСЪЖДА В.И.Б., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес – гр. Стара Загора, бул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 23а, ет. 1, офис 2 – адвокат Пенко Кънев да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив, ЕИК *********, адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Робърт Дик, Жанет Стойчева и Михаела Михайлова-Дьорфлер направените по делото разноски в първоинстанционното производство - сума в размер на 50 (петдесет) лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт, както и направените по делото разноски пред настоящата инстанция – сума в размер на 50 (петдесет) лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

                   Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

                           

 

 

                                                

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                          

                                                                                                        2.