Р Е Ш Е Н И Е №
17.12.2020г.,гр.П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав, в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ
ХАРИЗАНОВА
при секретар Наталия Димитрова , след като разгледа докладваното от съдия
Харизанова гр.д.№933 по описа на съда за 2020г, за да са произнесе взе предвид
следното:
В
исковата си молба срещу Г. ф. , Булстат ....
със седалище и адрес на управление град С. район С., ул.“Г. И.“№2 ищецът А.Г.К.
с ЕГН ********** *** твърди, че на 07.01.2020г около 05:15 часа в село А. К. по
ул.“Т.“ в посока изхода за село Г., се движат двама велосипедисти- А.Г.К. и А.
С. К.. По същия път и в същата посока се движи неизвестен водач на неустановена
МПС. Поради проявена непредпазливост към уязвимите участници в движението, неизвестно
МПС настига и блъска велосипедистите , водачът му не спира и напуска
местопроизшествието. В резултат на удара велосипедистите падат на пътното
платно за движение, причинени са им телесни увреждания. По повод произшествието
е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
рег.№100600-239/08.01.2020г. по описа на СПП при ОД на МВР-П.. Непосредствено
след пътния инцидент пострадалите постъпват по спешност в „МБАЛ-П.“АД. Ищецът постъпва с оплаквания
от болки в дясната гръдна и коремна половина, болки при дишане и гадене.
Хоспитализиран е за период от 07.01.2020г до 09.01.2020г. След проведени
прегледи и консултации било установено, че е получил травма на дясната гръдна и
коремна половина. На 09.01.2020г е изписан с препоръки за медикаментозно
лечение.Във връзка с лечението ищецът е извършил разходи в размер на 17.40лв. ,
за които разполага с фактура №**********/09.01.2020г., издадена от „МБАЛ-П.“АД.
След изписването на пострадалия от
болничното заведение той продължил лечението си в домашни условия. Понастоящем
ищецът все още се оплаква от силни болки, гадене, световъртеж и цялостно
неразположение,поради което му се налага да приема постоянно седативни и обезболяващи медикаменти. Преживяното ПТП
рефлектирало както върху физическото, така и върху психичното здраве на
ищеца.Вследствие на преживения силен стрес той се оплаквал от понижено
настроение, тревожност и нарушения на съня, често се връща към спомена за
пътния инцидент. В резултат на изживения шок ищецът сънува кошмари и изпитва
страх да не се повтори случилото се. На
12.02.2020г ищецът е подал молба вх.№24-01-86/12.02.2020г. до Г. ф., с която претендира изплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП. Въз основа на тази молба е образувана щета по описа на Г. ф.. С писмо изх.№24-01-86/30.04.2020г.
Г. ф. е уведомил ищеца, че по образуваната във връзка с процесното
ПТП щета не са ангажирани достатъчно документи и съответно е отказал изплащане
на претендираните обезщетения. Моли се съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 2 000лв. ,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на ПТП , настъпило на 07.01.2020г. в село А. К., ведно със законната
лихва, считано от отказа за плащане -30.04.2020г до окончателното изплащане на
сумата, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
17.40лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 07.01.2020г
,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото
разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се
оспорват исковете както по основание така и по размер. Оспорва се механизма на станалото ПТП. Оспорва се твърдяното наличие на противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС,
което да е в причинна връзка с претендираните
неимуществени и имуществени вреди от
увреждането на ищеца. Не са установени и описани следи от движение на МПС,
които да потвърждават изложеното относно механизма на ПТП. От медицинската
експертиза не се установява фрактури на ищеца. Рентгенографиите
на всички органи са без данни за фрактури. Оспорва се размера на обезщетението
за неимуществени вреди като прекомерен, предвид виновността на ищеца,
съществуващите в страната икономически условия, стандарта на живот и съдебната практика към датата на
ПТП-то. Правят се доказателствени искания.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа предявените искове.
В
съдебно заседание ответникът ,чрез пълномощника поддържа писмения отговор.
Подробни съображения по съществото на спора са
развити в хода на устните състезания чрез представените по делото
писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от
фактическа страна:
От ангажираните от ищеца писмени
доказателства/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег.№100600-239/08.01.2020г. по описа на СПП при ОД на МВР-П. и епикриза от „МБАЛ-П.“АД/Видно от приложения по делото
констативен протокол за ПТП от 07.01.2020г.
на посочената дата около 05:15часа
в село А. К., по ул.“Т.“ в посока изхода за село Г. са се движели двама
велосипедисти, единият от които е ищецът А.К., а другият е А. К..Двамата
велосипедисти са били без светлоотразителни жилетки.
В същата посока се е движел неизвестен водач на неустановено МПС. Водачът на
МПС-то настига и блъска двамата велосипедисти. Водачът на МПС-то не спира и напуска местопроизшествието. Непосредствено
след пътния инцидент, а именно на
07.01.2020г в 07:46часа ищецът постъпва по спешност в Хирургично отделение на „МБАЛ-П.“АД с оплаквания от болки в дясна
гръдна и коремна половина, болки при дишане и гадене . Изписан е от болничното
заведение на 09.01.2020г. с окончателна диагноза „ травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема“ с препоръки за медикаментозно
лечение.Във връзка с болничния си престой ищецът е извършил на 09.01.2020г.
разходи в размер на 17.40лв./ видно от съдържащата се на лист 11 от делото фактура №**********, неоспорена от
ответника/ съставляващи потребителска
такса. На 12.02.2020г ищецът е подал молба с вх.№24-01-86/12.02.2020г. до Г. ф.,
с която е претендирано изплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното
ПТП. С писмо изх.№24-01-86/30.04.2020г. Гаранционен фон е уведомил ищеца , че по образуваната във
връзка с процесното ПТП щета
рег.№20210051/12.02.2020г. не са
ангажирани достатъчно документи и
отказва изплащане претендираното обезщетение.
За
изясняване на спора от фактическа страна
са изслушани три съдебни експертизи.
От
заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, което заключение
съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и от данните от
експерта разяснения в съдебно заседание се установи, че получената от ищеца
травма на интраабдоминалните органи в корема
предизвиква малки или по-големи кръвонасядания по
тях, но направените образни и лабораторни изследвания , както и денонощното наблюдение
на пострадалия в случая не са показали настъпили по-късни усложнения. Травмата
е отзвучала бързо за около 7-8 дни.
Ищецът е изписан от болница с подобрения. Болковият
синдром е овладян с консервативни средства.Не се е наложило оперативно лечение.
Не са установени усложнения и влошаване на състоянието. Вещото лице заключава,
че пълното възстановяване на пострадалия
е продължило около три седмици от травмата при правилно и обичайно протичащ
оздравителен процес. Експертизата уточнява, че ищецът е изпитва най-силна болка
непосредствено след инцидента при транспортирането му до болницата и
медицинската обработка при приемането му.Чувствал е болки и около инвазивните
мероприятия по време на болничния престой като впоследствие те постепенно са се
редуцирали под въздействие на проведената медикаментозна, обезболяваща терапия
до края на първата седмица. Според вещото лице по време на
лечебно-възстановителния период е допустимо болката в гръдния кош да се усилва
първите дни при дълбоко вдишване и става по-силна при опит за изкашляне. Вещото
лице заключава, че гръдната и коремна
травма са отзвучали напълни без остатъчни изменения. За в бъдеще не се очакват усложнения в
здравословното му състояние.
В
допълнителното заключение на съдебно –медицинска експертиза вещото лице
обобщава, че диагностицираните в медицинската
документация , касаеща ищеца, тъпи травми, без
открити рани в дясната гръдна и коремна половина са получени след падане от
велосипед и директен удар върху терена. Експертът заключава, че тъпата травма
на дясната гръдна и коремна половина в случая представлява контузии/
натъртвания/ в областта на гръдната клетка, корема и коремната стена.
Констатираните травматични увреждания , а именно травма на друг иинтраабдоминални органи без открита рана на корема са
причинили на пострадалия лека телесна повреда, за срок около три седмици.
От
заключението на изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвена и от
разясненията на вещото лице се установява следния механизъм на пътно транспортното
произшествие: Водачът на лекия автомобил
се е движел по ул.“Т. „ към изхода на
село А. К., в посока село Г., в тъмната час на деня при суха и чиста настилка.
Движението вероятно е било на къси светлини на фаровете. Видимостта на водача
спрямо намиращите се на платното за движение в дясно и направо обекти е не
по-малко от 60 метра ограничена напред и странично от фронта на късите светлини
на фаровете. Велосипедистът А.К. , облечен с тъмни дрехи и без светлоотразителна жилетка
в този момент се е движел с велосипед по ул.“Т.“ в посока село Г. като
се предвижвал с велосипеда зад
велосипедистката А. К.. Пет секунди преди сблъсъка той е бил в невидимата за
водача на лекия автомобил зона. Скоростта му на движение най-вероятно е била
постоянна средно взета за велосипедисти над 30 години около 16.3 км/ч или 4.5
м/с. Разположението на велосипеда е върху дясната лента. Когато велосипедът е в
края на ул.“Т.“ на около 40-50 метра извън селото и на около 20 метра преди
мястото на ПТП в този момент автомобилът е бил на около 110-120 метра от
мястото и водачът му реално не е имал техническа възможност на къси светлини да
възприеме обекти на пътното платно. Наближавайки велосипедиста водачът на
автомобила не е възприел велосипеда, осветен от фронта на къси светлини, когато
предната част на автомобила е била на 60 метра от него, мерено по оста на пътя,
като е имал техническа възможност да го възприеме . Водачът на лекият автомобил
не е реагирал на спиране или отклоняване на автомобила на ляво , поради което е
последвал контакт с велосипеда, след което не е спрял движението на автомобила.
Контактът е приплъзващ като контактната зона на
велосипеда от лявата му страна е с дясната ъглова част на предната броня на
автомобила, дясната предна гумаили страничното
огледало, поради което е отблъснат надясно , при който системата
велосипед-велосипедист е паднала в близост до асфалтовото покритие и недалеч от
мястото на контакт.По посоката на движение на автомобила след първия контакт е
последвал и втори с велосипеда на свидетелката А. К..
Според
вещото лице пътно транспортното произшествие е било предотвратимо за водача на
лекия автомобил. При процесният пътен участък, който
е бил прав водачът на автомобила е имал
техническа възможност при изправна осветителна уредба и светлоотразител
или светеща червена светлина в задната част на велосипеда да възприеме
своевременно велосипедиста и да предприеме действия за избягване на ПТП-то. Вещото
лице обобщава, че при конкретните пътно
климатични условия видимост не е имало пречки водачът на автомобила да
възприеме своевременно велосипедиста и да избегне произшествието при широчина
на лентата от 2.95м метра се налага да навлиза в лявата лента. При безопасна
странична динамична дистанция 1 метър и на разположение на велосипедиста на 0.6
метра от дясната ограничителна линия на лентата, автомобилът ще следва да
навлезе в лявата лента около 0.40-0.50метра и при липса на насрещно движение ПТП-то е било
технически предотвратимо. Според експертизата причината за ПТП е вероятно допуснато от водача на лекия
автомобил отклонение на вниманието с други действия , при което не е възприел
наличие на велосипедист на пътното платно и не е осигурил достатъчна динамична
странична дистанция от него. Вещото лице
уточнява, че липсват данни
велосипедистите да са се движели един до друг и по този начин да са
заемали голяма част от дясната лента. Напротив настъпилите минимални повреди по
велосипедите показват , че контактът между автомобил и велосипед е бил по-скоро
приплъзващ , при който системата
велосипед-велосипедист е паднала в близост до асфалтовото покритие и недалеч от
мястото на контакт.В случай, че велосипедистите са се движели един до друг би
следвал ода ма контакт и между тях, при което биха настъпили характерни повреди , които при описания механизъм не са
констатирани. Напротив споменатите повреди отговарят да са получени при
последователен контакт по посока на движение на автомобила. В съдебно заседание
вещото лице уточни, че дори велосипедът на ищеца да не е имал светлоотразител или светеща червена светлина в задната му
част, то велосипедът на движещата се пред него свидетелка ако е имал такъв, би следвало без наличие на светлоотразителни жилетки водачът на лекия автомобил да
възприеме от голяма дистанция спрямо обектите велосипедистите на пътното
платно. В съдебно заседание вещото лице разясни ,че основен фактор при всяко
ПТП, свързано с блъскане на пешеходец или велосипедист при нощни условие е скоростта
на движение на МПС-то. В случай, че скоростта на МПС не е била съобразена
технически с дължината на осветената зона от фаровете на автомобила дори и да
реагира водачът не е в състояние да спре или чрез маневра да отклони безопасно
автомобила и най-вероятно ще последва
сблъсък.
От
заключението на изслушаната
съдебно-психологическата експертиза, което заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено, се установи, че психологическата реакция на ищеца веднага след стресогенното събитие
се проява с разнообразни неготивни емоции и мисловни
преработки като повишено напрежение,
тревожност, безпокойство , страх от неизвестен бъдещ развой на събитията,
потиснато настроение, чувство на изолираност.Ищецът е изживял и протрахирани във времето психотравмиращи
емоции, изводими от настъпилата промяна в здравословния му статут, като загуба на работоспособност за определен
период от време. Тази фрустрираща обстановка
неминуемо поражда у ищеца преживяване на нарушено цялостно социално функциониране.
Това състояние у ищеца е отшумяло в рамките на няколко месеца и в момента се
установява единствено наличие на ситуативна личностна
тревожност, свързана с травмиращото събитие. От проведеното тестово изследване
експертът заключава, ме ищецът в момента не се намира в състояние на депресия,
но е с изразена ситуативна тревожност , свързана с
инцидента. Тази тревожност е свързана със самия инцидент и във времето
постепенно ще намалява. По време на прегледа ищецът споделил, че не е пил
никакви седативни средства, което според вещото лице води до извода ,че не е
необходимо да бъдат приемане такива лекарства, тъй като личността има
психически запаси да се справи с психологическите последици от инцидента. Липсват обективни данни на ищеца да са
предписвани седативни лекарствени препарати. Вещото лице обобщава, че седативни,
сънотворни и анксиолитични / противотревожни/
следства са вещества, които предизвикват седация/ успокояване, отпускане, сънливост/ чрез намаляване
на раздразнителността или вълнението.Употребяват се за успокояване или
облекчаване на тревожността и
безпокойството. Въпреки своите желани ефекти тези медикаменти могат да
произведат и нежелани реакции и затова в зависимост от симптомите на пациента и
след консултация със специалист се предписват от личен лекар, невролог,
психиатър и др. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че състоянието на тревожност, на психоемоционален
дискомфорт, провокирано от процесния
инцидент е отшумяло за период от един месец.
От
представената административна преписка и по- конкретно от наказателно постановление№20-1006-000310/
18.02.2020г. издадено от ОДМВР-П., сектор Пътна полиция се установява, че по
административен ред ищецът е наказан за това, че на 07.01.2020г около 05:15
часа в село А. К., ул.“Т.“ на изхода за село Г.
като велосипедист е управлявал
през тъмната част на денонощието велосипед, без да ползва светлоотразителна
жилетка – нарушение на чл.80т.1 от ЗДвП, за което нарушение му е наложено
административно наказание по чл.183, ал.1т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 10лв.
За
изясняване на спора от фактическа страна ищецът ангажира гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля А. К., която е във фактическо съжителство с ищеца. Свидетелката
К. обясни, че на процесната дата сутринта около 05:15часа заедно с ищеца тръгнали с велосипеди на
работа от село А. К. до ж.п. гара П. като пътят им минавал през село Г.. На
изхода за село Г., докато управлявали
велосипедите си като карали един след друг на разстояние 1-2 метра / първа била свидетелката, а след нея ищеца/ на прав и широк пътен участък лекият автомобил ги застигнал и блъснал
най-напред ищеца , а след това и свидетелката. От удара и двамата паднали настрани от пътното
платно. Според свидетелката всичко станало много бързо.При падането си
свидетелката загубила съзнание. Свидетелката уточни, че двамата с ищеца били
без светлоотразителни жилетки в момента на
инцидента,но и на двата велосипеда работели стоповете.
От
разпита на свидетелката Бойка П./ тъща на ищеца/ се установи, че след инцидента
ищецът и се обадил и тя с другия си зет веднага отишли на местопроизшествието.При
пристигането им ищецът станал, но свидетелката А. К. продължавала да лежи на
земята. Двата велосипеда били на земята като велосипедът на А. бил на две. В
това време на място пристигнал от КАТ. Пристигнала и линейка. Ищецът и свидетелката К. били откарани в
болница. Свидетелката П. допълни, че
непосредствено след инцидента ищецът изпитвал силни болки . След като го
изписали от болницата един месец бил болнични. През този един месец ищецът се
лекувал медикаментозно и продължавал да се оплаква от болки в гърдите.След
изтичане на болничния ищецът тръгнал на работа.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание
чл.558, ал.5 от КЗ във вр. с чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.
Разпоредбата
на чл.558, ал.5 от КЗ предвижда възможност увреденото лице да предяви
претенцията си за обезвреда пред съда, ако
Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496 от КЗ , откаже да плати
обезщетение или увреденото лице не е съгласно с неговия размер. Предявените
искове са допустими с оглед изложените по делото доказателства за отказ на Г. ф. да изплати обезщетенията на ищеца, обективиран в писмо изх.№24-01-86/30.04.2020г.
Съгласно
разпоредбата на чл.557, ал.1т.1 от КЗ в случай на настъпили имуществени или
неимуществени вреди вследствие на смърт или нелесни увреждания Гаранционният фон
изплаща на увредените лица от фонда за
незастраховани МПС-та, обезщетения за тези вреди ако МПС-то е напуснало
местопроизшествието и не е било установено. За да бъдат уважени предявените
искове следва да бъдат установени следните
кумулативни предпоставки: настъпило пътнотранспортно произшествие на
територията на Република България, причинено от водач, който е неидентифициран
и чието виновно противоправно поведение е довело до
настъпване на застрахователното събитие и причиняването на вреди , както и
причинно –следствената връзка между деянието и вредоносния резултат.
С оглед събрания по делото доказателствен материал съдът намира за безспорно установен
фактическия състав на предявения осъдителен иск. Установи се от приложения по делото
констативен протокол за ПТП , че на 07.01.2020г около 05:15 часа в село А. К. по ул.“Т.“ по посока изхода за село Г. е настъпило пътнотранспортно
произшествие, в което ищецът е пострадал. В константната съдебна практика се
приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните
му задължения представлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК,
ползващ се с обвързваща формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление, както и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително
изявление. При направено разграничение в хипотезите , при които протоколът за
ПТП е съставен само по данни на водача на МПС без посещение на мястото на
инцидента от служители на КАТ, протоколът за ПТП има доказателствена
сила сало относно направеното изявление пред длъжностното лице, не и за
неговата вярност. Видно от констативният протокол същият е съставен след
посещение на мястото на произшествието от дежурен полицейски служител при ОД на МВР-П. непосредствено след
инцидента като от него се установява, че неизвестен участник в движението е
блъснал велосипеда на пострадалия –
ищецът по делото, който се е движел без светлоотразителна
жилетка и е блъснал и движещият се пред него велосипед, управляван от друг
участник в движението А. К., разпитана като свидетел по делото. Механизмът на
произшествието се потвърждава от кредитираното от съда с пълно доверие
заключение на съдебно автотехническа експертиза,
което заключение е обективно и
обосновано. Вещото лице заключава, че пътнотранспортното произшествие е било предотвратимо от водача на лекия
автомобил като най- вероятната причина
за ПТП то е отклонение на вниманието на водача на лекия автомобил , при
което водачът не е възприел наличие на
велосипедист на пътното платно и не е осигурил достатъчна динамична странична
дистанция от него. Вещото лице е категорично, че настъпилите минимални повреди
по велосипедите / този на ищеца и и на
другия велосипедист/, сочат на извода, че велосипедите са се движели един след
друг и контактът между автомобил и велосипед е бил по-скоро приплъзващ
при който велосипедистът е паднал в близост до асфалтовото покритие и недалеч
от мястото на контакт.В съдебно заседание вещото разясни ,че основен фактор при всяко ПТП , свързано с
блъскане на велосипедист при нощни условия/ каквито са били и конкретните/е
скоростта на движение на автомобила/ МПС-то/.В случай, че скоростта на МПС не е
била съобразена технически с дължината на осветената зона от фаровете на автомобила дори и
велосипедистът да е бил със светлоотразителна жилетка
и водачът да я е възприел и да реагира,
той / водачът/ не е в състояние да спре или чрез маневра да отклони безопасно
автомобила и да се предотврати сблъсъка.
Ето
защо от съвкупният анализ на посочените доказателствени средства и на установените чрез тях правнозначими факти и обстоятелства настоящият съдебен
състав приема, че причина на процесното ПТП е станал водача на неизвестен автомобил,
който при сблъсък с движещия се пред него велосипед е причинил подлежащите на установяване в производството
вреди на ищеца.
Горното
обосновава гаранционната отговорност на
Фонда по т.1, от чл.557, ал.1 от КЗ, тъй като водачът на участникът
в инцидент е напуснал местопроизшествието и е останал неустановен и до
настоящия момент.
От кредитираните с пълно доверие
заключения на изслушаната съдебно-медицинска
експертиза се установи, че в резултат на
процесният пътен инцидент на ищеца са причинени следните травматични увреждания-
тъпа травма на дясната гръдна и коремна половина в областта на гръдната клетка, корема и
коремната стена, които са отзвучали за около 7-8 дни. Болковият
синдром е овладян с консервативни средства, без да се налага оперативно
лечение. Не са настъпили никакви усложнения
и влошаване и ищецът се е
възстановил напълно за около три седмици. Установи се също така, че
констатираните травматични увреждания са
получени по механизма след падане от
велосипед и директен удар върху терена.
От
изслушаната съдебно- психологическа експертиза и от гласните доказателствени средства/ чрез разпит на свидетелките К. и П./
се установи, че процесният
инцидент е стресогенно събитие, което е провокирало
негативни емоции у ищеца като тревожност, безпокойство като този психоемоционален
дискомфорт е отшумял за период от един месец, след
който ищецът се е върнал към обичания си ритъм на живот- тръгнал е на работа.
Предвид
изложеното съдът намира за доказан фактическият състав на деликта
и отговорността на ответника по спора по посочените по-горе разпоредби на КЗ.
Размерът на дължимото обезщетение за установените неимуществени вреди според
законовия критерий за справедливост са определя според вида и тежестта на
причинените телесни и психически
увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и
душевни болки и други страдания и
неудобства. Като база за определяне на паричният еквивалент на неимуществените
вреди следва са служи също така
икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за
доходите в страната към датата на
увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да
бъде източник на обогатяване за
пострадалия. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир , относим към аналогични случаи. Ръководейки се от горните
критерии и след като съобрази характера на конкретните травматични увреждания,
които са сравнително леки и техния
интензитет / отзвучаването им за около 7-8 дни / , обстоятелството, че за около период от един месец след
инцидента ищецът се е възстановил
напълно както физически , така и
психически счита, че сумата от
1 500 лв. представляваща обезщетение за претърпени и неимуществени вреди е
една справедлива репарация.
Ето
защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1 500
лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило
на 07.01.2020г като за разликата от 1 500лв. до претендираните
2000лв. искът като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.На уважаване подлежи и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, която се
претендира от датата на изпадане в забава/ постановени отказ на Г. ф./30.04.2020г.
до окончателното изплащане на задължението.
Безспорно
се установи, че след инцидента ищецът е бил приет в хирургично отделение на „МБАЛ-П.“АД за
проследяване на здравословното му
състояние. За престоя в болничното заведение ищецът е направил разход в размер
на 17.40лв. / потребителска такса/ като това обстоятелство не бе оспорено от
ответника, а е и доказателствено обезпечено от
обсъдената по-горе фактура. Този разход по естеството си е претърпяна
имуществена вреда в резултат на процесното ПТП и
следва да бъде репарирана от ответника. Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и сумата от 17.40лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
ПТП, станало на 07.01.2020г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба-08.05.2020г. до окончателното изплащане
на сумата.
По
разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1000.36лв. разноски по делото съразмерно
уважената част от иска.На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 185.88лв.разноски
по делото съразмерна отхвърлената част
от иска.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. ф. със седалище и адрес на управление град С. ул.“Г.
И.“№2, ет.4 да заплати на А.Г.К. с ЕГН ********** *** сумата от 1500лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания в резултат
на получени травматични увреждания при ПТП, настъпило на 07.01.2020г. около 05:15
часа в село А. К. , ул.“Т.“ в посока изхода за село Г. по вина на неустановен
водач на неустановено МПС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на отказа за плащане 30.04.2020г до окончателното изплащане на сумата
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 1 500лв. до претендираните 2000лв.
ОСЪЖДА Г. ф. със седалище и адрес на управление град С. ул.“Г.
И.“№2, ет.4 да заплати на А.Г.К. с ЕГН ********** *** сумата от 17.40лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди / заплащане на потребителска
такса за престой в болнично заведение, за което е издадена фактура
№**********/09.01.2020 от „МБАЛ-П.“АД/ в резултат на ПТП, настъпило на
07.01.2020г. около 05:15 часа в село А. К. , ул.“Т.“ в посока изхода за село Г.
по вина на неустановен водач на неустановено МПС, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 08.05.2020г до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г. ф. със седалище и адрес на управление град С. ул.“Г.
И.“№2, ет.4 да заплати на А.Г.К. с ЕГН ********** *** сумата от 1000.36лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Г.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Г. ф. със
седалище и адрес на управление град С. ул.“Г. И.“№2, ет.4 сумата от 185.88лв.разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: