№ 29395
гр. ., 19.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110162408 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Я.“ ЕООД е предявил насрещен иск за заплащане
на сумата 4914,00 лева, представляваща претърпени от него вреди в размер на заплатено
навло за извършен повторен превоз на преопакованата стока от Б. до Б. от трето лице, който
следва да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящото производство.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото. На ищеца „Д.“ ЕООД следва да бъде
указано да представи четливо копие на Товарителница (CMR) за извършения транспорт,
както и точен превод на български език.
Ответникът „Я.“ ЕООД също следва да бъде задължен да представи превод на
български език на Товарителница (CMR) за извършения транспорт от „М .“ ЕООД на
основание чл. 185 ГПК.
Доказателственото искане на ищеца „Д.“ ЕООД за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, която да даде отговор на поставените в исковата молба задачи и на въпроса
поставен в отговора на насрещния иск следва да бъде уважено.
На ищеца „Д.“ ЕООД следва да бъде указано да уточни конкретните обстоятелства,
които ще доказва с поисканите свидетели, както изисква чл. 127, ал. 2 ГПК, след което съдът
ще се произнесе по искането за допускането им.
Искането на ищеца по насрещния иск „Я.“ ЕООД за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на довеждане за установяване
на обстоятелствата по повод извършения допълнителен транспорт е основателно и следва да
бъде уважено.
При извършена служебна проверка за редовност на исковата молба на „Д.“ ЕООД,
съдът намира, че същата е нередовна по отношение на претендираната сума в размер на
2800,00 лева, за която се твърди да представлява неустойка за просрочие, в който случай
следва да се посочи и периода, за който е начислена, с оглед преценка допустимостта на
искането, поради което на ищeцa по първоначалния иск следва да бъдат дадени указания по
реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца „Д.“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с
препис за насрещната страна, да уточни претенцията си в размер на 2800,00 лв., като посочи
основанието, на което я претендира (въз основа на кои клаузи от Общите условия) и как е
формиран размерът й, както и за какъв период на просрочие е начислена като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение в срок и в цялост на указанията исковата молба
в тази част ще бъде върната като нередовна на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Я.“ ЕООД против „Д.“
ЕООД насрещен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. 82 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата 4914,00 лева, представляваща претърпени от него вреди в
размер на заплатено навло за извършен повторен превоз на преопакованата стока от Б. до Б.
от трето лице.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, като УКАЗВА на
„Д.“ ЕООД в срок до насроченото съдебно заседание да представи заверено четливо копие
на Товарителница (CMR) за извършения транспорт, както и точен превод на български език
на основание чл. 185 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „Я.“ ЕООД в срок до насроченото съдебно заседание да
представи превод на български език на Товарителница (CMR) за извършения транспорт от
„М .“ ЕООД на основание чл. 185 ГПК.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която след запознаване с
материалите по делото и извършване на справка в счетоводството на страните, да отговори
на въпросите, поставени в първоначалната искова молба и в отговора на насрещната искова
молба от „Д.“ ЕООД.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400,00 лв., вносими от ищеца „Д.“ ЕООД в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В., ., ул. „. I“ №81, тел. .
ОТЛАГА произнасянето по искането за събиране на гласни доказателствени средства
на ищеца Д.“ ЕООД за първото по делото заседание.
УКАЗВА на Д.“ ЕООД най-късно в срок до откритото съдебно заседание да посочи
конкретните обстоятелства, които ще доказва с поисканите свидетели, както изисква чл. 127,
ал. 2 ГПК, след което съдът ще се произнесе по направеното искане за допускането на такъв.
ДОПУСКА на ищеца по насрещния иск „Я.“ ЕООД един свидетел в режим на
довеждане за установяване на обстоятелствата по повод извършения допълнителен
транспорт
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.11.2024 г. от 10.30 часа , за когато да се
призоват страните и вещото лице.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по предявени обективно съединени осъдителни искове от
„Д.“ ЕООД срещу „Я.“ ЕООД с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ за сумата
5867,48 лв. с ДДС, представляваща цена за извършен превоз по Транспортна заявка-договор
30.20.12 на товар от Б. до Б., за което е издадена фактура № ********** от 31.12.2021г.,
ведно със законната лихва от 17.11.2022г. до изплащане на вземането, с правно основание чл.
86, ал.1 ЗЗД за сумата 448,84 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.02.2022г.-
16.11.2022г. върху главницата, както и иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата от
2800,00 лв. представляваща неустойка за просрочие на плащанията.
2
В срока по чл. 131 ГПК е предявен насрещен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.2,
вр. чл. 82 ЗЗД от „Я.“ ЕООД срещу „Д.“ ЕООД, с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 4914,00 лв., представляваща обезщетение за вреди в размер на
заплатено навло за извършен повторен превоз на преопакованата стока от Б. до Б. от трето
лице.
В исковата молба по първоначалния иск се твърди, че страните са обвързани от
облигационни правоотношения по транспортна заявка-договор 30.20.12, по силата на който
ответникът е възложил на ищеца извършването на транспортни услуги. Последният е
изпълнил задълженията си по договора, като е оформил товарителница, за което му се
дължи сумата от 5867,48 лв. с ДДС. Поддържа, че за последната била издадена фактура
№**********/31.12.2021г., получена от ответника, който в предвидения 45-дневен срок не е
заплатил дължимото. Сочи, че съгласно приети от Комисия за регулиране на съобщенията
ОУ се дължи неустойка в размер на 10 евро за всеки просрочен ден. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на първоначалната искова
молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че страните са сключили договор за
превоз на товари, но ищецът не е изпълнил задълженията си по него и е налице пълно
неизпълнение. Сочи, че ищецът не е предоставил никакви документи на ответника, свързани
с превоза, както и че стоката не е била доставена на крайния получател. Ответникът е
признал и приел наличие на вреда в доставката, поради което стоката е следвало да бъде
върната от Б. обратно в Б. за преопаковане и преетикетиране, но ищецът отказал да
осъществи обратния курс до Б.. Сочи, че липсва подпис за доставка върху ЧМР и доставката
не е била извършена. Оспорва претенциите за лихва и неустойка, в т.ч. че последната не е
уговорена. Твърди нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави. Моли
съда да отхвърли исковете.
Ищецът по насрещния иск „Я.“ ЕООД поддържа, че „Д.“ ЕООД не е изпълнил договора
от 21.12.2021г. Сочи, че при пристигане на стоката в Б., било констатирано, че същата е в
лошо състояние, отговорността за което е на превозвача „Д.“ ЕООД, което наложило
връщането й в Б. за преопаковане. Поддържа, че след връщане на стоката в Б., „Д.“ ЕООД
отказал да осъществи обратния курс до Б.. Последният бил реализиран от друго дружество,
за което ищецът по насрещния иск заплатил сумата от 4914 лв., за което била издадена
фактура № 23461/21.02.2022г. Моли съда да уважи иска.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника по насрещния иск. Оспорва
твърденията на ищеца за неизпълнение на превоза по транспортна заявка-договор №
30.20.12 от 21.12.2021г. Поддържа, че при доставянето на товара в Б. е констатирана
нарушена цялост на опаковките, при което стоката е върната за преопаковане и
преетикетиране, като за щетата е уведомена застрахователна компания „Л.“, която е
заплатила обезщетение от 4411,57 лв. по заведена щета Litz claim 7053518. Сочи, че
застрахователната компания изрично е обърнала внимание, че сумата по заведената щета
следва да бъде платена oт „Д.“ ЕООД на „Я.“ ЕООД след като последният издаде фактура и
заплати дължимото по навлото фактурирано с фактура № **********/31.12.2021г. на
стойност 5867,48 лв. Поддържа, че на 28.03.2022г. „Я.“ ЕООД издава и изпраща на Д. ЕООД
Фактура № **********/25.03.2022г. за нанесената щета, като си удържа сумата от 4411.57
лева от друго тяхно плащане дължимо на „Д.“ ЕООД по стара фактура. Така на 28.03.2022г.
„Я.“ ЕООД превежда по банковата сметка на „Д.“ ЕООД само сумата от 4727.01 лева от
дължими стари плащания в размер на 9138.59 лева и си удържа сумата от 4 411.57 лева без
заявено съгласие от страна на „Д.“ ЕООД. Липсва протокол за прихващане подписан от
двете страни или някакъв вид споразумение, подписано от двете страни, което да е
счетоводно и правно издържано. Ответникът сочи, че след като е изпълнил задължението си
за доставка на товара до Б. му се дължи заплащане без значение обстоятелството, че има
щети по товара, за което е възникнало вземане за обезщетение. Последното не освобождава
„Я.“ ЕООД от задължението да заплати навлото, в т.ч. не е налице уговорка за отказ от
плащане между страните. Поддържа, че „Д.“ ЕООД има право да откаже нов транспортен
3
договор и от него не следва да се претендира сума по сключен такъв с друго дружество.
Моли съда да отхвърли иска.
По иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 367, ал.1 ТЗ в тежест на ищеца
е да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните, по което ищецът е
изпълнил точно и в срок задълженията си по превоза, а за ответника е възникнало
задължение за заплащане на дължимото възнаграждение, както и размер на същото.
В тежест на ответника е да докаже заплащане на дълга.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно правоотношение между страните, като ищецът е бил изправна страна при
изпълнение на вменените му с договора задължения; че страните са обвързани от твърдените
Общи условия, както и че същите са приложими в отношенията между страните; съдържаща
се в тези Общи условия неустоечна клауза; размер на неустойката.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, досежно твърдените за приложими ОУ,
съдържащи неустоечна клауза.
В тежест на ответника е да докаже плащане на дълга, както и възражението за
нищожност на неустоечната клауза на твърдяното основание.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил дълга на падежа.
По иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр.2, вр. чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличие на облигационно правоотношение между страните по договор за превоз на
товари, по който ищецът е изправна страна, а ответникът не е изпълнил задължението си по
него по причина, която може да се вмени в негова вина; настъпването на вреда, която да е в
пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с неизпълнението, т.е. в резултат на
неизпълнението на задължението на превозвача да са направени допълнителните разходи, а
именно да е реално платено навлото на третото лице на претендираната стойност; тези вреди
да са могли да бъдат предвидени към момента на сключване на договора за превоз или че
ответникът е бил недобросъвестен.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора за
превоз, както и обстоятелствата, от които произтичат възраженията му.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която
предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на ищеца, че следва да вземе становище по релевираните от ответника в
отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в
противен случай губи възможността да направи това по-късно
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото, на ищеца „Д.“ ЕООД - и препис от писмения отговор на ответника, а на
ищец по насрещния иск и препис от писмения отговор на насрещния иск.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4