РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Исперих , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елица Д. Бояджиева Георгиева
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева
Административно наказателно дело № 20213310200045 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба вх.№ 1**/ 11.03.2021г. от ИСМ. М*. Б., ЕГН –
********** от село П К, ул.“Д и т“ № **, чрез адвокат Е.К. против
Наказателно постановление № 20-0275-0005**/ 04.01.2021г. на началник
група към ОД на МВР – Разград, РУ – Исперих с което за нарушение по
чл.150 от ЗДвП изразяващо се в това, че управлява МПС без да е
правоспособен водач на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена Глоба в
размер на 300.00лв. Жалбоподателя счита издаденият административно –
наказателен акт за незаконосъобразен, издаден в нарушение на материално
правни разпоредби на ЗДвП и процесуалните правила, поради което моли
съда да го отмени изцяло. Счита, че отразявайки в АУАН и НП езинствено
извода, че жалбоподателя не притежава СУМПС, актосъставителя и
наказващият орган не са изпълнили задълженията си да дадат пълно, ясно и
точно описание на нарушението от фактическа страна. Нарушението било
посочено бланкетно. Не ставало ясно дали жалбоподателя е изначално
неправоспособен или е с временно отнето СУМПС като принудителна
1
административна мярка, дали е ис изтекъл срок на валидност СУМПС, дали
защото водача не разполага със съответната категория, към която спада
управляваното МПС, или свидетелството е отнето поради изчерпване броя на
контролните точки. Твърди, че съдържанието на отделните хипотези на
нарушение в закона е различно и не се припокрива. Нормата на чл.150 от
ЗДвП не предвиждала съставомерен белег от обективна страна „без да
притежава СУМПС“. Този съставомерен белег се съдържал в нормата на
чл.150а от ЗДвП. В тази насока непълното и неточно описание на конкретните
фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, нарушават
изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на АУАН и НП.
Недостатъкът бил съществен тъй като рефлектирал в правото на защита на
жалбоподателя, ограничавайки възможността му да разбере какво точно
нарушение му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го е
извършил и въз основа на какви факти. На последно място в жалбата се
твърди, че липсва субективната страна на нарушението, което правело
деянието на И.Б. несъставомерно. Когато не се установяло знание у водача за
липса на притежавано СУМПС, което не отговаря на европейските
изисквания за минимална защита на СУМПС съгласно ратифицирана
директива на Европейският съюз се приемало, че не е осъществен визирания
от административнонаказаващият орган състав на административно
нарушение. По изложените съображения молят жалбата да бъде уважена и
Наказателното постановление отменено.
В съдебно заседание жалбоподателя чрез своя процесуален
представител адвокат Е.К. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена
по същество.
Въззиваемия РУ - Исперих в изпратено придружително писмо към
административно-наказателната преписка моли жалбата да бъде оставена без
последствия. В съдебно заседание за тази страна в процеса не се явява
представител.
За РП-Разград уведомени, не се явява представител и не вземат
становище по жалбата и атакувания административен акт.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка: На
2
18.07.2020 година в град Исперих, до бензиностанция „Лукойл“, служители
на Районно управление – Исперих свидетелите М.Н. и Д.Д. спрели за
проверка управляваният от жалбоподателя Б. лек автомобил „Опел Комбо“ с
рег.№ ВТ **** КР. При проверката Б. им представил СУМПС издадено от
Кралство Нидерландия с № ************, за което полицейските служители
установили, че не притежава нужните защити за модела и не отговаря на
европейските изисквания за минимална защита на СУМПС съгласно
ратифицирана директива на Европейският съюз.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят М.Н. сочи, че в момента
на проверката лицето имало Холандско свидетелство за управление,
българско не е имал да представи или никога не е имал, но свидетелят не е
сигурен какво е установил относно този факт.
Отговорността на И.Б. е ангажирана за това, че управлява ППС без да е
правоспособен водач.
Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на
свидетелите М.Н. и Д.Д., които кореспондират помежду си и с писмените
доказателства съдържащи се в приобщената административно-наказателна
преписка.
В процеса е приобщено НОХД № 13/ 2021г. по описа на РС – Исперих в
производството по което е била ангажирана наказателната отговорност на Б.
за ползване на фалшиво свидетелство за управление. В това дело се съдържат
данни, че лицето никога не е притежавало свидетелство за управление
валидно издадено от компетентните органи на Република България.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи : Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, от лице, което има право на жалба и против подлежащ на
обжалване адм. акт.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От формална страна съдът счита, че АУАН и Наказателното
постановление са съставени при спазване на изискуемите за тяхната
валидност форма и съдържание условия, съставени в предвидените за това
срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му. При преценка
3
законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да
прецени дали описаното в него административно нарушение е било
действително извършено от санкционираното лице. В АУАН-а и
Наказателното постановление от фактическа страна е отразено, че
инкриминараната вечер лицето е управлявало МПС без да притежава
свидетелство за управление. Задължението за притежаване на свидетелство за
управление от водачите е вменено в нормата на чл.150а от ЗДвП. От своя
страна свидетелството за управление на МПС е документът, който
удостоверява наличието на правоспособност. При констатирана липса на
такъв валидно издаден документ се налага винаги извод, че по отношение на
провереният водач липсва и правоспособност.
По своята правна същност правоспособността да се управлява моторно
превозно средство представлява признато от държавата право да се извършва
дейността по управление на моторно превозно средство. Признаването на
това право държавата е поставила в зависимост от две групи изисквания: 1.
съвкупност от знания, умения и поведение, които позволяват управление на
моторното превозно средство и 2. физическа и психическа годност за
управление на моторно превозно средство. Двете изисквания трябва да са
налице кумулативно както към момента на първоначалното признаване на
правоспособността, така и по време на нейното упражняване. Липсата на
което и да е от изискванията води до липса на правоспособност. За
установяване наличието на двете изисквания законодателят е създал
специален ред - изпит пред оторизиран от държавата правен субект за
проверка на знанията, уменията и поведението, и медицински преглед от
компетентно медицинско лице. Проверката на знанията, уменията и
поведението на лицето чрез полагане на съответния изпит, се извършва при
първоначалното признаване на правоспособността. Законодателят е приел, че
придобитите знания, умения и поведение не се нуждаят от последваща
проверка, освен в случаите, когато водачът е извършвал управлението на
МПС в нарушение на установените правила, довели до загубване на
правоспособността си. За разлика от установените при първоначалното
признаване на правоспособността знания, умения и поведение, установената
при първоначалното признаване на правоспособността физическа годност има
срок на валидност т.е не е налице законова презумпция за физическа годност
на водача. Съгласно чл.15, ал.2 от Наредба І-157 от 01.10.2002г. за условията
4
и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при подмяната на
СУМПС вкл. при изтичане на срока за валидност, водачът представя карта за
оценка на физическата годност – т.е физическата годност следва да бъде
проверена и само ако е налице доказано съответствие на установените
медицински изисквания, лицето придобива право да управлява моторно
превозно средство за следващия период.
За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС /чл.150а,
ал.1 от ЗДвП/, което се издава от органите на МВР при наличието на
предвидените в закона условия (чл.151 и чл.152 от ЗДвП) и удостоверява
правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в СУМПС
лице има право да управлява МПС от съответната категория. Констатирайки
въпросната вечер, че лицето няма валидно СУМПС, контролният орган е
установил и липса на правоспособност у Б., като по този начин е установено
нарушение на изискването поставено от нормата на чл.150 от ЗДвП всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач. По
изложените съображения съдът счита, че административното нарушение е
определено правилно по чл.150 от ЗДвП предвид фактическите констатации
при проверката от контролните органи. Нормата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП
очертава няколко хипотези на санкция предвид обективно установени
нарушения, една от които е установена липса на правоспособност както е
настоящият случай и предвижда налагане на Глоба от 100 до 300лв. По
делото са налице данни /Справка за нарушител/ водач/, че жалбоподателя Б. е
вече наказван с влязло в сила Наказателно постановление за нарушение по
чл.150 от ЗДвП и в конкретният случай очевидно се касае до рецидивиращо
поведение на неспазване на законови изисквания, поради и което съдът в своя
настоящ състав намира, че правилно и законосъобразно му е била наложена
санкция в максимален размер, която не следва да бъде редуцирана по
настоящият процесуален ред.
По изложените съображения обжалваният акт следва да бъде изцяло
потвърден, като правилен и законосъобразен.
Воден от изложеното съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0275-0005**/
04.01.2021г. на Началник група към ОД на МВР – Разград, РУ – Исперих, с
което за нарушение по чл.150 от ЗДвП изразяващо се в това, че управлява
МПС без да е правоспособен водач на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя ИСМ. М*. Б., ЕГН – ********** от село П К, ул.“Д и т“ №
** е наложена Глоба в размер на 300.00лв. КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
6