№………./……..02.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
Митева
въззивно търговско дело №1864 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за
разглеждане въззивна жалба на „ВЕЙ КОНСУЛТ БГ“ЕООД срещу решение № 3606/05.08.2019, постановено
по гр.д. №2806/18г. по описа на ВРС, 18 с-в, с което са отхвърлени искове срещу
„ИНТЕР ЛОГИСТИКА КУРИЕР“ЕООД за присъждане на обезщетения за вреди от лошо
изпълнение на договор за международен автомобилен превоз, изразяващи се в
разходи за поправка и замяна на повреден товар в размер на 3690евро, разходи по рекламация на уврежданията с
нотариална покана в размер на 308лв,
пропусната полза от производство чрез увредените стоки в размер на 8207.60лв и плащане на цената по
неизпълнения превозен договор в размер на 288лв.
Възложителят на
превоза, чрез пълномощника си адв. С. (САК) сочи допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в погрешно оценяване на
доказателствена стойност на посочени от ответника доказателства и
съответно неправилно установени факти,
обусловили и неприлагане на материалния закон при преценка на изпълнението на
превозвача на задълженията му за опазване на стоката по време на транспорта и
предаването й на получателя без увреждания. Счита, че съдът неправилно е кредитирал
разпечатки и разписки за получаване на пратката, чиято автентичност не е била
установена, като счита, че посочените от ищеца доказателства не са могли да
установят факта на получаване на превозения товар без възражения, обосновал решаващия
мотив за отхвърляне на иска. Моли за уважаване на претенциите за присъждане на
обезщетенията за вредите от недобросъвестно изпълнения превоз след като обжалваното решение бъде отменено
По същество
пълномощникът бланкетно поддържа тези оплаквания и искането за уважаване на
претенциите.
Насрещната страна, чрез пълномощник адв. М.
оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти въз основа на
кореспондиращи си доказателства, като се позовава на издадените товарителници,
в които са били попълнени нужни за идентифициране на пратките данни и
информацията за стоката, предоставена от товародателя. Сочи, че коментирания
във въззивната жалба документ не е бил своевременно оспорен в първата
инстанция и представлява извлечение от
международна система за проследяване, удостоверяващи електронни записи, вкл. и
чрез подпис чрез електронно устройство, положен от получател при приключване на
доставката. Намира за недоказано увреждането на товара по време на превоза,
като твърди, че липсва възражение за видими недостатъци на пратката, заявено
при получаването й. Моли за потвърждаване на правилното решение на първата
инстанция.
Пледоарията по
същество на пълномощника на въззиваемата страна е в същия смисъл.
Насрещните страни са
претендирали за определяне на разноски, уточнени по размер и основания в
списъци по чл. 80 ГПК (л.30 и 32).
Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е
разгледал в определение №4289/29.11.2019г., като към настоящия момент няма
настъпили нови обстоятелства които да налагат промяна на това произнасяне.
Решението
на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
като съответства на предявени искове за
вреди, изрично уточнени като направени разходи и пропуснати ползи в молбата на
ищеца от 11.07.2018г. Всички посочени суми ищецът счита за причинени от лошо
изпълнен превозен договор, сключен за международен превоз на товари с
автомобилен транспорт. Именно по тези твърдения е очертано и основанието на
иска от първоинстанционния съд и квалификацията на отговорността на превозвача
е посочена в съответствие с Конвенция ЧМР като нормативен акт, уреждащ този вид
превози.
В
рамките на служебната проверка за допустимост съдът не констатира наличие на
пречка или липса на предпоставка за упражняване на правото на иск. Посочването
на страните като договорили се товародател и превозвач и твърденията за
неизпълнение на договорното задължение, изцяло обосновават интерес на
изправната страна да ангажира с осъдителен иск отговорността на неизправната
страна за понесените вреди. Решението е постановено по допустим иск. Посочените
в жалбата процесуални нарушения изцяло се концентрират върху правилата за
преценка на доказателствена стойност на писмени доказателства, а тези
процесуални въпроси имат значение само за правилността на съдебното решение, но
не и за допустимостта на процеса
Съдът,
след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Претенцията си въззивникът е основал на твърдение за сключен договор за
автомобилен превоз, сключен с ответното дружество, като се е позовал на заявка
за транспортна услуга, изпълнена с транспортно средство на ответника след
авансово плащане на фактурирана цена по фактура № **********/19.05.2017г.
Оплаквания относно установяване на договора между страните въззивникът
не е изложил, но за да прецени фактите по изпълнението му по необходимост
въззивният съд следва да направи своя самостоятелна преценка по безспорните
доказателства.
На първо място, съдът констатира, че заявката на въззивника за превоз е
била отправена до спедитор „Интерлогистика
куриер“ЕООД, с посочване на начален и краен пункт на доставка на четири пратки
с обявено съдържание, тегло и размери. В бланката, издадена от спедитора
действително е било оповестено, че този търговец прилага в отношения с клиентите си Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), но и Общите
Спедиторски условия на БАСТЛ. Сама по себе си тази заявка не може да установи
вида на превозния договор, тъй като съдържа само изявление за приемане на
възлагане на договарянето на превозна сделка за сметка на изпращача.
За задължението за извършване на самия превоз обаче не е съставена
товарителница с реквизити по чл. 6 ал.1 от Конвенцията, и по специално с
указание за приложимостта на тази конвенция. Ищецът представя издадени срещу
предадените за превоз негови стоки превозни документи за 4 отделни пратки, в
които е посочено приложение на „Общите условия на Интерлогистика“
и фактура, в която ответното дружество е остойностило
цена на международна куриерска услуга. Съвкупната преценка на тези документи
изключва посоченото от ищеца основание на вземането му. Това е така защото
съдът установява, че договорът сключен между страните е бил за спедиция, но вместо да организира превоз на стоките, спедиторът,
който принципно предлага и различни транспортни услуги, сам е встъпил в сделката като доставчик на
неуниверсална пощенска услуга.
Действително, когато довереникът (какъвто е спедиторът в типичния
случай на възлагане на договаряне по чл. 361 ал.1 ТЗ) предпочете сам да извърши
превоза, той ще отговаря като превозвач, но в случая сключената превозна сделка
не представлява възложения договор за превоз на стоки при условията на
Конвенцията(CMR). Куриерската услуга
се урежда от други правила, тъй като по характер е пощенска услуга, а
цитираните в превозния документ общоизвестни
общи условия (https://www.interlogistica.bg/bg/info/obshti-usloviya),
приложени и на л. 200- 207 от делото на ВРС, несъмнено в чл. 1 и 6 индивидуализират
предложената на възложителя и приета от него транспортна услуга именно като
неуниверсална пощенска услуга, изпълнявана от лицензиант(
пар. 1 т. 18 вр. чл. 38 т.
3 от ЗПУ). Издадената фактура за такава услуга е била възприета от ищеца и
заплатена от него като авансова цена на възложената превозна услуга, съответно
колетите, съдържащи стоките му са били предоставени именно на куриера, издал
товарителници за куриерски пратки, а не за превоз. С тези свои действия
изпращачът недвусмислено е одобрил отклонението от поръчания договор за
автомобилен превоз, предложено от спедитора, като същевременно е потвърдил
волята си да приеме изпълнение от куриер, предлагащ услуга при общи условия.
Този вид услуги обаче изрично са изключени с чл. 4 т. 4 б. „а“ от приложното
поле на договорите за международен
автомобилен превоз, уреждани от
Конвенцията(CMR).
Съответно
за да бъде ангажирана отговорността на ответника тя трябва да бъде основана или
на договора за спедиция, сключен с подписване на
заявката или на договора за международна куриерска услуга, сключен от спедитора
за сметка на изпращача, но не и на договор за автомобилен превоз, какъвто не се
установява да е сключван между тези страни.
При това положение
остават изцяло без значение фактите относно документирането на получаването на
товар и възраженията за явни повреди
върху него.
Отделно от това самите
оплаквания на въззивника относно установените факти изключват отговорност на
ответника поради повреда на товара. Ако действително доказателствата, посочени
от ответника следва да бъдат изключени поради липса на доказателствена стойност
(с неавтентични добавки и без подписи на изпращач и на получател), то биха
липсвали изобщо каквито и да е доказателства, че спедиторът е встъпил във
възложената му сделка и е извършил превоз, при който товарът е достигнал с
повреди до крайно местоназначение. В доказателствата, представени от ищеца
липсва описано съдържание на пратката, предадена на куриер, а ако не се
кредитират издадените от чуждестранния партньор на ответника разписки за
доставка няма да може да се установи изобщо кой е предал на посочения в
товарителницата получател повредените вече стоки.
В заключение макар и по
различни съображения, съдът намира че дори и да възприеме спорните факти по начина
посочен от взискателя, ще остане недоказан пълния фактически състав,
представляващ основание на претенцията му, тъй като няма да е установен договор
за превоз и неизпълненото задължение на ответника като превозвач да опази товара,
предаден на получателя с повреди, причиняващи претендираните щети.
Поради съвпадение на крайния
извод по същество на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Разноските за въззивното
обжалване са претендирани от въззиваемия по списък, изчерпващ се с адвокатско
възнаграждение, заплатено в брой, съответно на удостоверително изявление в
договора за правна помощ ( л. 24) До този размер претенцията на въззиваемата
страна може да бъде уважена.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
3606/05.08.2019, постановено по гр.д. №2806/18г. по описа на ВРС, 18 с-в.
ОСЪЖДА "ВЕИ КОНСУЛТ
БГ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Русе
7012, ул. НИКОЛАЕВСКА No 85, представлявано от
управителя Х. Е., ДА ЗАПЛАТИ НА "ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна 9000, ул. СОФИЯ No 22, представлявано от управителя Г. С. Л., сумата от 500лв.
/петстотин лева/, представляваща разноски по неоснователно обжалване, на
основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, по арг. от чл. 280 ал.3 т.1 ГПК.
Решението да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.