Определение по дело №1359/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 796
Дата: 15 април 2022 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия: Бетина Богданова Бошнакова
Дело: 20221100601359
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 796
гр. София, 15.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Доротея Кехайова

Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601359 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. XXII НПК.
Постъпила е жалба от подсъдимия А.М. Ш., подадена чрез упълномощения му
защитник адв. К.Н. – САК, срещу протоколно определение от 28.03.2022 г., постановено по
НОХД № 17751/2021 г. по описа на СРС, Н.О., 121 състав, с което не са констатирани
допуснати отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правата на А.М. Ш.,
В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт.
Поддържа се, че в обвинителния акт е допуснато съществено процесуално нарушение,
доколкото описаната фактическа обстановка е формирана на база на доказателства, събрани
с действия по разследване, извършени извън законовия срок по чл. 234, ал. 1 – 3 НПК, т.е.
нарушена е забраната на чл. 234, ал. 7 НПК, според която ненадлежно събрани
доказателства не могат да се ползват пред съда.
Прокуратурата не е взела становище по частната жалба.
Съдът, след като взе предвид доводите на защитата и събрания по делото
доказателствен материал, приема за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на внесен
обвинителен акт по досъдебно производство № 3382 ЗМИП 15117/2015 г. по описа на 07
РУ- СДВР, пр. пр. № 30097/2025 г. по описа на СРП, срещу А.М. Ш. за престъпление по чл.
234, ал. 2 т. 3 вр. с ал. 1 НК.
В разпоредително заседание от 28.03.2022 г. по НОХД № 17751/2021 г. по описа на
СРС, Н.О., 121 състав, районният съд е оставил без уважение искането на защитата за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване
на допуснати отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, с мотивите, че нарушения, свързани с допускането и
събирането на доказателства, не попадат в кръга на визираните в чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК
допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, които да засягат
правата на обвиняемото лице. Преценката относно законосъобразността на извършените
действия по разследване е въпрос по същество, който не следва да бъде обсъждан на този
етап от съдебното производство.
1
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Наказателното производство е образувано по жалба, подадена от активно
легитимирана страна, в законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, като същата е отправена до съответния родово и местно компетентен съд,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на обсъждане в разпоредителното заседание са въпроси, които са
подготвителни за обезпечаването на законосъобразното развитие на съдебната фаза на
наказателния процес. В частната жалба не са посочени конкретни процесуални нарушения
от кръга на визираните в разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК,
които да съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и за връщане на
делото на прокурора за тяхното отстраняване. Съгласно забраната на чл. 248, ал. 4 НПК в
разпоредително заседание съдът не проверява дейността по доказване, извършена от
органите на досъдебното производство. Въпросите по същество, каквито са и тези, свързани
с евентуално допуснати нарушения при събиране на доказателствения материал, се решават
на друг етап от съдебното производство, а именно в хода на съдебното следствие и при
постановяване на присъдата. С оглед централното място на съдебната фаза в наказателния
процес и принципа на непосредственост съдът формира решение по съществото на делото
по вътрешно убеждение, почиващо на непосредствено събиране и възприемане на
доказателствата. В този смисъл нарушения при събиране на доказателства на досъдебната
фаза водят единствено до непълнота на доказателствената съвкупност. Тази непълнота може
да бъде преодоляна посредством повторно извършване на необходимите процесуални
действия в хода на съдебното следствие, като доказателствата бъдат надлежно събрани по
искане на страните или по почин на съда, когато това се налага за разкриване на обективната
истина.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на защитата, че доказателства,
събрани с действия по разследване, извършени извън сроковете, установени в разпоредбите
на чл. 234, ал. 1 – 3 НПК, предполагат ограничаване на процесуалните права на обвиняемия
и съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора за тяхното отстраняване. Разпоредбата на чл. 234, ал. 7 НПК изрично предвижда
каква е правната последица при този вид нарушения – тя се свежда само до изключване на
ненадлежно събраните доказателства от доказателствения материал, който може да се
ползва от съда при постановяване на присъдата (Тълкувателно решение № 2 от
07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС). Следователно съдът следва да се
произнесе по годността на доказателствата едва при решаване на въпроса за виновността и
отговорността на подсъдимия, т.е. в последния стадий на съдебното производство.
На следващо място, в изпълнение на служебните си задължения за цялостна проверка
на осъществените в хода на досъдебното производство процесуални действия, въззивният
съд не констатира да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
да е ограничило процесуалните права на обвиняемия.
С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба - оставена без
уважение поради нейната неоснователност.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.03.2022 г., постановено по НОХД
№ 17751/2021 г. по описа на СРС, Н.О., 121 състав.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3