М О Т И В И към Присъда по н. о. х. дело № 321 по описа на Районен съд- ***за 2020 г.

           

Районна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия Д.И.Д. - роден на ***г***, ***, български гражданин,  с висше образование, женен, работи,  неосъждан,  ЕГН **********, в това, че на 11.10.2017 г. в гр. ***в качеството си на длъжностно лице - ***, вписан с ***, с район на действие ***в кръга на службата си, съставил официален документ - протокол по нотариално дело ***а извършена обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, чрез разпит на трима свидетели, посочени от ***за придобиване правото на собственост на ***М. от с. гр., върху недвижим имот - СГРАДА с идентификатор ***със застроена площ от 20кв.м., предназначение ***, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, в който удостоверил неверни изявления,както следва:         

- свидетелят Е.М.М. от с. гр. да е заявявал „... Преди 20-25години, ***с помощта на негови приятели построи тази сграда и оттогава я владее като своя, явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Той я използва за религиозни цели, събират се хора молят се. Не съм чувал да е имало спорове за сградата, нито пък същата да е била държавна или общинска…“

- свидетелят Х.М.Б. от с.гр. да е заявявал „... Преди 20-25години, ***с помощта на негови приятели ремонтира тази сграда и оттогава я владее като своя, явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Не съм чувал да е имало спорове за сградата, нито пък същата да е била държавна или общинска...",

-  свидетелят Е.А.Д. от с.гр. да е заявявал:

„... Преди 20-25години, ***с помощта на негови приятели ремонтира тази сграда и оттогава я владее като своя, явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Аз също съм помагал там. Не съм чувал да е имало спорове за сградата, нито пък същата да е била държавна или общинска. Всички знаем, че сградата е на ***...",   с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства и изявления, по воденото от него нотариално дело ***. - престъпление по чл.311, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението във вида, в който е внесено, като пледира за осъдителна присъда. Счита деянието за безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства. Пледира за налагане на наказание при условията на чл.54 от НК.

Подсъдимият не се признава за виновен, дава обяснения. Намира, че слева да бъде оправдан. Защитникът му също пледира за оправдателна присъда, като излага подробни съображения.

Районен съд - ***, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На около 300 - 400 м. извън гр.***, обл.***се намирала религиозна сграда, така нареченото - ***. ***представлявало мюсюлманска сектантска монашеска общност, както и свързаният с нея ритуален комплекс от сгради, в който централното място се заемало от седмоъгълна гробница на алиански светец, наречена тюрбе. С времето ***тата се превърнали в религиозни центрове, станали места за подслон на поклонници и мюсюлмански ученици. ***в гр.*** датирало от 1396 г., видно от написа на надгробната плоча, намираща се в параклиса. На ***език било изписано името на погребания там лечител ***.

***„***“, както и останалите такива в страната били място за лечение и молитви за здраве и за хора от други религии.

Свидетелят О.Т. бил родом от гр.***. През 1996 г. след завършване на висшето си образование се завърнал в родния си град, започнал работа при баща си и посещавал храма по празниците. По това време забелязал, че покрива на ***било в лошо състоятие, на места капело при дъжд. Тогава за храма се грижела жена от гр.*** на име ***, но поради напредналата си възраст не можела да извършва каквито и да било ремонтни дейности по сградата. Жителите на гр.*** й се отблагодарявали за грижите като оставяли дребни суми за здраве.

През 1999г. св.О.Х.Т. работел съвместно със свидетеля М.Г.М. ***, която поддържала добри контакти с майка му - св.Е.И.Т..В същата година между св.Т. и св.Г. се зародила идеята да ремонтират храма. Сградата имала кръгла форма в основата и стените, като от външната й страна имало пръст почти до покрива. Отвътре стените били от камък, върху който бил положен хоросан. Помещението било с височина около два метра, а покривът имал куполовидна форма - дървена скара покрита с ламаринена обшивка. Религиозният храм нямал собственик, бил на всички вярващи. Свидетелите М.Г.М. и Е.И.Т. решили да ремонтират религиозния храм със собствени средства, без да се търси и очаква нещо в замяна, за да служи той на вярващите в молитвите им.

През лятото на 2000 г. започнал ремонтът, който продължил около три седмици. В него участвали св.Т., брат му - ***Т., св.Е.Т.,*** и други жители на града, които се включили доброволно. Строителните материали били закупени от св.М.М. и св.О.Т.. Били изградени нови тухлени стени, на които поставили циментова замазка, след което боядисали. Покривът бил изцяло подменен. По време на ремонтните дейности св.Т. спял на обекта през нощта, за да пази строителните материали. След приключване на ремонтните дейности, в дясно от входната врата била поставена плоча с информация за датата и хората, участвали в строителните работи.

На официалното откриване на параклиса присъствали журналисти и жителите на гр.***.

Около година след ремонтните дейности, св.Т. преустановил съвместната си дейност със св.Г.. През 2000г. отишъл да живее в гр.Левски, а през 2002-2003г. разбрал, че Г.М. от гр.*** изгонил жената, която полагала ежедневни грижи за храма - ***. Заключил ***„***“ и не допускал без негово разрешение вярващите да се молят и да го посещават. През 2004 г. М. по своя инициатива се срещнал в гр.***със св.М.М. и я предупредил повече да не посещава тюрбето, иначе щяла да пострада. Оттогава св.Г. не е посещавала религиозния храм. Свидетелят О.Т. го посетил през 2013 - 2014 г. на „***“ . Не успял да посети храма, тъй като бил заключен с катинар. Тогава забелязал, че плочата встрани от входната врата била сменена с друга.

Поземленият имот върху , който се намирала сградата бил частна държавна собственост на ***- гр.***, /видно от акт №***за частна държавна собственост на поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта на гр.***/ с площ от 38 659 кв.м. с трайно предназначение на територията „горска“ и начин на трайно ползване „пасище“ . Преди това поземления имот бил публична общинска собственост,/ видно от акт за публична общинска собственост ***г./

На 04.07.2017 г. Г.М. ***- *** - В.Ж. депозирал молба-декларация до *** Д. с искане да изготви констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на тюрбето. Впоследствие М. приложил към молбата необходимите документи за започване на процедурата: скица на сграда ***г.; удостоверение ***. за данъчна оценка на недвижим имот - сграда с идентификатор № ***със застроена площ 20 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** с предназначение ***“ /***/, в което длъжностното лице в ****** отразило, че ***М. е собственик на имота и няма непогасени задължениея за него. Било вписано, че удостоверението се издава за да послужи пред ***; удостоверение №***, с което било удостоверено, че ***(така наречено ***„***“) с идентификатор №***със застроена площ 20 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** няма съставен акт за държавна собственост. Освен това в удостоверението било посочено, че съгласно разпоредбата на чл.21 от Закона за ***та „***та и техните поделения, придобили статут на юридическо лице въз основа на този закон имат право на свое имущество.“, ******, с което било удостоверено, че сграда с идентификатор № ***със застроена площ 20 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** с предназначение ***“ /******/ не е общинска собственост.

Молбата на Г.М. била подадена по реда на чл.587, ал.2 от ГПК.

На 11.10.2017г. той се явил в кантората на подсъдимия - *** Д.Д., като водил със себе си тримата свидетели - Е.М.М., Х.М.Б. и Е.А.Д.,***. Целта на посещението била издаване на нотариален акт, чрез извършване на обстоятелствена проверка за сградата  ***.

Свидетелите Е.М.М., Х.М.Б. и Е.А.Д. били посрещнати от служителка в нотариалната кантора, която ги попитала дали знаят каква е причината за посещението им. Тогава св.Б. й отвърнал, че са дошли да свидетелстват, че „***“ поддържал тюрбето. Представили поисканите им документите за самоличност, след което влезли в стаята на ***а.Там се намирала и неговата служителка — св.К.Ч.. Д. започнал последователно разпита на свидетелите ***,  Х. и Е., като той задавал въпросите, а двамата със свидетелката Ч. записвали отговорите им всеки в своя протокол. ***водил свой протокол- чернова.

Д. започнал последователно разпита на свидетелите ***,  Х. и Е..*** и дали познават Г.,знаят ли за тази сграда. Първият свидетел Е.М. *** и знам тази сграда“,казал също,че познава Г. и хората го наричали „***“. Д. го попитал „кой държи тази сграда“ и Е. отговорил : „ ***“. На въпроса „колко време я държи ***… 10-15 години…“ съответно Д. изчаквал да чуе отговор , продължавайки изброяването „20..,“ „25…“ и тогава Е. казал „ами да“ и Д. отново повторил „колко- 20-25 години...“, каквото било последното изречено. ***отговорил „ми толкова…“ и подсъдимият записал „20-25 години“. Питал какво е правил  ***с тази сграда,  дали е строил сградата или я е ремонтирал. Свидетеля Е. казал, че я е строил. Д. попитал ***ли я е строил и Е.  отговорил „да“. Д. попитал „и като я е построил какво?!...“ и той казал „ми той си я ползва“. Съответно „като какво я ползва“ -отговорът бил  „отключва на хората да влизат вътре и да се молят“. Попитал дали някой е спорил за тази сграда и той  отговорил „не“. Попитал дали сградата е общинска или държавна и Е. отговорил, че не знае.

След това започнал разпита на Х.Б. *** и,  че знае за тази сграда и познава Г. и го знаят всички като „***“. Д. попита от колко време ***владее тази сграда и той казал „от същото” -  тогава  Д. повторил „от 20-25 години ли“ – „да от тогава“,отговорил свидетеля. „Добре, той   строи или ремонтира сградата“,попитал Д.  и Х. казал: „аз не знам той да е строил, но знам, че поддържа и ремонтира“. Също така  за спорове за имота попитал  и дали сградата е държавна или общинска и Х. отговорил, че не е имало спорове.

Тримата били заедно и всеки чувал другия какво казва. Е.Д. също потвърдил  казаното от  двамата  свидетели, че е от ***, че знае сградата, че познава Г. и казал, че от същото време Г. ползвал тази сграда и я ремонтирал  с приятели,че и той е помагал там. Отговорил също,че няма спорове за сградата и не знае да е общинска или държавна . Казал също, че  не знае   ***да е строил сградата, но  я е ремонтирал. Казал „всички знаем, че тази сграда  е на ***“. 

Подсъдимият Д. съставил протокол, в който вписал изявления на тримата свидетели, а именно за св. Е.М.М.: ... Преди 20-25години, ***с помощта на негови приятели построи тази сграда и оттогава я владее като своя, явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Той я използва за религиозни цели, събират се хора молят се. Не съм чувал да е имало спорове за сградата, нито пък същата да е била държавна или общинска.". За св. Х.М.Б. записал: „... Преди 20-25години, ***с помощта на негови приятели ремонтира тази сграда и оттогава я владее като своя, явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Не съм чувал да е имало спорове за сградата, нито пък същата да е била държавна или общинска." За св. Е.А.Д. отбелязал: „ ... Преди 20-25години, ***с помощта на негови приятели ремонтира тази сграда и оттогава я владее като своя, явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Аз също съм помагал там. Не съм чувал да е имало спорове за сградата, нито пък същата да е била държавна или общинска.

След приключване разпита на свидетелите и след като протокола бил готов, подсъдимият го прочел на глас, попитал ги дали гова е така и след като те отговорили утвърдително, им предоставил протокола за подпис.

С протокола след разпита на свидетелите подсъдимия Д. постановил признаване правото на собственост върху имот - сграда с идентификатор № ***със застроена площ 20 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** с предназначение ***на ***М. от гр.***.

На същата дата 11.10.2017 г. подсъдимият Д. изготвил нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка *** с който удостоверил, че признава молителят ***М. за собственик по давностно владение на имот - сграда с идентификатор № ***със застроена площ 20 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** с предназначение „ ***“ /***/.

Издаденият нотариален акт бил вписан в *** в гр.*** на 12.10.2017 г.

Горната фактическа обстановка , съдът установи от събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Според съда се установи категорично,че на 11.10.2017г. в кантората на *** Д. се явили свидетелите М.,Б. и Д.. Били доведени от св. Г.М.. Тримата свидетели заедно били разпитани от ***а за обстоятелствата около владението и ползването на ***то „***“. ***им задавал въпроси , на които те отговаряли.

Няма спор между стратните,че подписът положен за *** в протокол от дата 11.10.2017г. на Д.Д. *** действие РС - *** е изпълнен от подсъдимият Д.Д., което говори,че именно той е автор на документа. Не е спорно и,че подписите, положени за СВИДЕТЕЛ 1, 2 и 3 в протокола са изпълнени от Е.М.М., Х.М.Б. и Е.А.Д.. Това го твърдят тримата свидетели,освен това се установянва от заключението на съдебно-почеркова експертиза, изготвена по досъдебното производство, докладвана и приета от Съда.

Според обясненията на подсъдимия Д.Д. той научил за сградата през 2014г.,че се държи от ***/Г.М./, че до нея има гроб на светец и мястото е свято.Лятото на 2014г. синът на подсъдимия се уплашило от куче и той се обърнал към ***за помощ. ***провел няколкоминутен сеанс -говорил на ***на детето и то се почувствало много по-добре.През 2017 година в нотариалната кантора се явил Г. и казал, че иска  да  бъде снабден с акт за собственост на тази сграда и, че бил говорил с адвокати и те му казали, че може да  му бъде съставен такъв акт. Казал му,че я е строил и,че я ползва като своя много повече от десет години. Казал,че никой,включително ***то нямат претенции за нея. Подсъдимият обяснил каква е процедурата и с какви документи трябва да се снабди ***,за да се извърши обтоятелственоа проверка и да се сдобие с нотариален акт. На 11.10.2017година всички документи била представени и Г. довел свидетелите Е.М., Х.Б. и Е.  Д., за извършване на обстоятелствена проверка. ******съобщила на Д., че ***е дошъл със свидетели. К.Ч. взела техните лични карти и записала имената им в първата част на протокола, след което  му го дала. Поканили свидетелите. В канцеларията бяли петима – подсъдимият,а срещу него свидетелите Е.М., Х.Б. и Е.Д.. В страни била К.Ч., която записвала какво казват свидетелите. Тримата свидетели трябвало да потвърдят това,което Г. предварителтно бил казал на подсъдимия Д..

Д. започнал последователно разпита на свидетелите ***,  Х. и Е.,като той задавал въпросите.

Попитал ги дали са от *** и дали познават Г.,знаят ли за тази сграда. Първият свидетел Е.М. *** и знам тази сграда“,казал също,че познава ***и хората го наричали „***“. Д. го попитал „кой държи тази сграда“ и Е. отговорил : „ ***“. На въпроса „колко време я държи ***… 10-15 години…“, продължавайки изброяването „20..,“ „25…“ и тогава Е. казал „ами да“ и Д. отново повторил „колко- 20-25 години...“, каквото било последното изречено. ***отговорил „ми толкова…“ и затова било записано „20-25 години“. Питал какво е правил  ***с тази сграда,  дали е строил сградата или я е ремонтирал, това което знаел от ***и свидетеля Е. казал, че я е строил. Д. попитахл ***ли я е строил и Е.  отговорил „да“. Д. попитал „и като я е построил какво?!...“ и той казал „ми той си я ползва“. Съответно „като какво я ползва“ -отговора бил  „отключва на хората да влизат вътре и да се молят“. Попитал дали някой е спорил за тази сграда и той  отговорил „не“. Попитал дали сградата е общинска или държавна и Е. отговорил, че не знае.

След това започнал разпита на Х.Б. *** и,  че знае за тази сграда и познава Г. и го знаят всички като „***“. Д. попита от колко време ***владее тази сграда и той казал „от същото” -  тогава  Д. повторил „от 20-25 години ли“ – „да от тогова“,отговорил свидетеля. „Добре, той   строи или ремонтира сградата“,попитал Д.  и Х. казал: „аз не знам той да е строил, но знам, че поддържа и ремонтира“. Също така  за спорове за имота попитал  и дали е държавен или общински и Х. отговорил, че не е имало спорове.

След това Д. пристъпил към разпита на свидетеля Е.Д.. Тримата били заедно и всеки чувал другия какво казва. Е.Д. също потвърдил  казаното от  двамата  свидетели, че е от ***, че знае сградата, че познава Г. и казлал, че от същото време Г. ползвал тази сграда и я ремонтирал  с приятели и казал,че и той е помагал там. Огвориорил също,че няма спорове за сграсдата и не знае да е общинска или държавна . Казал също че  не знае   ***да е строил сградата, но  я е ремонтирал. Казал „всички знаем, че тази сграда  е на ***“. 

Тогава Д. сметнал,че са налице всички доказателства и има основания  да състави нотариалния акт за собственост на Г.М. за въпросната сграда. Актът бил съставен същия ден и бил  занесен в ***.

Подсъдимият в обясненията си цитира и разпоредбите на Закона за собствеността , а именно чл.69 от в който се казва, че  „владелецът държи вещта като  своя, докато не се докаже, че владее  и държи за другиго“  . Документите,  които му били представени като писмени доказателства, доказвали това,  че Г.М.  владеел вещта за себе си, декларирал е това и в данъчна служба и плащал данъци.

Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимият и ги намира за правдиви. Те освен че са логични и звучат правдиво, са подкрепени и от показанията на свидетелите К.А.Ч., ***,както и от писмените доказателства – скица на сграда ***г.; удостоверение ***. за данъчна оценка на недвижим имот - сграда с идентификатор № ***със застроена площ 20 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** с предназначение ***“ /***/, в което длъжностното лице в ****** е отразило, че ***М. е собственик на имота и няма непогасени задължение за него. Било вписано, че удостоверението се издава за да послужи пред ***; удостоверение №***, с което било удостоверено, че ***(така наречено ***„***“) с идентификатор №***със застроена площ 20 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** няма съставен акт за държавна собственост. Освен това в удостоверението било посочено, че съгласно разпоредбата на чл.21 от Закона за ***та „***та и техните поделения, придобили статут на юридическо лице въз основа на този закон имат право на свое имущество.“, ******, с което било удостоверено, че сграда с идентификатор № ***със застроена площ 20 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** с предназначение ***“ /******/ не е общинска собственост.

Според показанията на свидетеля К.Ч. , която била  през 2017г. технически сътрудник в кантората на подсъдимия, на въпросната обстоятелствена проверка, ***а й дал предварително документите, за запознаване. В кантората били поканени само и единствено тримата свидетели, които били доведени от Г.. Тя взела личните им карти, разпечатала два протокола, единият дала на ***а-като чернова,в  която той си отбелязвал, другият бил у нея и тя го водила, записвайки какво отговарят свидетелите. Той задавал въпроси на  свидетелите, които му отговаряли. И двамата записвали в протоколите си. Като се зададе въпросът и се даде отговор  и двамата си записвали , пищели и каквото свидетел добавел и извън зададените въпроси.  Когато приключили тя принтирала протокола си и го дала на ***а и той го сравнил със своята чернова . Прочел ясно и отчетливо какво пише в протокола и питал всеки поотделно  дали прочетеното е вярно и след като всички са съгласни, се подписвали. Това била процедурата по принцип.Това се било случило и в конкретният случай.

Въпросите били дали познават Г., от колко време знаят, че ***се занимава с тази сграда,  колко време я поддържа, какво прави в сградата и те отговаряли. ***прочел записаното и попитал всеки от тримата дали вярно е записано. Нямало забележки и протокола, който тя водила, разпечатала и Д. прочетл, тримата свидетели подписали, след като потвърдили, че е вярно. Твърди,че никога не се е случвало да не прочете протокола и да не попита дали вярно е записано. Винаги, поне по два пъти питал дали това е така и дали е правилно записано.И тримата свидетели били наясно за какво ще свидетелстват,че се отнася за култовата религиозна сграда.

 Протоколът се водел на бюрото на ***а.Свидетелите седяли един до друг срещу ***а и той на всеки поотделно задавал  въпроси и всеки отделно отговарял, а тя записвала всеки отделен отговор. Самата проверка продължила около    30-40 минути. Тримата свидетели дошли с Г. и си отишли с него. Когато подготвяла документите за обстоятелствената проверка, тя лично се  запознала със съдържанието им и не установила нито  една служба или институция, ***или *** да имат собственост за тази сграда. Навсякъде било посочено, че няма собственик Тя лично познавала Г.,знаела че той е ходжа,чете ***и се занимавал с това нещо повече от 15 години.  След тази обстоятелствена проверка, в резултат на която бил съставен констативен  акт за придобиване по давност, свидетелят не знае някоя институция  да е завела иск за оспорване на  собствеността на тази сграда.

Показанията на свидетеля са логични и правдиви. Правдиво звучи и обяснението  по въпросите на прокурора защо при разпита в полицията е говорила по принцип,а пред съда твърди,че в конкретният случай било така. Свидетелят Ч. обясни пред съда, че след разпита в полицията се върнала в кантората, прегледала акта и си  спомнила слчая. В полицията отговорила,че не помни конкретно случая,но принципа бил такъв и винаги така ***провеждал обстоятелствените проверки. Записвани били отговорите на свидетелите,а въпросите задавал лично,но не се запивали,а се записвали само отговорите. Като прегледала  протокола с отговорите се сетила за въпросите, които били стандартни и ***винаги ги задавал.

Свидетелят ***, която също работела в нотариалната кантора на Д.Д. като технически сътрудник твърди,че е напълно сигурна, че ***е идвал с документи за консултации. Питал е  с какви документи да се снабди, за да получи собственост  върху това място. Нямала ясни спомени за конкретната проверка. Разказва обаче какъв е принцирпа. Първо се взимали личните карти на свидетелите, ***получавал  един  протокол, а дргият се взимал от  сътрудника. Фигурирали в протокола името   на молителя, името на имота и данните на свидетелите. След като ***сверял личните данни  от протокола, с личните карти на свидетелите, бивали поканени в канцеларията и ***питал всеки  от тях дали познава молителя, дали знае  за какво става въпрос и от там нататък имало въпроси конкретни  към всеки. Свидетеляте отговаряли,а отговорите им се записвали. ***си водел бележки и сътрудника записвал. След като всеки един от свидетелите е разпитан, ***сравнява сваите бележки  тези на сътрудникът. Ако всичко е правилно записано и уточнено сътрудникът набирал на компютъра съдържанието на протокола и окончателният вариянт се четял. Всеки свидетел се питал така ли е, съгласен ли е  със записаното и след като потвърдят всички, тогава се подписвали. Преди разпита на свидетелите им се обяснявало, че трябва да говорят истината,че това което казват  трябва да е истината. 

Свидетеля ***също рабиотила в кантората на *** Д., от самото й основаване в гр.***. Твърди,че била виждала свидетелите на конкретната обстятелствена проверка. Принципно тя посрещала хората,взимала им документите и ги питала защо са дошли. Тези свидетели К. ги поканила в кантората. Г.М.  чакал отвън да свърши разпита и да плати разноските. К. поканила свидетелите да влязат при ***а и тя водила протокола. Започнал разпита на свидетелите и***чувала откъслечни думи от своята позиция до кабинета на нотариуа,т.к ги деляла само една стена. Чувало се  ***да задава въпроси на свидетелите – „знаете ли за какво сте тук…“ „ какво имате да кажете, какво ви е известно…“ това питал. Отговорите се записвали. Винаги ***ги пита  „така ли е“ и те отговаряли и ако има  нещо друго го допълвали. Като се съставел окончателният протокол от обстоятелствената  проверка, ***го прочитал и казвал  „господин…“  един кой си,  „за вас сме записали това…“ и го прочитал и питал дали  е  вярно и дали е така  и след това протоколът се поднасял за подпис. В този ден, при тази обстоятелствена проверка  не била чувала К. да разпитва свидетелите,а  това и нямало  как да се случи. Винаги само ***задавал въпросите. Дори помощник ***не  можел да задава въпроси.  Тези хора, свидетелите били от града и тя ги познавала „визуално“. Тя попитала едеиния по какъв въпрос идва,а той и отговорил  „Ние идваме за свидетели  на ***…“. Знаела за гюрбето, знаела Г. като ходжа. Случвало и се било да опътва хора , които питали как да стигнат до ***то при ***. Виждала го да чете от***. Тези хора знаели за какво идват и ***им разяснил.

Показанията на цитираните трима свидетели съдът намира за достоверни, обективни и като такива ги кредитира с доверие. Подкрепени са и от писмените доказателства и от обясненията на подсъдимият, както и от показаниата на Г.М.. Обстоятелството,че работят в кантората на подсъдимият не може да бъде основание да се пренебрегнат и да се игнарират с този мотив. Те, както и обясненията на подсъдимия са източник на доказателства и следва да се обсъдят в контекста на останалите писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Поставени  на тази основа, според съда са логични,доктоверни и освен в синхрон помежду си, се явяват подкрепени  от пимените оказателства.

Свидетелят Г.Ш.М.  твърди,че през 2000-та година работил в***,  като член на ***на ***в *** . Бил и ***- имам по онова време. 2000-та година започнал работа в ***, но джамията в квартал ***крепост била запалена. За ***„***“ твърди,че на времето била кирпичена сградата. Дядото на  свидетеля с още няколко човека били израдили сградата и се свързали с  родословието на ***, която била наследник на самият светец. Светецът можел да се сравни със  Св.И. ***в християнската религия и твърди,че помагал на  енергийно  ниво на хората. За себе си твърди още,че бил привърженик на ***на  ***и на 06.05. се събирабирали заедно християни и мюсюлмани и празнували на това място.  Още през деветдесетте години взел ключовете. Тогава сградата седяла отключена и всеки който искал посещавал  ***то и полагал грижи. Основно се грижела за ***то баба ***. След 1996 -1997 година М.М. започнала да прави някакви  ремонти, отвън на самата сграда, замазки и подобни неща. Той като ***и неговото обкръжение се противопоставили,т.к. това бил гроб на светец и не искали  да се осквернява. Имали недоразумение  с М., но било много отдавна. Не я бил гонил. Разбирали се. ***то било оскмернявано постоянно от животни. Той имол ключ от мястото още 1997г. И двамата с баба *** държали ключове. През 2000 година сам контролирал гробницата.  Той охранявал самото място, защото   било осквернено от животновъдите и кравите им. Той поддържал контакт със самата наследница на ***и внучката на *** ходила там и се интересувала какво се случва с гроба му. Идвала на религиозните обреди на шести май, когати там били правени курбани. Не бил участвал в ремонта, който М. била правила. Ремонти на ***то *** свидетелят също бил правил - вътре на самия гроб били бетонирани и плочките и тавана, който течал. През 2017-та година, се обърнал към *** Д.Д. и му казал,че е направил ремонт и иска да го узакони,защото имало политически натиск. ***го попитал от колко време стопанисвам това място и свидетелят казал,че от 20 години . Разбрал,че трябва да се снабди с документи от  Областен управител, от  от поземлена комисия, от геодезия  и няколко месеца ходил по институциите, включително ******  и поземлена комисия. От геодезия трасирали мястото.

Лично той,с майстори бил направил ремонт на стените отвътре, плочките, покрива, желязна ограда, за да не влизат животни,  бетон, за да се хванат  винкелите. Всичко  бил закупил от „***“ -  ***. Двама майстори Работили и  двама общи работници.

През 2017г. чел молитва на дедето на подсъдимият,че било уплашено от куче.Тогава му разказал за гробницата и,че той се грижи за нея.***казал,че  самият Г. трябвало да се снабди с документи законно от Поземлена служба, от ***и други и  му обяснил начина  да  се снабди с документите,  за да  се докаже собствеността.

Няколко пъти ходил при Д. да се консултира за документите.

Показал му документите от ***той казал, че  иска  от Областен управител. По едно време  щял да се откаже, т.к. били минали няколко месеца, а все някакъв документ още имало да се вади. 3-4 пъти ходил при ***а. Адвокат му обяснил,че трябва да води свидетели за обстоятелствена проверка и Д. потвърдил, но му казал и че трябват и много документи. Свидетелите били трима. Той им обяснил за какво ще свидетелстват. На Х. обяснил,че трябва да не влизат там животни и той се съгласил да свидетелсства. Говорил с Е. и ***и те  казали, че знаят, че се грижи за това място над 20 години и ще отидат да кажат това. Когато завел свидетелите те тримата влязли при ***а, а той изчакал отвън и  седял с една  от служителките - ***във фоайето. Освен тримата свидетели и Д. в кабинето била К. . От кабинета на Д. се чувало , че се говори. Той им задавал въпроси   „момчета вие от *** ли сте момчета“ -  „от *** сме“ - „от колко време познавате  този Г.“ и питал  „вярно ли е това“. Процедурата продължила около половин час. Никой-нито ***, ***, ******, служби по *** и други не били имали прететенции по  отношение на тази негова собственост. Никой не бил искал обявяване на акта за нищожен и той и към момента бил законен собственик на това място.

Случайно избрал точно тези свидетели, казал им, че е направил доста ремонти, имало разбивания и  пожари. Те казали, че знаят за мястото и може  да  го  кажат. Важно било за него да го  узакони и бил принуден от политическите партии.Бил готов да предостави храма на всяка организация,стига да не е ДПС,за да се грижи за него.

Показанията и на този свидетел потвърждават показанията на сътрудниците в кантората,както и обясненията на подсъдмия. От тях става ясно отново,че обстоятелствената проверска е направена след представяне на всички необходими документо и след като подсъдимият се уверил,че никой няма претенции за собтвеност на сграданта,че Г. я владее като своя непрекъснато и ноебозпокаявано повече от необходимито според Закона време от 10 години.

Всъщност това заявяват и пред съда свидетелите по обстоятелствената проверка Е.М. и Е.Д.. Те тврдят, че не били казали думите, отбелязани в проколкола и не знаели точното значение на думите, но от отговорите им на поставените от защитата и съда въпроси се установи, че Г. действително   полагал грижи за „***“, заключвал сградата и само той имал ключ, правил ремонти, ограда, поддържал я и това продължило повече от 15 години.

Е. ***твъри пред съда,че знаел за това „параклисаче“, за което се грижиел Г.. ***попитал кой се грижи за *** и те отговорили,че това е Г.. Били той,***и Х.. Не бил казал точно думите, записани в протокола и прочетени му под формата на въпрос зададен от прокурора. На всички останали поставени му въпроси твърди,че не си спомня. Не помнел кой ги посрещнал в кантората, дали им било прочетено записаното,дали имало жена ,която да води протокола,дали имало чакалня,къде точно бил през това време ***. Все пак помни и заявява, че ***ги е питал какво знаят за това параклисче.Показанията са прочетени и той ги потвърждава. В тези показания той твърди,че знае параклисчето „***“,но не бил влизал вътре. Чувал бил,че жена от ***на име М. го била възстановила, заедно с О. ***.Ходели хората там за здраве.Преди време го поддържала някаква баба,но чул от хората,че Г. я бил изгонил и взел ключовете. Бил направил ограда висока около 70 см.,за да не влизат животни. През 2017 или 2018г. ***го помолил да отиде при ***а и да каже,че е направил парапета и косил тревата и че отклюбчва и заключва ***. При ***а били с Е. и Х.. Тримата влезли при ***а. Той седял на бюрото.Имало и жена, която ги попитала „Вие знаете ли,че ***стопанисва ***? Нищо друго не ги била питала. Мъжът пишел нещо на лист. Личните им карти били при него. Жената го питала как поддържа ***и той казал, че коси тревата, направил е парапет и отключва и заключва. ***бил докато ***питал, но не бил попопитал дали ***е построил параклиса. Никой не бил казал такова нещо. Другите свидетели казали същото като него-че го поддържа, за ремонт не били питани. “Той ме пита какво е направил ***, отваря и затваря храма и е направил парапет“. ***пишел нещо с химикалка на лист. ***им дал да се подпишат,но не им прочел нищо. Всичко минало за около 15 минути и той не разбрал какво точно става.

Показанията на свидетеля са пълни с вътрешни противоречия. Хем ***а не бил питал нищо,хем  задавал въпроси. Хем вътре влезли тримата свидетели, хем и ***то бил вътре в стаята. Прави впечатление, че не му е зададен въпрос от разследващият от колко време ***полага тези грижи за ***то. Не е питан и дали ***го е питал такова нещо и не му е постъвен въпросът той какъв отговор е дал.

Все пак на поставените в съдебно заседание въпроси обяснява,че  „поддържа“ означавало че коси тревата, отключва и заключва. Обяснението му на думата “държи“ е,че знае че може да се „държи“ шапка.Не знаел какво значи „владее“,но знаел, че “стопанисва“ и „греже се“ е едно и също. Накрая допълва че ***се грижи за мястото и това го знаел целия град.Казал им,че за това ги води при ***а да кажат, че той се грижи за мястото.

Съдът приема,че е достоверно заявеното в хода на съдебното следствие и от него могат да се направят изводи за това,че са налични елементите на собствеността владение, своене, ползване. Свидетелят категорично заяви, че целият град знаел,че именно Г. се грижи за мястото.

Св.Е.А.Д. прд съда твърди,че бил помолен от ***, като приятел , да се яви пред нотаруса и да свидетелства,че той се грижи за ***то.Той действително се грижел за тюрбето.Отишли и руса жена ги питала дали ***се грижи за мястото и те отговорили,че е вярно.Задала им и други въпроси и те отговорили.Хигенично поддържал там,имало ограда,един по един ги викнала тримата да се подпишат.“Грижи се „ означавало,че отваря с ключ когато някой дойде,чете молитви от***.Знаел че от “съвета“ хора косели тревата.***бил направил телена ограда. Това бил казал и на ***а и при разпита. Думата „своя“ не бил казал прид ***а,защото не било негово,а било държавно. Не бил казвал,че сградата е на ***.Казал,че сградата я поддържа ***то и бил направил тези работи /оградата и заключването/. Питани били от мъж дали ***то се грижиза ***и те казали „да“ От 15 години знаел ***то да се грижи за тюрбето,че е ***и чете***. Твърди,че не е виждал подсъдимият.Уплашил се като го викали от ***в полицията и им казали „вие сте направили някаква греша , не е трябвало да подписвате тези работи.“ И те казали „не знаем за тези работи“. Не било трябвало да подписват, накрая прави заключение видетеля. ***то ги накарал да кажат на ***а,че действително той се грижил за ***повече от 15 години. Това било истината. В кантората ги извикала ***Ч.. Освен тях тримата в помещението бил и ***то. На допълнителните въпроси отговаря, че ***бил излязал навън. Знаел, че ***било обществено, не знаел как се води и нямало разлика между държавно и общинко.

От показанията и на този свидетел става ясно, че Г. владеел като своя сградата повече от 15 години. Абсурдно и недостоверно се явява твърдението, че не подсъдимият е ***а, а мъжът бил друг. Според съда това твърдение на свидетеля се дължи на объркване и не отговаря на обективната действителност.

В показанията си, дадени в ДП и прочетени от Съда св. Х.М.Б. твърди,че знаел за ***то ***. Не бил ходил, но отвън бил виждал,че е малка къщичка. Там ходели вярващи,за да получат изцеление и опрощение. Познавал от години Г.. Не знаел с какво се занимава, но бил духовно лице - ***по едно време. Знаел,че Г. оградил ***то,за да не влизат животни.Той поддържал мястото, но според свидетеля мястото било общинско. Не бил чувал някой да е правел ремонт през годините. Г. бил сменял покрива. Казал му,  че го вика за свидетел при ***а -да каже, че той попддържа мястото. Казал му какво ще го питат. Свидетелят не попитал защо м у трябнва това на Гюрел, но се ъгласил да свидетелсства. Още двама извикал Г. -Е. и Е.. Когато тримата отишли имало руса жена,която ги попитала знаят ли защо са там.Вътре влезли тримата,там бил ***а и  секретарката му.Г. останал отвън. Тримата казали,че са отишли да свидетелстват, че Г. поддържа ***. Към тримата се обърнал ***с този въпрос.После ги попитал от колко време го поддържа ***мястото,а те отвърнали, че от десет и повече години го поддържа. Питали ги от къде са и те казали, че са от *** и от много време знаели мястото. ***и секретарката били на бюрото, а те тримата -срещу тях. ***не ги бил попитал нищо, а секретарката задавала въпросите . Съставил се документ и им бил даден за подпис. Никой от тримата не прочел документа и какво подписва.Всъщност ноталиусът ги попитал знаят ли за какво ги вика.Секретарката ги била попиттала „кой поддържа мястото,с какви средства“. Те отговорили,че ***то го поддържа,че направил ремонта. Х. казал,че повече от десет години ***поддържа това място. „Питаха ни от кога ***поддържа мятото. Казах от десет-петнадесет годинип с точност не мога да кажа. Мисля,че и другите двама казаха съкщото. То наистина е така. ***го поддържаше. Не знам кой е собственик на земята...Не са питали кой е построил сградата.“ Не били предупредени за наказателната отговорност. Не бил казал 20-25 години,а казал 10-15 години.Не знаел каквво означава „владее“,тази дума се използвала за бойни изкутва. „явно, непрекъснато и необезпокоявано „ не знаел какво значение имат за юристите. Не бил казвал,че не е чувал да има спор за сградата,нито пък че не е общинска или държавна. Напротив той знаел,че е общинска. Не бил чул другите двама свидетели да аказват,че сградата е на ***. И те не били казали,че ***владее сградата като своя,явно,непрекъснато и необезпокояван от никого. Не му било минало през ум, че след като подпише документа ***ще стане собственик на сградата.

На веки един от тримата свидетели по обстоятелствената проверка в хода на ДП бил предявен съставения от подсъдимия протокол от 11.10.2017г. и те заявили, че записаното в него не отговаря на изявленията   им, а подписите били положени от тях.

Все пак от показанията на тримата свидетели дадени пред съда и тези,прочетени в откритото съдебно заседание се разбира,че повече от 10-15 години ***поддържал сградата, грижил се за нея и я заключвал.Това е явно, необезпокоявано и непрекъснато владеене, независимо дали тримата свидетели разбират тези термини.

Както правилно изтъква защитанта на тримата свидетели няма как да са им известни  термини от  вещното право и от Закона за собствеността. Те не знаят какво е   разпореждане, владеене и ползване,  а това са елементите  на правото на собственост- ползване, владеене, разпореждане.  Те не правят  разлика между стопанисване, държане, усвояване и техните изявления се нюансират от държи,  владее, ползва. Не правят разлика с държането, владеенето,  стопанисването нито със своенето. На всички тези свидетели  ***им задавал ясни въпроси - от колко време ***се занимава с тази постройка, поддържа  я, държи я, за да  установи дали са налице  основания за придобиване по давност, за което  е необходим срок от 10 години. В протокола били записани термините, използвани от подсъдимия, но това станало след като той се уверил,че свидетелите отговорили утвърдително на поставените му въпроси и ги разбират. Макар да не били наясно с термините, използвани от подъдимия и отбелязани в протокола, те били наясно и отговорили утвърдително на въпросите му, поставени на по-прост език и отговорите им съдържали смисъла на употребените в протокола думи .Защото това е терминологията на ЗС и подсъдимият се придържал към нея,т.к. се уверил,че свидетелите пред него потвърдили относимите към обстоятелствената проверка неща,а именно били налице признаците на давностно владение на Г.М.. Това било подкрепено и от множество документи.

Изводите за фактическата обстановка , изложени до тук с подкрепят и от свидетелските показания на Е.И.Т.,О.Х.Т., А.Д.П., Д. ***и М.Г.М., които дават показания за факти, станали им известни назад във времето, много преди обстоятелствената проверка.

Свидетеля Е.И.Т. *** твърди,че е присъствала през цялото време на ремонта ***, а той бил през  1999г. или 2000 година. Тя била водила  сметките  на М.М. - дарител на тюрбето. М. станала дарител, защото като видяла  ******че е „сринато“ и казала, че поема ангажимент и ще направи ремонт, но „ Г. ми взема ключа и каза, че повече нямам работа там“ и тя /М.М./ му дала ключа . Съпруга на св.Т. починал 1998г. И около две години по-късно тя дала ключа на Г.. Тази сграда съществувала  там от дълги години,  помнила я още като дете, където я е водила майка й „Аз самата съм на 72 години и да предположим, че от  петгодишна съм ходила. Помня тюрбето. Майка ми ми е разправяла, че ако отидеш един път и после на всеки *** трябва да ходиш там“ . Свидетелката  твърди за тази  сграда, че я приемат като  култов религиозен обект, че ако човек отидел там  му ставало  по-леко, че вътре имало гроб  с плочка, че   се обикаля три пъти  гроба  и се   пиело от чаша вода и   се чете пасаж от лицето,  което обслужва това място, обикаляло се един път от  дясна и  три пъти от лява страна и се палила свещ - тези ритуали се извършвали в храма. Със съдействие на  св. М.  Г.М.,  бил стабилизиран покрива му и дори се осветявал вечер. В чест на  храма, имало откриване от ******  в израз на благодарност.   Г. бил  забрани  да се  ходи  в храма. Имало навесче  и там палели  свещите, но Г.  бил забрани  и самата тя го помолила  да запалят свещи   в едни кофички, които  занесели  хората,  и  вече извън сградата се случвало това. Г. категорично бил  заявил на свидетелката, след ремонта, че повече няма работа там и, че ***е негово. След това свидетелката не  била  ходила повече, за да  си няма неприятности. Трябвало  да се иска разрешение от Г., за да се посети  тюрбето. Г. не бил имал качество, в което да изиска да му бъде  предаден този ключ. Нейният син бил завършил в СУ  „***“ и  четял***, за разлика от Г., когото  тя не била  виждала да чете. Г. не  бил духовно лице и  кой  го бил назначил, тя  не знаела.

Свидетеля О.Х.Т. – син на свидетеля Е. ***потвърждава думите на св.Т..*** било     историческо място.„Това е ***и е ничия собственост -  заявява свидетеля. През 1999година заедно със св. М.М.  поели  инициатива за възстановяване на сградата.  Място било в окаяно състояние и след като направили  реставрация на сградата и парк, било на ***към  ***.Тогава майка му била касиер на настоятелството. След година чул, че Г. го бил присвоил и  бил  възмутен. Това се случило  около 2000-та или 2001-ва година. Г. държал ключа и го заключвал  и хората трябвало  да ходят  да  го молят за  ключ.  За *** се ходило там    - свещи се палели, пари се оставяли, дрехи се оставяли и т.н., но с Г. свидетеля имал предишни спречквания и затова не  спорел с него.  През  1996 година свидетеля работел в Главно *** в ***като секретар  и  се преместил  в  този район,  като бил  Зам.областен   мюфтия със седалище ***. На шести май,  на ***  бил в заведение, където  някой се опитал да го промуши с нож, в последствие подал жалба. От 1396г. съществувало това място -параклиса ***. „Но самото място  е много силно. То е с римски основи,  надгробната плоча е от 1396-та. Има данни върху нея. Свързано е с религията. ***тата не са свързани с точна религии. Посещава се  и от мюсюлмани и от  християни, религията няма значение. Това е любимо място и  не само, че  е  с  лечебна цел, идеологическа цел,  но  идват хора, че помага, но това е… Има исторически данни, проучвания и се установява, че горе - долу е  около този период.“  Г.  бил взел ключа  към 2000-та или 2001-ва година от майка  на свидетеля.

Свидетеля М.Г.М. твърди,че в  местността - ***  ***, преди около 700 години е живял лечител, пристигнал  там  през ***, от  румънско. Там бил живял и там лекувал,според  нейни лични проучвания. За мястото се грижели стари, възрастни хора и имало една бабичка, която след като  починала, грижите поела Е. ***, но била „прокудена“ от Г.. През 2004 година той я заплашила, т.к. била  строител на ***то с лично нейни  средства .Никой не бил предявил претенции и апетити за това място, което тогава било „една барака.“

Тя  също нямала претенции за собственост. Общинска била собствеността. През 2004 година  Г. дошъл и я  заплашил. Това станало  в ***. Медиите отразявали дарението, което   извършила за  този строеж. Писали медии, вестници. Лично тя 20 дни била стояла  там и работила - 1999-2000 година . Апетитът на Г. бил голям за това място. Свидетелката  заявява, че останала  изненадана, от  факта,  че  Г. имал натурален акт. През 2004 година я бил заплаши с думите „не си го ти строила, това е вече мое…“ Свидетелят сочи, че като дарител и строител на това място, не се  е качвала там, вече толкова години „едно нищо съм заварила. Бях заведена  от Е. ***. Знам, че се правеха там  тържества около ***. Качих се на това място и в последствие  с вестник „Труд“ се качих да дам първа копка, през 1999-та година... Съвсем импулсивно  реших да изградя това нещо. Беше един кирпич, с едни ламарини. Това представляваше постройката. Няма врата, няма нищо-  капе, тече… Като квадратура  беше три на два, мъничко…“. Поканила медиите на първа копка, направени  били снимки и репортажи за  първата копка. ***я  бил помолил, т.к.била в   реставрация и църквата, да бъде в един същи ден  откриването на двата обекта. След ремонта за това място се грижила баба ***. Е. ***по-рядко ходела там, т.к. се намесил Г. и „окупирал“ всичко. Имало сигнали от хората, за да ги защити  от Г.. През 2004 година,  се прибрала от ***. Той я срещнал в ***и отишли в  кафето на хотел „***“, където  й казал, че това  място  било негово и той искал да го държи  и ако продължавала да тръби по медиите, че го  е построила, щяло да се случи нещо с нея. След 2004 година повече не била ходила там. Чувала, че заради Г. вече не ходели  и хората там. Оплаквали се хората, че не допускал никой на това място и  чувала, че  бил заградил мястото.

Показанията на изброените свидетели Съдът намира за достоверни и като такива ги кредитира. Те също подкрепят изброени вече до тук даказателства, че Г.М. владеел /“окопирал“ както твърди М./ ***то още през 2000-2001г. и дори заплашил М.,че ще се разправи с нея,ако продължава да твърди,че е дарвала пари и строила храма.

Всъщност земята , на която се намирало ***то *** била на горското стопанство.За това свидетелстват ,освен документи и показанията на свидетеля А.Д.П. - ***стопанство в *** от 2015година. За това място -***то ***  разбрал преди година, когато  бил извикан в прокуратурата за разпит, като до този момент не   знаел за съществуването му. Преди 2008 година било остатъчен общински имот и тогава станало собственост на Горското. Свидетелят  сочи, че земята  била собственост на горското, а постройката бил видял едва когато   бил извикан в прокуратурата за разпит.

Според поазанията на свидетеля Д.В.Р.,*** Делото се водело за обстоятелствената  проверка за признаване право на собственост на сградата на ***то на ***. Тя лично заверила молбата - декларациия в частта, че имота не е Общинска собственост. Г. депозрал молбата. Сградата била гроб, религиозна сграда. Предполага, че скицата била извадена от кадастъра, а самата молбата-  декларация тя лично заверила,като здала удостоверение, че имота не е общинска собственост. Попитала и ***то за тази сграда,но й казали,че нямат налични документи и нямат претенции за сградата. Тя дописала,че предназначението е за „култово-религиозна сграда“. Предназначението на сградата видяла в сиците.Не й било изветно кой е построил сградата.Нейно задължение било да установи, че не  е общинска  собственост, че ***то нямат собственост и претенции и тя посочила това в Удостоверението,От данъчното имало и данни, че имота е деклариран в декларация на името на Г.М..*** в лицето на нейния ***да са взимали решение и да са водили дело за възстановяване  собствеността на  тази сграда. Не знае няой да е имал имуществени претенции, да е искал  провъзгласяване   собствеността и действителността  на съответният  констативен акт  и  да се връща собствеността на тази сграда,  за прогласяване недействителността на съответният констативен акт.

Показанията на последните двама свидетели отговарят на обективната действителнотст и се подкрепени със съответните документи.

Според чл.587  от ГПК Когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред ***а своето право. Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, ***извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота. Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 ***се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, ***издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот.

Всичко ,посочено до тук от теорията не е самоцелно, а основа,на която съдът гради изводите си, че всички, посочени действия, които извършил подсъдимият като *** са отделни стъпки от цялостна процедура на производството по издаване на Констатимен нотариален акт при обстоятелствена проверка .

Протоколът за извършена обстоятелствена проверка е удостоверителен документ. Проидводството е охранително. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.311 ал.1 от НК се състои в съставянето на неистински /официален или частен/свидетелски /удостоверителен/ документ, в чието съдържание са отразени неверни факти, които не отговарят на действителността. Престъплението е резултатно, престъпният резултат се изчерпва с опорочения документ.т.нар. „лъжливо документиране“. Опорочено е съдържанието когато в него са отразени неверни факти и изявления, разминаващи се с обективната действителност. От субктивна страна следва да са налице пряк умисъл и специална цел-документът да бъде използван. Безспорно е,че подсъдимият в качеството на *** има качеството на “длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 т.1,б. „б“ от НК.В случая инкриминираният документ е истински,т.к. не се спори неговото авторство и е официален такъв по смисъла на чл.93 т.5 от НК,т.к. е издаден по установения ред и форма от длъжнотно лице в кръга на службата му. Подсъдимият в качеството на *** има задължения да извършва прецизна проверка на собствеността на имота в изпълнение на възложената му от държавата съдебна функция,която е длъжен да извършва по правилата на ГПК. Обстиятелствената проверка предстанлява правен способ за установянаване правото на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот в случай,че обственикът или титулярът на ограниченото вещно право не разполага с документ за своето право.***трябва да установи,че молителят е обственик въз основа на осъществено владение или изтекла в негова полза придобивна давност. Производството се инициира с молба-дукрларация в писмена форма,въз основа на която е образува нотариално дело. Същата се подава до ***а,чрез съответния Кмет на община.Задърлжение на соъответната общинска служба еда удостовери на чие име е записан имота в актовите книги на общината и областта,неговата квадратура и граници,данъчна оценка,както и трима свидетели по предложение на мотлителя,по възможност съседи на имота. От своя страна административния орган,сезиран с молбата,след оформянето й е длъжен да я върне на посочение в нея ***. Фактът на изтичане на придобивната давност в полза на молителя следва да бъде установен в хода на обстоятелствената проверка.По отношение показанията на свидетелите, то в тях следва по безспорен начин да се установи фактът на владението с намерение имотът да се свои.Необходимо е   да се установи срокът,през който е упражнявано въпросното владение.За изясняване на тези обстоятелства ***трябва да постави съответните въпроси на свидетелите.Показанията им се записват в нарочен протокол и се подписват от тях. Въз основа на изяснените факти ***се произнася с мотивирано постановление,с което признава молителя за собственик или отказва да го признае за такъв.В случай,че с постановлението признае правото на собственост,***пристъпва към издаването на нотариален акт.Той има доказателкствена сила спрямо всички,понеже удостовереното в него право на босбственост е противопоставимо на трети лица.Доказателствената му сила би могло да бъде оспорена само по съдебен ред.

Следователно в хода на производството по обстоятелствената проверка,след депозирането на молбата-декларация първоначално,а след това и чрез разпита на тлимата свидетели ***ът саставя  констативен протокол,въз основа на който издава постановление,в с лучай,че с постановлението признава   молителя за собственик.След това се пристъпва към издаване на нотиариален акт. В лучая инкриминитарият документ е протоколът за извършена проверка по внотариално дело № ***/2017г. Той се ползва с обвързваща доказателствена сила относно фактите предмет на удостоверителното изявление на органа,че са се осъществили така, както е отразено в него. Мотовираното постановление за признаване правото на собтвенос т се изготвя след този протокол и то е основание за извдаване на нотариален акт за обственост. Протоколът се изготвя въз основа на събраните доказателства. Протоколът,отразяващ изявленията на свидетелите е документ  правно значение. Документът е официалетн,т.к. отгговаря на посочените по-горе характеристики на такъв, освен това е удостоверителен по съдържание,т.к. отразяна обстоятелства, че посочените в него лица а се явили пред ***а и са били разпитани в качеството на свидетели за фактите,които са пряко свързани с предмета на обстоятелствената проверка.

Според съда в протокола за извършена обтоятелствена проверка не били отразени неревни обстоятелства относно правото на собственост, а Г. ***-държател на имота покривал критериите на ЗС за придобиване правото на собственост по давностно владение. Не са накърнени отношенията,свързани с правилното упражняване на специалната удостоверителна функция при документооборота,възложени на ***ите,съгласно ЗННД и ГПК, а именно да се гарантира законосъобразно съставяне и използване на документи с удостоверително значение и както е в конкретният случай за удостоверяване собствеността върху недвижим имот.

В случая се установи,че липсват признаците и от обективна и от субективна страна за извършено престъпление по чл.311 ал.1 от НК. Онтразените в протокола за извършеното удостоверяване чрез разпит на свидетели и в самия нотариален акт обстоятелства и изявления от подсъдимият в качестваото му на *** съотвестстват на действителното положение,а именно,че св.Г.М. държал като свой, непрекъснато и необезпокоявано имота повече от необходимото време,  за да го придобие по давностно владение.

Това,че свидетелите пред ***а посочили,че това било 20-25 години, в разпита пред съдия в ДП и при разглеждане на делото в съдебна фаза твърдят, че това било около 15 години не е от съществено значение. Разминаването може да се обясни с объркване, притеснение от това,че са разпитвани и притеснение дали не са извършили нещо нередно като са разбрали, че по този начин Г. е станал собственик на постройката. Факт е, че елементите за давнотно владение били налице и правилно подсъдимият в качеството на нотарис  съставил протокола и изготвил нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка *** с който удостоверил, че признава ***М. за собственик по давностно владение на имот - сграда с идентификатор № ***със застроена площ 20 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** с предназначение „ ***“ /***/.

Изводите за правото с подкрепят и от писмените доказателства: скица на сграда ***г.; удостоверение ***. за данъчна оценка на недвижим имот - сграда с идентификатор № ***със застроена площ 20 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** с предназначение ***“ /***/, в което длъжностното лице в ****** е отразило, че ***М. е собственик на имота и няма непогасени задължение за него. Било вписано, че удостоверението се издава за да послужи пред ***; удостоверение №***, с което било удостоверено, че ***(така наречено ***„***“) с идентификатор №***със застроена площ 20 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** няма съставен акт за държавна собственост. Освен това в удостоверението било посочено, че съгласно разпоредбата на чл.21 от Закона за ***та „***та и техните поделения, придобили статут на юридическо лице въз основа на този закон имат право на свое имущество.“, ******, с което било удостоверено, че сграда с идентификатор № ***със застроена площ 20 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** с предназначение ***“ /******/ не е общинска собственост.

С оглед събраните по делото и обсъдени о-горе в настоящите мотиви доказателства, при съвкупната им преценка съдът прие, че отсъстват обективните и субективни признаци на престъплението по чл.311 ал.1 от НК, с оглед на което подсъдимият е признат за невинен и оправдан .

При горните съображения,съдът постанови присъдата си.

                                                                               

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: