№ 294
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000938 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 65/30.04.2024 г., постановено по т.д.№ 251/2022 г. по описа на
Благоевградски окръжен съд „Микрис Дизайн“ ЕООД е осъдено да заплати на „Норд груп“
ЕООД сумата от 33 133.13 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за
изработка на облекла на ишлеме от 14.07.2022 г. по фактура № **********/22.09.2022г. за
изработването и предаването на 1 327 бр. якета, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба -07.12.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Микрис Дизайн“ ЕООД,
което моли то да бъде отменено като въззивният съд отхвърли предявените срещу
дружеството искове. Поддържа, че решението е постановено при неправилно установена
фактическа обстановка следствие от обсъждането на само част от събраните доказателства,
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилен доклад по
делото и неправилно произнасяне на съда по направените възражения за прихващане.
Неправилен и необоснован бил извода на съда, че ответникът е реализирал процесните
1 327 якета. Неправилно съдът оставил без разглеждане възражението за прихващане на
ответника с вземането за неустойка по чл.9 от договора между страните в размер 96 390 евро
за забава за предаване на облеклата в договорения срок 10.08.2022 г.; възражението за
осъждане на ищеца да възстанови на ответника сумата 75 866.65 лева, ведно със законната
лихва от 18.07.2022 г. до окончателното й изплащане; възражението за осъждане на ищеца да
заплати на ответника сумата 7 105 евро, представляващи стойността на предадените на
дружеството изпълнител материали за ушиването на неушити и непредадени 203 бр. якета
от общо поръчаните за изпълнение 1530 бр.якета. Съдът приел, че тези възражения не са
1
предявени в предвидената в ГПК процесуална форма, нито като насрещен иск, нито като
възражение за прихващане. Съдът следвало да констатира нередовността по реда на чл.101
от ГПК и съответно да предостави срок за отстраняването й, като ги включи и в изготвения
по делото доклад. Неправилно съдът приел, че не е установено и липсват доказателства
ответникът да е предал всички материали, необходими за ушиването на якетата на
20.06.2022 г. Неправилно били кредитирани единствено свидетелските показания на
свидетелите на ответника. Неправилни били и правните изводи на съда. Съдът се бил
произнесъл по нередовна искова молба при противоречие между обстоятелствена част и
петитум. Не било ясно от къде съдът е извел, че договорът между страните е сключен на
14.07.2022 г., а не на 14.07.2022 г. Не били обсъдени представените по делото Анекс №
1/30.06.2022 г. и преписката от РП Бургас. Върху представените по делото договор и анекс
липсвал печат на ответното дружество. Съдът не се бил произнесъл по направените от
ответника възражения и оспорвания. Ответникът не се бил съгласявал да получи или да
получава изпълнение на части и да плаща на части. Ищецът не твърдял в своята молба, че е
предал ушитите облекла и че същите са приети от възложителя. Ответникът доказал всичко,
което му указал първоинстанционния съд, а ищецът не установил правото си да получи
възнаграждението по договора.
Въззиваемият „Норд груп 22“ ЕООД оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Съдът правилно приел, че е възникнало
задължение на ответника за заплащането на цена в размер 33133.13 лева за ушитите и
предадени 1 327 бр. якета. От изслушаните свидетелски показания и обясненията на
управителя на „Норд груп 22“ ЕООД се установявало, че доставката на материалите е
провеждано на етапи като за ушиването на процесните якета било доставено недостатъчно
количество материали. Свидетелските показания и заключението на ССЕ установили
качественото ушиване на процесните 1 327 бр.якета. Било установено предаването и
приемането на 1327 бр.якета, за ушиването на които били доставени материали.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ищеца
„Норд груп 22“ ЕООД срещу ответника „Микрис Дизайн“ ЕООД иск с правно основание чл.
266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Твърденията в исковата молба са, че по силата на
сключен между страните договор за изработка на облекла на ишлеме от 14.07.2022 г. „Норд
груп 22“ ЕООД произвежда с материали на възложителя „Микрис Дизайн“ ЕООД облекла
/поли, панталони, рокли, блузи и др./. Съгласно чл.1, ал.2 от Договора, конкретните
количества, качество и видове облекла, които се изработват, както и сроковете за
изработката им, начина на опаковане и маркирането им, както и конкретната цена, страните
договарят в отделния анекси, представляващ неразделна част от договора. Във връзка със
сключения договор „Микрис Дизайн“ ЕООД заплатило авансово сумата от 75 866.65 лева с
ДДС по фактура № **********/18.07.2022 г. Въз основа на представените материали били
ушити 1327 броя пухени якета, които били предадени съгласно договореностите на
възложителя, удостоверено чрез разписки и товарителници. За изработените якета било
дължимо уговореното заплащане в пълен размер, след приспадане на полученото авансово
плащане. Съгласно подписаният между страните Анекс 1/31 от 14.07.2022 г. единичната цена
за всяко изработено изделие яке била 35 евро без ДДС за брой. След приспадане на авансово
платената сума ответникът дължал общо 33 133.13 лева, за която била издадена фактура №
**********/22.09.2022 г. Въпреки изпратената покана за доброволно плащане, връчена
лично на управителя на ответното дружество на 06.10.2022 г., плащане не било
осъществено. Ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата от
33 133.13 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка на
облекла на ишлиме от 14.07.2022г. по фактура № **********/22.09.2022г. за изработването и
2
предаването на 1327 бр. якета, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 07.12.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
Ответникът „Микрис Дизайн“ ЕООД оспорва предявения иск. Не оспорва, че
между страните има сключен договор и анекс, но твърди, че същите са от дата 30.06.2022 г.
Оспорва се, че между страните по делото е наличен и сключен анекс с дата 14.07.2022 г.
Ответникът не оспорва, че е заплатил авансово сумата 75 866.65 лева, както и че на
дружеството ищец са предадени /на 22.06.2022 г./ необходимите материали за ушиване на
възложените му с анекс 1/31 от 30.06.2022 г. 1350 бр. якета с единична цена 35 евро.
Уговореният краен срок за изпълнение на възложената поръчка бил 10.08.2022 г. Ответникът
оспорва да са ушити и да са му предадени 1530 якета, вкл. посочените в исковата молба 1327
бр. якета. Оспорва се, че има точно и своевременно изпълнение на задължението на „Норд
груп 22“ ЕООД по договора, вкл. На уговореното с Анекс № 1/31 от 30.06.2022 г. Фактура
**********/22.09.2022 г. не била връчвана на ответника и не била осчетоводявана и
включвана в дневниците за продажба на „Микрис Дизайн“ ЕООД. На ответника не била
връчвана покана за доброволно изпълнение, като от разписката от 06.10.2022 г. не ставало
ясно - кой е връчил същата, в какво качество и при кой съдебен изпълнител и какво е
връчено с разписката. В случай, че се установи, че „Норд груп 22“ ЕООД му е предал 1327
бр., прави възражение за неточно, некачествено и несъответно на уговореното изпълнение,
което е наложило допълнителна работа за отстраняване на всички недостатъци, за което са
вложени 30 000 лева – за нови материали и за заплащане на допълнителен труд на наетите
работници и служители. В условията на евентуалност „Микрис Дизайн“ ЕООД прави
възражение задържане на сумата от 30 000 лева. Оспорва твърдението на ищеца, че не е
възразил за качеството и срочността на изпълнението. Съгласно чл.11, ал.1 от договора
цената на изработените облекла била дължима в срок от 30 дни след подписване на Приемо-
предавателен, какъвто не бил подписан. Прави възражение за осъждане на дружеството
ищец да възстанови на ответника сумата от 75 866.65 лева, ведно със законната лихва от
18.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл.9 от Договора прави
възражение и за заплащане на неустойка в размер на 96 390 евро - неустойка за забава да
предаде облеклата в договорения срок 10.08.2022 г. – изчислена съгласно договореното - 1%
на ден от размера на договорената цена за изработка. Липсвало основание за плащане тъй
като работата не била приета.
С допълнителния отговор на допълнителната искова молба „Микрис Дизайн“
ЕООД е поискало от съда да се произнесе с решението си относно съществуването на
оспорено от ответното дружество правоотношение, от което зависи изхода на делото:да бъде
установено, че „Норд Груп 22“ ЕООД дължи на „Микрис Дизайн“ ЕООД, връщане на
предадените му с приемо-предавателен протокол на 20.06.2022 г. материали за ушиване на
203 бр. броя якета, модел Skott Jacket с единична цена за ушиване на брой яке 35 евро. В
случай, че материалите не съществуват, да бъде установено, че „Норд Груп 22“ ЕООД,
дължи да заплати на „Микрис Дизайн“ ЕООД предадените му с приемо-предавателен
протокол на 20.06.2022 г. материали за ушиване на 203 бр. броя якета, модел Skott Jacket с
единична цена за ушиване на брой яке 35 евро, които материали са му предадени от
възложителя на 20.06.2022 г. и са на стойност 7 105 евро. Прави се възражение за осъждане
на дружеството-ищец за заплащане на ответника сума в размер на 7 105 евро / седем хиляди
сто и пет евро/, представляваща стойността на предадените на дружеството изпълнител
материали за ушиване на неушити и непредадени 203 бр. якета от общо поръчаните за
изпълнение 1530 бр.якета. Не оспорва, че е получил 1327 бр. якета, но не ги приел съгласно
чл.264, ал. 1 ЗЗД, тъй като при получаването им направил всички възражения за
неправилното изпълнение на възложената работа - с възражения за неточно, некачествено и
извън срока изпълнение.
По делото е представен Договор за изработка на облекла на ишлеме от
14.07.2022 г., сключен между „Микрис Дизайн“ ЕООД, представляван от изпълнителния
3
директор К. Т., в качеството му на възложител и „Норд груп 22“ ЕООД , представлявано от
управителя Е. Б., в качеството му на изпълнител. По силата на договора възложителят е
възложил, а изпълнителят е приел да произвежда с материали на възложителя облекла
/поли, панталони, рокли, блузи и др./ като съгласно чл.1, ал.2 от договора конкретните
количества, качество и видове облекла, които изпълнителят ще изработва, както и сроковете
зца изработката, начинът на опаковане и маркиране и конкретната цена страните са се
съгласили да договарят в отзделни анекси. Съгласно чл.2, ал.1 срокът на договора е една
година. Съгласно чл.3, ал.1 след подписване на анекс, възложителят предоставя на
изпълнителя мостри за всеки отделен артикул от облеклата, които ще служат като еталон за
качествона изработените облакле. Съгласно чл.4, ал.1 доставянето на всички материали в
склад или фабрика на изпълнителя се документира с отделен Протокол за доставка на
материали за всяка поръчка. Съгласно чл.5, ал.1, б.“а“ всички доставени материали в склада
на изпълнителя остават собственост на възложителя, а съгласно чл.5, ал.1, б.“г“
възложителят се е задължил да доставя заявеното количество материали в сроковете,
уговорени с приложенията към договора като в б.“д“ е покочено, че при задължение на
възложителя се удължава времето за изпълнение на поръчката с времето на закъснението.
Съгласно чл.6, ал.1 изпълнителят се задължава да изработи облеклата с грижата на добър
търговец в договорените срокове и с качество, спазвайки стриктно изискванията и
технологията на възложителя, указани в анекса. Съгласно чл.7, ал.2 от договора приемането
се удостоверява с приемо-предавателен протокол, съгласно обр.приложение 2 към договора,
който се подписва от представители на двете страни. Съгласно чл.8, ал.1 от договора
рекламациите на възложителя се предявяват в писмен вид в срок 45 дни от получаването на
изработената продукция и съдържат ясно и точно описание на недостатъците на облеклата.
Съгласно чл.9 при забава на изпълнителя да предаде облеклата в уговорения срок, той
дължи неустойка в размер 1% на ден от размера на договорената цена на изработката.
Съгласно чл.11, ал.1 възложителят дължи плащане на изработените облекла в срок 30 дни
след подписване на приемо-предавателния протокол..
Представен е Анекс № 1/33/14.07.2022 г към Договор за изработка на облекла
на ишлеме от 14.07.2022 г.., с който „Микрис Дизайн“ ЕООД е възложило на „Норд груп 22“
ЕООД изработването на 1530 бр.якета Skort Jacket, с единична цена 35 евро, зареждане на
20.06.2022 г. и експедиция на 10.08.2022 г.
Представена е фактура № 10000003/18.07.2022 г., издадена от „Норд груп 22“
ЕООД към „Микрис Дизайн“ ЕООД, удостоверяваща авансово плащане 50% по Договор за
изработка на пухени якета на стойност 75 866.65 лева с ДДС.
Представени са 24 бр. стокови разписки, като първата е от 11.08.2022 г., а
последната от 22.09.2022 г., и товарителници, удостоверяващи предаването на изработените
якета от представители на изпълнителя „Норд груп 22“ ЕООД на представители на
възложителя „Микрис Дизайн“ ЕООД. От тях се установява, че изпълнителят е предал на
възложителя 1327 бр. якета, част от които са получени лично от представителя на
дружеството-възложител, а друга част са изпратени от изпълнителя с куриерска фирма.
Представена е фактура № 10000009/22.09.2022 г., издадена от „Норд груп 22“
ЕООД към „Микрис Дизайн“ ЕООД за окончателно плащане на стойност 33 133.13 лева с
ДДС на изработените и получени от ответника 1327 бр. якета.
Представени са отчети за вложени материали в – 24 бр., съставени в периода
11.08.2022 г. до 22.09.2022 г.
В съдебно заседание на 13.12.2023 г. управителя на „Норд груп 22“ ЕООД Е.
Б. е дал обяснения, от които се установява, че има подписани два анекса по договора като
другият касаел друга поръчка, която не била изпълнена. В един и същи ден били направени
договора и анекса към поръчката. Материалите пристигали чрез К. Т., който лично докарвал
една част, други пристигали с куриер и с транспорт /нает микробус/. Материалите идвали на
части и това продължило до м.09.2022 г. - получавали частични доставки. На 22.06.2022 г. Б.
4
имал получени два имейла, единият съдържал 10 прикачени файла, с всякакви
спецификации на италианска фирма, които нямали нищо общо с конкретната поръчка,
другият имейл съдържал копие на някакви описи на материали, които не били към
процесната поръчка. По договор следвало да предадат ушитите якета началото на м. август,
но тъй като получавали материали, вкл. и началото на м. 09, физически не било възможно.
Якетата се предавали по два начина - на К. Т., на място, той присъствал почти през цялото
време в производството, приемал якетата, товарел ги на негов транспорт и си ги карал в гр.
Благоевград, а в случаите когато е отсъствал те му ги изпращали по Еконт. Никакви
рекламации не били получили за якетата. Имало докарани материали за други модели, но К.
Т. решил, че няма да се правят при ищеца и ги изтеглил без обяснения.
В съдебно заседание на 13.12.2023 г. като свидетел е разпитана Д. Ц. К., от
чиито показания се установява, че работи в „Норд Груп 22“ ЕООД от 15.08.2022 г. на
длъжност „технолог“. Познава К. Т., тъй като изработвали за него якета миналото лято.
Когато пристигнело едно изделие, технологът го оглеждал, изработвал модела и после
обяснявал на шивачките как трябва да се изработи. Контролирала изпълнението на
ушиването. Получили от „Микрис Дизайн“ ЕООД модел с материали, с които трябвало да
изработят определени якета. Използвали всички материали, които им били предоставени
като направили според свидетелката 1 317 броя якета, които предавали поетапно. Една част
от Т. лично вземал, защото голяма част от времето бил при изпълнителя в цеха, а друга част
пратили по „Еконт“. Имало забележки по ушитите якета, които в процеса се изчиствали. Три
дни от седмицата Т. бил в цеха и ако имал забележки се отстранявали, за да стане изделието
добро. Якето било шушляково, с качулка, запълнено с гъши пух, отпред с цип.
Окачествителката предавала якетата на Т., изброявала дрехите, пишела стоковата разписка,
която се разписвала от Т., ако той вземал продукцията, а ако е по „Еконт“ разписката била
прилагана към дрехите, вътре в кашоните. Е. О. се казвала окачествителката. Имали и още
една окачествителка, но Е. за тази фирма ги окачествявала. Ушитите якета ги слагали в
чували и той си ги взимал, когато бил там, а ако не бил там ги слагали в кашон и така му ги
изпращахме по „Еконт“. Със стокова разписка от кочан се изпращаха, така било за всички
клиенти. Стоковите разписки ги издавала единствено Е. О..
По делото е разпитана като свидетел А. Б. И., от чиито показания се
установява, че работи в „Норд Груп 22“ ЕООД като бригадир от 09.05.2022 г. Познавала
управителя на „Микрис Дизайн“ ЕООД Кристиян Т., който ходел често във фирмата.
Трябвало да му скроят и ушият якета по негов модел, които той доставял. Якетата бяха 1 327
бр., всички материали сме ги използвали. Предали якетата на „Микрис Дизайн“ ЕООД, г-н Т.
лично идвал да си вземе якетата, друг път ги изпащали по „Еконт“ със стокова разписка. Т.
бил непрекъснато във фирмата, ако имал случайно забележки лично ги казвал и веднага се
отстранявала причината. След получаване на якетата не е възразявал по качеството им.
После започнал да се обажда по телефона, че има някакви забележки по якетата и те му
казали, че ако случайно има някакъв проблем да ги върне, но той спрял да звъни. Нито едно
яке нямали върнато от него. От много години фирмата шиела пухени якета за много
известни фирми. Като бригадир определяла какво да работят работниците през съответния
ден. Е. О. е окачествител. Свидетелката проверявала производствения процес. Материалите
пристигнали м. юли като Т. лично с колата си докарал платовете и всички материали –
платовете, пух, копчетата за якетата, ципове. Материалите били приети от отговорника за
склада - Е. О.. Уведомили г-н Б. и г-н Т., че има липсващи материали, че не достигат на г-н
Т. някои материали. Уведомили го за копчетата, че шайбичките не достигат, уведомихме го,
че няма фазелин – това са текстилни материали, които се слагат на копчетата на качулките,
за да не стават дупки. К. Т. бил при тях и му го казали. Фазелин липсвал за всички 1 327 бр.,
за което уведомили ответника, не им е доставен. Впоследствие не беше доставен този
фазелин. Якетата били ушити, с този фазелин, който „Норд груп 22“ ЕООД осигурило след
като бил уведомен Б. и той разрешил. Липсвали стотина броя шайбички, които се слагали на
копчетата, които въпреки че бил уведомен Т., той не ги осигурил. Уведомили го малко по-
късно от м. юли, когато преброили всички материали. Когато получавали стоката Е. О.
преброявала материалите, които били описани по протоколи, за да види дали отговарят на
5
бройката. Ако не отговарят на бройката се обаждали или изпращаме имейл на фирмата,
която е доставила материалите. Уведомили Т., който бил там. С уведомяването по имейла на
фирмата, която е доставила материалите, обикновено се занимавал Е. Б.. Свидетелката го
уведомявала, а ако не бил в предприятието, уведомявала техноложката Д. К.. Свидетелката
уведомила Б. за липсващите фазелин и шайбички, той казал да ги дадат от тях. Т. идвал
лично при тях във вторник и стоял до петък. В петък си тръгвал с готовите якета, за които му
давали стокова разписка. Свидетелката присъствала, когато г-н Т. разписвал документи,
всеки път, когато си взема продукцията. През м.юли започнали и м. септември предали
последните бройки якета. Т. донесъл модел на негово яке, съответно се крояли по кройки и
шивачите започвали да шият по неговия модел. Т. бил непрекъснато при тях, като също
казваше кое как да бъде.
В съдебно заседание на 07.02.2024 г. като свидетел е разпитана Р. Д. З., от
чиито показания се установява, че е технолог м „Микрис Дизайн“, и знае, че „Микрис
Дизайн“ било в договорни отношения с „Норд Груп 22“ за ушиване на якета. Имали много
проблеми по отношение качество на ушиване. Изпратили материалите за съответната
поръчка на 20.06.2022 г. - били доставени на „Норд Груп 22“ в гр. Айтос, от г-н Т..
Материалите били за цялостната изработка на якетата, ципове, копчета, плат, абсолютно
всичко за ушиването на якетата. Трябвало да бъдат ушити 1530 якета. Трябвало „Норд Груп
22“ да изработят две поръчки и занесените материали били за двете поръчки. Свидетелката
отговаряла за всичко, което излизало и влизало в цеха, целият процес, който е свързан с
технологията на якетата, с производството му, технологията на якетата. Проверявала
качеството на произведената продукция преди да го изпратим на нашия контрагент.
Свидетелката приготвила материалите, които били в пълнота и за двете поръчки. Никой не й
съобщил, че лисва част от материалите. Общувала с техноложката на другата фирма,
малкото й име било П.. Тя не й казала, че нещо липсва от материалите. Поръчката за тези
1530 якета трябвало да се изработи до 10 август, но до тази дата не получили якетата. За
времето от 20.06. до 10.08 К. Т. ходел всяка седмица в гр. Айтос и стоял там по два дни, като
съобщавал, че има проблеми с качеството на якетата. Якетата били сдупчени от игли, имало
чупки по детайлите, скъсано, мръсно. За тези неща говорили с тяхната техноложка. Около
50 броя били върнати при тях за подмяна на детайлите /якето не можело да бъде изпратено в
такъв вид/. Останалата част от якетата ремонтирали те. Свидетелката изпращала на
технолога на „Норд груп 22“ ЕООД по Вайбър снимки на дефекти, за да могат да се
отстранят. Всяко едно яке било с проблем. Свидетелката била в базата в гр. Айтос за една
седмица. Причината да отиде там била лошото качество и огромното закъснение. Якетата
започнали да получават след 10 август. От разговорите с Т. знаела, че самата окачествителка
връщала бройки, които не са добре. Втората поръчка поради закъснението си я взели цялата.
След 11 или 12 август по Еконт била първата доставка на 50 бр. якета и били доставяни през
м. септември като последната доставка била м. септември, края на м. септември. Не си
получили всички якета от „Норд Груп 22“ по нашата поръчка. Получихме 200 броя по-малко
от поръчаните 1530. Якетата изпратили на своя възложител м.11, защото се наложило да
поръчват наново - ципове, копчета, което траело един месец докато се доставят. Трябвало да
ушият наново тези 200 бр. Шивачките, с които разполагало ответното дружество извършили
конкретните поправки по изпратените якета.
По делото е разпитана по делегация като свидетел Е. О. О., от чиито показания
се установява, че работи в „Норд груп 22“ ЕООД като отговорник по качеството. Знае за
процесната поръчка. К. Т. донесъл материалите но за получаването им не бил подписан
документ. Ушили цялата поръчка и я изпратили на части по куриерска фирма Еконт.
Изпратили всички ушити якета като при тях не останали материали. К. Т. присъствал през
цялото време на изпълнение на поръчката. Не е чувала да се коментират проблеми във
връзка с изпълнението на поръчката. Не били връщани якета за корекция. Не й било
известно „Микрис Дизайн“ да имат технолог и такъв не й се бил обаждал. Тъй като
6
отговаряла за качеството се случвало да връща якета за корекция, но не може да си спомни
точно. При предаване на готовите якета се изготвяли стокови разписки.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експериза, която не е оспорена и
като компетентно изпълнена, въззивният съд възприема. Съгласно заключението на вещото
лице стойността на ушитите 1327 броя якета съгласно единичната цена от 35 евро/брой,
посочена в сключен между страните Договор за изработка от 14.07.2022г е за 108 999,78 лева
с ДДС. На 18.07.2022 г. ответникът е заплатил авансово на ищеца по банков път сумата от 75
866,65 лева. Незаплатената стойност на ушитите 1 327 броя якета е за 33 133.13 лева с ДДС
/108 999.78 лева - 75 866.65 лева/. От експертизата е видно, че ответникът е реализирал
въпросните 1327 бр. якета, предмет на делото като е заплатил таксите по обработката и
транспорта на фирмата, извършила експедицията.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
следното от правна страна:
Предмет на делото е иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД за сумата 33 133.13 лева, представляващи неизплатено възнаграждение по
договор за изработка на облекла на ишлеме.
Съгласно легалната дефиниция, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната – да плати възнаграждение – чл. 258 ЗЗД. Изпълнителят може да претендира
възнаграждение само, ако работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД.
Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от
изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното,
изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил
работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е
длъжен да я приеме.
Договорът за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален. От него
възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението
на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Съгласно легалната дефиниция, представена в чл.258 от
ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо
съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение.
Разпоредбата на чл.261, ал.2 от ЗЗД възлага на изпълнителя отговорността за доброто
качество на изработеното, в случай, че работи със свой материал. Той дължи на поръчващия
един резултат - завършената работа. Задължението му по договора е да престира на
поръчващия резултата. Изпълнителят се освобождава от него само, ако предаде завършена,
годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение работа, както и в
хипотезите на последваща обективна невъзможност за изпълнение. Изпълнителят може да
претендира възнаграждение само, ако работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264
ЗЗД, както и в случаите на последваща обективна невъзможност за изпълнение, когато част
от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия – чл. 267, ал. 1 ЗЗД. В
случаите, когато поръчващият се откаже от договора съгласно чл.268 от ЗЗД следва да
заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би
получил от изпълнението на работата.
По отношение на поръчващия, законът е вменил следните задължения: 1. да
даде на изпълнителя необходимото съдействие – арг. от чл. 260, 262, ал. 1 ЗЗД; 2. да приеме
изработената съобразно договора работа – чл. 264 ЗЗД; 3. да плати уговореното
възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на поръчващия да
7
приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата, както бе посочено,
обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от
поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното
съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на
възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако
поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да
приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава
върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното
възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД/.
По делото няма спор и от представените доказателства се установява, че
страните са обвързани от договор за изработка, по силата на който ищецът се е задължил да
изработи 1530 бр. пухени якета при единична цена на изработено яке 35 евро като
материалите за изработването на якетата се предоставят от ответника. Видно от представения
по делото екземпляр от договора, същият е сключен на 14.07.2022 г., като по делото не са
ангажирани от ответника доказателства за по-ранно сключване на договора или за неговото
антидатиране.
От представените стокови разписки, свидетелските показания на свидетелите К., И.
и З. и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е изпълнил по-
голямата част от поръчката като е ушил и предал на ответника 1327 бр.якета. По отношение
на останалата част от поръчката от показанията на свидетелката К. се установява, че за
ушиването на изпълнените бройки якета били употребени всички материали, а от
показанията на свидетелката И., че имало липси на материали, поради което съдът прави
извод, че ответникът не е предоставил достатъчно материали за изпълнение на пълната
поръчка като доставения материал е бил използван напълно за направата на 1327 бр.пухени
якета. Липсата на изпълнение на останалата част от поръчката се дължи на липса на
съдействие от страна на ответника, поради което ищецът не следва да носи вина.
Ответникът е възразил, че изпълнението има недостатъци, които са наложили
корекции и допълнителна работа на възложителя по отстраняването им.
Съгласно чл.264, ал.2 ЗЗД възражението за недостатъци следва да се направи
при приемането на работата, освен ако се касае за такива недостатъци, които не биха могли
да бъдат открити при обикновен начин на приемане или се появят по-късно.
Задължението на възложителя да приеме работата изисква от него да прегледа
изработеното за недостатъци и да уведоми веднага изпълнителя при наличието на такива.
Ако не направи това, възложителят губи възможността да предяви исковете по чл. 265 ЗЗД –
по арг. от чл. 264, ал. 2 и 3 ЗЗД. Това заключение се потвърждава и от задължителната
съдебна практика на ВКС, в която е прието, че презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за
приемане на работата при липсата на възражение за недостатъци е необорима /така
с Решение № 1100 от 04.07.2003 г. по гр.д. № 1876/2002 г., V г. о. на ВКС; Решение № 231 от
13.07.2011 г. по т.д. № 1056/2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 240 от 14.06.2007 г., на
ВКС; Определение № 822 от 14.12.2012 г. по т.д № 331/2012 г., I т. о. на ВКС; Определение
№ 545 от 30.06.2010 г. по т.д.№ 249/2010 г., I т. о. на ВКС; Определение № 803 от
27.10.2014 г. по т.д.№ 462/2014 г., I т. о. на ВКС; Определение № 413 от 26.05.2010 г. по
т.д.№ 1039/2009 г., I т. о. на ВКС./
С Решение № 157/08.11.2010 г. по т.д.№ 1135/2009, II т. o. Върховният
касационен съд приема, че: „Недостатъците на престирания резултат – предмет на
изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а
пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 ЗЗД и
ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или
до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е
допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
8
договорно или обикновено предназначение. Когато възложената работа е извършена с
недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от
алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1) отстраняване на
недостатъците; 2) заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3) намаляване
на възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са
обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на
изработеното. Съобразно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има право да
развали договора за изработка с едностранно волеизявление само когато недостатъците са
толкова съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се приеме, че
недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят
изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали
същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е
технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.”
За да се запазят правата на възложителя е необходимо същият да уведоми за
недостатъците изпълнителя – необходимо е до изпълнителя да волеизявлението на
възложителя, че счита изработената работа за несъответстваща на договореното или
обикновено предназначение – арг. от чл. 261, ал. 1 ЗЗД. Възраженията следва да бъдат
доведени до знанието на изпълнителя веднага след узнаване за съществуването на
недостатъците. Моментът на узнаването е моментът в който работата бива предадена на
възложителя и същият е поставен във възможност да я прегледа. При това работата следва
да се счита приета, ако поръчващият при приемането й не направи всички възражения за
неправилно изпълнение.
Ответникът не е конкретизирал в какво са се изразявали установените от него
недостатъци в изработката на процесните якета. От показанията на свидетелката К. се
установява, че представляващия ответното дружество присъствал при изработването на
якетата и веднага съобщавал забележките си по изпълнението, като шивачите коригирали
работата веднага и на място съобразно тези забележки.
В показанията на свидетелката З. се сочи, че всяко получено яке е било с
недостатък /били сдупчени от игли, имало чупки по детайлите, скъсано, мръсно/. В
противоречие с твърденията на ответника в отговора на исковата молба, че самият той /със
свои средства и труд на неговите работници/ е отстранявал недостатъците, свидетелката е
посочила, че част от якетата са били върнати за корекция на изпълнителя. Както е посочено
по-горе законът изисква при предаването на изработеното /в процесния случай след
установяването на фактическа власт върху него/ на възложителя последният да прегледа
изработеното и да направи своите възражения за точността на изпълнението от страна на
изпълнителя. Въззивният съд намира, че неплащането на дължимото възнаграждение за
изработеното от страна на възложителя, не може да се тълкува като упражняване на правото
му да направи възражения. Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично
изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя, като в случай, че
констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да налагат разваляне на договора,
възложителят дължи възнаграждение въпреки тези недостатъци като за него възникват
правата по чл. 265, ал.1 ЗЗД /да иска поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане
на разходите за отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице,
или съответно намаляване на възнаграждението/.
Възражението за недостатъци трябва да се сведе до знанието на
изпълнителя в максимално кратък, адекватен според обстоятелствата срок. При
явните недостатъци възражението трябва да се направи по време или незабавно след
приемане на работата. Ако недостатъците са скрити, тогава то може да бъде
извършено едва при тяхната поява в един по-късен етап. След приемането на работата
/придобиването на фактическа власт върху изработеното/, ответникът възложител не е
установил по делото да е направил никакви възражения за неточно или некачествено
изпълнение, поради което въззивният съд приема, че следва да приложи необоримата
9
презумпция по чл.264, ал.3 ЗЗД за правилно изпълнена работа. Одобряването
на работата обуславя невъзможността за поръчващия да реализира отговорността на
изпълнителя по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, като иска поправяне на работата, заплащане на разходите,
необходими за поправката или да иска намаляване на възнаграждението.
Отделно следва да се посочи, че тежестта да докаже, че има неизпълнени и/или
лошо изпълнени СМР, е върху възложителя, чието е възражението. В случая обаче извод за
наличие на такива не може да бъде изведен единствено от събраните в процеса гласни
доказатества, чрез разпита на свидетеля З., чиито показания не се подкрепят от другите
доказателства по делото. Нещо повече, по делото е установено, че процесните якета са били
реализирани от страна на ответника
Възложителят не ангажира и доказателства, че своевременно е уведомил
изпълнителя за лошото качество, с което са били изпълнени възложените му работи. По
отношение на последното, извод в обратен смисъл не може да бъде изведен на база
представено Уведомление с дата 19.08.2021 г.. В самото уведомление липсва конкретизиране
на некачествено извършените СМР – не е посочено кои от СМР са некачествени, същото
предхожда извършването на част от работите, възнаграждение за които се претендира от
изпълнителя по делото, както и предхожда предаването на изработеното. В него не е
посочено освен некачествените работи и в какво се изразява некачественото им извършване.
Съдът намира недоказано и поради това неоснователно възражението за
забавено изпълнение, тъй като не са ангажирани доказателства в какъв срок /съобразно
изискванията на т.2 от договора/ е следвало да се извършат процесните СМР и кога същите
са били осъществени. С договора страните са уговорили, че ще уточняват срока за
изпълнение за всяка отделна работа като доказателства за допълнително уговаряне на
конкретни срокове за отделните извършени работи не са посочени и представени по делото.
Допълнително следва да се посочи, че договорът предвижда, че по съгласие на страните
срокът за изпълнение на СМР се продължава автоматично с периода на забавянето, което
означава, че дори да беше установена забава на изпълнителя, времето на забавата
автоматично удължава срока за изпълнение на СМР по силата на договора и следователно
последиците й отпадат.
Въззивникът се е позовал на това, че пъвоинстанционният съд не е обсъдил
представените разписки, удостоверяващи плащания в брой. За тези платени суми
ответникът в отговора на исковата молба е заявил, че същите не са включени в нито една от
последващите фактури. Това означава, че няма как сумите, заплатени по тези РКО да бъдат
взети предвид и приспаднати от претендираната от ищеца сума, за която са издадени
представените с исковата молба проформа фактури. Отделно ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, че по тези РКО са изплащани суми
за СМР, възнаграждението за които се претендира по делото. От направено от въззивния съд
съпоставяне на дейностите, за които са заплатени суми с представените по делото РКО се
установява, че същите не са включени в дейностите, за които са издадени проформа
фактурите, представени с исковата молба, описани в актовете образец 19 към тях.
Изключение правят дейностите по РКО № 0005/05.07.2021 г. на стойност 5850 лв. и по РКО
№ 0008/18.08.2021 г. на стойност 2000 лв. и двата ордера, издадени за извършване на
топлоизолация, които ордери обаче са взети предвид от изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза и сумите, заплатени по тях са приспаднати от общо дължимата сума.
При изложените мотиви предявеният иск се явява основателен. Неоснователни
се явяват възраженията за прихващане, направени от ответника предвид липсата на
настъпила забава, както и предвид липсата на основание за връщане на заплатената
10
авансово сума по договора.
Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото отговорността за направените разноски по делото
следва да се носи от въззивника, като същият бъде осъден да заплати направените от
въззиваемия във въззивното производство разноски – 2000 лева по представен списък.
Воден от горното, съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65/30.04.2024 г., постановено по т.д.№
251/2022 г. по описа на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Микрис Дизайн“ ЕООД да заплати на „Норд груп“ ЕООД на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 2000 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11