МОТИВИ по НОХ дело № 159/2019г.
Подсъдимият В.Д.Д.
е предаден на съд по обвинение за извършени престъпления по: 1. чл. 144 ал.2 предл.1 във вр. с ал.1 от НК; 2.
чл. 325 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, осъществени
по време, начин и място, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подсъдимият М.Д.Д.
е предаден на съд по обвинение за извършени престъпления по: 1. чл. 270 ал.1 от НК; 2. чл. 325 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 от НК,
осъществени по време, начин и място, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание подс.
В.Д. не се признава за виновен. Обяснява, че отношението на полицаите към него
било тенденциозно, Д. му казал, че ще му състави акт, ще му вземе книжката,
номерата, ще спре автомобила от движение. Всички полицаи налитали на бой.
Майорът бил обърнал стоппалката перпендикулярно и
искал да го удари по главата. Двама души му се нахвърлили, като го държали за
ръцете, а майорът го душил. Съборили го на земята, сложили му белезници, след
което го ритали. Унижавали го. Видял как Д. тича и идвал със скок върху брат му.
Допуска че може да е говорил високо, защото бил с намален слух и не можел да си
контролира гласа. Твърди, че полицаите са се наговорили да го вкарат в
полицията. Признава за допуснатите нарушения по ЗДвП- управлявал автомобила без
предпазен колан, без светлини, без редовен технически преглед.
Подсъдимият М.Д. също не се признава за
виновен. Обяснява, че на 30.05.2018г. бил в квартирата, където живеели с брат
му В.. Към 16:00 ч. брат му се обадил и казал, че са го спрели за проверка, но
си е забравил в квартирата документите. Занесъл му портфейла с документите, а В.
ги представил на полицаите. Видял, че когато брат му се връщал от патрулния
автомобил по посока на техния, след него се затичал майора, който бил извъртял
палката с ръба напред, поради което той му извикал да се пази, а той го блъснал
в гърдите. В същото време С. / полицая С.Р./, който бил зад него, го хванал за
ръцете и започнал да го избутва и да се опитва да го спъне. Тогава се намесил Д.,,
който го съборил, след което започнал да му извива ръката, искайки да я счупи.
След това Д. отишъл при брат му и започнал да го рита заедно с майора и Д..
Твърди, че проблемите идвали от В.Момчилов, който през 2003 г. им бил образувал
7 дела за кражба и той бил изпратил патрулния автомобил, който да ги чака на
излизане от работа.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.05.2018г. група полицейски служители- свидетелите Й.Б., Б.Д., П.Д. и С.Р. с патрулен автомобил били на ул.
"Първи май", гр.Кърджали, срещу завод "Орфей", на изхода за
гр.Момчилград и проверявали ППС пътуващи от и за гр. Кърджали. Полицейски
служители Й.Б. и Б.Д. проверявали ППС, влизащи в гр.Кърджали, а С.Р. и П.Д.-
излизащите от града. Към 18.30 часа полицай С.Р. спрял със стоп палка лек
автомобил "Опел-Корса" с per. № Х 5952 КК, който се движил без включени
светлини. По време на проверката било установено, че водач на автомобила е подс. В.Д., който не представил свидетелство за управление
на МПС или лична карта, като обяснил, че e забравил документите в дома си. Обадил се по
телефона на брат си- подс.М.Д., който след около
десет минути донесъл свидетелство за управление на МПС и лична карта на подс.В.Д.. В.Д. представил документите си на полицай Д.,
който бил в патрулния автомобил заедно със св. Д., който взимал отношение по
нарушение, извършено от друг водач. При проверка на документите на В.Д. било
установено, че автомобилът не е минал годишен технически преглед, поради което свид.Д. имал намерение да състави акт за установяване на
нарушение по ЗДвП. При разговора подс. В.Д. се
обърнал към полицейските служители с израза "Вие нямате такива правомощия,
аз съм офицер, а вие сте никакви". Свидетелят С.Р. уведомил подс.В.Д. да изчака, докато се вземе отношение по
нарушенията. Подс.В.Д. започнал да вика към
полицейските служители с изразите "какво отношение ще взимаш бе, аз ли съм
най-големия престъпник, вие луди ли сте", след което с брат си застанали
по средата на пътното платно, водещо към изхода на града. В това време към тях
се приближил и полицейски служител свид.Б., който
предупредил подс.В.Д. да седне в колата си и да
изчака да се вземе отношение. На предупреждението да се дръпнат от платното за
движение подс. М.Д. отговорил "ще стоя тук, за
да видя кой ще ме премести, кои сте вие, нищо не можете да ми направите, утре
няма да сте на работа", а подс. В. казал:” няма
да мърдам никъде офицерче, никой не може да ме
премести”, след което подсъдимият В.Д. се обърнал към полицейския служител Й.Б.
и замахвайки с юмрук му казал: "кой си ти бе майорче,
ей сега ще ти извъртя един юмрук и ще ти отвинтя главата, пагоните ще ти
хвръкнат". Свидетелят Д., възприемайки ситуацията като опасна и
застрашителна за колегите си, се притекъл на помощ и заедно с Б. избутали В. на
тротоара, където последния се вкопчил в полицаите и започнал да се дърпа.
Създалата се ситуация наложила св. Д. да преустанови писането на АУАН и на
бегом да се приближи към групата, към която се приближил и М.Д.. Д. казал на М.,
че ще бъде задържан за това, че пречи да изпълняват служебните си задължения,
на което подсъдимият отвърнал: „старшинка, няма как
да стане това нещо, няма как да стане това нещо”, „не съм длъжен да изпълнявам
разпорежданията ти. Ти не си никакъв полицай”, поради което Д. го съборил на
земята и му поставил белезници. При поставяне на белезници на подс.В.Д., той отправил закани и обиди спрямо полицейските
служители с изразите:"ще видите кой съм аз, утре няма да сте на работа, ще
ви убия всичките". Двамата подсъдими активно се съпротивлявали да не им
бъдат поставяни белезници, като са се дърпали и са бутали полицейските служители. Подс.В.Д. продължил
да отправя закани и заплахи спрямо полицейски служител Й.Б. с изразите:
"аз ще те намеря, когато си цивилен, ще те смачкам и ще те смачкам от бой,
ще те унищожа, ще ви пребия, ще ви уволня, аз съм офицер". Двамата подсъдими
са отправяли още обидни думи към полицейските служители "глупаци, утре
няма да сте на работа", „нямате никакви правомощия, вие сте никакви, „ ще
ви убия всичките”.
Поради поведението на подс.В.Д. и подс.М.Д. е била прекратена работата на полицейските
служители по контрола на пътното движение, съгласно утвърдения план.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в
съдебно заседание на наличните доказателства. При тяхната оценка съдът прецени
следното:
Позицията на двамата подсъдими, възприета на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие, е постоянна, базирана на пълно
отричане на всички основни факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт.
Съдът намира, че не следва да кредитира тази им позиция с оглед на това, че не
кореспондира със събраните по делото преки и косвени доказателства, които изцяло
я опровергават.
Изложената в обвинителният
акт фактическа обстановка, възприета отчасти от съда,
безспорно се установява от показанията
на свидетелите- очевидци: Й.Б., Б.Д., П.Д. и С.Р., които съдът кредитира изцяло като обективни, еднопосочни и безпротиворечиви.
Изложеното от тези четирима свидетели
е от позицията им на незаинтерисовани
и непредубедени участници в
процеса, които имат преки и непосредствени
впечатления за събитията, осъществени на процесната дата
в хода на извършената проверка. Съдът констатира известни неточности в показанията на свидетелите, относно точните изрази, използвани
от двамата подсъдими, дължащи се на изтеклия
период от време, за преодоляването на което разследващия
полицай не се е възползвал от разпоредбата на чл.223 от НПК, които неточности съдът намира
за несъществени, още повече, че
смисловото им значение е еднозначно. Към показанията на тази група
свидетели следва да се приобщят
и тези, дадени от свидетеля М.И.- водач на МПС, който
е бил спрян за проверка от
свидетелите Б. и Д., който пред съда заявява,
че е имало спречкване между полицаите и двамата подсъдими, които са говорили на
висок глас и били явно афектирани.
В Сведението на св. И., дадено по повод на
извършвана от ОДМВР-К-ли проверка, същият
е удостоверил, че двамата подсъдими са се държали
нагло и настървено към униформените.
При очертаното
противоречие с обясненията на подсъдимите, съдът дава вяра
на изложеното именно от страна
на разпитаните в хода на съдебното
производство, в качеството им на свидетели,
полицейски служители, както и на
св. М.И..
От правна страна:
По обвинението срещу В.Д. по чл. 144 ал.2 предл.1
във вр. с ал.1 от НК:
От обективна страна подсъдимият В.Д. е обективирал чрез думите: “аз ще те намеря като цивилен ще
те смачкам от бой, ще те унищожа",
"кой си
ти бе майорче, ей сега ще ти извъртя един юмрук и ще те
поваля на земята /ще ти отвинтя главата/” спрямо пострадалия Б.,
като тази закана е възприета от последния като реална заплаха и е възбудила
основателен страх от осъществяването й. От субективна страна деецът- В.Д., е
съзнавал съдържанието на заканата и това се възприема от свидетеля Б. като
действителна, реална, още повече, че същата е съпроводена със замахване с юмрук.
Действията и отправените думи и изрази от подс.В.Д.
са възбудили основателен страх у полицейския служител Б. за осъществяването им.
Към момента на извършване на деянието св. Б. е имал качеството на длъжностно
лице, съгласно разпоредбата на чл.93, т.1 от НК, като видно от приложеното към
ДП 359/2018г. по описа на РУ-Кърджали, същият е заемал длъжността началник на
група „Териториална полиция” в сектор „Охранителна полиция” към РУ- Кърджали
при ОДМВР-Кърджали. Същият е бил на работа и изпълнявал задължения по опазване
на обществения ред и контрол на пътното движение, във формено облекло.
Така подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.144, ал.2
предл. 1 във вр. с ал.1 от НК, по който текст
следва да бъде признат за
виновен и осъден.
По обвинението срещу В. и М. Делимихалеви по чл.
325 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 от НК:
Съдът намира, че двамата подсъдими са
осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325, ал.1 от НК при форма на вината „пряк
умисъл”. Обект на хулиганството е обществения ред и спокойствие и от субективна
страна деецът трябва да съзнава, че чрез непристойните си действия ги нарушава
и изразява явно неуважение към обществото. Характерно за хулиганството е не
само обективното несъответствие на извършеното с установения обществен ред, но
и факта, че с действията си деецът демонстрира едно незачитане на обществото и
на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. В случая
съдът отчете: времето, през което е осъществено деянието- около 18.30 часа;
мястото- на една от основните пътни артерии на града, като двете условия са
предпоставка за наличието на много граждани, пътуващи от и за града, станали
свидетели на противоправното поведение на двамата
подсъдими; обстоятелството, че подсъдимите не са били провокирани по никакъв
начин да отправят обидни изрази към полицаите, които са изпълнявали служебните си
задължения; престъпната упоритост при осъществяване на деянията. Хулиганските
действия на подс.В.Д. и подс.М.Д.
се обективират в отправяне на обидни, вулгарни и
заканителни изрази, явно незачитане на действията на полицейските служители и неизпълнение
на разпорежданията, закани по отношение на свид.Б. и
другите полицаи на публично място, демонстрация на неизпълнение на полицейски
разпореждания и демонстрация на недосегаемост. Конкретно за В.: кой си ти бе майорче; Ще ви убия всичките; Вие луди ли сте; аз ще те
намеря, когато си цивилен, ще те смачкам и ще те смачкам от бой, ще те унищожа,
ще ви пребия, ще ви уволня, аз съм офицер. За М.- ще стоя тук за да видя кой ще
ме премести, кои сте вие, нищо не можете да ми направите, утре няма да сте на
работа; старшинка, няма как да стане това нещо, не
съм длъжен да изпълнявам разпорежданията ти, ти не си никакъв полицай. По същество тези действия на подс.В.Д. и подс.М.Д. са
непристойни и противоречат на общоприетите норми на поведение в обществото, а
съдържанието на отправените думи и действия е скандализиращо за намиращите се
там лица, поради което с тях грубо е бил нарушен обществения ред.
Двамата
подсъдими са извършили престъплението при условията на съучастие- съизвършителство по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК: между
деянията на двамата съучастници съществува връзка
както в обективно- и двамата участват в самото изпълнение на престъплението,
така и в субективно отношение- налице е конкретен общ умисъл на двамата
подсъдими- при осъществяване на действията си всеки е имал съзнанието, че
участва в изпълнение на престъплението заедно с другия извършител, като всеки е
искал да настъпят желаните общественоопасни
последици. Т.е., всеки един от подсъдимите е осъществил определени непристойни
действия, описани по- горе, с обща цел, като и двамата извършители са искали от
тяхното общо поведение да бъдат предизвикани определени престъпни последици.
Така двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325, ал.1 във вр. с чл.20 ал.2
от НК, по който текст следва
да бъдат признати за виновни
и осъдени.
По обвинението срещу М.Д. по чл. 270 ал.1 от НК:
От възприетата от съда фактическа обстановка
е видно, че подсъдимият, без да бъде предизвикан по какъвто и да е начин от
полицейските служители, с поведението, ругатните и обидите е възпрепятствал полицейските
служители да извършат проверката и да вземат отношение за констатираните
нарушения по ЗДвП спрямо брат му В.. Свидетелите
са били с патрулен автомобил и с униформи, което е показвало, че те извършват
действия като органи на властта, като това е било ясно и на подсъдимия, с оглед
констатираното нарушение по ЗДвП, но въпреки това той активно е препятствал
органа на властта да изпълни своите задължения, включително и оказвайки
физическа съпротива при задържането си. Всичко това е било съзнавано от
подсъдимия, който знаейки, че с поведението си саботира действията на полицаите
при изпълнение на служебните им задължения, осъществява състава на чл. 270 ал.1
от НК, като покрива изискванията на коментираната правна норма, за обективна и
субективна съставомерност. Вместо това обаче,
обвинението му е повдигнато за възпрепятстване на полицейстките
служители да поставят помощни средства на друго лице. От събраните по делото
доказателства не е установено по несъмнен и категоричен начин, че е извършено
именно това деяние, както и че автор на деянието е подсъдимият М.Д.. Така, св. Б.
заявява пред съда, че двамата подсъдими са се държали изключително цинично към
полицейските служители, като с поведението са ги принудили да преустановят
действията си по контрол на пътното движение, попречили им да изпълнят
служебните си задължения докрай. Заявява, че М. тръгнал срещу тях да защити
брат си, но те не допуснали да използва физическа сила- да има пипане или
контакт спрямо служителите. Твърди, че докато той и св. Д. слагали белезници на
В., св. Д. сложил помощни средства на М.. Св. Р. заявява, че на М. първо му
сложили белезници защото не изпълнил разпореждането на св. Д. да освободи
пътното платно. Не видял М. да дърпа св. Д.. Сходни са и показанията на св. Д.,
който е поставил белезници на М. за неизпълнение на полицейско разпореждане да
напусне пътното платно за да бъде предотвратено настъпване на ПТП. Когато
колегите му избутвали В. от пътното платно предполагал, че М. е дръпнал
колегата му за ръката. Единствено св. Д. твърди, че М. с поведението си
прекъснал действията им по задържането на В., като го хванал за ръката или
тялото- не помнел добре, и взел да го избутва. От изложеното е видно, че
доказателствата, касаещи извършеното от М.Д. престъпление по чл. 270 ал.1 от НК, са твърде противоречиви и несигурни. Твърденията, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, очертаващи предмета на обвинението,
следва да бъдат доказани с предвидените в НПК доказателства и чрез посочените в
закона доказателствени средства, при което за
постановяване на осъдителна присъда е необходимо обвинението да бъде доказано
по несъмнен и категоричен начин, съгласно изискването на чл. 303 ал.2 от НПК. В
конкретния случай, съвкупността от събраните по делото доказателства не е в
състояние да доведе до единствено възможния извод- че има извършено деяние-
такова, каквото е описано в обвинителния акт, и негов автор е именно подс. М..
С оглед на
изложеното съдът намира това обвинение срещу М.Д. за недоказано по несъмнен и
категоричен начин, поради което и на основание чл. 304 от НПК същият следва да
бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение по чл.270 ал.1 от НК.
При определяне на наказанието и
базирайки се на двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл. 54 от НК- принципите на законност и индивидуализация, съдът прецени:
-обществената опасност на подсъдимия В.Д.:
касае се за зрял, много емоционален
човек, с чисто съдебно минало, с висше образование, бивш служител на БА, не се
ползва с добри характеристични данни по постоянен адрес, на който не живее от 5
години, но с добри по настоящ адрес, с добри референции за трудовата си
дейност, не изразява критичност към случилото се и въпреки, че не се признава
за виновен, излага факти от съществено значение за разкриване на обективната
истина.
-обществената опасност на деянието по
чл. 144 ал.2 от НК е типична за този вид престъпления, засягащи обществените
отношения, свързани със свободно формиране на волята на личността, както и
сигурността за живота и здравето на човека.
-обществената
опасност на деянието по чл. 325 ал.1 от НК е типичната за този вид
престъпления, засягащи обществените отношения, свързани с реда и общественото
спокойствие, за който извод съдът взе предвид
както самите непристойни действия- вулгарни, обидни и заканителни
крясъци, нарушаващи обществения ред, така и степента на съпротива срещу
полицаите.
С оглед на изложеното съдът
намира, че на подсъдимият В.Д. наказанието и по двете обвинения следва да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: по
чл. 144 ал.2 НК- „лишаване от свобода” за срок от 1 година, а за престъплението
по чл. 325 ал.1 от НК- лишаване от свобода за срок от 6 месеца, както и
кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание”, което следва да бъде
изпълнено чрез прочитане на присъдата по местното радио. По правилата на
съвкупността и на основание чл. 23 ал.1 от НК на подсъдимият следва да бъде
наложено едно общо наказание- по- тежкото от двете, а именно лишаване от
свобода за срок от 1 година, което с
оглед липсата на формални пречки за приложението на чл. 66 ал.1 от НК и
възможността подсъдимия да се поправи и превъзпита без да бъде отлъчван от
свойствената му социална и семейна среда, наказанието лишаване от свобода
следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила. На основание чл. 23 ал.2 от НК към така определеното общо
наказание следва да се присъедини и наложеното наказание „обществено
порицание”, което следва да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по
местното радио.
Така
наложеното наказание по вид, размер
и условия на изтърпяване напълно отговаря на извършеното
и ще осъществи изцяло целите на
личната и генерална превенция на закона.
-обществената опасност на подсъдимия М.Д.:
касае се за зрял, много емоционален
човек, с чисто съдебно минало, бивш служител на БА, не се ползва с добри
характеристични данни по постоянен адрес, но с добри по настоящ адрес, с добри
референции за трудовата си дейност, не изразява критичност към случилото се и
въпреки, че не се признава за виновен, излага факти от съществено значение за
разкриване на обективната истина.
-обществената опасност на деянието по
чл. 325 ал.1 от НК е типичната за този вид престъпления, засягащи обществените
отношения, свързани с реда и общественото спокойствие, за който извод съдът взе
предвид както самите непристойни
действия- вулгарни, обидни и заканителни крясъци, нарушаващи обществения ред,
така и степента на съпротива срещу полицаите.
За извършеното
престъпно деяние закона предвижда наказание „лишаване от свобода” до 2 години
или „пробация”. От приложената справка за съдимост е
видно, че наложената по НОХ дело № 115/2015г. по описа на РС-Крумовград, е
платена на 08.12.2015г., както и че Д. е реабилитиран по право. С оглед на
изложеното съдът намира, че са налице условията за прилагане на чл. 78а от НК,
въз основа на който подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и му бъде наложено административно наказание “глоба”. При
определяне на нейния размер и базирайки се на двата основни принципа, залегнали
в разпоредбата на чл.54 от НК- принципите на законност и индивидуализация,
съдът прецени, че предвиденото в текста
на чл.78а от НК наказание „глоба” следва да бъде определено към минималния
размер, а именно 1000 лева.
Водим от изложеното съдът постанови
присъдата.
Районен съдия: