№ 206
гр. гр. Добрич, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500146 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2
от ГПК.Подадена е въззивна жалба от М. Г. М. от гр.Б. срещу решение
№259/09.07.2021 г. по гр.д.№2031/2020 г. на Районен съд-гр.Добрич в частта,с
която въззивникът е осъден да заплаща на детето М.М. М. чрез неговата майка и
законен представител месечна издръжка в частта за горницата от 200 лв до 250
лв,начиная от 15.03.2020 г. до настъпване на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска,както и в частта,с която въззивникът е осъден да заплаща месечна
издръжка на детето М. за периодите от 30 последователни дни през лятната
ваканция,през които детето според определения режим на лични контакти ще бъде
при бащата.Подадена е и частна жалба от М. Г. М. срещу определение
№62/10.01.2022 г. по гр.д.№2031/2020 г. на ДРС в частта,с която е оставена без
уважение молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските чрез присъждане в негова полза на разноски по делото с оглед изхода
от спора.
Въззивникът счита първоинстанционното решение за неправилно в
атакуваните части и настоява за отмяната му,респ. за отхвърляне на иска за
издръжка в частта за горницата от 200 лв до 250 лв,както и в частта за
присъждане на такава през периодите от лятната ваканция,когато детето е при
бащата.Изразява се недоволство от постановения размер на месечната
1
издръжка в полза на детето М.,като се сочи несъобразяване с факта,че
страните имат три деца и бащата плаща издръжка от по 200 лв за другите
две,а за М.,макар и на по-ниска възраст,била определена издръжка от 250
лв.Не бил отчетен фактът,че майката получава месечни добавки за
децата.Неправилно били определени доходите на майката и съобразени
податните възможности на страните.Не било съобразено,че майката и децата
живеят преимуществено на село и получават помощ от родителите на
майката във вид на селскостопанска и животинска продукция.Детето М. щяло
да пребивава при бащата около 180-200 дни,през който период майката щяла
да получава месечната му издръжка,без да полага грижи за него.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата В.
М. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваните му
части.Претендира разноски за настоящата инстанция.
В частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК се изразява
недоволство от акта в частта,с която е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за присъждане на сторени от него в първата инстанция
разноски.Не се споделя становището на районния съд,че в частта по исковете
относно упражняването на родителските права,местоживеенето на детето и
режима на лични отношения производството е за спорна съдебна
администрация и решението няма сила на пресъдено нещо.По тези спорове
нямало специални норми,уреждащи отговорността за разноски,поради което
следвало да намерят приложение общите правила на чл.78 от ГПК.Настоява
се за отмяна на определението в посочената част и за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане на
такива в полза на жалбоподателя.Претендират се разноски за въззивната
инстанция.
Отговор на частната жалба не е подаден от насрещната страна,която в
хода на въззивното производство изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Като постави на разглеждане горните жалби,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Същите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
14.07.2021 г.,а въззивната жалба е подадена на 21.07.2021 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 28.07.2021 г.;жалбоподателят е
получил препис от атакуваното определение на 12.01.2022 г.,а частната му
жалба е подадена на 25.01.2022 г. при изтекъл срок за обжалване на
26.01.2022 г./.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и
подаването им от активно легитимирано лице-страна по делото с правен
интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него
част и на неизгодното за него определение по чл.248 от ГПК.
По въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в
2
частта,с която въззивникът е осъден да заплаща на детето М.М. М. чрез
неговата майка и законен представител месечна издръжка в частта за
горницата от 200 лв до 250 лв,начиная от 15.03.2020 г. до настъпване на
законни причини за нейното изменяване или прекратяване,ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска,както и в частта,с която
въззивникът е осъден да заплаща месечна издръжка на детето М. за
периодите от 30 последователни дни през лятната ваканция,през които
детето според определения режим на лични контакти ще бъде при
бащата:
Разгледана по същество,жалбата е частично основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част
като постановено по предявения допустим иск за присъждане на
издръжка.Решението е неправилно в частта на присъдената издръжка за
горницата от 200 лв до 250 лв и е правилно в частта на присъдената издръжка
за периодите от 30 последователни дни през лятната ваканция,през които
детето ще пребивава при бащата.Съображенията за този извод са следните:
С влязлата в сила необжалвана част от първоинстанционното решение
упражняването на родителските права спрямо роденото от страните дете
М.М. М. е предоставено на майката В. М. Д. и е постановено местоживеене на
детето при последната;определен е режим на лични контакти между детето и
бащата М. Г. М. и последният е осъден да заплаща на детето чрез неговата
майка и законен представител месечна издръжка в размер на 250 лв,начиная
от 15.03.2020 г. /датата на фактическата раздяла между страните/.
Детето М. е на 8 години.Същото е в ученическа възраст /така служебна
бележка изх.№475/10.07.2020 г.,издадена от СУ „Св.св.К.М.“-гр.Д. на лист 5
от делото на ДРС/ и се нуждае от средства за закупуване на учебни
пособия.Не е спорно,че същото се нуждае и от допълнителни средства за
посещение на курсове по плуване и карате /така служебни бележки от
08.06.2020 г. и 08.06.2021 г. на листи 121 и 122 от делото на ДРС/.За
тренировките по плуване се заплащат по 60 лв месечна такса.В представената
служебна бележка относно посещението на тренировки по карате не е вписан
размер на месечната такса.Майката твърди /обяснения в съдебно заседание на
12.04.2021 г. пред ДРС/,че заплаща такава в размер на 35 лв месечно /общо
дължима 40 лв при отстъпка от 5 лв/.Така общият размер на разходите за М.
за посещаване на извънкласни занимания е 95 лв месечно.В същото заседание
майката заявява,че детето няма извънредни нужди извън обичайните на дете
на неговата възраст.М. няма здравословни проблеми,които да изискват
повече средства за лечение.
Майката В. М. Д. не притежава недвижими имоти-живее заедно с трите
деца на страните Г. на 12 години,Р. на 11 години и М. на 8 години в
с.Л.,общ.Д.ка в дома на нейните родители.Споделя,че е собственик на
3
МПС.Същата разполага с възможността да живее в жилище в гр.Д.,което
също е собственост на родителите й,но заявява,че към момента няма
готовност да го ползва,без да пояснява причините за последното /в горната
насока социален доклад от 09.12.2020 г. на ДСП-гр.Д. на листи 48-49 от
делото на ДРС/.Според служебна бележка №23/15.06.2020 г. /на лист 8 от
делото на ДРС/ майката работи в „Р. /България/“ ЕАД по безсрочен трудов
договор от 2004 г. на длъжността „финансов консултант-банкиране на
дребно“,като през периода юни 2019 г.-май 2020 г. е получила средномесечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 1 639,23 лв.През периода
октомври 2020 г.-март 2021 г. средномесечното й брутно възнаграждение
възлиза на 1 420,62 лв,а нетното на 1 112,21 лв.Същата получава ежемесечно
и ваучери за храна на стойност 60 лв /служебна бележка №70/16.04.2021 г. на
лист 120 от делото на ДРС/.Майката получава и семейните помощи за трите
деца,които според удостоверението от 12.01.2021 г.,издадено от ДСП-гр.Д.
/на лист 75 от делото на ДРС/,са в размер на 135 лв месечно през периода
март-декември 2020 г. /по 45 лв на дете/.Не е спорно по делото,а това се
установява и от констатациите в социалния доклад на ДСП-Д.,че майката
полага ежедневните и непосредствени грижи за трите деца на страните.
Бащата М. Г. М. също не притежава недвижими имоти.Собственик е на
МПС.Живее сам в жилището на родителите си в гр.Б.,т.е. няма разходи за
наем.Работи като водач на специализиран автомобил и пожарникар към РД
ПБЗН-Д. /в горната насока социален доклад от 23.11.2020 г. на ДСП-гр.Б. на
листи 45-46 от делото на ДРС/.Според служебна бележка от 27.08.2020 г. /на
лист 23 от делото на ДРС/ през периода август 2019 г.-юли 2020 г. същият е
реализирал средномесечен доход от брутно трудово възнаграждение в размер
на 1 427,45 лв.Според изявлението му в съдебно заседание на 24.02.2021 г.
пред ДРС,а и видно от служебната бележка от 07.06.2021 г. на лист 119 от
делото на ДРС,същият получава ежемесечно и ваучери за храна на стойност
120 лв,както и еднократно в годината 35 лв за транспорт.През периода
октомври 2020 г.-март 2021 г. средномесечният му брутен доход /ведно със
средствата за храна/ възлиза на 1 781,52 лв /служебна бележка на лист 119 от
делото на ДРС/,а нетният му доход възлиза на 1 619,05 лв месечно.Бащата е
задължен за издръжка освен към детето М. така и към другите две малолетни
деца на страните Г. на 12 години и Р. на 11 години.Същият е осъден с влязло в
сила решение по гр.д.№1465/2020 г. на ДРС да заплаща на всяко от двете
момичета месечна издръжка от по 200 лв,считано от 07.07.2020 г.,т.е. от
горната заплата същият заделя ежемесечно по 400 лв за издръжката на
другите си две деца.При приспадане на сумата от 400 лв от нетния размер на
трудовото му възнаграждение остатъкът се равнява на 1 219,05 лв.
През последния период,за който са представени доказателства за
доходите на страните /ведно с ваучерите за храна/,а именно октомври 2020-
март 2021 г.,доходите на бащата са малко по-високи от тези на майката,но
през предходния период /юни 2019 г.-май 2020 г./ доходите на майката
превишават тези на бащата,т.е. доходите и на двамата родители варират в
4
приблизително едни и същи граници около средната за страната работна
заплата,поради което паричното им участие в издръжката на детето следва да
е почти равно.В имуществено отношение положението им е еднакво-
притежават по едно МПС и нямат собствени недвижими имоти.И двамата са
задължени за издръжка на три деца.Майката полага преките грижи за детето
М.,поради което участието на бащата в месечната му издръжка,вкл. с оглед
малко по-високите му месечни доходи през последния период,следва да е
малко по-голямо като дял от това на майката.
За детето М.,на 8 години,за което се установи,че няма извънредни нужди
/посещението на тренировки по плуване и карате е обичаен разход за
спортуване/,са необходими според съда месечно около 430 лв /95 лв за
тренировките и 335 лв за другите му потребности от храна,облекло и пр./.От
тази сума бащата М. Г.М. следва да поеме дял в размер на 200 лв,съизмерим с
присъдената издръжка на другите две деца на страните,които са дори на по-
висока възраст от М. /на 12 и 11 години/,а разликата от 230 лв следва да се
поеме в съотношение 185 лв от доходите на майката и 45 лв месечна семейна
помощ за детето по чл.7 ал.1 от ЗСПД,получавана от майката.
Предвид изложеното първоинстанционното решение е неправилно в
атакуваната част на присъдената издръжка в частта за горницата от 200 лв до
250 лв,поради което в тази част следва да бъде отменено,а искът за издръжка
в посочената част следва да бъде отхвърлен.
Горният резултат обосновава частична отмяна на първоинстанционното
решение и в частта,с която ответникът по делото М. Г.М. е осъден да заплати
по сметка на ДРС държавна такса върху присъдената издръжка в частта за
горницата от 328 лв до 410 лв.Дължимата при присъдена издръжка от 200 лв
месечно държавна такса в размер на 328 лв е изчислена по
методиката,възприета от първоинстанционния съд /за издръжката за минал
период 15.03.2020 г.-19.08.2020 г. 200 лв х 5 месеца=1 000 лв х 4%=40 лв;за
периода от датата на подаване на исковата молба 19.08.2020 г. нататък-200 лв
х 36 месеца=7 200 лв х 4 %=288 лв-общо ДТ 328 лв/.В производството по
чл.248 от ГПК ответникът е претендирал изменение на първоинстанционното
решение и в тази част,но с определение №62/10.01.2022 г. ДРС е оставил
молбата му в тази част без уважение и актът не е обжалван в посочената
част,респ. е влязъл в сила,поради което въззивният съд следва да съобрази
способа за изчисление на държавната такса,възприет от първоинстанционния
съд.
Поради частичното отхвърляне на иска за издръжка от въззивния съд в
частта за горницата от 200 лв до 250 лв се налага редуциране и на размера на
присъдените в полза на ищцата по делото съдебно-деловодни разноски за
цялостното уважаване на този иск.Районният съд е присъдил за уважаването
на иска за издръжка в полза на В. М.Д. разноски в размер на 300 лв
адвокатско възнаграждение.Сумата от 300 лв следва да се намали на 240
лв,т.е. първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази част за
5
горницата от 240 лв до 300 лв адвокатско възнаграждение.
Тъй като ответникът по делото-въззивник М. Г.М. е претендирал в
първата инстанция присъждане в негова полза на сторени от същия
разноски,при настоящия резултат от спора по иска за издръжка на същия
следва да се присъдят за първоинстанционното производство разноски на
основание чл.78 ал.3 от ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска за
издръжка.При доказателства за сторени от страната разноски в размер на 400
лв адвокатско възнаграждение,от които съдът приема,че половината-200 лв-са
платени по иска за издръжка,и 5 лв държавна такса за съдебно удостоверение
относно доходите на ищцата,на М. следва да се присъдят разноски за първата
инстанция в размер на 41 лв съразмерно на отхвърлената част от иска за
издръжка.
Неоснователна е въззивната жалба в останалата й част срещу
първоинстанционното решение в частта,с която е присъдена издръжка и за
периода от 30 последователни дни през лятото,през които детето М. ще
пребивава при бащата по определения режим на лични контакти.Това е
така,защото и през този период детето се нуждае от издръжка и му се дължи
такава от двамата родители.Дали през този период бащата ще заплаща
издръжката на детето чрез неговата майка или директно ще вложи лично сам
дължимите парични средства в обгрижването на детето,докато то пребивава
при него,е въпрос на начин на предоставяне на дължимата издръжка
обикновено по споразумение между родителите и не касае принципно
нейната дължимост и присъждане.Издръжката по своя характер представлява
периодичен платеж за неопределено време и се присъжда като ежемесечно
задължение на дължащия издръжката,доколкото нейното предназначение е да
осигурява на издържания ежемесечни средства за посрещане на битовите му и
духовни нужди.С оглед горния си характер тя се дължи безусловно всеки
месец независимо от способа за предоставянето й.В този смисъл и през 30-те
последователни дни през лятото бащата остава задължен за издръжка и няма
законово основание искът за присъждане на такава за този период да бъде
отхвърлен.В тази част първоинстанционното решение като правилно следва
да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определение №62/10.01.2022 г. по гр.д.
№2031/2020 г. на ДРС в частта,с която е оставена без уважение молбата
на въззивника за изменение на първоинстанционното решение в частта
за разноските чрез присъждане в негова полза на разноски по делото с
оглед изхода от спора:
С решението си ДРС е приел,че по исковете за упражняването на
родителските права спрямо детето М.,местоживеенето на детето и режима на
лични контакти разноски в полза на страните не следва да се присъждат,респ.
всяка от страните следва да понесе сторените от нея разноски,както са
направени,доколкото спорът по горните въпроси представлява спорна
съдебна администрация.При тези съображения разноски за първата инстанция
6
по тези претенции не са присъдени в полза на нито една от страните.
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК ответникът по делото М. Г. М. е
претендирал изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските и е настоял да му бъдат присъдени такива,като молбата по чл.248
ал.1 от ГПК е инкорпорирана във въззивната жалба срещу решението на
ДРС.С определение №62/10.01.2022 г. по гр.д.№2031/2020 г. ДРС е оставил
молбата без уважение отново по съображения,че спорът за родителските
права,местоживеенето на детето и режима на лични контакти е с характер на
спорна съдебна администрация и решението по него няма сила на пресъдено
нещо,като решението на съда не е предпоставено от заявени от ищцата и
ответника претенции,а от служебната преценка на съда по съблюдаване
интересите на детето,респ. същото ползва и двете страни,а повод за спора са
дали и двете страни в процеса.
За да е допустима молбата за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските,е необходимо молителят да е представил по
делото списък по чл.80 от ГПК /т.9 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012
г. на ОСГТК на ВКС/.В случая такъв списък на разноските не е депозиран от
ответника по делото М. Г.М..Същият е твърдял,че списъкът му е представен
още с отговора на исковата молба,но към отговора и изобщо по делото на
ДРС списък по чл.80 от ГПК не е приложен.Поради това молбата му по
чл.248 ал.1 от ГПК е недопустима и е следвало да се остави от
първоинстанционния съд без разглеждане.Постановеното по нея в
обжалваната му част определение на ДРС е недопустимо и следва да бъде
обезсилено.Поради изложеното въззивният съд не дължи произнасяне по
съществото на отправеното искане за присъждане на разноски.
Във въззивната инстанция всяка от страните е претендирала присъждане
на сторените от нея разноски.Въззиваемата В. М.Д. не е представила
доказателства за сторени от нея разноски и такива за отхвърлената част от
въззивната жалба срещу решението на ДРС не следва да й се
присъждат.Въззивникът М. Г.М. има право на разноски за уважената част от
въззивната му жалба срещу решението на ДРС.По тази жалба същият е сторил
разноски в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение и 36 лв държавна
такса за обжалването ведно с 1 лв банкова такса.На същия следва да се
присъдят 37 лв държавна такса и банкова такава,относими към жалбата в
частта на присъдената издръжка за горницата от 200 лв до 250 лв,в която част
жалбата е уважена,а също така и част от адвокатското възнаграждение в
размер на 150 лв,доколкото съдът приема при липса на изрично уточнение в
договора за правна защита и съдействие,че половината от заплатеното
адвокатско възнаграждение е за жалбата в горната част,а другата половина от
150 лв за жалбата в останалата й част.Общо на въззивника се следват
разноски в размер на 187 лв.
Разноски във връзка с частната жалба срещу определението по чл.248 от
ГПК не се полагат на никоя от страните,защото според трайната съдебна
7
практика в производството по цитираната разпоредба не се разпределя
отговорност за разноски.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №259/09.07.2021 г. по гр.д.№2031/2020 г. на Районен
съд-гр.Добрич в частта,с която М. Г. М. с ЕГН ********** е осъден да
заплаща на детето М.М. М. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител месечна издръжка в частта за горницата от 200 лв до 250
лв,начиная от 15.03.2020 г. до настъпване на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от В. М. Д. с ЕГН ********** с настоящ
адрес с.Л.,общ.Д.ка,ул.“Ч.** срещу М. Г. М. с ЕГН ********** от гр.Б.,жк
„Б.***,за присъждане на издръжка в полза на малолетното дете М.М. М. в
частта за осъждане на ответника да заплаща на детето М.М. М. с ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител В. М. Д. месечна
издръжка в частта за горницата от 200 лв до 250 лв,начиная от 15.03.2020 г.
до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОТМЕНЯ решение №259/09.07.2021 г. по гр.д.№2031/2020 г. на Районен
съд-гр.Добрич в частта,с която М. Г. М. с ЕГН ********** е осъден да
заплати на В. М. Д. с ЕГН ********** разноски в производството по иска за
издръжка в размер на горницата от 240 лв до 300 лв адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В. М. Д. с ЕГН ********** с настоящ адрес
с.Л.,общ.Д.ка,ул.“Ч.** да заплати на М. Г. М. с ЕГН ********** от гр.Б.,жк
„Б.*** сторени в първоинстанционното производство съдебно-деловодни
разноски в размер на 41 лв /четиридесет и един лева/ съразмерно на
отхвърлената част от иска за присъждане на издръжка.
ОТМЕНЯ решение №259/09.07.2021 г. по гр.д.№2031/2020 г. на Районен
съд-гр.Добрич в частта,с която М. Г. М. с ЕГН ********** е осъден да
заплати по сметка на Районен съд-гр.Добрич държавна такса върху
издръжката в частта за горницата от 328 лв до 410 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №259/09.07.2021 г. по гр.д.№2031/2020 г. на
Районен съд-гр.Добрич в частта,с която М. Г. М. с ЕГН ********** е осъден
да заплаща на детето М.М. М. с ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител В. М. Д. месечна издръжка за периодите от 30
последователни дни през лятната ваканция,през които детето според
определения режим на лични контакти ще бъде при бащата.
ОБЕЗСИЛВА определение №62/10.01.2022 г. по гр.д.№2031/2020 г. на
8
Добричкия районен съд в частта,с която е оставена без уважение молбата на
М. Г. М. с ЕГН **********,инкорпорирана в жалба с вх.№5420/21.07.2021
г.,за изменение на решение №259/09.07.2021 г. по гр.д.№2031/2020 г. на
Районен съд-гр.Добрич в частта за разноските чрез присъждане в полза на
молителя на разноски по делото с оглед изхода от спора,и
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Г. М. с ЕГН ********** от
гр.Б.,жк „Б.**,инкорпорирана във въззивна жалба с вх.№5420/21.07.2021 г.,за
изменение на решение №259/09.07.2021 г. по гр.д.№2031/2020 г. на Районен
съд-гр.Добрич в частта за разноските чрез присъждане в полза на молителя на
разноски,сторени по повод исковете относно упражняването на родителските
права спрямо детето М.,местоживеенето на детето и режима на лични
контакти.
ОСЪЖДА В. М. Д. с ЕГН ********** с настоящ адрес
с.Л.,общ.Д.ка,ул.“Ч.** да заплати на М. Г. М. с ЕГН ********** от гр.Б.,жк
„Б.*** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 187 лв /сто осемдесет и седем лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9