Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
Normal;за да се произнесе, взе предвид следното: Обективно съединени искове по чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.327 от ТЗ и по чл.86 ал.1 от ЗЗД вр.чл.294 от ТЗ. Производството по делото е образувано по искова молба на „С.” О.-гр.В. Т. срещу „И. ” Е.- гр. В. Т.. В молбата се твърди, че ищецът като продавач се е задължил да произвежда и продава на ответното дружество, като купувач, различни бетонови разтвори по негова заявка въз основа на договор от 10.01.2008 г. Твърди и че съгласно договора през 2008 г. и 2009 г. са продадени различни видове и количества бетон, за които са издавани данъчни фактури. Твърди, че от 2009 г. са останали неплатени 4 броя данъчни фактури, като по всички фактури има извършени частични плащания, както следва: по фактура № 4501 от 30.03.2009г.-5000 лв., платени на 05.11.2010г., неплатен остатък-914,20 лв.; по фактура № 4652 от 27.04.2009г.-29200,92 лв., платени на 22.05.2009г., неплатен остатък-30000 лв.; по фактура № 4832 от 30.05.2009г.-12000лв., платени на 17.09.2012г. и 3000лв., платени на 04.05.2012г., неплатен остатък-1473,60 лв. и по фактура № 4963 от 30.06.2009г.-13000лв., платени на 05.11.2010г., неплатен остатък-6964,16 лв. Сочи се, че общо неплатено задължение на ответното дружество към датата на подаване на исковата молба е в размер на 39351,96 лева. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати тази сума, ведно със законната лихва от датата на издаване на всяка от фактурите върху неплатения остатък по всяка фактура, която към момента е в размер на 16463,42 лева, или общо сумата 55815,38 лева. Претендират се разноски. В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „И.” Е.-гр.В.Т.. Като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,съдът намира за установено следното: Не се спори от ответника и се установява от приложения по делото договор от 10.01.2008г., че страните по делото са били в договорни взаимоотношения, като ищецът като продавач се е задължил да произвежда и продава на ответника като купувач различни бетонови разтвори по негова заявка, а ответникът се е задължил да заплаща стоката съгласно издадените фактури или експедиционни бележки от продавача по банков път или в брой в срок от 10 дни от получаване на фактурата. Не се спори от ответника, а и се установява от приложените по делото фактури-№ 4501 от 30.03.2009г. на стойност 5914,20 лв., № 4652 от 27.04.2009г. на стойност 59200,92 лв., № 4832 от 30.05.2009г. на стойност 16473,60 лв. и № 4963 от 30.06.2009г. на стойност 19964,16 лв., че ищецът е извършил доставката на посочените стоки на отбелязаните във фактурите дати и в посоченото количество, на посочените стойности. Не се спори обстоятелството, че ответникът е извършил частични плащания по посочените фактури, така, както е описано от ищеца. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно и обективно. Вещото лице е констатирало, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества, като към момента на проверката ответникът отчита неплатено задължение към ищеца по кредита на сметка 401 Доставчици общо по процесните фактури 72351,96 лв. Експертът сочи, че в счетоводството на ищеца, което е редовно водено, е отразено извършено плащане по процесните фактури общо в размер на 62200,92 лв., и неплатен остатък по тях по дебита на сметка 411 Клиенти в размер на 39351,96 лв. От събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе безспорно се установява, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка и търговска продажба, че ищецът е изпълнил задължението си да достави на ответника посочените стоки-бетонови разтвори в посочените в процесните фактури видове, количества и цени. Безспорно се установява от неоспорената съдебно-икономическа експертиза, че ответникът е извършил частични плащания по процесните фактури в размер на 62200,92 лв., като неплатеният остатък от продажната цена възлиза на общо 39351,96 лв. Съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго-в случая страните са уговорили цената да се заплаща в 10-дневен срок от получаване на фактурата. Ответникът не спори получаването на всяка една от фактурите на посочените в тях дати, а именно: фактура № 4501 от 30.03.2009г., фактура № 4652 от 27.04.2009г., фактура № 4832 от 30.05.2009г. и фактура № 4963 от 30.06.2009г. Съгласно чл.294 ал.1 от ТЗ ответникът дължи на ищеца и лихва за забава върху незаплатените суми, считано съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ и на основание чл.84 ал.1 от ЗЗД от деня, следващ изтичането на 10-дневния срок от получаване на всяка една от фактурите до завеждане на иска. Размерът на лихвата за забава е изчислен от съда чрез използването на ЕПИ „On-line”-калкулатори, а именно: върху главницата 36600лв. от 03.09.2008г. до 26.03.2009г.-3125,72 лв., и върху главницата от 34600 лв. от 26.03.3009г. до 12.10.2009г.-2368,92 лв., или общо 5494,64 лв. С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск за сумата 39351,96 лв.-стойността на доставени, но частично незаплатени стоки-бетонови разтвори, е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло. Основателен и доказан е и искът за лихва за забава върху главницата за всяка една от фактурите, при съобразяване на извършените частични плащания, и като такъв следва да се уважи в общ размер от 16325,76 лв. За разликата над тази сума до претендирания общ размер на лихвата за забава от 16463,42лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.Сумата по главницата от 39351,96лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно уважената част от предявените искове. Ищецът е направил следните разноски: за държавна такса-2232лв., за вещо лице-120 лв., заплатено адв.възнаграждение-1980лв. При това положение ответникът ще следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете в размер на общо 4321,32 лв. Водим от горното,съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА „И.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., ул.”С.” № 24 да заплати на „С.” О. със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., кв.”Чолаковци”, ул.”С. С.” № 28, сумата общо 55677,72 лв./петдесет и пет хилядишестотин седемдесет и седем лева и седедесет и две стотинки/, представляваща: 39351,96 лв.-стойността на доставени, но частично незаплатени стоки-бетонови разтвори по фактури № 4501 от 30.03.2009г., № 4652 от 27.04.2009г., № 4832 от 30.05.2009г. и № 4963 от 30.06.2009г., и лихва за забава върху незаплатената главница по всяка една от фактурите в размер на общо 16325,76 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 39351,96 лв., считано от 26.04.2013г. до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.” О. със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., кв.”Чолаковци”, ул.”С. С.” № 28, срещу „И.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., ул.”С.” № 24 иск за лихва за забава за разликата от 16325,76 лв. до пълния претендиран размер от 16463,42 лв. като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА „И.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., ул.”С.” № 24 да заплати на „С.” О. със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., кв.”Чолаковци”, ул.”С. С.” № 28 направените разноски по делото съразмерно уважената част от исковете-4321,32 лв. Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |