РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 27.09.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
Членове: ЙОНИТА
ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА
ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане
докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 124 по описа за 2021 година, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
„Панини България” ЕООД, гр.Троян, чрез адв. Б.Д.-ЛАК, против решение № 40 от 28.06.2021
година, постановено по административно наказателно дело № 69 по описа за 2021 година на Троянският
районен съд. С обжалваното решение първи състав на съда е потвърдил Наказателно постановление № 543043-F569176 от
19.10.2020 година, издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“
гр.Велико Търново в Централно управление на НАП, с което на дружеството е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева, на
основание чл.185 ал.2 предложение последно във вр. чл.185 ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение по чл.16 от Наредба
Н-18/2006г. на Министъра на финансите /МФ/, като правилно и законосъобразно.
В касационната жалбата /КЖ/ се твърди, че
решението е неправилно. Излага се, че по вина на обслужващата ФУ фирма са
получили препис от действителния договор едва в хода на делото, както и че тази
фирма е допуснала нарушения като не е попълнила паспорта на ФУ и е следвало да
извърши осъвременяване на данните в паметта на ФУ за наличието на сключен
договор. При това неправилно РС е приел, че не е налице сключен договор за
поддръжка на ФУ с регистрирано от БИМ лице.
Касационният жалбоподател иска да бъде отменено решението на РС Троян и
да се постанови ново решение, с което да се отмени издаденото наказателно
постановление и да се присъдят направените за касационното производство
разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не изпраща представител. В писмено становище вх. №2942 от 20.09.2021г.,
чрез процесуалният си представител адв.Д. поддържа жалбата.
Ответникът ТД на НАП, гр. Велико Търново –
редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище, чрез
процесуалният си представител ю.к. П.С. оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт като правилен.
Административен съд Ловеч, в настоящият
касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от активно легитимирана страна,
срещу решение на Районен съд - Троян, което подлежи на касационен контрол,
поради което е процесуално допустима. Изведените от касационната жалба
основания са за неправилно приложение на закона.
Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй
като не са налице посочените от касатора основания за отмяна.
В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК
касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства решаващият състав е установил правилно фактическата обстановка, видно
от която на 03.09.2020г. в 15:29 часа е била извършена проверка от служители на
ТД на НАП гр. Велико Търново в търговски обект – паркинг и детски атракционен
батут, разположен на същия терен, находящ се в гр. Троян, *, експлоатиран от
„Панини България” ЕООД гр. Троян. При проверката бил съставен Протокол за
извършена проверка серия АА, № 0293411/03.09.2020г., в който били отразени
констатациите на проверяващите. Посочено било, че в присъствието на
проверяващите „Панини България” ЕООД гр. Троян е издал ФКБ №0000883/03.09.2020г.
за ползване на услуга „престой на паркинг” на служебния автомобил на
проверяващите, на който било изписано съобщение, че срока на договора за сервиз
е изтекъл. Във връзка с така направените констатации на 09.09.2020г. на
дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № F569176 за това, че при извършена проверка на 03.09.2020г. в 15:29
часа в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – паркинг и детски
атракцион-батут, разположен на същия терен находящ се в гр. Троян, *,
експлоатиран от „Панини България” ЕООД, гр. Троян, е установено, че дружеството
не е изпълнило задължението си при работа с фискалното устройство модел „Incotecx
181KL“ с ИН на ФУ: IN030388, ИН на ФП: 54030388, чрез което се регистрират и
отчитат приходите от заплащане на такса паркинг в момента на проверката, да има
сключен валиден писмен договор за техническо обслужване и ремонт на фискалното
устройство, поради факта че същият е изтекъл на 29.06.2020г.
В АУАН било отразено, че горното
се потвърждава и от съобщението „Срокът на договора за сервиз Изтече!“, което
се отпечата на ФКБ/№0000883/ 03.09.2020г. издадена при направена контролна
покупка от страна на проверяващият екип на услуга- паркинг на лак автомобил на
стойност един лев, заплатена в брой. Констатираното било прието за нарушение на
чл.16, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажба чрез електронен магазин. АУАН бил съставен в
присъствието на управителя на дружеството, който го подписал и получил
екземпляр от него, без да отрази възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
също не е представил възражения. Въз основа на цитирания АУАН било издадено
обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.2, предл. последно във връзка с ал.1
от ЗДДС за извършено нарушение на нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него
НП са законосъобразни, като съставени от компетентни лица в законоустановените
срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на
процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Приел също, че е безспорно доказано вмененото на дружеството
административно нарушение на чл.16, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, при
съобразяване приобщения по делото доказателствен материал. Решаващият състав
обсъдил направените възражения за приложимост на чл.28 от ЗАНН, за наличието на
договор за техническо обслужване № 2044, сключен на 21.09.2019г. и фактура №
**********/08.10.2019г., като мотивирано ги отхвърлил като неоснователни. С
горните мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението –
предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон.
Подкрепят се изводите на районния съд, че
АУАН и наказателното постановление са издадени при наличие на компетентност, в
сроковете по чл.34 от ЗАНН и при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН и в наказателното постановление е направено ясно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
По делото е безспорно установено нарушението и
неговият извършител. Видно е от събраните по делото доказателства, че търговецът „Панини България” ЕООД не е имал
сключен договор за техническо обслужване и ремонт със сервизна фирма на
въведеното в експлоатация фискално устройство на датата на проверката –
03.09.2020 г. Съгласно изискванията на нормата на чл.16, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г., в редакцията към момента на проверката, при въвеждане в
експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по чл.3 трябва да има сключен писмен
договор за техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ,
което притежава удостоверение за сервизно обслужване на съответния тип
ФУ/ИАСУТД. От тълкуването на разпоредбата следва, че договор трябва да има и по
време на работа на устройството, като в случая установеното при проверката
фискално устройство е работело. Изложеното води до извод, че от страна на
търговеца е налице неизпълнение на задължението по чл.16, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства.
Нарушението по чл.16, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. се изразява във формата на бездействие и по своята
юридическа конструкция се явява формално /на просто извършване/ и продължено. Неоснователен
е доводът, че към датата на проверката 03.09.2020г. търговецът е имал валиден
друг договор. Представеният в хода на съдебното производство договор за
техническо обслужване № 2044, сключен на 21.09.2019г. и фактура №
**********/08.10.2019г., не доказват наличието на валидно съществувал договор
за техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ. Доколкото
към този договор не са приложени общи условия, каквито има към договор № 2677
от 28.06.2019г. От тези общи условия е видно, че годишна такса за сервизно
техническо обслужване не се заплаща, а се заплаща годишен абонамент за ползване
на СИМ карта, който е в размер на 48.00 лв.с ДДС, който не се дължи за първата
година след първоначалната активация на ФУ, като процесното ФУ е регистрирано
на 28.06.2019г. От издадена фактура за годишно техническо обслужване, не става
ясно за кой период се отнася и по кой договор е заплатена, тъй като във
фактурата тези обстоятелства не са отразени. Обосновано с доказателствата РС не
е приел за достоверно становището на
Инкотекс Сървис“ ООД, че поради модификация на ФУ на 28.06.2019г. е издаден
договор № 2677 за тримесечен срок - до 28.09.2019г., който е продължение на
предходен гаранционен договор, тъй като в този договор не са посочени такива
обстоятелства. Не е представен и твърдяният предходен договор.
Не е представено копие от паспорта на
ФУ, в който, съгласно чл.16, ал.2 от Наредба Н-18/2006г., при сключване на
договора за ФУ лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, вписва и
заверява с подпис и печат в паспорта на ФУ следните данни: наименование, адрес, идентификационен
номер по чл.84 ДОПК и телефон на лицето, извършващо сервизно обслужване и
ремонт; номер и дата на разрешението за извършване на сервизно обслужване и
ремонт на фискални устройства/ИАСУТД; номер, дата и срок на валидност на
договора.
При
липсата на надлежно отразяване в издадения паспорт на ФУ на представения от търговецът
договор правилно решаващият състав е приел, че същият не е бил валидно
съществуващ към датата на проверката - 03.09.2020 г.
Ето защо, правилно е ангажирана отговорността на търговеца на основание
чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, като е отчетено обстоятелството, че
нарушението не води до неотразяване на приходи, поради което е наложена санкция
в минималния предвиден от законодателя размер от 500 лева.
Следователно, действително е налице
извършено от касатора административно нарушение, за което с НП му е наложено
минималното предвидено в закона наказание. Същото е правилно определено по вид и размер и се
явява достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
При реализираната проверка за съответствие
на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание,
настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по
делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност
на наказателното постановление.
Правилно решаващият съд е констатирал, че
в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за
маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени
обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от общите случаи на тези
нарушения, а такива данни не са налични.
От касационният състав не бяха
констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд, а и такива не се твърдят в касационната жалба.
При постановяване на решението си
районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на
жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни.
По изложените съображения, настоящият състав
на съда намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Троян за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото
следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание чл.63в от
ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен
съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 28.06.2021 година, постановено по административно наказателно
дело № 69 по описа за 2021 година на Районен съд-Троян.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.