Решение по дело №471/2023 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 02.02.2024 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта  година в състав:

                                               СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки  адм. дело  № 471/2023 г. по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП.

Делото е образувано по жалба от Р.К.Н. от *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №23-1228-001027/11.11.2023 г., издадена от Г. А. -  началник група към  ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“. Жалбоподателят намира оспорения акт за незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, както и при несъответствие с целта на закона. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП, тъй като не е предоставял автомобила си на Б. Й., който не притежавал СУМПС. Твърди също, че автомобилът се е ползвал от ***- Т.К.Н..   Сочи, че не му е съставян акт за административно нарушение за деянието, описан в оспорената заповед, което намира за самостоятелно основание за отмяна. Иска отмяна на обжалваната заповед и претендира направените по делото разноски. В о.с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба.

Ответникът – началник група към ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

С оспорената заповед, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца; иззето е СРМПС, част II на лек автомобил с рег.№ *** и са отнети два броя регистрационни табели с номер: ***,  за това, че на 11.11.2023 г. в *** часа в *** по ул. «***», на кръстовището с бул.»***» собственият му лек автомобил с рег.№***, се управлява от Б. С. Й., който е неправоспособен водач - не притежава свидетелство за управление на МПС. Посочено е, че ЗППАМ е издадена въз основа на АУАН серия ** №***/*** г.

По делото е приложен и АУАН серия ** №***/*** г., съставен срещу  Б. С. Й., за това, че на 11.11.2023 г. в *** часа в *** на кръстовището на бул.»***» и ул.»***», управлява  лек автомобил с рег.№***, собственост на Р.К.Н.,  без да е правоспособен водач- не притежава свидетелство за управление на МПС, в нарушение на чл.150 от ЗДвП.  За горното деяние срещу  Б. С. Й. е издадено и НП № 23-1228-005007/23.11.2023 г., с което, на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, на водача е наложена глоба в размер на 300 лв.

От приложената по делото справка от АИС – КАТ се установява, че МПС с рег.№*** е собственост на Р.К.Н. от ***.

Според показанията на свидетелката Т.К.Н., които съдът кредитира, като логични и кореспондиращи си с приложените писмени доказателства, процесният автомобил й бил предоставен от *** - Р.К.Н., за ползване по време на пребиваванено й в ***, където ***. От своя страна, вечерта на 11.11.2023 г., Т. предоставила ключовете на автомобила, на лицето Б. С. Й., за да закара нейна приятелка до дома й. Свидетелката твърди, че е предполагала, че Й. притежава СУМПС, тъй като го е виждала, по-рано, да управлява учебен автомобил. 

С оглед установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт по  чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Заповедта е издадена от компетентен орган – началник група към  ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, надлежно упълномощен със Заповед №349з-4467/23.12.2021 г. на директора на ОДМВР - Стара Загора, приложена по делото.

Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.а ЗДвП(Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.), въз основа на която е наложена процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съдържанието на горната разпоредбата води до извод, че предвидената в нея ПАМ е приложима по отношение на собственика на МПС, независимо от това кой е управлявал собственото му превозно средство. По делото няма спор, че жалбоподателят е собственик на МПС – лек автомобил с  рег.№***. Последното се установява и от приложената справка от АИС - КАТ. В тази връзка, мярката има надлежен адресат - собственика на МПС, каквото е и предвиждането на закона.

В случая, оспорената ПАМ е била наложена за това, че на 11.11.2023 г., собственото му МПС е управлявано от лицето Б. Й., който обаче не бил правоспособен водач, тъй като не притежавал свидетелство за управление. Последните обстоятелства се установяват и от съставения срещу Б. Й. АУАН, като по делото не се твърди, нито са представени доказателства, удостоверяващи правоспособността на водача към момента на проверката. 

При така установеното, съдът счита, че в случая са били налице предпоставките на чл.171, т.2а, б.„а“ ЗДвП, за налагане на ПАМ, тъй като  управлението на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл.171 от ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Горната мярка няма санкционен характер и се прилага без оглед на вината, поради което не е необходимо срещу собственика да бъде съставян АУАН. Не е необходимо също да бъде установявано, че собственикът на МПС го е предоставил на лице, без съответната правоспособност, нито че е знаел, че същото няма необходимата правоспособност. В тази връзка, неотносими към спора са твърденията, че срещу собственика няма съставен АУАН, както и че собственикът не е предоставял МПС на неправоспособното лице, нито че лицето, на което е предоставен автомобилът, не е знаело за липсата на такава правоспособност.

Не се установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 АПК,  в т.ч. и надлежни правни и фактически основания за издаването й, като в случая безспорно се установиха относимите към спора обстоятелства – ЗППАМ е наложена по отношение на собственик на МПС, управлявано от  МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление,  а последното реализира хипотезата на посочената в заповедта разпоредба на чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

С оглед значимостта на засегнатите обществени отношения – безопасността на участниците в пътното движение, както и че наложената принудителна административна мярка е към минималния срок, предвиден в закона, съдът намира, че последната е съобразена и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед  е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли, като неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд – Кърджали

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.К.Н. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  №23-1228-001027/11.11.2023 г., издадена от Г. А. -  началник група към  ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“.

Решението, на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

                                            

                                         

                                                  СЪДИЯ: