МОТИВИ към Присъда № 61 от 24.09.2019 г.
на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 109
по описа за 2019 година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия Т.З.Г. *** обвинителен
акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от
Наказателния кодекс, за това, че в периода месец октомври 2016 г. - 11.11.2016 г.
в гр.Хасково, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Т.Р.В.
*** заблуждение, че ще му закупи от Ф.Р.Германия строителен багер на стойност
25 000 евро или 48 895.75 лв., и с това му причинил имотна вреда в големи размери на стойност
48 895.75 лв.
В разпоредително заседание, проведено
на дата 28.02.2019 г., лицето, посочено като пострадало – Т.Р.В. ***, след
надлежно отправено искане, е конституиран в качеството на частен обвинител по
делото и е приет за съвместно разглеждане предявения от него против Т.З.Г. граждански
иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 25 000 евро /48 895.75
лева/, представляваща обезщетение за причинени от описаното в обвинителния акт деяние
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.11.2016 г. до окончателното й изплащане, въз основа на което последният е бил
конституиран и в качеството на граждански ищец по делото.
В рамките на проведеното съдебно
следствие е допуснато изменение на обвинението в хипотезата на съществено
изменение на обстоятелствената част за описаното в обвинителния акт
престъпление от Т.З.Г., квалифицирано по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, което е прието да се счита за
повдигнато за това, че в периода месец октомври 2016 г. - 11.11.2016 г. в гр.Хасково,
с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Т.Р.В. *** заблуждение,
че ще му закупи от Ф.Р.Германия строителен багер на стойност 25 000 евро или 48
895.75 лева и с това причинил на „Тентранс“ ЕООД, град Хасково, ЕИК: ********* имотна вреда в
големи размери на стойност 48 895.75 лв, а с
определение от 24.09.2019 г., въз основа на допуснатото изменение на
обвинението е прекратено производството по предявения от Т.Р.В. и приет за
съвместно разглеждане граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД.
В съдебно
заседание пред Районен
съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и подлага на
детайлен анализ доказателствените източници. Приема,
че делото било пример за „една класическа схема на спечелване на доверие у едно
лице, в случая на Т.В.“, който със своята деятелност, в крайна сметка, обвързвал
и причинявал вреда на представляваната от него фирма, като акцентира на някои
основни моменти, които всъщност определяли наличието на престъпна измама по смисъла
на НК. Това престъпление по своята същност, отбелязва прокурорът, било характерно
с възникването и възбуждането на неправилни представи у едно лице относно правното
основание за разпореждане с определена сума, вещи и т. н., като специфичното в случая
било, че този процес на възникване и възбуждане на заблуждение не бил еднократен,
а подсъдимият, в момента на запознанството си през месец септември 2016 г. с Т.В.
от психологическа гледна точка бил спечелил доверието му, извършвал бил дребни услуги,
поръчвани от същия до Германия, носил му бил вещи, като същите били заплащани веднага,
не е имало проблеми по отношение на финансовите им взаимоотношения за тези дребни
вещи и така подсъдимият подготвял Т.Р.В. за деянието. Последният се намирал в епизод в своя живот, свързан с проблеми в личен план,
поради което прокурорът счита, че бил особено податлив на такова въздействие, което
твърди, че доста добре било „използвано“ от подсъдимия, защото в момент, когато
човек имал лични проблеми, възможността да му бъде оказано въздействие с проява
на съчувствие, да се прояви някаква форма на приятелство и в крайна сметка да се
стигне до използване на неговата наивност, били по - осезаеми. След анализа на
достоверността на доказателствените източници и на
създадените лични отношения между подсъдимия и свид. Т.Р.В.,
представителят на държавното обвинение акцентира на начина и механизма на
осъществяване на изпълнителното деяние на процесната
измама и на проявлението на субективната страна. По въпроса за вида и размера
на наказанието, акцентира на обществената опасност на деянието от гледна точка
начина и продължителността на реализиране на изпълнителното деяние и предвид целите
на наказанието, счита че в случая следвало да се потърси съответствие на извършеното
престъпление и наказанието, което следвало да се наложи на подсъдимия, не само от
гледна точка постигане целите на наказанието, но и от гледна точка и съответствието
на наказанието на извършеното престъпление, поради което предлага 18 месеца „Лишаване
от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, в какъвто
смисъл моли да бъде постановен съдебният акт.
Защитникът на подсъдимия Т.З.Г. – адв. Б.И. *** пледира в насока, че обвинението, което било формулирано
с определението на съда за изменение на обвинението, не се подкрепяло от изначалните
твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт, а така също не се подкрепяло
и от събраните в хода на съдебното производство доказателства и доказателствени средства. На първо място, липсвала подробна,
ясна обосновка в обстоятелствената част на обвинителния акт досежно
изначалното намерение на подсъдимия да не осъществи сделката, предмет на обвинението,
което според защитата се явявало основен момент, с оглед на доказването на криминалната
измама в настоящия случай. Анализира и доказателствения
материал в подкрепа на тезата си, състоящ се според него от косвени доказателства,
които били разнопосочни за този основен факт на доказване на изначално намерение
от страна на подсъдимия да не извърши сделката, предмет на обвинението – закупуването
на процесният багер. Прокурорът, след като се бил
спрял на взаимоотношенията между свидетеля Т.Р.В. и неговия подзащитен,
тяхното запознанство и взаимоотношения, бил направил произволни изводи, като защитата
излага конкретни съображения в подкрепа на тази си теза, както и на следващата,
свързана с датата на извършване на процесното деяние
от гледна точка начина и датата на плащане, предвид датата, на която банката била
извършила валутния превод. Поради това, смята че твърдението в обстоятелствената
част на обвинителния акт за датата, когато било довършено престъплението и фактическите
констатации, установени в хода на съдебно следствие, се разминавали. Заявяват
се и „известни забележки“ досежно пълномощното и
овластяване на Т.Р.В. да извършва преводи с банкови сметки на фирмата, изключващи
възможността той да се разпорежда с банкови сметка на дружеството, а отделно
били налице и противоречия в гласните доказателства, свързани с този кръг
взаимоотношения. Друго, много важно за защитата доказателство, което било премълчано
и което изобщо не било коментирано от прокурора, било обратната разписка, подкрепяща
обясненията на обвиняемия за движението на парите, за евентуално за връщане на тази
парична сума, като отново се акцентира и на процесуалния момент, свързан с
изменението на съда, неправилно допуснато от съда в хипотезата на съществено
изменение на обстоятелствата. В обобщение, счита, че единственият правилен и законосъобразен
извод в настоящото производство бил подсъдимият да бъде признат за невиновен по
така повдигнатото обвинение и в тази ситуация да бъде признат за невиновен с определеното
изменение на обвинението.
Подсъдимият Т.З.Г. заявява, че разбира
обвинението, което му е
повдигнато, но не се признава за виновен по него. Дава подробни обяснения по случая. В хода на съдебните прения се придържа към изложеното от
неговия защитник и заявява, наред с това, собствена позиция по част от фактите
относно причината за неизпълнение на закупуването на багера, а
именно забавянето на парите, които не пристигнали навреме и тяхното последващо връщане с обратна разписка, съставена от неговия
счетоводител в Германия не за целите на бъдещо производство, а за реално
уреждане на отношенията, за липсата на въвеждане в заблуждение на свид. Т.Р.В. и за липсата на възможност за това въобще,
както и за изначална невъзможност изпратения от него товарен автомобил да
превози процесния багер, с което счита, че била
опровергана обвинителната теза. При упражняване на правото му на последна дума
пред съда заявява, че бил невинен.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.З.Г. е роден
на *** ***, същият е български гражданин, женен, със средно образование, понастоящем
работи като шофьор в пицария „***“, град М., с постоянен
адрес ***, настоящ адрес - гр. М., Ф.Р.Г., ул. ***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 201, издадена от
Районен съд – Димитровград на 24.03.2017 г., подс. Т.З.Г. е осъждан, към периода, посочен в обвинителния
акт, като осъжданията му от значение за произнасянето са както следва: по НОХД
№ 737/2001 г. по описа на РС – Димитровград - за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК му е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, платена на 09.02.2004 г.; по НОХД
№ 396 по описа на Районен съд - Димитровград за 2007 г. за престъпление по чл. 316,
вр. чл. 309, ал. 1 НК, като с постановения съдебен
акт му е определено на основание чл. 25, вр. чл. 23,
ал. 1 НК общо наказание с наложеното му по НОХД № 27/2002 г. по описа на РС –
Царево, а именно Глоба в размер на 1000 лева; по НОХД № 588 по описа на Районен
съд – Димитровград, по което с влязла в сила на 05.11.2010 г. присъда, за
престъпление по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 313, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, му е определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от
9 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с
изпитателен срок от 3 години. От представената по досъдебното производство
характеристична справка за подсъдимата се установява, че за същия има водени
полицейски производства и заявителски материали. Посочено
е, че се ползва се с добро име сред съседите си и няма данни да поддържа връзки
и да се движи с лица от криминалния контингент.
Установено в хода на съдебното
следствие е, че Еднолично дружеството с ограничена отговорност с наименование „Тентранс“ е регистрирано в ТРЮЛНЦ с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Липа“ № 5, като към 2016 г.,
както и към настоящия момент едноличен собственик на капитала и представляващ
по закон дружеството е свид. Р.Т. Р.. Основен предмет
на дейност на търговското дружество била транспортната дейност, като за нейното
осъществяване с Пълномощно от 15.10.2009 г. с нотариално заверен подпис на упълномощителя, рег. № 1813 и 1814 от 15.10.2019 г. на
Нотариус, рег. № 078 по Регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС
– Хасково, свид. Р.Т. Р., в посоченото качество на
представляващ „Тентранс“ ЕООД, град Хасково овластила свид. Т.Р.В., неин баща,
да представлява дружеството пред съдилища нотариуси, съдебни изпълнители,
органи на държавната администрация, банки с право да извършва всички правни и
фактически действия по сметки на дружеството, да подписва и получава всички видове
документи и декларации, да участва в тръжни процедури, да участва в търговски
преговори и сключва договори, като закупува и продава недвижими имоти, да
участва в сделки по придобиване и разпореждане с МПС, на името на дружеството и
да представлява едноличния собственик на капитала в общи събрания, като гласува
както намери за добре и други подробно описани в пълномощното действия. Т.Р.В. бил и лицето, разполагащо с необходимата
професионална компетентност за осъществяване на транспортната дейност на „Тентранс“ ЕООД, град Хасково в качеството на превозвач по
смисъла на Закона за автомобилните превози.
През инкриминирания период – месец септември
2016 г. свидетелят Т.Р.В. бил на почивка в Курортен комплекс „Пампорово“, обл. Смолян, където по същото време със семейството си почивал
и подс. Т.З.Г. ***, живещ
към същия момент обаче в град М., Г.. Двамата се запознали и в общи разговори свид. Т.В. разказал на подс. Т.Г.,
че дъщеря му имала транспортна фирма „Тентранс“ ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр.Хасково и с основен предмет на дейност - транспортни
услуги в страната и чужбина, както и че с генерално пълномощно бил упълномощен от
дъщеря си да представлява дружеството, в т.ч. и да представлява фирмата при покупка
на МПС на нейно име. На свой ред подс. Т.Г. му разказал,
че имал бизнес в Германия, че живеел под наем в град Мюнхен, но не конкретизирал
точно с какво търгува. Двамата си допаднали като характери и с времето познанството
помежду им продължило и взаимно си гостували един на друг. Нееднократно свид. Т.В. отправял поръчки до подс.
Т.Г. да му намери на изгодни цени в Германия определени вещи, които последният намирал
и купувал, а прибирайки се в Република България
ги предавал на свид. Т.В. и си получавал парите за тях.
Така постепенно спечелил доверието на последния, което била и неговата цел
всъщност, като спечелил обаче веднъж доверието на свид.
Т.В., подс. Т.Г. решил, че е дошъл момента да „експлоатира“
това му доверие противозаконно. Целта била да мотивира свид.
Т.В. да се разпореди с голяма сума пари, като за да се осъществи този си
замисъл, подсъдимият Т.З. представил на свид. Т.В. бъдеща,
но измислена и мнима, неосъществима сделка, свързана с възлагане на обществени поръчки
от Община Димитровград при реализацията на инфраструктурни обекти. Предлагайки
на свид. Т.В. съдействие и уреждане на работа по обществени
поръчки в Община Димитровград за пътно-строителни машини /трактори и багери/,
подсъдимият изтъквал познанството си с Кмета на Община Димитровград, с когото
преди години били играли футбол, съзнавайки обаче, че не може да разчита на
това си познанство за никакво съдействие, както и че при евентуална „сделка“, свид. Т.В., респ. представляваното от него по силата на
цитираното пълномощно сделка в крайна сметка нямало да получат насрещна престация срещу дадената сума, предвид намерението му да се
облагодетелства с нея, придобивайки я в своя патримониум.
В изпълнение на това си намерение, през месец октомври 2016 г. подсъдимият Т.Г.
провел разговор с Т.В. и му предложил да закупят две машини, които той да намери
от Германия по-изгодно, и с тях да работят, по проекти в Община Димитровград, въпреки,
че нито бил водил разговори с представители на общината за участие в обществени
поръчки, нито имал намерение да води такива разговори или да участва в
процедури по възлагане на обществени поръчки. Въпреки това, привидно се
уговорил с Т.В. едната машина – „по – големия багер“ да я плати свид. Т.В., тъй като разполагал със средства на дружеството,
което представлявал и това бил добре известен факт за подсъдимия, а другата – самият
Т.Г.. Последният уверил Т.В., че е започнал да следи за подобни обяви в немските
автомобилни сайтове и му изпращал по мобилното приложение Viber /Вайбър/ линковете на отделните
сайтове, за да може да ги разглежда и харесва техниката. Снимките били на определени
модели трактори и багери. Така, в началото на месец ноември 2016 г., подс. Т.Г. съобщил на свид. Т.В.,
че бил намерил изгодна оферта за два багера, единият от които бил по-голям като
габарити, произведен през 2008 г. и с цена от 25 000 евро, а другият - по- малък,
произведен през 2015 г. и струвал 15 000 евро. Изпратил снимка на багера от
2008 г. на свид. Т.В. и се договорили по-скъпата машина
да бъде платена от него, а по-евтината от подсъдимия Т.Г. под предлог, че
подсъдимият нямал достатъчно пари в брой, защото били вложени на депозит в банка.
Подсъдимият Т.Г. настоял пред свид. Т.В. парите да му
бъдат изпратени от България веднага, защото предлаганата цена в обявата била атрактивна
и имало голям интерес към машините, предлагани от комунална фирма на общинските
служби в град М., Г.. Свид. Т.В. обяснил, че ще му ги
преведе по банков път, при което подс. Т.Г. му изпратил
копие на кредитната си карта, заедно с номера на банковата си сметка в „Deutsche Postbank“ гр. Мюнхен, Ф.Р.Германия
чрез мобилното приложение „Вайбър“. Заедно с това изпратил
по приложението и ръкописно попълнена фактура №127/11.11.2016 г. на немски език,
в която била описана марката и модела на машината, а именно: „Bagger“, модел „JD 3 СХ“, а така също и цената му от 25 000
евро, каквато машина обаче подс. Т. Г. не бил закупувал
изобщо в Германия, нито пък бил договарял да закупи. Документът бил издаден на името
на подс. Т.Г. и в него същият бил положил подпис. На
11.11.2016 г., след като счетводителят на дружеството
– свид. И.К.Л. го уведомила, че валутният превод не
би могъл да бъде осъществен чрез услугата за интернет банкиране, свид. Т.В. посетил банковия клон на „Юробанк
България“ ЕАД в гр.Хасково, който се намирал на ул. „Сан Стефано“,
до Община Хасково, и оттам превел сумата от 25 000 евро на името на подс.Т.Г. по банковата му сметка № DE ***. Основанието за превода
била посочената по - горе фактура. За транзакцията му бил издаден платежен ордер,
в който като „Наредител“ била вписано
представляваното по силата на пълномощното, цитирано по – горе търговско
дружество „Тентранс“ ЕООД, град Хасково, ЕИК:
*********, а като „Получател“ бил посочен подсъдимия Т.Г..
Според заключението на вещото лице по
назначената в хода на съдебното следствие съдебна счетоводна експертиза, дружеството
„Тентранс“ ЕООД има разкрита разплащателна сметка в
евро в „Евробанк България“, клон Хасково под номер BG87BPBI79261479850801, като на
11.11.2016 г. в резултат на попълнено искане за валутен превод от страна на „Тентранс“ ЕООД, град Хасково с представени към искането
документи – фактура с № NR 127/11/11/2016 г., като основание за извършване на
превода и попълнени декларации по изискване на банката, „Юробанк
България“ е осъществила валутен превод в размер на 25 000 евро от сметка
BG87BPBI79261479850801 с титуляр „Тентранс“ ЕООД по сметка DE *** с титуляр Т.Г.. В счетоводството на дружеството била взета
стопанска операция „Дебит“ сметка 499/1 – аналитична партида Т.Г./Кредит сметка
503 – Парични средства в Банка за сумата от 48895.75 лева, представляваща
левовата равностойност на 25000.00 евро – курс eur/bgn = 1.95583 /в същата
насока е и заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП оценъчна
експертиза, според което равностойността на 25 000 евро по курса за деня на
„Българска народна банка“, към момента на паричния превод -11.11.2016 г. е била
в размер на 48 895.75 лева/, с което е отразено превеждането на парични
средства към трето лице – Т.Г. и намаляването на парите на дружеството в разплащателна
сметка в банка. Посочено от вещото лице е, че така взетата операция, която
отразява плащането на 48895.75 лева на Т.З. по аналитичната партида 499/1 не
участва във формиране на финансовия резултат за 2016 г., тъй като не се засягат
сметките, формиращи финансовия резултат. Установено от показанията на свид. И.К.Л. е, че въпреки нейната препоръка към управителя
на дружеството – Р. Р. и към пълномощника й Т.В. за снабдяване с документ,
доколкото представената фактура, на която се основавало плащането не отговаряло
на изискванията на закона за счетоводството, такъв не й бил представен.
Непосредствено след осъществяване на валутния
превод, свид. Т.Р.В. и подс.
Т.З.Г. разговаряли и последният, въпреки, че не бил закупил никакъв багер в Германия,
отново уверил свид. Т.В., че багерите били закупени и
му казал да организира транспорт, за да ги превози от Германия до Република България.
Т.В. разговарял със свой колега в транспортния бизнес – свид.
М.Б. *** - управител на „Белтранс“ ЕООД-Хасково, която
извършвала международни превози и поискал да му организира товарна композиция, с
която машините да се транспортират в страната, тъй като самият той не
разполагал с подходяща, понеже дейността му била основано международен
транспорт на живи животни изискваща специално оборудвани и пригодени
транспортни средства. Разбрали се, когато предстои курс до Германия да се планира
превоза на машините. За целта свид. Т.В. дал на свид. М.Б. адреса, който предварително бил получил от подс. Т.Г., откъдето следвало да се товарят багерите. Свид. М.Б. проверил адреса с мобилното приложение „Гугъл мапс“ и обяснил на свид. Т.В., че на адреса не вижда предприятие и паркинг, откъдето
може да се товари такава техника, а само жилищни сгради. Последният го уверил, че
адресът му бил даден лично от подс. Т.Г. и оттам следвало
да бъдат натоварени багерите. В този момент свид. Т.В.
все още не предполагал, че е възможно да бъде подведен от своя приятел – Т.Г..
Междувременно, в периода от време около
24-25.11.2016 г., свид. Т.В. харесал обява за продажба
на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „***“ в немски сайт, какъвто управлявал,
но бил, решил да го сменя и настоял подс. Т.Г. да отиде
на място в автомобилната борса в гр.Мюнхен, за да го огледа и да разбере какво е
техническото му състояние. Съгласно уговорката подсъдимият извършил оглед на автомобила,
направил снимки и видеоклип на същия и ги изпратил на свид.
Т.В. отново по мобилното приложение „Вайбър“. В същия
период от време, свид. М.Б. уведомил свид. Т.В., че подготвя товарна композиция за Мюнхен и свид. Т.В. решил да присъства при товаренето на багера в гр.Мюнхен
и лично да огледа въпросния лек автомобил, марка „БМВ“, модел „Х-6“ в гр. Мюнхен
и евентуално, ако го закупи, да го управлява навръщане
до Република България. Заявил на подс. Т.Г., че щял дойде
до Германия и се уговорили да го чака в близост до австрийско-немската граница,
на един паркинг до гр.Залцбург. На 26.11.2016 г. свид.
Т.В. и племенника му - свид. А.А.
тръгнали за Ф.Р.Германия. На следващия ден, рано сутринта, се срещнали с поред.
Т.Г. на една бензиностанция преди гр.Залцбург, Австрия. Там свид.
Т.В. се качил в колата на подс. Т.Г. и заедно продължили
към гр.Мюнхен, Германия, а племенникът му си тръгнал обратно към Република България.
Понеже 27.11.2016 г. /неделя/ бил почивен ден нямало как да извършат оглед на лекия
автомобил марка „БМВ“ в автоборсата и да извадят транзитни
номера, с които да го управляват на собствен ход, подс.
Т.Г. предложил на свид. Т.В. вечерта да остане да пренощува
в квартирата му в град Мюнхен, а на следващия ден да уредят формалностите по покупката
и изваждането на номерата на лекия автомобил, марка „БМВ“, модел „Х-6“. На
28.11.2016 г. двамата тръгнали към автоборсата, където
свид. Т.В. видял превозното средство, което бил
набелязал за закупуване - лек автомобил, марка „БМВ“, модел „***“. След това заедно
с подс. Т.Г. отишли в Административната служба в гр.Мюнхен,
където се получавали всякакви документи във връзка с регистрацията на автомобилите,
включително и транзитни номера. Там чакали собственика на автомобила, за да донесе
документите му и да оформят договора за покупко-продажба. Трябвало с тях да изкарат
транзитни номера на превозното средство, за да може по този начин да го транспортират
до Република България. В един момент обаче, подс. Т.Г.,
под предлог, че му бил позвънил собственика на лекия автомобил, оставил свид. Т.В. да чака на втория етаж на административната
служба и тръгнал в неизвестна посока. След около 10 минути позвънил по телефона
на свид. Т.В. и му казал да слезе до входа на сградата.
Когато слязъл, Т.В. видял личния си багаж на входа, но подс.
Т.Г. не бил там. Потърсил го по телефона, но се оказало, че той е изключен. През
този ден повече не могъл да осъществи връзка с него. На мобилния му телефон се обадил
свид. М.Б. и казал, че шофьорът на товарната композиция
– свид. И.Л., бил на посочения от него адрес и го чакал,
за да товарят трактора. С такси, свид. Т.В. се придвижил
до там. На място установил обаче, че на адреса имало голяма административна сграда
на една компания за доставка на газ и електричество, където никой за никакви багери
и трактори не бил чувал и нищо подобно не знаел. Тогава разбрал, че е бил измамен
от Т.З.Г. по отношение „закупения“ багер за 25 000 евро. Разговарял на гръцки език
с един от портиерите в тази административна сграда, който владеел езика. Разбрали
се да го изчака, докато свърши работа и след това двамата отишли в 7-ми специализиран
криминален отдел, към Районно- полицейско управление 75 (Комисариат 75), който се
намирал в близост до Олимпийския стадион в гр.Мюнхен. Там, с помощта на портиера,
свид. Т.В. разказал на полицаите какво се било случило,
като жалбата му била заведена под № BY8543 016787 16/5.
На 01.12.2016 г. свид.
Т.В. депозирал жалба и в Районна прокуратура- Хасково, станало основание за образуване
на настоящото наказателно производство. В хода на делото е установено, че банковата
сметка с титуляр подс. Т.Г. - № DE *** в „Deutsche
Postbank“ гр.Мюнхен, Германия е открита на 04.06.2013
г. и е активна. По издадената от Т.Г. фактура №127/11.11.2016
г. по въпросната сметка на 15.11.2016 г. е постъпила сумата от 25 000 евро от името
на „Тентранс" ЕООД- Хасково. На 16.11.2016 г. сумата
е била изтеглена от титуляра на сметката на два транша.
Първият е бил в размер на 970 евро, а вторият - в размер на 24 000 евро.
След като бил потърсен от свид. Т.Р.В. за обяснение във връзка със случилото,
подсъдимият Т.З.Г. го уведомил, че сделката била пропаднала по негова вина, тъй
като се бил забавил с превода на сумата за заплащане на въпросния багер, а
понеже имал задължения, сумата била запорирана по
сметката и не можел да я върне. В опит да уредят отношенията си е съставен, а
подсъдимият е представил по делото, първоначално в препис, а впоследствие в
оригинал Разписка на немски език със съдържание, съобразно приетия за коректен
превод на български език в следния смисъл: „долуподписаният Т.Г., роден на ***
г. с настоящото удостоверявам, че на 15.11.2016 г. получих сумата от 25.000,00
евро на моята банкова сметка *** „Тентранс“ – Хасково
/данъчен номер *********/. Тази сума бе планувана за закупуване на багер JCB 3CX. Не се стигна до
покупка. Сумата от 25.000,00 евро ще бъде върната на фирма „Тентранс“
– Хасково в брой“, като видно от заключението на вещото лице по назначената на
ДП криминалистична експертиза по писмени данни,
подписът, положен на позиция „печат“ „Тентранс“ –
Хасково в долния ляв ъгъл на потвърждение от 20.11.2016 г. е изпълнен от Т.Р.В.,
а подписът в долния десен ъгъл над графата „***“ в потвърждение от 20.11.2016
г. е изпълнен от Т.З.Г..
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на
досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на
съответното място по – горе,
както и от приобщените към доказателствата по делото по
реда на чл.
281 и чл. 283 от
НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключенията на вещите лице по назначените на
досъдебна фаза и в хода на съдебното следствие оценъчна, криминалистична
и съдебно – счетоводна експертиза, всяко от тях прието от съда и ценено като
безпристрастно, обективно и компетентно изготвено, както и от ангажираните
гласни доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели и
дадените в хода на съдебното следствие обяснения от страна на подсъдимия.
На първо
място, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия Т.З.Г., но само отчасти
относно фактите, свързани със семейното му положение и местоживеене към 2016 г.
и към момента, както и отчасти относно възникване и динамика на развитие на
личните му отношения със свидетел по делото – Т.Р.В.. В този смисъл, следва да
се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по
делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и
ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал.
Поради тези съображения, настоящият съдебен състав кредитира обясненията на подс. Т.З.Г. в посочената част, както и в частта относно съдържанието
водените разговори между двамата със свид. Т.В. във
връзка с евентуалните им бизнес начинания и изявленията на подсъдимия за
контакти с отговорни лица в Община Димитровград и конкретно с Кмета на Община
Димитровград, с когото играели футбол и за заявената готовност да разговаря с
него „да бъдат пуснати тези багери да работят в общината“, но без реално да го
е сторил и разпределението на финансовата тежест по закупуване на процесната строителна техника – багери. Дали тези му
изявления кореспондират с нагласата, изначално формирана за изпълнение на
постигнатите уговорки и целта на изричането им, е въпрос не единствено на достоверност
на доказателствените източници, а по същество и ще
бъде обсъдено при изложение на правните изводи на съда относно съставомерността на деянието, като на това място единствено
се маркира истинността на обясненията на подсъдимия, че ги е изрекъл и техен
адресат е бил именно свид. Т.В.. В посочената по –
горе част, като безпротиворечиви на приобщените по
делото писмени доказателства и събраните гласни такива те се възприемат като
годна доказателствена основа. За конкретното развитие
на личните и имуществени отношения на подсъдимия със свид.
Т.Р.В., и то в качеството му на пълномощник на „Тентранс“
ЕООД, град Хасково и по – специално получаване на паричния валутен превод по
банкова сметка ***о с тях, изявленията му пред свид. Т.В.
за причината да не ги върне -
разпореждане на последния да не ги връща по банков път, а в брой обясненията на
подсъдимия не кореспондират най – напред с правилата на житейската логика,
доколкото липсва логическа основа веднъж „излезли“ от разплащателна сметка на „Тентранс“ ЕООД, град Хасково тези пари да не могат да бъдат
върнати обратно след като наличността по сметката и осъщественият валутен
междубанков превод така или иначе са „оставили съответната документална следа
за наличност и движение, а същевременно не са отчетени като загуба във
финансовия резултат на дружеството, за да се приеме, че е преследвана от свид. Т.В. и друга цел, различна от закупването на
въпросния багер. Всъщност особено показателен за действителните намерения на свид. Т.В. да закупи в качеството си на пълномощник на
дружеството, посочено по – горе, като липсва спор, че той оперативно, а и
финансово всъщност ръководи дейността, е фактът на организиране на транспорт за
процесния багер от Германия до Република България,
което действие би се явявало безсмислено, ако свид. Т.В.
не е имал намерение да го закупува за дружеството или ако въпреки това си
намерение, е узнал, че сделка всъщност няма, но въпреки това желае по някакви
съображения – финансово – счетоводни или фискални причини да си върне сумата в
брой, въпреки значителния й размер и несигурността за получаването й обратно
въобще. А фактът на организиране на транспорт за багера с осигуряване на
подходящо пътно превозно средство, с каквото „Тенстранс“
ЕООД, град Хасково не разполага е недвусмислено установен от гласни доказателствени източници, кредитирани в тази им част с
доверие от съда, каквито в същата част са показанията в същата част на свид. Т.В., на свид. Р. Р., М.Б.,
И.Л. и А.А.. Същите в тази им част са еднопосочни
помежду си и безпротиворечиви, в достатъчна степен са
конкретни и логически обосновани, поради което съдът ги възприема като годна доказателствена основа при градене на фактическите си
изводи по делото. Съответно обясненията на подсъдимия в реципрочната част – че
бил уведомил свид. Т.В., че сделка за багера нямало
да има, тъй като парите не били пристигнали навреме не кореспондират с
действително осъществената фактическа обстановка досежно
съдържанието на водените разговори, като датата на съставената разписка, предмет
на криминалистическо изследване, съдържаща изявление,
че до сделка не се било стигнало не предполага обратен извод. Първо, защото не
обвързва съда предвид характера на документа – частен комплексен, доколкото
съдържа и диспозитивна, и удостоверителна част второ
- съставен е на немски език, какъвто един от субектите, чието изявление е
материализирано в него не владее писмено и говоримо. В подкрепа на изложеното е
и частта от показанията на свид. М.Б., в която той
ясно сочи, че въпреки извършената проверка по географски координати на
локацията, от която е следвало да бъде осъществено товаренето на багера и
внесеното съмнение за възможността това да се осъществи, свид.
Т.В. категорично е отхвърлил хипотезата уговорката му с подсъдимия Т.Г. да не
бъде изпълнена, след като била лично постигната, което е ясна индиция за убеждението му, че такава съществува към момента.
Това е особено показателно и за кредитиране на показанията на свид. Т.В. за цялостното развитие на личните и имуществени
отношения с подсъдимия, като показанията му с един, единствен макар и значителен
нюанс, за който ще стане дума, са последователни и убедителни в останалата част
и намират съответна опора в събраните писмени доказателства по делото и в
кредитирани с доверие гласни доказателствени
източници, макар и косвено. Следователно, обясненията на подсъдимия за
естеството и съдържанието на водените разговори със свид.
Т.В. в момента след осъществяване на валутния превод от последния в качеството
му на пълномощник на дружеството, от чието име и за чиято сметка е осъществено
плащането са изцяло опровергани от показанията на разпитаните свидетели и
писмените доказателства по делото и следва да бъдат възприемани единствено като
негова защитна версия. Свидетелят Т.В., от друга страна е пряк участник в
събитията, разиграли се по повод развитието на личните и имуществени отношения
с подсъдимия и в този смисъл е очевидец и към момента на провеждане на
съдебното следствие, има ясен спомен за фактите, за които се провежда разпита
му по делото като свидетел и има способност да интерпретира правилно тези факти
и дава достоверни показания за тях. Същите се кредитират от съда с доверие като
вътрешно безпротиворечиви и съответни на останалия
събран доказателствен материал относно
обстоятелствата, свързани с поведението на подсъдимия и неговото собствено
поведение в инкриминирания период в контекста на формираните, лични отношения. По
- нататък, при преценка истинността на изложеното в показанията на свидетеля Т.Р.В.,
явяващи се доказателства от съществено значение за разкриване на обективната
истина, следва да се има предвид, че съдът им дава вяра при обосноваване на
фактическите си изводи, както относно предмета на деянието, така и относно
механизма на осъществяването му. В тях се съдържат достатъчно преки
доказателства, анализът на които не оставя съмнение относно съдържанието на водените
разговори с подсъдимия, точния размер на сумата, преведена от свид. Т.В. в качеството на пълномощник на посоченото
дружество. Отделните несъществени несъответствия в изложеното от този свидетел
във връзка с горните обстоятелства не променя извода за еднопосочност и
убедителност на показанията му, като съдът счита, че се касае единствено за недостатък
и нюанс във възприятията му и изразяването им пред съда, предвид особеното
емоционално и психическо състояние, в което се е намирал, дължащо се на въздействието
на подсъдимия, осъзнато впоследствие. Тези несъответствия, както и липсата на
спомен за част от събитията са преодолени с допълнителни процесуални действия,
включително и чрез приобщаване с прочитане по съответния ред на показанията му,
дадени пред орган на досъдебното производство. Взаимовръзката на показанията на
този свидетел с останалия доказателствен материал, в
това число и с косвените гласни доказателства, приети за еднопосочни и
достоверни от съда за отделните факти, за които съответно се отнасят –
показанията на свидетелите Р. Р., И.Л., И.Л., М.Б. и А.А.
и писмените такива, консолидират извода за истинност на изложеното от него,
макар и да съществува индиция, че може да се счита за
заинтерисован на определен етап от изхода на делото,
предвид качеството на пострадал, първоначално придадено на този свидетел с внасяне
на обвинителния акт и другото процесуално качество, в което Т.Р.В. участва в
процеса – като частен обвинител и граждански ищец, а и след това. Тази му заинтерисованост доведе и до най -същественото противоречие
в изложеното от него – относно принадлежността на процесната
сума пари, продиктувано единствено в безуспешен опит да подплати активната си
процесуалноправна и материалноправна легитимация на
страна в процеса, произтичаща от качеството „пострадал“, отречено в хода на
съдебното следствие и с акта по същество, поради което в тази им част,
показанията му не бяха кредитирани, както и тези на свид.
Р. Р.. Разпитан в хода на съдебното следствие като свидетел, освен че е
предупреден за отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК, същият е обещал да говори
истината и убедително, в подробности излага възприятията си относно
инкриминираните събития. Показанията му в останалата част се градят на лични
възприятия за осъществените факти, има спомен за тях и излага в детайли
случилото се, поради което същите се кредитират от съда с доверие за обстоятелствата,
свързани с времето, начина на възникване на отношенията им с подсъдимия, за
съдържанието на водените разговори и за размера на предадени преведени парични
суми, за последващото развитие на отношенията между свид. т.В. и подсъдимия след пристигане на първия в
Германия, за разигралите се събития в Административната служба в град Мюнхен,
по повод закупуване на лек автомобил марка „БМВ“, модел „**“, за които
отношения липсва наказателно обвинение, но са важен елемент от представата за
цялостната картина по случая и за товаренето на процесня
багер. Опитът на подсъдимия да отрече определени факти или да им придаде друго
значение с изтъкване на допълнителни такива с въвеждане например на твърдения
за водене на разговори със свид. Т.В. за участие в
инкриминирана дейност по контрабанда на стоки, като претекст за прекъсване на
контакта с него остава изцяло неуспешен
и следва да се възприема единствено като опит да опровергае обвинението в
частта му досежно механизма на осъществяване и
авторството на деянието.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на
така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се налага недвусмислен
и категоричен извод,
че подсъдимият Т.З.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано
под състава на чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от Наказателния
кодекс, за което с
повдигнатото му обвинение, изменено в хода на съдебното следствие при
установено съществено изменение на обстоятелствата е привлечен към наказателна
отговорност,
тъй като в периода месец октомври 2016 г. - 11.11.2016 г. в гр.Хасково,
с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Т.Р.В. *** заблуждение,
че ще му закупи от Ф.Р.Германия строителен багер на стойност 25 000 евро или 48
895.75 лв., и с това причинил на „Тентранс“ ЕООД, град Хасково, ЕИК: ********* имотна вреда в
големи размери на стойност 48 895.75 лв.
За да бъде осъществен състава
на това престъпление, съобразно предвиденото в основния му състав по чл. 290,
ал. 1 НК, е необходимо деецът да е възбудил у едно лице заблуждение или да
поддържа възбуденото такова, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага,
като в съзнанието на пострадалия трябва да е създадена такава невярна представа,
която да доведе до акт на имуществено разпореждане, в резултат, на който за последния
да настъпи имуществена вреда. В случая, след направения анализ на фактическата
обстановка, следва да се приеме, че обстоятелства, отразени и в обстоятелствената
част на обвинителния акт се свързват с конкретно поведение на подсъдимия.
Установи се по безспорен начин, че подсъдимият Т.З.Г., знаейки че не разполага
с каквито и да е контакти в Община Димитровград, които да може да експлоатира
за целите на определено бизнес начинание е предложил такова, което съвместно да
осъществи със свид. Т.Р.В.. Целенасочено е
манифестирал подобни контакти с цел да мотивира последния да реализира съвместното
начинание без изначално да има каквото и да е намерение той самият да се
задължи по него в някаква конкретна форма. Всъщност, макар да е изглеждало
непринудено, подсъдимият вероятно целенасочено е потърсил и осъществил през
време на семейна почивка контакт със свид. Т.Р.В.,
съдейки за евентуално негово добро материално положение, от което в бъдеще да
извлече определени ползи. В конкретния случай опитът му да осъществи подобен
контакт се оказал успешен, доколкото подсъдимият, макар да не разполага с
изтъкваните контакти или сериозни позиции, нито успешен бизнес, разполага и то
въпреки сравнително ниската си образователна степен с естествената способност
да се изразява ясно и да говори убедително, като добрата му в психологичен
аспект преценка за нагласата у хората към неговото поведение в комбинация с демонстрираното
поведение на успяла личност, е довело като резултат до бързото подхващане на
разговор и спечелване на доверие от страна на свид. Т.В..
Уместно е на това място да бъде отбелязано, че подсъдимият ясно си е дал
сметка, че граденето на доверие не е еднократен акт и рядко то може да бъде
подплатено само с думи и затова съзнавайки, както сам се изразява, че има пред
себе си сериозен бизнесмен, макар и в деликатен личен период на семейни
затруднения, е извършил редица дребни услуги по доставяне при пътуванията му от
Германия за Република България на определени вещи, които свид.
Т.В. е желаел да придобие. Целта на неговото поведение е една единствена и тя е,
при липсата на реални възможности да изпълни поетите сериозни последващи ангажименти, а и при липсата на намерение за
това, да въздейства психологически на свид. Т.В.,
като го убеди в обратното, но чрез дребни услуги и по този начин възбуди в
съзнанието му заблуждение, че притежава такива контакти в Община Димитровград и
възможности в Германия, които да способстват за реализиране на бизнес проекти и
то в сегмент от дейността на свид. Т.В. и представляваното
по силата на учредени пълномощия и представителна власт дружество, което е и
сторил. Това възбуждане на заблуждение е съставомерно,
защото няма друга цел, освен визираната престъпна такава по чл. 209, ал. 1 НК,
а именно да набави за себе си имотна облага и то е осъществено с конкретни
действия, описани по – горе при изложение на осъществената фактическа
обстановка. Като резултат е довело до възбуждане на заблуждение у свид. Т.Р.В., че имат общ интерес с подсъдимия от
закупуване на строителна техника и въвеждането й в експлоатация при реализиране
на инфраструктурни проекти на Община Димитровград и впоследствие поддържано у
него чрез реалните вече и присъщи на определени хора способности за
психологическо въздействие посредством начин на изразяване, чрез изпълнение
определени дребни услуги. Така също и чрез изпращане на снимки и обяви за
продажба, които няма пречка да са реални сами по себе си, но с единствената цел
за подсилване на създаденото измамно убеждение за намерение да се задължи и да
изпълни сделката по посредничене при закупуване на процесните
багери /конкретно за „по – големия“ от двата и разбира се по - скъп, предмет на
водените разговори/ и предаване на средствата за тяхната продажна цена. Поведението
на подс. Т.Г. обективно е довело и до престъпния
резултат, обосноваващ съставомерност по чл. 209, ал.
1 НК. Визираният престъпен резултат се изразява в акт на разпореждане от страна
на ощетеното юридическо лице, осъществен, чрез конкретно физическо лице,
разполагащо с необходимата представителна власт, след като то е било въведено в
заблуждение, поддържано от подсъдимия относно основанието за осъществяване на
валутния превод, мотивиран единствено от създадената у него и впоследствие
поддържана невярна представа за постигната от подсъдимия договорка за
придобиване на процесния багер, каквато в
действителност не е имало, като особено показателно за това, е и друго. А
именно фактът, че дори сделката за процесния багер да
е била „пропаднала“, остава възможността за придобиване на другия от
подсъдимия, който обаче също по никакъв начин не фигурира в представите му за
перспективите в развитието на личните и имуществени отношения със свид. т.В., което затвърждава
извода, че в случая се касае не за неблагоприятно развили се гражданскоправни отношения между две физически лица, а за
деяние по чл. 209, ал. 1 НК – измама. Още повече предвид доказаните изявления
на подсъдимия, след като му е било ясно, че багерът никога не е можело да бъде
придобит, понеже не е имал намерение за това, направено пред свид. Т.В., че всъщност машината е закупена, дало конкретен
повод за последния да организира транспорт до Република България. Или, без
съмнение е установен механизмът на осъществяване на деянието и в двете възможни
форми на изпълнителното деяние – възбуждането на заблуждение и след това
поддържането му относно съществуването на определени правоотношения, по които
подсъдимият изначално не е имал за цел да се задължи /съставената фактура от
гледна точка на формата й не само не опровергава, а тъкмо напротив –
потвърждава подобен извод, както и съставената на немски език разписка очевидно
за целите на бъдещ процес във връзка с уреждане на отношенията между подс. Т.Г. и свид. Т.В./, за да
бъде осъществен акт на имуществено разпореждане. Актът на имуществено разпореждане
– осъществяване на банковия валутен превод, който, както бе вече посочено, стои
в основата на престъпния състав по основния текст на престъплението измама по чл.
209, ал.1 от НК, е обективен и за неговото осъществяване са събрани достатъчно и
убедителни най - вече писмени, но така също и гласни доказателства, които
предопределят и съответствието на тезата на държавното обвинение с
доказателствата по делото и материалния закон относно датата – 11.11.29016 г. и
мястото на извършване на деянието, респ. неговото довършване предвид изискванията
на фактическия състав на нормата на чл. 209, ал. 1 от НК, отчитайки наличието
на специалната цел на дееца за извличане на имотна облага в случая за себе си и
причиняването на имотна вреда в конкретната хипотеза на правен субект, различен
от лицето, въведено в заблуждение. Това от една страна, а от друга следва да се
държи сметка и за разбирането кога се счита за извършено плащането по банков
път – с превода на сумата или със заверяване на сметката на получателя. В
последното обаче се изразява настъпването на щетата, а не акта на имуществено
разпореждане, като тезата на защитата за оценка по какъв начин влияе на
преценката за степента на довършеност на
изпълнителната деятелност от гледна точка датата на извършване на
престъплението не могат да бъдат споделени. Решаващо за формиране на волята у свид. Т.В. за предприемане на акта на имуществено
разпореждане е създадената нереална представа за такава необходимост,
произтичаща от сделка, каквато подсъдимия не е имал никакво намерение от самото
начало да бъде осъществена от името и за сметка на „Тентранс“
ЕООД, град Хасково. Представа, която е била изначално погрешна – признак,
разграничаващ неизпълнението на определени гражданскоправни
отношения, напр. заем за послужване или други възможно сделки и измамливите действия,
явяващи се съставомерно поведение по чл. 209, ал. 1 НК.
На следващо място,
установени са по безспорен начин времевите граници на осъществените отделни действия
по извършване на действията по въвеждане и поддържане на заблуждение, осъществени
съобразно описаните по – горе действия на подсъдимия, включително и с изпращане
на снимки и обяви по мобилни приложения на свид. Т.В.,
определящи за дефиниране на обективните признаци от състава на престъплението –
време, място и начин на извършване. Установен така също е и обективният признак
„големи размери”, като дадената в акта на държавното обвинение по чл. 246 НПК, а
впоследствие и от съда квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК се явява също обоснована
и в съответствие с материалния закон.
От
събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на осъществяването му, както и авторството
на престъплението - а именно, че подсъдимият Т.З.Г. е извършил същото.
Обстоятелство, което се оспорва категорично от него, но тези възражения се оказват
изцяло несъстоятелни, вследствие направения анализ на събрания в хода на
разследването и приобщен в съдебно следствие по съответния ред доказателствен
материал.
От
субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено от подс.
Т.З.Г. умишлено,
при пряк умисъл, т.е съзнавал
е, че с действията
си въвежда в
заблуждение и поддържа такова у свид. Т.Р.В. с цел последващо разпореждане от негова страна с
имущество на представляваното от него дружество „Тентранс“
ЕООД, град Хасково, като ясно си е давал сметка за наличието на представителна
власт и за възможността Т.В. да извърши подобни действия по разпореждане.
Впрочем, без значение по какви причини органите по разследване и по – специално
прокуратурата са изпитали първоначално затруднение при дефиниране на правния
субект, за който е настъпила вредата от престъпление, в съставен от подсъдимия
частен документ той ясно е посочил, че е получил сумата от 25000.00 евро именно
от „Тентранс“ ЕООД, град Хасково и е вписал, че тази
сума щяла да бъде върната именно на посоченото дружество, с което ясно е
разграничил представата си за измеренията на неговото деяние, включително и по
този признак, а наличието на умисъл не се разколебава с така съставения за
целите на бъдещ процес документ, като доводи за това бяха изложени по – горе.
Без значение кога се е формирал интелектуалният момент на умисъла – дали самият
първоначален контакт между подсъдимия и свид. Т.В. е
осъществен с нагласа у първия да извлече определени облаги от това си
познанство или е възникнал впоследствие, то ясно е че към инкриминирания период
е съществувал, и Т.З. към момента на извършване на действията по въвеждане в
заблуждение и поддържането му у Т.В. относно процесната
продажба на багери вече е целял настъпване на съставомерния
резултат, воден от подбудите за извличане
по този начин
на материална облага, каквато не му се
следва.
При индивидуализацията
на наказанието за деянието по чл. 210, ал. 1,
т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия, съдът
взе взе предвид:
от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както
и стойността на предмета на престъплението,
а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване
на престъплението. При определяне вида и
размера на наказанието,
съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за
определяне конкретната степен на обществената
опасност на деянието и дееца. Подсъдимият следва да се приеме, че към
датата на извършване на деянието е с обременено съдебно минало. За него обаче
са събрани данни, характеризиращи личността му в недотам негативен план, прието
от отбелязването за водени срещу него полицейски производства, но и от това, че
се ползва с добро име сред съседите си и няма данни да поддържа връзки и да се движи
с лица от криминалния контингент. Тези факти са отчетени от съда, наред с
данните за съдимостта, които определят подсъдимия като лице, осъждано към периода
на извършване на престъплението. Те влияят на личностната му характеристика и
следва да се третират като компонент от фактически данни, водещ до отегчаване
на отговорността, заедно с високата обща стойност на предмета на престъпление. От
друга страна, като смекчаващо отговорността обстоятелство се приемат и положителното
процесуално поведение на подсъдимия в съдебна фаза – въпреки, че не се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение, същият дава подробни обяснения по
случая; данните за семейното му положение и имуществено състояние и трудовата
ангажираност в чужбина. Същите, макар да не е възможно да бъдат обсъдени в
светлината на изключително или многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
предполагат техния превес в преценката на съда. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че наказанието
за подсъдимия Т.З.Г. следва да бъде
определено
при условията на чл. 54 от
Наказателния кодекс и индивидуализирано малко над установения в разпоредбата на
чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК специален
минимум, а именно на „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 8 месеца. За постигане целите на наказанието обаче, освен липсата
на формалните предпоставки за приложението на института на условното осъждане
по чл. 66, ал. 1 НК, настоящият съдебен състав намери, че отлагане на изтърпяване
на основание чл. 66, ал. 1 от НК на наложеното наказание с изпитателен срок от
3 години, не следваше да бъде постановявано дори да бяха налице. Тази преценка
произтича от необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието, с оглед нужното
по – сериозно въздействие по отношение на подсъдимия, насочено към неговото
превъзпитание и поправяне, очевидно наложително не само поради липсата на възстановяване
на причинените имуществени вреди, но и поради упоритостта и целенасочеността за
извършване на деянието, изразяващо се дори в предварителното му планиране.
Наложеното на подсъдимия Т.З.Г. наказание лишаване от свобода настоящият
съдебен състав счита, че следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим,
преценката за което се прави на базата данните за осъжданията му и на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Относно разноските:
С
оглед обстоятелството че подс. Т.З.Г. бе признат за
виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност, в негова тежест, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да се възложат разноските по делото, като същият бе
осъден да заплати в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР – Хасково ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 1173.28 лева, представляваща направени на досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице, а по сметка на Районен съд
– Хасково – сумата в размер на 360.40 лева – разноски за явяване на
вещи лица в съдебно заседание и възнаграждение за вещо лице за
изготвяне на съдебно счетоводна експертиза и явяване в съда, както и сумата
в размер на по 5.00 лева във
всеки случай на служебно издаване
на изпълнителен лист по делото.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател:/п/ не се
чете
Вярно с
оригинала!!!
Секретар:К.С.