Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 07.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Лилия Д., като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 8893 по описа за 2017 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 150, вр. чл. 143, ал.2 от СК.
Делото е образувано въз основа на
подадена искова молба от В.Р.Д., ЕГН **********,
представляван от неговата майка и законен представителХ.Л.Л., ЕГН **********,
против Р.М. Д.,
ЕГН **********, с правно основание чл. 150, ал. 1, вр. чл. 143,
ал. 2 от СК. Ищецът посочва, че с влязло
в сила решение, постановено по гр.д. № 6861 / 2013 г. по описа на ПлРС,
ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка 100 лв. В случая, ищецът твърди, че след влизане в сила
на горепосоченото съдебно решение, е настъпило изменение на обстоятелствата, свързани
с потребностите на детето, въз основа на които е била определена предишната
му издръжка. От тогава действително нуждите
му са се увеличили. През изминалия период от време са се увеличили
потребностите на детето от храна, облекло, здравни услуги, културни и
образователни потребности, и не могат да
бъдат задоволявани с издръжка в размер на 100 лв. месечно, който размер противоречи на нормативно
установения минимум.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща издръжка в по-голям размер, а именно по 250 лв. месечно, считано от подаване исковата молба, до настъпване причини за прекратяване или изменение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, който оспорва иска като неоснователен. В отговора се посочва следното:
Производството е образувано по молба на бившата му съпруга Х.Л.. Като майка и законен представител на сина им В.Д., тя е предявила иск с правно основание чл. 150, ал.1, вр. с чл.143, ал.2 от СК, а именно - увеличение размера на издръжката на малолетното дете В.Р.Д., ЕГН ********** на 250 лв. месечно, считано от подаване на ИМ, до настъпване на причини за прекратяване и изменение.
Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество, предявеният иск е частично основателен, поради следните обстоятелства:
Действително, синът му учи редовно и посещава извънкласни занимания, а именно уроци по английски език в частно училище. За твърдяното обстоятелство, че детето е записано на уроци по плуване и предстои първо плащане, не са представени никакви доказателства. Действително, ответникът е в трудоспособна възраст, но в момента не работи и е регистриран в Дирекция „Бюро по труда” Плевен, като лице, търсещо работа. С майката на детето са разведени на 01. 06. 2012 г. с одобрено от съда споразумение и с влязло в сила съдебно решение. На 12. 10. 2017 г. сР.П. е сключил граждански брак, от който на 28. 11. 2017 г. в гр. Плевен, се е родила дъщеря му А.М.Д., с ЕГН **********.
За обстоятелствата, че грижите за детето упражнява само майката, а ответникът, като баща се се „дезинтересирал напълно” спрямо детето, че отказва да заплаща доброволно издръжка на детето и затова същата се заплаща чрез ИД, също не са представени доказателства.
Размерът на издръжката се определя, като се вземат в предвид възможностите на родителя и потребностите на детето.
Изразено е следното становище по обстоятелствата, на които се основава иска:
В момента детето учи в ОУ ”В. Петров” в гр. Плевен, което е обособено като начално училище от Гимназия с преподаване на чужди езици в гр. Плевен с Решение на Общинския Съвет при Община Плевен. От този факт е видно обстоятелството, че детето учи вече четвърта учебна година в училище, специализирано в изучаването на чужди езици и конкретно в паралелка със засилено изучаване на английски език. Поради това, не е уместно детето да посещава допълнително и курсове, където да изучава това, което учи в училище.
През отминалата 2016 г. лично ответникът е записал, плащал таксите и водил сина си на уроци по плуване и карате в клубове в гр. Плевен, но след кратко посещение на занятията, детето само е отказало да посещава тренировките, като е заявило, че не желае повече да се занимава с това.
В момента не работи и не получава трудови доходи, а само обезщетение за безработица за период от 10 месеца. Съкратен е от последната си месторабота в „Плевен Булгартабак” ЕАД, по предложение на работодателя. Със съпругата муР.П. Д. имат законен брак и законнородено дете. Детето е на 2 месеца и се е родило преждевременно преди определената от наблюдаващия лекар дата. Това е наложило едномесечен престой в отделение за недоносени деца на Втора клинична база при Университетска болница Плевен, където за детето са се полагали специализирани грижи. След изписване на детето в домашни условия, се налага посещаване на лекар неонатолог и полагане на специални грижи за детето, като закупуване на скъпи адаптирани млека за недоносени деца, други разходи, свързани с отглеждане на детето.
От момента на съвместното му съжителство с настоящата му съпруга, майката на сина му умишлено възпрепятства срещите с него. Абсолютно не спазва установения със съдебно решение режим на свиждане, като например през лятото на 2017г, е завела детето при свой приятел в гр. Варна и е лишила ответника от възможност да прекара част от летния сезон с него. В момента няма връзка със сина си, защото майката умишлено възпрепятства всички опити да се види с него, както и да му закупи необходими дрехи и училищни пособия. Давал е суми в брой на майката, но е преустановил тази практика, защото е установил, че същата харчи тези пари за себе си, а не за детето. Не желае да преследва детето си по улиците или да го причаква пред училище, за да го види. Плаща издръжката чрез ИД, защото същото му е образувано, когато е бил безработен. Всички други разходи, свързани с детето, при водени разговори на „четири очи” или по телефон, майката желае да се заплащат от ответника в брой, с което не е съгласен.
Възражения против иска и обстоятелствата, на които те се основават
Обстоятелствата, като необходими значителни разходи, създадени от желанието на майката, детето да посещава частно училище по изучаване на англиийски език, пълна дезинтересираност от страна на бащата, бъдещи разходи, като за уроците по плуване например, не могат да бъдат само твърдени, а следва в подкрепа на тези твърдения да се приложат и съответни доказателства.
Във връзка с гореизложеното, възражения против иска има относно недостатъчната обоснованост на посочения размер на издръжката от 250 лв, както и обективния факт, че има и друго семейство и друго малолетно дете, за което следва да се грижи в момент, в който е безработен.
Моли да се определи подходящ размер на издръжката, според нуждите на В.. Моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.
На основание чл.131, ал.3 ГПК, са представени следните писмени доказателства, доказващи твърденията в настоящия отговор:
- Заверено копие от удостоверение за сключен граждански брак № ********** / 12. 10. 2017 г. от Община Плевен.
- Заверено копие от удостоверение за раждане № ********** / 01. 12. 2017 г. от Община Плевен, на А-М.Р. Д., ЕГН: ******* 995.
Заверено копие на Служебна бележка, издадена от Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда” Плевен, издадена на 15. 01. 2018 г. на Р.М.Д., с ЕГН **********.
Съдът намира, че предявеният иск е с правно основание чл.150, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
Не се нуждае от доказване обстоятелството, че ответникът дължи издръжка на детето, че с решение, ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100 лв.
Съгласно чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.
Изменение на обстоятелствата има, когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Съгласно съдебната практика, траен характер е онова ново фактическо състояние, което изключва възможността да се възвърне състоянието преди изменението на иска.
Безспорно е, че с увеличаването възрастта на децата, нарастват и нуждите им от храна, облекло и др, което налага увеличаване средствата за задоволяване материалните и духовните им потребности.
Съдът приема, че средствата за издръжката на детето В., следва да бъдат осигурявани от двамата родители в размер общо от 400 лв. месечно, от които ответникът дължи 250 лв, а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, заедно с непосредствените грижи, които полага по отглеждането и възпитанието на детето.
От разпита на свидетелката С.Д.А., се установява, че майката изпитва сериозни финансови затруднения. След като плати сметките си за вода, ел. енергия и др, разполага с 10 лв. на ден за всички останали разходи, свързани с нея и детето. Свидетелката посочва, че ответникът е упражнявал трудова дейност в чужбина.
От свидетеля Л.П.Л. се установява, че детето ползва скъпи стоматологични скоби, посещава курсове по математика, английски език, като се заплаща съответната такса, за което са представени доказателства. Нуждите от облекло на детето са се увеличили, особено в началото на учебната година.
Съдът взе предвид, че ответникът е в трудоспособна възраст, няма здравословни проблеми, причиняващи временна или трайно намалена работоспособност, има висше юридическо образование и въпреки, че има друго дете, за което полага грижи, заедно със съпругата си, е длъжен да осигури в достатъчна степен средствата за издръжката на В..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя - чл.142, ал.1 от СК, като ал. 2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата. На основание чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК следва да се прилагат, както когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се иска увеличение /респ. намаление на нейния размер /поради промяна на обстоятелствата, при които е била определена преди това /В този смисъл Р –917/ 1980г. на ІІ г.о./
В производството по чл. 150 СК от значение е единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 СК, / нуждите на детето и възможностите на родителя/. Основание за изменение на издръжката е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.142, ал. 1 от СК, въз основа на които е била присъдена, т.е нужда от издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са били взети предвид при определяне на издръжката, чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл.150 от СК /В този смисъл Р 1046 / 1976 г. на ІІ г. о. /. Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни причини или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК.
Предвид гореизложеното, както и с оглед социалноикономическата обстановка в страната като цяло, съдът намира, че са налице основанията за увеличаване на издръжката. Налице е трайно съществено изменение на нуждите на издържания по смисъла на ПП на ВС № 5 / 1970 г. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от които може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /В този смисъл Р.№ 2469 / 1971г. на ІІ г.о. на ВС/. Нарастването на потребностите на детето се определя, както с оглед изминалия период от време от определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед възрастта му, при която бързо нарастват духовните и материални потребностите на децата, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези потребности. На ненавършилите пълнолетие деца родителят дължи издръжка безусловно, независимо дали е трудоспособен или дали може да се издържа от имуществото си /за разлика от издръжката по чл. 144 от СК/. На детето В. следва да се осигурят необходимите битови условия и средства, които да му гарантират нормален живот и развитие. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата.
При така направените фактически и правни констатации, съдът счита, че в интерес на детето е да се определи издръжка в подходящ размер от 250 лв.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати в полза на ПлРС, държавна такса в размер на 216 лв, върху увеличения размер на издръжката и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да заплати на Х.Л. Д., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание 150, вр.чл.143, ал.2 от СК, размерът на издръжката, определена с решение от 27. 02. 2014 г. по гр. № 6861 / 2013г . на ПлРС, като ОСЪЖДА Р.М.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете В.Р.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Х.Л. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250лв, считано от 23.11.2017г, до настъпването на законови причини за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Р.М.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 216 лв, съставляваща дължима държавна такса върху увеличения размер на издръжката и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р.М.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Х.Л. Д., ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
НА ОСНОВАНИЕ чл.242, ал.1 от ГПК, постановява ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: