Присъда №
по НОХД №27 от 2013г. по описа на БОС
Производството е
образувано по внесен в Бургаски окръжен съд обвинителен акт на Окръжна прокуратура
гр.Бургас против Д.А.В., ЕГН **********
с обвинение за извършено престъпление почл.115
вр. чл.18 алЛотНК.
Съдът, след направено
изявление от процесуалния представител на подсъдимия, производството да бъде разгледано
по реда на диференцираната
процедура, уредена в глава двадесет и седем от НПК, е постановил предварително
изслушване на страните, като е съобразил, че са налице предпоставките на чл.371 от НПК. Разяснил е на подсъдимия правата
му по чл.371 от НПК, като го е уведомил, че събраните по делото доказателства в досъдебното производство и направените
самопризнания ще се ползват при постановяване на присъдата.
Подсъдимият е признал изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е заявил, че не желае да се
събират доказателства относно тези факти.
Твърди, че е бил провокиран от пострадалия, след което извършил вмененото му противоправно деяние.
Защитникът на В.
счита, че няма пречка делото да бъде разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК, като моли
съда да приложи чл.58а ал.1 от НК при
определяне на наказанието. Изразява становище,
че същото трябва да бъде наложено при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр.Бургас намира обвинението срещу подсъдимия за безспорно
доказано, като смята, че събраните
по делото доказателства изцяло кореспондират с направените в съдебно заседание самопризнания. Пледира на
подсъдимия да се наложи наказание при
условията на чл.58а от НК при превес на отегчаващите вината обстоятелства.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните в производството доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.10.2011г. Д.В.
бил освободен от Затвора, където изтърпявал наказание лишаване от свобода за
срок от две години и шест месеца,
наложено по НОХД 250/08г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас за извършено престъпление по чл.ЗЗО ал.З вр. ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Подсъдимият нямал желание да общува с баща си и да пребивава в жилището
му, тъй като не били в добри отношения, поради което заживял като бездомник и нощувал на различни места в
центъра на гр.Б.-градинки, новостроящи се сгради, изоставени автомобили.
На 11.12.11г. около 16.00ч. В. и
свид.В. Т. по прякор „С." отишли в градинката пред Община Б.. Постояли там
известно
време, след което се придвижили към площад „Тр.". Консумирали вино и
отново се върнали пред Общината. По пътя купили алкохол -бутилка от 2 литра домашно
бяло вино. Започнали да пият на пейка пред сградата, като близо до тях седели
и други лица- бездомни и безработни,
които също консумирали алкохол. В съседната компания били свидетелите В. В. и И.С.. Към 20.00 часа двамата се
присъединили към почерпените мъже,
събрани около подсъдимия, между които вече се намирал и свидетелят Д. М.. В. и С.
разменили реплики, тъй като не били в
добри отношения и между тях съществувала
стара вражда. Свидетелят Т. направил забележка на В. да не се конфронтира излишно с пострадалия, за
да не се стига до безпричинни
скандали и агресия. В стремежа си да възпре подсъдимия го ударил зад врата, но това му действие било
възприето от В., като реакция на С.
по повод на възникналия вече конфликт. Подсъдимият,
който поначало бил склонен към поява на агресия бързо се афектирал и
ядосал, като се заканил в присъствието на посочените лица, че ще извади нож и ще намушка С.. Минути по-късно
пристъпил към изпълнение на тази
заплаха, като станал рязко и нанесъл удар с нож в лявата част на шията на пострадалия. Оръжието,
собственост на свидетеля Т.
извършителят използвал преди това за рязане на мезе, с което да консумират закупения алкохол. След като пробол
потърпевшия, В. прибрал ножа в джоба на якето си и се отдалечил от
местопроизшествието. Същото направили
свидетелите Т. и М., на които подсъдимия на висок глас продължил да обяснява, че е намушкал пострадалия, изричайки
обидни реплики по негов адрес. Веднага след инцидента С. се хванал за
врата и седнал на пейката, притеснен от случилото се. Раната започнала да кърви обилно, а свидетелят В. оказал първа помощ на пострадалия, като увил около шията му
дрехи до пристигането на медицински екип. Последният помолил случайни
минувачи да се обадят на телефон 112, като
на призива му се отзовал свидетеля Ф. М., а малко след това на мястото
пристигнали линейка на „Спешна помощ" и полицейски автомобил. Потърпевшият бил откарал в МБАЛ-Б. и приет в отделение УНГ на болничното заведение. На
12.12.12г. било проведено оперативно
лечение на пострадалия за обработка и зашиване на раната.
Вечерта на инкриминираната дата
подсъдимият нощувал в изоставен лек
автомобил марка „Ф." с регистрационен номер ******, паркиран във вътрешен двор на кооперация, находяща
се на ул."Сл.", №** в гр.Б..
На 12.12.11г. В. бил задържан, а по време
на проведения оглед на посоченото моторно превозно средство на предна лява седалка, поставено в найлонова торбичка
било открито и иззето оръжието на
престъплението- нож с дървена дръжка и дължина на острието 5.5см.
По образуваното срещу В.
досъдебно производство била назначена
и изготвена тройна съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че на пострадалия е причинена прободно
порезна рана на шията в ляво с
проникване в хипофарингса, обработена и зашита, без засягане на магистрални съдове, без нарушения в
говора. Увреждането, според
медицинските лица отговаря да е причинено от предмет с остър връх и режещ ръб,
какъвто може да е всеки нож. Нараняванията се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно заключението на изготвената
допълнителна тройна съдебно-медицинска експертиза в областта на шията, където е
нанесен удара/лявата половина на шията, по страничната повърхност/ има
жизнено важни магистрални съдове и нерви.
Прерязването на магистрален съд би довело до обилно кървене, хеморагичен шок и
бърза смърт. Експертизата, след оглед
на иззетото веществено доказателство уточнява, че с открития на посоченото по-горе място нож може да се причини
установеното увреждане, с неголяма сила и да се нанесе травма с летален
изход.
Съгласно заключението
на представената по делото съдебно-психиатрична експертиза подсъдимият се води
на диспансерен отчет в ЦПЗ"Проф. Д-*** с диагноза лека умствена изостаналост, която
към 11.12.12г. не е основание за допускане на невъзможност за разбиране свойството и
значението на извършваното и не е пречка същият да ръководи постъпките си. Към инкриминираната
дата не са налице съмнения за душевно
заболяване, водещо до краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието, нито данни за паметови дефицити.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена, като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, посредством гласните и писмените
доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия В., показанията на пострадалия С. и на
свидетелите В., М., М., С. и Т.. Съдът споделя становището на компетентните
медицински лица и изцяло
кредитира заключенията на изготвените по делото съдебномедицински и
психиатрична експертизи.
След анализ на
всички събрани по делото доказателствени материали се установяват
времето, мястото на престъплението и начина на извършването му. Касае се за възникнал
конфликт между подсъдимия и пострадалия, довел до нанасяне на прободна рана с нож в
областта на шията на С. и причиняване на посочените по-горе увреждания. Самият подсъдим в присъствието на
свидетелите С., В. и Т. неколкократно се
заканил, че ще убие потърпевшия. Малко по-късно под влияние
на изпития алкохол,
раздразнен от предизвикателното и конфликтно
държание и на пострадалия, В. реализирал своите предварително обявени и афиширани намерения да отнеме живота на С., като го пробол с оръжието на престъплението в
лявата част на шията. Единствено случайността и обстоятелството, че
пробождането не попаднало директно
върху магистрален кръвоносен съд, а в непосредствена
близост до такъв /на 1 см. от артерия каротис/ са спасили пострадалия от смъртоносно нараняване и настъпване
на летален изход.
Съдът намира, че с
деянието си подсъдимият В. е реализирал от обективна страна признаците от
състава на престъплението по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, като на 11.12.2012г. в гр.Б. направил опит
умишлено да умъртви И.И.С., като му нанесъл прободно-порезна рана с джобно
ножче в областта на шията. Целта на подсъдимия безспорно е била да лиши пострадалия от живот, като В. в нито един
момент не се поколебал да употреби
намиращия се в него нож, нанасяйки удар в тялото на пострадалия с намерение да убива. Както вече беше посочено единствено
случайността е попречила на осъществяване на намерението на извършителя/засягането на артериален кръвоносен съд
би предизвикало смърт за няколко минути/. Посочените дотук и приобщени в
хода на производството доказателства свидетелстват за обективирано желание и
стремеж на подсъдимия да извърши убийство, като изпълнителното деяние е довършено с нанасяне на удара с нож, но не са
настъпили исканите от дееца
общественоопасни последици. Анализът на събраните материали сочи на
проявена амбиция за осъществяване на намеренията му и липса на каквото и да е демонстрирано съжаление веднага
след осъществяване на деянието.
Деянието е осъществено
от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл. Същият е възникнал внезапно, с оглед
на създалата се ситуация и настъпил конфликт на инкриминираната дата, като В. е
съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал същите
да настъпят. Извършителят е целял пряко причиняване на престъпния резултат -смъртта на жертвата,
което се установява и от направеното малко по-късно от него заявление в
присъствие на свидетеля Т., че е трябвало да осъществи заканите и заплахите си.
Смъртта на пострадалия не е настъпила по независещи от подсъдимия причини, поради
което деянието е
квалифицирано като опит.
За извършеното
престъпление по чл.115 от НК е предвидено наказание от десет до двадесет години
лишаване от свобода. Деянието по визирания престъпен състав като цяло се
отличава с изключително висока степен на обществена опасност - умишлено
посегателство върху живота на друго лице. Степента на обществена опасност на
инкриминираната постъпка в конкретния случай не е по-висока, в сравнение с тази на извършените деяния от
същия вид- нанесен е един единствен удар и не е проявена сериозна упоритост за
осъществяване на намеренията. От друга страна В. е с обременено съдебно минало,
реализирал е престъплението след употреба на алкохол. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е
преценил младата възраст, направените самопризнания по време на досъдебното
производство, изразеното съжаление и заявено разкаяние, както и факта че
подсъдимият в хода на досъдебното
и съдебното дирене е оказал съдействие за разкриване на обективната истина по делото. С оглед на това, съдът е приел, че в
случая е налице превес на смекчаващите отговорността на дееца
обстоятелства над отегчаващите такива,
поради което следва да определи наказание лишаване от свобода в размер по-близък до минималния, предвиден в закона. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.58а
ал.1 от НК при постановяването на
осъдителна присъда, настоящият съдебен състав е определил наказание лишаване от
свобода за срок от дванадесет години, намалявайки
размерът му с една трета. Ето защо за извършеното престъпление по чл.
115 вр. чл.18 ал.1 от НК подсъдимият беше осъден на лишаване от свобода за срок от осем години, което да изтърпи на основание
чл.61 т.2 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. По мнение
на настоящия състав наложеното
наказание е в съответствие със степента на обществена опасност на дееца и е адекватно на тежестта на
извършеното като в максимална степен
ще способства за постигане целите, визирани в чл.36 ал.1 от НК, изигравайки
своя поправящ и превъзпитаващ ефект върху личността на подсъдимия.
На основание чл.53 от НК съдът е
постановил да бъде отнето в полза на
държавата оръжието на престъплението, което веществено доказателство да бъде унищожено, тъй като
представлява вещ без стойност, за
което да се изготви надлежен протокол с отбелязване в книгата за веществените доказателства, съобразно
правилата на чл.150 ал.1 отПАРОАВАС.
В тежест на
подсъдимия на основание чл.189 ал.З от НПК бяха възложени направените по делото разноски в размер на 451.50
лева.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата.