Присъда по дело №8030/2021 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
от 28.04.2022 г. към Присъда № 88 от 19.04.2022 г.,
постановена по НОХД № 8030/2021 г. по описа на ПРС, 25 н.с.

Районна Прокуратура-Пловдив е повдигнала обвинение против Р.А.Г. за
това, че на 18.05.2021г. в гр. Пловдив е отнела чужди движими вещи – златен
синджир с висулка /ангел с разперени крила с камъчета/ - 14 карата – 4.41 гр.
на стойност 396,90 лева от владението на Г.А.Й. с ЕГН: ********** с
намерение противозаконно да го присвои, като е употребила за това сила -
престъпление по чл.198, ал.1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото на
подсъдимата обвинение, като излага съображения, че същото е доказано по
несъмнен начин, поради което пледира подсъдимата да бъде призната за
виновна, като бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
години, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок.
Подсъдимата Г. дава обяснения, с които оспорва обвинението и
поддържа, че не е извършвала вмененото й във вина деяние. В последната си
дума моли да бъде оправдана.
От своя страна нейният защитник, адв. М.Н., също оспорва обвинението
и акцентирайки на неговата недоказаност, моли подсъдимата да бъде
оправдана.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата Р.А.Г. e родена на *** г. в ***, ***, ***, разведена,
неосъждана, със средно - специално образование, работеща, ***, с адрес в
***, ЕГН: **********.
Подсъдимата Г. и пострадалата Й. ***. Същите живеели в ***, като
подсъдимата живеела ***, а пострадалата ***.
На 18.05.2021 г. пострадалата Г.Й.. била седнала на пейка ***, в ***
заедно с *** си свид. Н.Й. и свид. Н.Г.. Малко след това от входа на ***
излязла подс. Г., като между нея и свид. Г.Й.. възникнал словесен конфликт,
който прераснал във физически – взаимно бутане с ръце. Подс. Г. се опитвала
да продължи по пътя си, но пострадалата й търсела сметка защо я нарича
„***“ и защо посяга на ***. Свид. Н.Й. и свид. Н.Г. се намесили, като се
опитвали да преустановят конфликта. В един момент пострадалата Г.Й..
блъснала подсъдимата и тъй като последната била и по-стара и по-слаба
физически, загубила равновесие и паднала. В този момент пострадалата
започнала да крещи, че синджирът й е изчезнал, като обвинила подсъдимата,
че го е скъсала от врата й. Двете продължили да се карат, като подсъдимата
1

отричала обвиненията. През цялото време пострадалата я обсипвала с обиди,
наричайки я „***“ и „***“, като я скубела за косите. Свидетели на случилото
се станали *** на *** - свид. Н.Й. Й. и свид. Н.Г., както и *** подс. Г. – свид.
Г.Р., която в този момент пазарувала в близкия магазин, когато вниманието й
било привлечено от виковете на свид. Г.Й... В този момент свид. Н.Й.
помогнала на подсъдимата да се изправи от земята, последната станала,
изтупала дрехите си и продължила по пътя си, като по този начин конфликтът
бил преустановен. Тогава пострадалата Г.Й.. сигнализирала на 112, че е подс.
Г. е взела синджира й. След това се обадила и на *** – свид. Д.Б. и му
съобщила, че си е загубила синджира с висулка, който последният й бил
подарил за ***. В последствие пострадалата Г.Й.. посетила 06 РУ, където
подала жалба срещу подс. Г., а последната била привикана, за да даде
обяснения.
В резултат на подадената жалба било образувано ДП, в хода на което в
качеството на обвиняема била привлечена Р.Г. с обвинение по чл. 198, ал.1
НК, за което в последствие била предадена на съд.
По доказателствата:
По ДП била назначена и изготвена ССЕ, която дала заключение, че
общата пазарна стойност на златен синджир с висулка /ангел с разперени
крила с камъчета/ - 14 карата – 4.41 гр. към дата 18.05.2021г. е 396,90 лева.
В хода на досъдебното производство в качеството на свидетели били
разпитани лицата: пострадалата Г.Й.., *** - Н.Й. и Н.Г., както и ***, *** -
Д.Б.. В хода на съдебното производство същите са били разпитани отново,
като в качеството на свидетел е била разпитана и случайно станалата свидетел
на част от свадата между подсъдимата и пострадалата – свид. Г.Д.Р..
Подробни обяснения е дала и самата подсъдима Г..
В своите показания свид. Г.Й.. е потвърдила отразените от нея в
жалбата й обстоятелства, че в хода на възникнал конфликт със *** – подс. Г.,
последната я нарекла „***“, при което при възникналото взаимно бутане,
подсъдимата й дръпнала златен синджир с висулка, който висял от врата й и
отказала да й го върне. Свидетелката посочва, че не е видяла синджира в
ръцете на подсъдимата, но усетила как същата го дърпа от врата й, докато се
бутали. Посочва също така, че не успяла да настигне подсъдимата и да си го
вземе обратно, тъй като ***, които ги разтървавали преди това, не я пуснали.
В последствие при идването на полицията всички търсили синджира по
земята, но не го открили. За самия синджир заявява, че е бил подарък от *** –
свид. Д.Б., както и че същият бил закупен от златарски магазин в квартала от
лице с имена И.Ю.. Заявява също така, че е предала на полицаите от 06 РУ
листче с посочен грамаж и цена на златото.
Според показанията на свид. Н.Г. в действителност на процесните дата
и място докато тя и пострадалата и друга *** – свид. Н.Й. си говорели на
пейка пред ***, между Г. и подсъдимата Г. настъпил конфликт, тъй като
2

подсъдимата я нарекла „***“. Свидетелката заявява, че не си спомня да е
видяла подсъдимата да дърпа синджира от врата на свид. Г.Й.., но чула
последната да вика, че подсъдимата й е дръпнала синджира. В последствие
търсили синджира пред ***, но така и не го открили. От Г. разбрала, че става
дума за златен синджир с висулка. В действителност преди това свидетелката
си спомня, че такъв синджир е имало на врата на свид. Г.Й.., а след скандала с
подсъдимата го нямало. По отношение на обстоятелството видяла ли е
свидетелката подсъдимата да държи в ръцете си синджира на пострадалата,
свидетелката е заявила противоречиви показания – в хода на досъдебното
производство е заявила именно това, а в хода на съдебното – че не видяла
синджира на пострадалата в ръцете на подсъдимата, като е заявила, че
поддържа казаното на ДП.
В своите показания свид. Н.Й. също потвърждава за възникналия
скандал, в това число за настъпилото боричкане между пострадалата и
подсъдимата, както и че тя и другата свидетелка се опитвали да ги разтърват.
Тази свидетелка е заявила също така, че макар да не е видяла след края на
скандала въпросния синджир в ръцете на подсъдимата, е видяла как
последната го издърпва от врата на пострадалата. И тази свидетелка съобщава
след това на място е дошла полиция, като всички, заедно с полицаите търсили
синджира на мястото на свадата.
В своите показания свид. Д.Б. е заявил, че на въпросния ден е получил
обаждане от ***, която му съобщила, че е загубила златния синджир с
висулка, който той й подарил за ***, който тежал около 4 гр. и бил купен за
около 280-300 лв. от златарски магазин в квартала. Свидетелят заявява, че
имали съмнения, че именно подсъдимата е взела синджира на Г., защото в
същия ден двете се сбили и в този момент синджирът изчезнал, а като го
търсили на мястото на конфликта, не го открили.
В своите показания свид. Р. е заявила, че през миналата година
пазарувала в кварталния магазин, когато чула викове и обиди. Излязла от
магазина и видяла *** – подс. Г., която знаела като ***, с която пътува. Една
жена, която стояла с гръб се карала с нея, наричала я „***“ и „***“, като дори
я бутнала на земята. Случайна минувачка пресякла конфликта, помогнала на
подсъдимата да се изправи и последната си продължила по пътя. В
последствие свид. Р. случайно срещнала в *** подсъдимата и я попитала как е
след онази случка. В този момент тя й разказала, че я съдят за грабеж и
разбирайки, че свидетелката Р. е видяла какво се е случило, я помолила да
дойде в съда и да разкаже това, което е видяла.
В своите обяснения подс. Г. категорично отрича вмененото и
обвинение. Твърди, че на въпросния ден в действителност е имало конфликт
между нея и свид. Г.Й.., в който последната я нагрубила с грозни думи и я
бутнала на земята, но категорично отрича, в хода на този конфликт да е
дърпала, късала или взимала синджир от врата на пострадалата, заявявайки,
че изобщо не е видяла такъв синджир на мястото.
3

При така събраните гласни доказателствени средства съдът намира, че с
доверие следва да се ценят на първо място показанията на свид. Р., доколкото
по делото се установи, че същата се явява най-незаинтересования
доказателствен източник – същата не е в близки отношения с нито една от
двете страни. В действителност същата е привлечена като свидетел по делото
по инициатива на подсъдимата, но се установи, че между двете съществува
единствено познанство от срещите между свидетелката в качеството й на ***
в автобусната линия на градския транспорт, в която подсъдимата ***. В
действителност тази свидетелка не е пряк очевидец на целия конфликт, но
същата е станала очевидец на обстоятелства, съобщени изначално от самата
подсъдима – че е била нападната от пострадалата, която я бутнала на земята и
я нагрубила. Последното е основание за съда да подложи под съмнение и
показанията на другата група гласни доказателствени средства – показанията
на свид. Г.Й.., Н.Й. и Н.Г., тъй като нито една от тези свидетелки не
споменава за физическата саморазправа на пострадалата с подсъдимата. По
отношение на техните показания впечатление прави още нещо – и трите
свидетелки не дават убедителни и категорични показания по отношение на
факта на отнемането на процесната вещ от страна на подсъдимата. Така свид.
Г.Й.. е посочила, че не е видяла синджира в ръцете на подсъдимата, но е
усетила, че същата го къса от врата й. От своя страна свид. Г. е заявила, че не
е видяла подсъдимата да къса синджира от врата на пострадалата, но го е
видяла в ръцете й след това. В хода на съдебното следствие обаче е заявила
точно обратното – че не е виждала синджира в ръцете на подсъдимата. И
макар при констатиране на противоречия по реда на чл. 281 НПК да е
заявила, че поддържа показанията си от ДП, същата така или иначе не е
посочила причината поради която виждайки синджира в ръцете на
подсъдимата, все пак в последствие е търсила същия по земята, заедно с
полицаите, с пострадалата и свид. Г.. Същото следва да се посочи и за
показанията на свид. Г., която не си спомня да е видяла подсъдимата да дърпа
синджира от врата на свид. Г.Й.., но чула последната да вика, че подсъдимата
й е дръпнала синджира. По отношение на показанията на свид. Б. следва да се
посочи, че същите не допринасят съществено за изясняване на обективната
истина по делото, доколкото същият не е очевидец на процесните събития,
като неговите показания се явяват преразказ на възприятията на пострадалата.
При прочита и на неговите показания обаче прави впечатление тази
неубеденост по отношение на факта на отнемане на процесната вещ от страна
на подсъдимата. В своите показания свид. Б. е заявил първо, че когато ***
(пострадалата) му се е обадила, му е съобщила, че синджирът е загубен.
Ноторен факт е, че когато една вещ е загубена, нейният собственик не знае
местонахождението на същата. Интересно е тогава защо ако пострадалата е
така убедена, че именно подсъдимата е отнела процесния синджир, когато се
е обадила на *** не му е съобщила именно това, а е посочила, че го е
загубила, че го търсят и че се съмняват в подсъдимата. Очевидно именно това
е причината за подаване на процесната жалба, инициирала настоящето
4

производство – предположение, че щом синджирът го няма след
възникналата свада, то същият е отнет от подсъдимата, понеже другите
присъстващи на инцидента са *** на пострадалата и е по-малко вероятно (или
изобщо невероятно те да са го взели). Несъмнено, обаче пострадалата е имала
интерес да поддържа именно тази версия, а и предвид очертаните влошени
отношения между нея и подсъдимата, за същата това не е било никак трудно.
От своя страна *** – свид. Н.Й. и свид. Н.Г. пък имат интерес от една страна
да подкрепят ***, а от друга – да изключат себе си от кръга на подозрение.
Така или иначе в нито едни от тези показания не се съдържа категорично
твърдение, че някой е видял именно подсъдимата да отнася синджира със
себе си. И трите свидетелки-очевидки са заявили, че не са видели такова
нещо. Единствено свид. Г.Й.. е заявила, че е усетила как синджирът се къса от
врата й, а свид. Н.Й. – че подсъдимата го държи в някакъв момент в ръцете
си, като се има предвид обаче, че точно обратното е заявила в хода на
съдебното следствие. На фона на тази доказателствена неубедителност,
впечатление правят обясненията на подсъдимата, в които същата в подробен
и логичен разказ посочва, че на процесната дата и място е била обект на
саморазправа от страна на свид. Г.Й.., като в крайна сметка е била и
неоснователно обвинена в грабеж. В действителност обясненията на подс. Г.
освен доказателствено средство са и средство за защита, поради което при
преценката дали и в каква степен да се кредитират съдът дължи задълбочен
анализ и съпоставка с всички доказателствени източници. Този анализ в
случая позволява да се направи именно извод в полза на подсъдимата,
доколкото в действителност се установява, че между нея и пострадалата е
настъпил словесен конфликт, прераснал във физическа саморазправа, но няма
нито един доказателствен източник, от който да може да се обоснове
категоричен извод за виновност на подсъдимата касателно факта на
изчезването на синджира на пострадалата. Не би могъл да се направи и извод
за наличие от верига от косвени доказателства, които да изключват всички
други възможности, като обосновават извод за виновност на подсъдимата.
Както бе посочено в случая в полза на обвинителната теза са показанията на
свид. Г.Й.., свид. Н.Й. и свид. Н.Г. – първата усетила късането на синджира,
другата видяла как подсъдимата го къса, а третата го видяла в ръцете на
подсъдимата, като в крайна сметка и трите, без да могат да дадат логична
причина за това, го търсили по земята при обективната възможност като
числена превъзходство и физическо надмощие над *** подсъдима, просто да
я настигнат и да вземат обратно синджира на пострадалата. Причината това
да не бъде сторено се открива в показанията на свид. Б., който е заявил, че
имат съмнения, че синджира е взет от подсъдимата, тъй като същият е
изчезнал след сбиването между нея и пострадалата. Предвид всичко
гореизложено съдът цени критично показанията на посочената група
свидетели, предвид констатираните противоречия и колебания в показанията
им, за сметка на обясненията на подсъдимата и показанията на свид. Р., които
макар да не обосновават сами по себе си категоричен извод на невинност,
5

категорично разколебават и без това неубедително поднесената обвинителна
теза.
Като веществено доказателство по кориците на делото е приобщен
компакт диск, съдържащ звукозапис на сигнал към Национална система 112
за конфликт, заявен както от пострадалата Й., така и от подс. Г..
Съдържанието на същия е обективирано в протокол за оглед на ВД, също по
кориците на делото. Съдът кредитира тези доказателства като намира, че
същите са съставени и приобщени по реда на НПК и съдържат относими към
предмета на делото данни, поради което се кредитират.
Съдът не кредитира заключението на изготвената по делото експертиза,
тъй като ВЛ е базирало изводите си единствено на заинтересовани от крайния
изход на делото свидетели – пострадалата и ***, без по делото да е налице
предмета на престъплението, респ. документ удостоверяващ неговата
собственост, материал, грамаж, спецификации. При това положение съдът
намира, че вещото лице е направило един необоснован произволен извод,
неподкрепен с обективни данни. Ясна е и причината в хода на съдебното
производство да не бъде назначена допълнителна или повторна експертиза –
липсата на обективни данни (документ за собственост или за спецификации
на процесните вещи, издаден от съответния златарски магазин), на които
вещото лице да базира изводите си.
Правни изводи:
Няма спор в съдебната практика, че тежестта да се установи наличието
на обективните и субективните признаци от състава на конкретен престъпен
състав, лежи именно върху обвинението. Настоящият съдебен състав намира,
че в конкретния случай по делото, не бе ангажиран достатъчен доказателствен
материал, който да обоснове извод за несъмнена доказаност на процесната
деятелност, а именно че на посочените в обвинителния акт време и място
подс. Г. е отнела златен синджир с висулка /ангел с разперени крила с
камъчета/ - 14 карата – 4.41 гр. на стойност 396,90 лева от владението на
Г.А.Й. с намерение противозаконно да го присвои, като е употребила за това
сила - престъпление по чл.198, ал.1 НК.
В действителност по делото се установява, че на процесната дата между
пострадалата и подсъдимата е възникнал конфликт. В действителност след
конфликта пострадалата е установила липсата на своето колие с висулка, като
предвид наличието на физически контакт с подсъдимата, е обвинила именно
нея за изчезването им. В действителност би могло да се предположи, че в
хода на възникналото пререкание и физическа саморазправа между
пострадалата и подсъдимата, последната може да е скъсала /волно или
неволно/ синджира от врата на пострадалата. Всички тези предположения
обаче са недостатъчни, за да се постигне доказателственият стандарт за
постановяването на осъдителна присъда – а именно несъмнена и категорична
доказаност на обвинението. Направеният по-горе доказателствен анализ не
може да обоснове категоричен извод относно авторството на процесното
6

деяние, тъй като никой от свидетелите не е видял подсъдимата да отнася
колието със себе си, т.е. липсва установеност на фактическа власт на
подсъдимата над процесната вещ. Всъщност, по същество липсват и
доказателства относно предмета на твърдяния грабеж. В тази връзка прави
впечатление, че по делото няма нито едно надеждно доказателство,
подкрепящо описаното в ОА досежно грамаж и дори относно вида на метала,
от който е изработено процесното колие с висулка. В тази връзка са
единствено показанията на свид. Г.Й.., която заявява, че колието е закупено
от златарски магазин /неустановен въпреки положените усилия в тази насока/
в кв. Столипеново за сумата 280 лв. с грамаж 4.41 гр., посочвайки, че не
разполага с касова бележка за покупката. Ноторен факт е, че при покупката на
злато, освен касова бележка, се издава и документ, удостоверяващ грамаж,
карати и проба на златото. Липсата на такива в случая и установяването на
посочените параметри в само със свидетелски показания внушава
произволност на параметрите, респ. неустановеност на същите със степен на
категоричност. При това положение за настоящият съдебен състав предмета
на престъплението също се явява неустановен по категоричен начин,
доколкото по делото липсват доказателства за съставомерни елементи от
обективната страна на престъплението, предмет на обвинението – вида на
метала, от които е изработено колието с висулката и техния грамаж.
Тук следва да се сподели и констатацията на защитата за лаконично и
несъвършено описание на обвинението. Така или иначе съдът намери, че
същото не е в такава степен, че да затруднява правото на подсъдимото лице
да разбере в какво престъпление е обвинено, а и така или иначе съгласно
практиката на върховната инстанция с постановяването на оправдателна
присъда се постига най-високата степен на защита, която едно подсъдимо
лице може да получи.
Предвид всичко гореизложено съдът прие, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин. Последиците от ангажиране на наказателната
отговорност изискват постигането на изключително висок доказателствен
стандарт, който ангажираните от обвинението свидетели, самостоятелно не
могат да покрият. Същите са недостатъчни и неподкрепящи по достатъчно
категоричен начин обвинителната теза, поради което не могат да обосноват
извод за несъмнена доказаност на обвинението. Това обстоятелство, наред с
застъпената теза от подсъдимата, която категорично отрича вмененото
обвинение, на фона колебливите показания на свидетелските показания,
подкрепящи обвинителната теза, респ. липсата на доказателства за предмета
на престъплението, обосновава и извода, че в случая от страна на
обвинението не бе доказано, а още по-малко по несъмнен и категоричен
начин, че на посочените в ОА дата и място именно подс. Г. е осъществила
процесното деяние.
Ето защо и подс. Р.Г. бе призната за невинна в това да е извършила
престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НК
7

съдът я оправда по повдигнатото ѝ в този смисъл обвинение.
По въпроса за веществените доказателства:
По делото като вещественото доказателство е бил приобщен 1 бр.
компактдиск, по отношение на когото съдът постанови да остане по делото,
тъй като не подлежи на връщане или унищожаване.
По въпроса за разноските:
По делото са направени разноски в размер на 78.00 лева в хода на
досъдебното производство за съдебно-стокова експертиза и в хода на
съдебното производство в размер на 20.00 лева, представляващи
възнаграждение за явяване на вещо лице, които на основание чл. 190 ал. 1
НПК съдът постанови да останат в тежест на държавните органи, които са ги
направили.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	88
Дата:	19 април 2022 г.
Съдия:	Доника Илиева Тарева Пехливанова

Дело:	20215330208030
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 декември 2021 г.

Присъда по дело №8030/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите