Определение по дело №603/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.249, ал.3, във вр. с чл. 341 и сл. от НПК.

Делото е образувано въз основа на протест, подаден от РП – гр. Б., насочен срещу Разпореждане №4520/31.05.2012г., постановено по н.о.х.д. №983/2012г. по описа на РС- гр. Б., с което, на основание чл. 249, ал. 1, вр. с чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК, районния съд е прекратил съдебното производство по н.о.х.д.№ 983/2012г. по описа на РС- гр.Б. и е върнал делото на прокурора за отстраняване на констатирани съществени процесуални нарушения, допуснати в предходната фаза на процеса.

Твърди се в протеста, че разпореждането на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като обстоятелствената част на внесения от РП- гр. Б. обвинителен акт, съдържа в нужната степен необходимите обстоятелства, описващи вмененото на обвинените лица престъпление, които с оглед на своята конкретика са достатъчни, за да се приеме, че на подсъдимите са предявени всички правнорелевантни факти, относно осъщественото от тях деяние. Сочи се, че както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на ОА, са описани всички елементи от обективната страна на престъплението и не е налице противоречие между двете части, както по отношение на употребената сила, така и по отношение на непълнолетието на пострадалата. Неоснователни са и изтъкнатите от съда в т. 4, т. 5 и т. 6 процесуални нарушения, като посочването в ОА на доказателствата, въз основа на които прокурора е достигнал до описаната от него фактическа обстановка, по никакъв начин не го задължава да описва, обсъжда и анализира детайлно всяко едно доказателство в обстоятелствената част на ОА. В тази връзка се твърди, че съгласно ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС, неописването на всички доказателства във фактическата обстановка, не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правата на правоимащите процесуални субекти и не може да бъде основание за връщане на делото в досъдебна фаза. От въззивния съд се иска да отмени атакуваното разпореждане и делото да бъде върнато на прокурора. С протеста не се сочат доказателства.

Благоевградският окръжен съд, като съобрази данните по делото, събраните по него доказателствата и изложеното в протеста, намира, че производството по делото следва да бъде разгледано в закрито съдебно заседание по реда на Глава ХХІІ НПК.

Съдът намира подадения от РП-гр. Б. протест за допустим, като разгледан по същество, същия намира за неоснователен по следните съображения:

НОХ дело № 983/2012 г. по описа на РС-гр. Б., е образувано по внесен от РП-гр. Б. обвинителен акт срещу Г. Д. Н. от гр. Б., с обвинение за извършено престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, пр. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и И. Р. К. от гр. Б., с обвинение за извършено престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, пр. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

По така внесения обвинителен акт, съдията-докладчик е постановил обжалваното разпореждане, като е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на процеса, изразяващи се в допуснато противоречие в обстоятелствената част на ОА и диспозитива на същия, относно основното квалифициращо обстоятелство от обективна страна на деянието- форма на употребена сила при извършване на съвкупяването, липсата на яснота и конкретизация относно начина на извършване на изпълнителното деяние от двамата подсъдими, както и кога и по какъв начин е упражнявана, твърдяната в ОА сила от подсъдимите. На следващо място съдът е приел, че относно посоченото в ОА квалифициращо обстоятелство за ненавършването на пълнолетие на пострадало лице, към инкриминираната дата, никъде в ОА не е отразено дали и кога това обстоятелство е станало известно на двамата подсъдими, доколкото в ОА е упоменато, че пострадалата не е познавала подсъдимите.

Въззивния съд намира, че така направените от районния съд изводи са правилни и законосъобразни. В обстоятелствената част на ОА е посочено, че обв. Н. „повалил” пострадалата на спалнята, „държейки я с ръце, той я съблякъл само по бикини”, „скъсал блузата й”, „хванал я за главата”, а обв. К. „свалил бикините й, късайки ги отстрани”, като никъде не е упоменато за тези си действия или за други такива, обвиняемите да са употребили сила спрямо пострадалата, доколкото съгласно посоченото в диспозитива на ОА и на двамата е повдигнато обвинение по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 НК за употреба на сила, изразяваща се в "хващане, блъскане, притискане и разкъсване на бикините и блузата". В случая, в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва тази индивидуализация и е налице противоречие между мотиви и диспозитив, което прави обвинението неясно и неконкретизирано, което по своята същност ограничава правото на защита на подсъдимите и те не могат адекватно да се защитят.

На следващо място в обстоятелствената част на ОА е посочено, че след като излезнал от стаята и слезнал на приземния етаж, при останалите от компанията, обв. К. им казал какво са направили, като „бил притеснен, че момичето е непълнолетно и може да ги издаде”. В ОА липсва яснота относно факта, кога това обстоятелство е станало известно на двамата обвиняеми, предвид повдигнатото обвинение по чл. 152, ал. 2, т. 1 НК. Доколкото в ОА е посочено, че в къщата, в която пострадалата е отишла на инкриминираната дата, не е познавала никой, освен св. К., не са наведени никакви данни, относно субективния признак за ангажиране на наказателна отговорност на обвиняемите по квалификацията на чл. 152, ал. 2, т. 1 НК.

С оглед изложените съображения, въззивния съд намира, че посочените в ОА недостатъци опорочават същия, доколкото съществено накърняват правото на защита на подсъдимите и е налице основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. С оглед на това намира, че обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Предвид изтъкнатите от съда в т. 4, т. 5 и т. 6 процесуални нарушения, следва да бъде посочено, че настоящия съдебен състав не споделя изложените от районния съд съображения, доколкото, съгласно приетото в ТР № 2/7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, непълнотата или липсата на доказателства не са основания за връщане на делото в досъдебна фаза, доколкото същите следва да се преценяват по същество.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл.249, ал. 3 НПК, Благоевградски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №4520/31.05.2012г., постановено по н.о.х.д. №983/2012г. по описа на РС- гр. Б..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: