Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3130 21.11.2019
год. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ХІІІ
граждански състав,
На тринайсети ноември две хиляди и деветнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Милена Манолова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 5657
по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд
е сезиран с искова молба от А.Х.К.,
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Е.Д. ***, с адрес на кантората: град
***, срещу Главна дирекция „Национална полиция”-МВР,
с адрес област София, община Столична град София 1000, бул. Александър Малинов №
1, представлявана от директора гл. комисар Х. Т., за заплащане на сумата от 616.00
лева, от която 546 лева-главница, представляваща неплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, в размер на 116 часа, за периода от
16.07.2016 г. до 23.04.2018 г., получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1.143 и сумата от 70.00 лева-обезщетение за забавено
плащане на главницата/лихва/, за периодите от падежа на съответното трудово
възнаграждение, при сумирано тримесечно отчитане, до подаването на исковата
молба-16.07.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от подаването
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Позовава се на
нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която предвижда, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време, за съответното работно
място. Претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В хода на делото, след
приемането на съдебно-счетоводната експертиза, с определение на съда от откритото
съдебно заседание на 13.11.2019 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е
прието увеличение на осъдителните искове по делото, от първоначално предявения
размер от 546 лева за 116 часа извънреден труд по главния иск до размера от
993.57 лева за 159.44 часа положен извънреден труд и от първоначално предявения
размер от 70.00 лева по акцесорния иск до размера от 195.26 лева.
Обективно съединените искове
са процесуално допустими и с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 187,
ал. 5, т. 2, чл. 188, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи/ЗМВР/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Предявени
са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като
исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от
Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/.
Ответникът Главна дирекция „Национална полиция”-МВР, своевременно с
отговора на исковата молба, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за
неоснователност на исковете. Твърди, че е налице специална нормативна уредба по
отношение на полагането и отчитането на нощния труд на държавните служители по
чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия ред за
заплащане на допълнителното възнаграждение по КТ, за работници и служители на
трудово правоотношение, на който ищцовата страна се позовава. Ангажира
доказателства.
Бургаският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че осъдителните искове са основателни, поради
следното:
С определението на съда
по чл. 140 от ГПК, по което няма възражения, е прието, че не се нуждаят от
доказване по делото фактите и обстоятелствата, че ищецът А.Х.К. е държавен
служител, в служебно правоотношение с Главна дирекция „Национална полиция”-МВР,
заемал длъжността „***“
в група „Охрана на обекти“ при Зонално жандармерийско управление-Бургас/държавен
служител, по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, който в процесния период
е изпълнявал служебните си задължения на работни смени, по месечни графици. На
доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките
между тях/чл. 153 от ГПК/.
Спори се по делото дали
при определянето на възнаграждението на ищеца К. за нощния труд, през процесния
период, са приложими КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа
нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения
в исковата молба коефициент от 1.143/чл. 9, ал. 2 от наредбата/. Последният се
определя с просто пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен
труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или
8:7=1.143.
По предвиждането на чл.
179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа, с което се
разрешава спора по делото дали процесното възнаграждение има характер на
допълнително. Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият
правен спор относно релевантните правни понятия по делото-дали процесният нощен
труд е извънреден, поради противоречивите регламентации на прилаганите в процесния
период подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в
ЗМВР и КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете
прилагателни имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време/чл. 143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22.00
до 06.00 часа, съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът,
който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа, по предвиждането на чл. 140, ал. 2
от КТ. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира,
по предвиждането с нормата на чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР, с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Следователно,
процесният нощен труд има и законовата регламентация на извънреден.
Условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с
негова заповед, по регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите
ДВ бр. 97 от 2017 г. и бр. 34 от 2019 г. Фактически, допълнителното
възнаграждение на ищеца К. е било начислено и изплатено по реда на Наредба №
8121з-592/25 май 2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 40 от 2015 г., в
сила от 01.04.2015 г., отменена с решение № 8585 от 11 юли 2016 г. по
административно дело № 5450 от 2016 г. на ВАС, ДВ, бр. 59/2016 г., в сила от
29.07.2016 г., Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г., след отмяната на Наредба
№ 8121з-592 от 25 май 2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, действала от 29.07.2016
г.(отмяната с решение на ВАС) до 02.08.2016 г.-влизането в сила на сега
действащата Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи(обн. ДВ,
бр. 60 от 2 август 2015 г.). Всички те предвиждат, че за процесния период
съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1(8 часа нощен труд, равни
на 8 часа дневен труд). За предходния период на процесния е имало действаща Наредба
№ 8121з-407/11 август 2014 г., която с
нормата на чл. 31, ал. 2 е предвиждала умножаване на общия брой часове нощен
труд за отчетния период по коефициент 0.143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за същия отчетен период. За целия процесен период
за всеки отработен час или за част от него между 22.00 часа и 06.00 часа на
държавните служители и служители на МВР, включително ищеца К. е било изплащано
допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0.25 лева на час. Видно
от заключението на неоспорената счетоводна експертиза по делото, нощният труд е
отчитан от работодателя с представените и приети като доказателства по делото протоколи
за отчитане на нощен труд.
Предвид изложеното от
фактическа страна, съдът приема, че е налице колизия между нормите на чл. 179,
ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби неприложена в
процесното правоотношение. Тя предвижда, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа, се ползват със специалната
закрила по КТ. Специалната закрила сама по себе си включва действието на
разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата за които е
предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители
от системата на МВР да получават за положения нощен труд възнаграждения при условията
на КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт. В конкретния случай, горепосочените наредби на министъра на вътрешните
работи, за определяне на размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд
определят по-ниска стойност от предвидената по КТ, респективно наредбата която
е предвидил с действието си, в хипотезата на сумирано отчитане на работното
време, на тримесечие. Поради това процесното допълнително възнаграждение следва
да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен/чл.
188, ал. 2 от ЗМВР/.
В хипотезата на работни
смени на ищеца К., с включен нощен труд, императивно нормата на 187, ал. 3 от
ЗМВР предвижда, че работното време на тези държавни служители се изчислява
сумирано за тримесечен период. От заключението на допуснатата, изслушана и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза съдът установява, че за процесния
период от 16.07.2016 г. до 23.04.2018 г. ищецът К. е положил труд на 1274.44
часа нощни смени. Преизчислен с коефициент 1.143 нощният труд възлиза на 1115 часа.
Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд е 159.44
часа, за целия период. Съгласно
методиката, по която се изплаща извънредния труд при ответника, за него се дължи
по години следното възнаграждение: за 2016 година-47.19 часа, на стойност 284.08
лева; за 2017 година-90.23 часа, на стойност 554.91 лева; за 2018 година-22.02 часа,
на стойност 154.58 лева. Общият размер на трудовото възнаграждение за неплатения
извънреден труд от 159.44 часа възлиза на 993.57 лева, до който размер е увеличен
главният осъдителен иск по делото, поради което, като основателен доказан,
следва да бъде уважен изцяло.
Основателността на
главния иск повлича основателност и на акцесорната претенция за лихва. Поканата
за плащане, предвидена с нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, не е необходима,
защото се касае за срочно задължение-плащане на трудово възнаграждение. Срокът
кани длъжника за изпълнение. В срока на забавата кредиторът неоснователно е бил
лишен от облагата да ползва парите си. Относно размера на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетението/лихва/
за забавеното плащане на допълнителното трудовото възнаграждение, за периода от
30.10.2016 г. до 16.07.2019 г., съдът кредитира неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, от която установява, че той възлиза
на стойност от 195.26 лева. Ето защо, приема, че акцесорният иск по делото,
като основателен и доказан, в увеличения размер, следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на
делото и нормите на чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно
легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените
по делото разноски от ищеца К., съобразно събраните доказателства, в размер на 350.00
лева, представляващи адвокатско възнаграждение и разноските по делото от 320.00
лева, в полза на бюджета на съдебната власт, включващи изплатеното от бюджета
на съда възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза от 220.00
лева и държавна такса за производството от 100.00 лева. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не може
основателно да се слуша по делото, поради правната сложност на делото и
обстоятелството, че с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ред. ДВ бр. 7 от 22.01.2019 г. е предвидено,
че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела,
както в конкретния случай, възнагражденията се определят съобразно вида и броя
на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, при минимален размер на
адвокатските възнаграждения от 300.00 лева по всеки от исковете/чл. 8, ал. 1,
т. 1 от същата наредба/.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Национална полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1000,
бул. Александър Малинов № 1, да заплати
на А.Х.К., с ЕГН **********, с адрес
***, сумата от 1188.83 лева(хиляда сто осемдесет и осем лева и осемдесет
и три стотинки),
от която 993.57 лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително
възнаграждение за положен 159.44 часа извънреден труд, в периода от 16.07.2016
г. до 23.04.2018 г., на изпълняваната длъжност „***“
в група „Охрана на обекти“ при Зонално жандармерийско управление-Бургас и
195.26 лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата/лихва/, за периода
от 30.10.2016 г. до 16.07.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от
предявяването на главния иск-16.07.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална
полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1000,
бул. Александър Малинов № 1, да заплати на А.Х.К., с ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски, в
размер на 350.00(триста
и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална
полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1000,
бул. Александър Малинов № 1,
да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото
от 320.00(триста и двадесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно
обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Бургас.
Районен съдия: (П)
Вярно с оригинала!
ММ