Решение по дело №301/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 303
Дата: 15 юли 2021 г.
Съдия: Лилия Масева
Дело: 20211200500301
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Благоевград , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева

Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500301 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх.№501942/19.02.2021г.,
подадена от адв.П.С., в качеството си на пълномощник на М. П. Б., против
Решение № 500750 от 10.02.2021 г. по гр.д.№156/2020 г. по описа на РС – гр.
Разлог, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на М. П. Б., ЕГН
**********, с адрес в гр. Д., ул. „Гр.П.“ № 14 против Народно читалище
„Д.Б.,,,“, ЕИК ,,,,,, седалище и адрес на управление в гр. Д., пл. „Н.“ №
2,представлявано от председателя инж. Д.М. за признаване незаконност на
уволнението й,извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ със заповед №
16/23.12.2019г. на председателя на Народно читалище „Д.Б.,,,“-гр. Д.
,обл.Благоевград ,за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност
„информатор” и за заплащане на обезщетение в размер на 3360.00лв /три
хиляди триста и шестдесет лева/ за оставане без работа поради незаконност
на уволнението за период от шест месеца-от 03.02.2020г. до
03.08.2020г.,ведно със законната лихва върху посочената главница, считано
от датата на предявяване на исковата молба-12.02.2020г. до окончателното й
1
плащане.
С жалбата се атакува решението изцяло и се настоява за неговата отмяна и
уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на сторените разноски
по делото пред двете инстанции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
атакуваното решението, настоявайки за неговото потвърждаване. Също
излага подробни съображения, с които обосновава тезата си, без да прави
доказателствени искания. Претендира присъждането на сторените пред
настоящата инстанция разноски.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото,
становището на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в установения от
закона двуседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен
съдебен акт и при наличието на правен интерес от обжалване.
Атакуваното решение е валидно. Постановено е от съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт
на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който
го е постановил.
При служебна проверка за допустимост на първоинстанционното решение
съдът констатира, че същото е допустимо, поради което не се налага
обезсилването му по реда на чл.270, ал.3 ГПК.
Разгледана по същество, въззивната жалба в частта, касаеща отхвърлените
искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, е неоснователна, а атакуваното
решение е правилно и законосъобразно в тези части, по следните
съображения:
Липсва спор по делото, че със Заповед 16/23. 12.2019г. е прекратено
трудовото правоотношение на ищцата за заеманата длъжност „информатор”,
с шифър по НКПД 42292002, считано от 23.12.2019г., с мотив: съкращаване
на щата „информатор” съгласно взето решение.
2
Не е спорен между страните факта, че до издаване на уволнителната заповед
страните са били в трудови правоотношения, като ищцата е имала качеството
на служител, а ответната страна на работодател, както и че към момента на
уволнението ищцата е била на длъжността „информатор“, съгласно сключен
помежду им трудов договор от 17.03.2016г.
На 16.11.2019г. настоятелството на ответното читалище във вписания му в
регистъра за ЮЛННЦ състав /удостоверение от 14.03.2018г. изд. от БлОС по
ф.д.№1682/1997г./ на свое заседание е приело решение, обективирано в
протокол от същата дата за одобряване на промяна в щатното разписание,
считано от 01.01.2020г., съгласно което заеманата от ищцата щатна бр.за
длъжността „информатор” се закрива и се открива нова длъжност
„огранизатор събития” ,код по НКПД 33323001.Щатните бройки се запазват -
4 бр. ,от които : секретар- 1бр.,библиотекар-1бр.,новата длъжност-
организатор събития- 1бр. и чистач -1 бр.
При установеното от фактическа страна в развилото пред двете съдебни
инстанции производство, настоящият състав на ОС Благоевград излага
следните съображения от правна страна:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:
В разпоредбата на чл.328 КТ е регламентирано субективното преобразуващо
право на работодателя за едностранно прекратяване на трудовия договор.
Неговото съдържание се състои в предоставената му възможност да прекрати
трудовия договор със служителя при наличието на определените в посочения
текст основания. Основанията от своя страна представляват изрично
определени от закона юридически факти, възникнали след сключването на
трудовия договор, при наличието на които уволнението може да бъде
извършено.
Предмет на оспорване в процесния казус е законосъобразността на Заповед №
16/23.12.2019г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на
основание съкращаване в щата. Дадената от работодателя правна
квалификация съвпада с фактическото обосноваване на основанието, вписано
в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Предмет на
съдебен контрол за законосъобразност е именно дали към момента на
3
прекратяване на правоотношението е било налице и се е осъществило
основанието, послужило като мотив на работодателя, за да прекрати
правоотношението.
По въведените във ВЖ оплаквания, че не е налице реално съкращаване в
щата, тъй като съответната трудова длъжност, която е заемала ищцата не е
премахната, а само ответното дружество е променило наименованието й по
име, но не и характера за извършване на работа, както и по оплакването, че
двете длъжности „ информатор културна организация“ и „организатор
събития“ имат сходни функции, които определят естеството на трудовите
функции, БлОС, съобразно установеното от фактическа страна по делото,
намира следното:
Проблема за доказването на факта на реално съкращаване на щата практиката
е уеднаквена от (решение на Върховния касационен съд, IV г.о., № 498/
13.01.2012 г. по гр.д.№ 1561/ 2010 г.) е прието, че реално съкращаване на
щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на
трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към
друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други
длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и когато, при запазване
общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени
длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови
функции, както и при трансформация на длъжности. Когато се преценява
реалността на съкращаването, преценката за идентичност на трудовите
функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за
идентичност може да се изведе не само от наименованието на длъжността, но
и от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна
характеристика. Едни и същи трудови задължения по длъжностна
характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от
съответната длъжност; от йерархичното й място в структурата на
работодателя; от предмета на дейност и организацията на предприятието.
В случая и на първо място, видно от националния класификатор с трудова
характеристика на професиите длъжността „информатор” и длъжността
организатор събития са различни такива и не може да се направи извод за
сходство, съобразно законовите предпоставки за това. Така, трудовата
4
дейност на длъжността „Информатор“ е изцяло техническа /работа с
компютър по основните текстообработващи и таблични програми и продукти,
цялостно обработване на информацията за дейността на читалището/ и с цел
подпомагане на други длъжности, а длъжността „организатор събития“ е
изцяло организационна и свързана със задължения, досежно организиране
художествено - творческата дейност, музикални програми, събития и
дейности в сферата на културата /мероприятия в сферата на съхранение на
духовните ценности ,опазване на фолклорното наследство и развитие на
културната институция, на личното участие на заемащия длъжността като
изпълнител и подпомагане дейността на певческите групи/. Има разлика и в
изискванията за заемането на длъжността, като в конкретния казус, за
новосъздадената такава се изисква висше образование в областта на
изкуствата -педагогика на музикалното изкуство.
Така, към правно релевантната дата, тази на уволнението - 23.12.2019 година
вече не съществува длъжността „информатор“ с код по НКПД 4229-2002,а
тъй като по щатното разписание това е била една щатна бройка, то не е
необходимо да бъде извършван подбор.Както бе посочено по- горе и при
механично сравняване на дл. характеристики на посочените лица, тази на
ищцата и новосъздадената в последствие, е видно, че функциите на
длъжностите, са различни. А извършването на тези промени в длъжностната
характеристика е въпрос на целесъобразност, която не подлежи на съдебен
контрол / РВКС №407/2005г. III г.о./.
Ето защо, съдът приема, че към момента на уволнението на ищеца е налице
реално съкращение на щата. С оглед на изложеното, съдът приема, че по
делото не са представени доказателства лица, заемащи други длъжности при
ответника да са осъществявали идентична или сходна трудова функция с тази
на ищеца, поради което при съкращаване на единствената щатна бройка на
длъжността , работодателят не е бил длъжен да извърши подбор по реда на
чл. 329, ал. 1 КТ.
Предвид горното съдът намира, че предявеният иск по чл.344, ал.1 от КТ е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3- за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за
5
оставането без работа, са акцесорени по отношение на иска с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ и като такива следва да бъде отхвърлени като
неоснователни.
Не е налице, твърдяното във ВЖ нарушение на императивни материални и
процесуални норми. Решението в частта, касаеща отхвърлените искове по
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ е правилно, като на основание чл. 272 от ГПК
въззивният състав за пълнота препраща и към мотивите, изложени от РС.
Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение досежно
посочените по – горе искове, срещу които се възразява в жалбата. Същото
следва да се потвърди по съображения, основани на препращане към
мотивите на районния съд. Оплакванията в жалбата не намират опора в
закона и на събраните доказателства. Релевантните за казуса факти са
изяснени от Районен съд Разлог. Въз основа на тях, първата инстанция е
формирала правилен правен извод за неоснователност на претенциите, с
които е била сезирана.
По разноските:
Независимо от изхода на делото, БлОС не присъжда разноски на
въззиваемата страна, тъй като липсват доказателства за реално сторени
такива пред настоящата инстанция.
На основание чл.280, ал.2, т.3 от ГПК настоящият съдебен акт подлежи на
касационен контрол.
Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 500750 от 10.02.2021 г. по гр.д.№156/2020 г. по
описа на РС – гр. Разлог.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7