Решение по дело №232/2023 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 149
Дата: 4 октомври 2023 г.
Съдия: Павлина Тонева
Дело: 20234120200232
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Горна Оряховица, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20234120200232 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Н. 2022“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ***********, представлявано от управителя И. Д. Н.,
чрез адв. Р. И. от ВТАК обжалва Наказателно постановление № РД-05-
7/03.04.2023 г. на Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Велико
Търново, с което за извършено във връзка с дейността му нарушение на чл.
56, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ и на основание чл. 218, ал. 2, предл. трето,
във вр. с чл. 231, ал. 2 от ЗЗ, е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 3000 лв. /три хиляди лева/. Поддържа, че при издаване на
наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон, поради което същото е
незаконосъобразно. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р. И. от
ВТАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В писмени
бележки излага, че при издаването на АУАН и НП не са спазени изискванията
на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, респ. на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, тъй като
1
словесното описание в тях е бланкетно и наконкретизирано, а предвид това,
че е ангажирана отговорността на юридическото лице, стопанисващо обекта,
не става ясно и какво неправомерно действие или бездействие е извършило
същото, като по този начин е ограничено и правото на защита на
санкционираното лице. Навежда твърдения, че нарушението не е извършено
виновно. Намира за недоказано санкционираното от АНО нарушение.
ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ /РЗИ/ -
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представляван от адв. А. Д. от ВТАК, оспорва жалбата.
Намира НП за законосъобразно. Излага, че от събраните по делото
доказателства е безспорно установено тютюнопушене в закритата част на
заведението, което представлява закрито обществено място по смисъла на
§1а, б. „г“ от ДР на ЗЗ. В случая се касаело за обективна безвиновна
отговорност на ЮЛ и не е необходимо да се установява виновното поведение
на конкретно лице. Осъществен бил съставът на административно нарушение
по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. Достатъчно било обстоятелството, че един клиент е
осъществявал тютюнопушене. При това била наложена минималната
имуществена санкция, предвидена в закона. АУАН и НП съдържат всички
реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са издадени от компетентни
лица. Не са допуснати процесуални нарушения, които да нарушават правото
на защита на жалбоподателя. Моли съда да потвърди наказателното
постановление. Претендира присъждане на разноски.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО - ГОРНА
ОРЯХОВИЦА не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.01.2023 г., около 20:33 ч. от служители на РЗИ – Велико Търново
и служители на РУ – Горна Оряховица, е била извършена проверка в Снек-бар
„Чуруковец“ в гр. Горна Оряховица, Вили „Бабенец“ № 906, стопанисван от
„Н.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
*************, като проверката е извършена в присъствието на Г. Г. –
представител на дружеството. В хода на същата е констатирано, че
заведението е с капацитет 60 места, съгласно удостоверение за категоризация
на обекта. В момента на проверката, в залата за посетители, представляваща
закрито обществено място, с две плътни стени и две остъклени стени със
2
затворени прозорци и врати, имало около 60 клиенти. Контролните органи
установили на две от масите пушене на тютюневи изделия от лицето Ж. И.
М., ЕГН **********, с адрес: с. *********************, която е пушела
тютюнева цигара марка „Sobranie London“ и от лицето А. А. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. **************, която е пушела тютюнева цигара
марка „Davidoff SSL-LINE“. На част от масите в залата имало поставени
пепелници. Самоличността на лицата, пушещи тютюневи цигари била снета
със съдействието на служителите на МВР. Така констатираните обстоятелства
са били отразени от проверяващите в Протокол от извършена инспекция на
обект с обществено предназначение от 13.01.2023 г.
С писмо изх. № 25-45/27.02.2023 г. управителят на дружеството е
поканен в сградата на РЗИ за съставяне на АУАН.
На 09.03.2023 г. Е. Л. Г. – инспектор с отдел „Държавен здравен
контрол“ в дирекция „Обществено здраве“ в РЗИ – Велико Търново,
участвала в проверката, съставила против „Н.“ ЕООД за това, че е допуснало
тютюнопушене в закритата част на обекта, като в акта е възпроизведена
описаната по-горе фактология и е посочено, че е нарушена разпоредбата на
чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, регламентираща забрана за тютюнопушене
в закрити обществени места. Актът е връчен на датата на съставянето му на
Илиян Димитров Неков - управител на дружеството, който е вписал, че
следват възражения.
В писмени възражения, подадени по реда на 44, ал. 1 от ЗАНН същият е
навел аргументи за незаконосъобразност на извършената проверка, която
била проведена в присъствието на лице – чуждо на фирмата, което не
разполага с представителна власт. Посочил, че случаят е изолиран и направил
искане да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на констатациите в АУАН, от Директора на РЗИ – Велико
Търново е издадено НП № РД-05-7/03.04.2023 г., с което за извършено
нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето и на основание чл. 218, ал. 2,
предл. трето от същия закон, на „Н. “ ЕООД е наложена посочената по-горе
имуществена санкция. Извън фактическите констатации, възпроизведени от
АУАН, в наказателното постановление е отразено и че проверяваният обект
представлява обществено място по смисъла на § 1а, б. „г“ от
Допълнителните разпоредби на Закона за здравето (заведение за хранене и
3
развлечение), като са изложени и мотиви относно размера на опредЕ.та
санкция.
Препис от НП бил връчен на 07.04.2023 г. на Гергана Г. –управител
/л.17/.
Жалбата на „Н.“ ЕООД против НП била депозирана в РЗИ – Велико
Търново с вх. № РД-05-7-1/19.04.2023 г.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Е. Л.
Г., Й. Й. Л., Й. П. С., П. П. М. и И. Г. Д. и приетите писмени доказателства.
Показанията на свидетелите са логични, непротиворечиви, убедителни и
кореспондират с приетите писмени доказателства, поради което съдът ги
кредитира с доверие.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При съставяне на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на компетентността им, опредЕ. с чл. 231, ал. 2 от ЗЗ.
АУАН и НП отговарят на изискванията относно формата и
съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42,
съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е
намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление.
Неоснователни са оплакванията за липсата на коректно словесно
описание на извършеното нарушение в АУАН и НП, ограничаващо правото
на защита на санкционираното лице. В тази връзка ясно е отразено в АУАН,
респ. в НП, че действието по тютюнопушене е осъществено в Снек-бар „Ч.“ в
гр. *********, стопанисван от дружеството - жалбоподател, в залата за
посетители, представляваща закрито обществено място, с две плътни стени и
две остъклени стени със затворени прозорци и врати. И в двата акта
4
описанието на нарушението е подробно и коректно, позволяващо на лицето,
подведено под административнонаказателна отговорност, да разбере в какво
се изразява неправомерното деяние и съответно да упражни адекватно
правото си на защита.
Необсъждането от АНО на подадените в срок възражения срещу АУАН,
в случая не представлява съществено нарушение на процесуални правила.
Видно от цитираното им по-горе съдържание, въпросните възражения не биха
могли да променят фактическите констатации или правните изводи на АНО в
насока липсата на противоправно поведение или неговата маловажност,
съответно да обусловят различен краен резултат от
административнонаказателното производство.
Правилно е квалифицирано нарушението както от актосъставителя, така
и от наказващия орган – във връзка с дейността на дружеството в нарушение
на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.
Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, въвежда забрана за тютюнопушене в
закрити обществени места.
В случая при проверката на 13.01.2023 г. е установено пушенето на
цигари в залата за посетители на Снек-бар „Ч.“ в гр. ************,
представляваща закрито обществено място, с две плътни стени и две
остъклени стени със затворени прозорци и врати. От своя страна самият снек-
бар представлява „обществено място“ по смисъла на § 1а, б. „г“ от ДР към ЗЗ -
място, което е обществено достъпно и/или предназначено за обществено
ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и
места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, заведения за
хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2
и 3 от Закона за туризма. В случая от контролните органи е установено
извършването на тютюнопушене именно на такова място. Фактът на
извършването му е обективиран в Протокол от извършена инспекция на обект
с обществено предназначение от 13.01.2023 г., който има характеристиките на
официален документ както по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, така и по смисъла
на чл. 179, ал. 1 от ГПК и истинността на съдържанието на този протокол не е
оборена от санкционираното лице в административната или съдебната фаза
на производството. Посредством посочването във въпросния документ на
всички относими към установеното нарушение факти, вкл. видовете
5
употребявани тютюневи изделия и самоличността на лицата, които пушат,
деянието се явява безспорно установено от обективна страна. Тези
фактически констатации не са оборени от жалбоподателя. Поради това е
безспорно доказано тютюнопушене в закрито обществено място, като
съставомерен елемент на нарушението, визирано в санкционната норма на чл.
218, ал. 2 от ЗЗ. С тази норма, допускането на такова тютюнопушене в
управляван от него обект, изрично е въздигнато в основание за
санкциониране на съответното юридическо лице по
административнонаказателен ред. Поради това не намират опора в закона и
възраженията на жалбоподателя, че той не е надлежния субект на наложената
санкция. Жалбоподателят е извършил от обективна страна административно
нарушение по смисъла на чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, което е основание за
реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в
същата разпоредба, а доколкото собственикът на обекта е юридическо лице,
тази отговорност е безвиновна и въпросът за субективната страна не следва да
бъде обсъждан.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, която предвижда, че който
допусне в управляван от него обект извършването на нарушение на чл.
54, 56 или 56а, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., с имуществена санкция от
1 000 до 1 500 лв., когато нарушението е извършено от едноличен търговец,
или с имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лв., когато нарушението е
извършено от юридическо лице. Правилно е опредЕ. санкционната норма, тъй
като е извършено нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.
Административнонаказващият орган е съобразил критериите по чл. 27
от ЗАНН при индивидуализиране на наказанието. Видно от изложените в НП
съображения, от АНО е отчетена обществената опасност на деянието,
предвид вида на експлоатирания обект, както и характера на нарушението,
свързан с възможно поставяне в риск здравето на лица, неупотребяващи
тютюневи изделия. Определеният в наказателното постановление размер на
имуществената санкция е в предвидения от закона минимум за нарушения от
този вид и се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената
опасност на деянието. Определеното наказание отговаря и на целите визирани
в чл. 12 от ЗАНН.
6
Не е налице и основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Процесното
нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление, в сравнение с други нарушения от
същия вид.
Предвид изложеното по-горе съдът следва да потвърди обжалваното
наказателно постановление.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на
въззиваемата страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
представителство по делото. Заплатеното възнаграждение в размер на 600
лева е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, проведените
три съдебни заседания, както и размера на наложената имуществена санкция.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9, във вр. с ал. 2, т. 5 и
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-7/03.04.2023 г.
на Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Велико Търново, с
което на „Н.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр.
**************, представлявано от управителя И. Д. Н., за извършено във
връзка с дейността му нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ и
на основание чл. 218, ал. 2, предл. трето, във вр. с чл. 231, ал. 2 от ЗЗ, е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. /три хиляди
лева/..
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****************, представлявано от управителя И. Д. Н. да
ЗАПЛАТИ на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Велико Търново
разноски по делото в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7