№ 7055
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110139021 по описа за 2023 година
Предявен е от И. К. Д. срещу ДРУЖЕСТВО установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата, предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане от Договор за паричен заем № **********,
сключен на 10.03.2021г., е нищожна, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 27,22 лева, представляваща
платена без основание по нищожната договорна клауза такса за експресно разглеждане на
заема, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба -
13.07.2023г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 10.03.2021г. с ответника са сключили Договор за паричен заем №
**********, по силата на който му била предоставена сумата от 200 лева, при лихвен
процент 40,15 % и ГПР 49,20 %, като заемът следвало да бъде погасен в срок до 15.03.2021г.
В договора била обективирана клауза, предвиждаща заплащането от него на такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 27,22 лева.
Твърди, че към настоящия момент изцяло е погасил всички дължими суми по договора, а
именно 227,22 лева, вкл. таксата за експресно разглеждане. Намира, че клаузата от договора,
предвиждаща възможността за начисляването й заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и
ал. 2 ЗПК, тъй като не представлява такса за допълнителна услуга, а такса, свързана с
усвояването на кредита и администрирането му, чието начисляване е изрично забранено.
Ето защо, включената в съдържанието на договор за паричен заем клауза била
недействителна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Наред с това, ищецът счита, че по своя
характер тази такса представлява начин за получаване на допълнително възнаграждение от
кредитора, наред с договорната лихва, което противоречи на добрите нрави и води до
1
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което било в пряко
нарушение с разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗПК. Поддържа се, че в процесния договор за
кредит бил посочен грешен размер на ГПР, а действителният такъв надвишавал с пъти
допустимия максимален праг, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва се, че при посочване на
ГПР в договора от 10.03.2021г. не били взети предвид таксите за допълнителните услуги, в
т.ч. за експресно разглеждане, които по същността си били разходи по кредита. По този
начин било налице заобикаляне на изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника. Следователно, грешното посочване на ГПР било
равнозначно на липса на този съществен компонент от съдържанието на договора съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обуславяло извод за недействителност на целия договор за
паричен заем на основание чл. 22 ЗПК, в частност на процесната оспорена клауза. Навежда
и доводи за нищожност поради накърняване на добрите нрави, тъй като бил нарушен
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване и умишлено се въвеждал
потребителя в заблуждение. Поради това счита, че платената от него такса за експресно
разглеждане била платена без основание. По изложените в исковата молба доводи и
съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове. Искането към
съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. На първо място, оспорва наличието на облигационно правоотношение,
възникнало с ищеца, което да отговаря на посочените в исковата молба параметри, оспорва
и факта на погасени суми по такова правоотношение. Поддържа, че след справка във
вътрешната система на дружеството не е открито кредитно правоотношение, което да
отговаря на твърденията на ищеца. Възразява срещу доказателствената стойност на
представените с исковата молба „разчети на плащанията“, като сочи, че същите
представляват частни свидетелстващи документи, които не са подписани от представител на
ответника. Намира, че предявените искове се основават на предположения за облигационно
правоотношение. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски.
С молба от 13.11.2023г. ДРУЖЕСТВО са представили препис от Договор за кредит №
**********/10.03.2021г., както и ОУ към него. Посочили са, че общият размер на
уговореното по договора задължение бил в размер от 228,32 лева, от които главница – 200
лева, договорна лихва- 1,10 лева и такса бързо разглеждане в размер от 27,22 лева. Сочат, че
реално постъпилата сума била в размер от 227,22 лева, с която били погасени главница в
размер от 200 лева и 27,22 лева такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо
разглеждане. Дължимата по договора възнаградителна лихва била опростена изцяло и не
била събирана във връзка с т. 12.2 от ОУ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи сключването на договора за
2
заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, както и извършеното
плащане на процесната сума в полза на ответника на основание оспорената договорна
клауза.
В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платените от
ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи,
предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.
От представения препис от Договор за кредит № ********** от 10.03.2021г., сключен с
ДРУЖЕСТВО, предишното наименование на ДРУЖЕСТВО, се установява, че между
страните е бил сключен договор за кредит с предмет предоставяне в заем на сума в размер
от 200 лева за срок на кредита от 5 дни, при ГЛП в размер от 40,15 % и ГПР- 49,20 %. В
договора е посочено, че лихвата за срока на кредита е в размер от 1,10 лева, като е начислена
такса за бързо разглеждане в размер от 27,22 лева. Общо дължимата сума по договора за
заем е в размер от 228,32 лева.
По делото е представен и отговор от ФИРМА, адресиран до И. К. Д., в който е посочено,
че за периода от 2018г.- 2023г. ищецът има сключени 107 броя договори за кредит с
ответното дружество, в частност и процесния договор № ********** от 10.03.2021г.,
посочен под № 27 в писмото. Уточнено е, че към датата на писмото всички описани
договори са изцяло погасени и ищецът няма никакви задължения към дружеството. С
плащане от 18.01.2024г. окончателно били погасени задълженията по Договор за кредит №
**********.
С оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че по делото е установено
наличието на облигационно правоотношение между страните по гореописания договор за
потребителски кредит, в който изрично е посочено, че е начислена такса за бързо
разглеждане. С оглед което съдът намира, че възраженията на ответника за недопустимост
на производството, респ. нередовност на исковата молба са неоснователни.
С протоколно определение от 29.02.2024г. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че И. К. Д. е заплатил
на ответното дружество по договора за паричен заем № ********** сума в общ размер от
227,22 лева, с която е погасено главнично задължение в размер на 200 лева и такса за
допълнителна услуга за бързо разглеждане в размер на 27,22 лева.
Относно изложените в исковата молба съображения за нищожност на клаузата,
регламентираща такса за бързо разглеждане съдът намира следното.
В Общите условия, приложими към договора за кредит, е предвидено, че такса за бързо
разглеждане е такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на
кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на
15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис
на партньор. Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искането
за отпускане на кредит и/или допълнителна сума по кредит при срокове и условия, посочени
в ОУ и съгласно Тарифа на кредитора.
3
Съгласно представените общи условия такси по кредита са такси за предоставяне на
допълнителни незадължителни услуги, които са заявени от кредитополучателя като такса за
бързо разглеждане и такса за удължаване.
В чл. 4 от ОУ е посочено, че кредиторът се задължава да даде отговор на кредитодателя
дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от
датата на получаването му, като изпрати кратко текстово съобщение, имейл и/или се свърже
по телефон.
В чл. 4.1 е регламентирана таксата за бързо разглеждане.
Съгласно чл.4.2 кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви
изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо
разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично
искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне
на отговор до 15 минути от изпращането му. Когато искането за отпускане на кредит
постъпи извънработното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се
допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се
гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от
началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде държан отговорен за
забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя
/например при изключен мобилен телефон/. Кредиторът се задължава да изпълни услугата в
първия възможен момент. Съгласно чл. 4.4 за заявката на допълнителната незадължителна
услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за
бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за
кредит. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в
Специалните условия на договора за кредит и е включена в Тарифа на кредитора, налична
на началната страница. Съгласно чл. 4.5 допълнителната незадължителна услуга за бързо
разглеждане не е задължително условие за отпускането на сумата по заявения кредит и не
увеличава възможностите на кредитополучателя да получи кредит.
Действително в чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за покриване
на административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита.
Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация
на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на действията по
усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия
включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и
тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава възможността в тежест
на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен
да извърши преди и по време на сключването на договора за кредит. Самите действия по
4
усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от кредитодателя, но и с
действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите задълженията преди и
при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за предоставяне на
задължителната предварителна информация.
В случая уговорената такса за експресно разглеждане на заявката за кредит
представлява такса, свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването му, поради
което спрямо нея се прилага установената в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забрана. Видно от
гореописаните ОУ същата се дължи само при одобряване на кредита, зависи от размера на
заетата сума и периода на договора. С оглед на което размерът на таксата се преценява във
всеки конкретен случай спрямо параметрите на договора за кредит, т.е. е пряко свързана с
предоставянето на самия кредит. На следващо място, по делото липсват доказателства, от
които да се направи извод, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит
кредиторът прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса.
Сам по себе си фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо /в смисъл
по-бързо от другите искания за кредит/ не представлява допълнителна услуга, която следва
да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпява продукта, то разходите
следва да се компенсират с увеличаване на цената на му, а не с начисляване на такси по чл.
10а от ЗПК. В този смисъл е и практиката на съдилищата, намерила отражение в Решение №
1441 от 12.03.2024г. на СГС по в. гр. д. № 5977/2023г., Решение № 4067 от 20.07.2023г. на
СГС по в. гр. д. № 9689/2022г., Решение № 5621 от 03.11.2023г. на СГС по в. гр. д. №
6095/2022г., Решение № 3609 от 04.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 8049/2022г.
Предвид гореизложеното предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед основателността на иска за нищожност на атакуваната клауза и при липса на
други основания за имущественото разместване, предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД също е основателен. Между страните не е спорно, че
ищецът е заплати сумата от 27,22 лева за погашение на процесната такса за бързо
разглеждане, поради което предявеният иск за връщане на така посочената сума като
платена при начална липса на основание следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва да му се присъдят. В
производството ищецът е бил представляван безплатно от Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“ съгласно Договор за правна защита и съдействие, намиращ се на л. 100 от делото.
Поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“ следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, към
което следва да се прибави ДДС в размер 80 лева, доколкото по делото са представени
доказателства за регистрация по ДДС. При определяне на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22 от
25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС следва да откаже
5
приложението на националната правна рамка, определяща размера на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Съдът отчете обстоятелството, че делото е
приключило в едно съдебно заседание без изслушване на свидетели и без изслушване на
вещо лице, както и че се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност, като в
проведеното съдебно заседание не са присъствали представители на страните.
С оглед на което съдът намира, че възнаграждение в размер на 400 лева отговоря на
фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния
представител правни действия, изразяващи се в подаване на искова молба и молби-
становища. Поради гореизложеното на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ следва да
се присъди възнаграждение в размер от 480 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гАДРЕС, срещу
ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане
на такса за експресно разглеждане от Договор за кредит № ********** от 10.03.2021г.
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, да заплати на И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гАДРЕС, на основание чл. 55, ал.1,
предл. 1 ЗЗД сумата от 27,22 лева, представляваща платена без основание такса за експресно
разглеждане по Договор за кредит № ********** от 10.03.2021г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 13.07.2023г., до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА ФИРМА ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър
БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021г. по описа на 24 св. СГС на
основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 480 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото на И. К. Д..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6