Р Е Ш Е Н И Е № 261574
гр. Пловдив, 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на
29.10.2020г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 7022 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предявен от Е.
В. Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.М. против Прокуратурата на Република България, с
адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от главния прокурор, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 5001,00 лева /пет хиляди и един
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, страдания, притеснения, дискомфорт и засягане на добро име и
репутация, настъпили в резултат от наказателно преследване срещу ищеца,
приключило с Решение № **** г. по а.н.д. № 2671/2019 г. на Районен съд –
Пловдив, което е влязло в сила, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на
22.01.2019г. по ДП № ****., по описа на **** ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 31.08.2018г. в гр.П.е
управлявал МПС – марка/модел ****, с рег.№ **** в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС. По образуваното ДП били извършени съответните действия по
разследване. На ищеца била
направена полицейска регистрация по чл. 68 от ЗМВР и му била наложена мярка за
неотклонение „Подписка". В хода на
досъдебното производство ищецът подал
молба в РП – гр.П. с искане за прекратяване на ДП поради несъставомерност на
деянието. Бил уведомен от РП – гр. П., че изложените в молбата му доводи били
обсъдени при анализиране на целия доказателствен материал по делото.
След като OA бил внесен в Районен съд гр. Пловдив, било образувано а.н.д. №
2671/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, VIII н.с., по което
ищецът бил обявен за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Съдът счел, че към дата на
извършване на деянието срокът на процесната ПАМ е изтекъл, поради което не е
могла да бъде ангажирана наказателната отговорност на лицето. Срещу
постановеното Решение № **** г. по а.н.д. № 2671/2019 г. на Районен съд –
Пловдив в срока за обжалване е подаден протест от РП- П., който бил
оттеглен на 26.07.2019г. Образуваното
в.а.н.д №1466/2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив било прекратено с
Определение № ****
Вследствие на това обвинение
ищецът твърди, че претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, притеснения, дискомфорт и засягане на добро име и репутация. Още при
привличането му като обвиняем и с извършването на полицейска регистрация той
изпитал дискомфорт, неудобство и притеснение, тъй като до този момент бил с
чисто съдебно минало. Отвеждането му в специално помещение на ***за
фотографиране, снемане на пръстови отпечатъци и ДНК проба се отразило силно
негативно на психиката му, тъй като тези действия го накарали да се почувства
като истински престъпник. Ищецът изпитал неудобство пред семейния, приятелския
и професионалния си кръг от това, че срещу него има образувано наказателно
производство. Авторитетът му бил сериозно накърнен пред служителите му в
управлявания от него частен бизнес. Твърди, че спаднало доверието към него от
страна на бизнес партньорите и на приятелите
му. Започнали да се шегуват с него, че е „престъпник и бандит“, което
допълнително обременило психиката му. Ищецът твърди, че до постановяване на
оправдателно решение на Районен съд – Пловдив изпаднал в депресия, което се
отразило и на отношенията с партньорката му.
Още по-силно притеснение изпитал, след като РП – Пловдив отказала да
прекрати производството срещу него, въпреки представените правни аргументи и
внесла обвинителен акт в съда. Твърди, че след оправдаването му, за да изчисти
името си пред близки, приятели и служители
показвал постановеното решение на Районен съд – Пловдив. Счита, че в
резултат от незаконното обвинение е претърпял неблагоприятни последици
изразяващи се в неимуществени вреди, както и че е налице причинна връзка между
последиците и воденото наказателно преследване.
С оглед изложеното моли
предявения иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура - Пловдив, е
подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска по основание и размер. Счита,
че Прокуратурата не може да отговаря за
извършена полицейска регистрация по реда на чл. 68 от ЗМВР на ищеца, както и за
претърпените от него неимуществени вреди. Твърди, че Прокуратурата не е
разгласявала факта за образувано наказателно производство и не е давала
разрешение за това, както и че ищецът е споделил за наказателното производство
на свои близки, приятели и бизнес партньори по своя инициатива. Счита, че
изпадането на ищеца в депресия не е
доказано и установено, както и не е установено да е в причинно-следствената
връзка с повдигнатото обвинение. Намира така предявената претенция на ищеца в
размер на 5001,00 лева за силно завишена с оглед трайната съдебна практика.
Счита, че е упражнена ниска степен на наказателна репресия срещу ищеца, както и
че времето, през което лицето е било привлечено като обвиняем е в разумен срок.
Взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение се явява лека и не е довела до
ограничаване на неговите права. Твърди, че в случаите на причинени неимуществени
вреди по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ от значение е как обвинението в извършване на
престъпление се е отразило върху здравето, личния живот и чувствата, честта и
достойнството на увредения. Позовава се на Решение № 832/10.12.2010г. по НД №
593/2010 на ВКС. Счита, че в конкретния случай се касае за престъпление, което
не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение и не са налагани
каквито и да било други мерки на процесуална принуда. Наказателното
производство общо, в досъдебна и съдебна фаза, е протекло в рамките на седем
месеца, с нисък интензитет на
наказателна репресия. Моли за отхвърляне на предявения иск и в условията на
евентуалност счита претендирания размер на обезщетението за завишен.
Съдът - въз основа на
доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:
Страните не спорят относно следните факти, които се
установяват и от приложените към делото преписки и дела:
Ищецът е привлечен в качеството
на обвиняем на 22.01.2019г. по досъд. пр. № **** за престъпление по чл. 343в,
ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 31.08.2018г. в гр. П. управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил, марка ***, модел ****, в срока за
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, издадена на 23.06.2014г. от Началник
сектор Пътна полиция към ОДМВР-Пловдив, връчена лично и влязла в сила на
16.12.2016г. Със същото Постановление спрямо Е.Н. е взета мярка за неотклонение
„подписка“ и лицето е разпитано в съответното процесуално качество. Досъдебното
производство е приключено на 07.02.2020г. с писмено мнение на разследващия
полицай за предаване на ищеца на съд. Спрямо Е.Н. *** Постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а за престъпление по чл. 343в, ал.
3, във вр. с ал. 1 от НК, въз основа на което е образувано административно дело № 2671/2019г. по описа
на ПРС, 8-ми наказателен състав. По делото са проведени две съдебни заседания,
като с Решение № *****. съдът е признал ищеца Е.Н. за невиновен и го е оправдал
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3, във
вр. с ал. 1 от НК. Срещу оправдателното Решение е подаден протест от
представител на РП-Пловдив. Съдебния акт е влязъл в сила на 02.08.2019г., след
оттегляне на протеста и прекратяване на въззивното производство, инициирано въз
основа на него.
Като писмено доказателство по делото е приета и
Справка за съдимост, видно от която ищецът не е осъждан.
За твърдените от ищеца неимуществени вреди същият ангажира гласни
доказателства посредством показанията на св. В. Д. /обективирани в протокол от
съдебно заседание, проведено на 29.10.2020г./. От показанията на същия се
установява, че е дългогодишен приятел на ищеца Е.Н.. Преди около две години от
него научил за образуваното наказателно производство по повод на това, че Н. се
движил с таксита. Не бил в настроение, защото си купил нова кола и споделил със
свидетеля, че заради някакви неплатени глоби искали да го съдят. Приятелите му
се шегували с него, че бил престъпник и щели да му ходят на свиждане и това не
му се отразявало добре. Страдал много от
това, че му свалили номерата на колата. Свидетелят установи в показанията си,
че по делото Е. бил оправдан, но прокуратурата не се отказвала и подала
протест. Това смазало Е.. Настроението му драстично се променило, съвсем
различен човек бил. Непрекъснато се налагало свидетелят да го успокоява, а
мислите му били другаде.
Свидетелят твърди в показанията си, че Е. имал
заведение, билярд-клуб, в който организирали турнири и канели видни
представители на обществеността. По някакъв начин служителите на ищеца разбрали
за делото и той не искал да ходи в заведението, нито да се вижда с хора.
Родителите му, които били уважавани хора също много се тревожели и дори
променили отношението си към свидетеля, упреквайки го, че има вина за ситуацията, понеже той поощрил Е.
да си купи колата. Влошили се и отношенията на ищеца с приятелката му Н., която
споделила със свидетеля, че непрекъснато се карали, дори и секс не правели вече
заради обвинението и притесненията, които изпитвал покрай него. Е. според
свидетеля до последно настоявал, че е невинен и обвинението много го тормозело.
Дори не се интересувал как е облечен. Преди наказателното производство Е. имал
страхотен авторитет според свидетеля, който после се сринал. Бил много
емоционална личност и изпаднал в
„дупка”.
Съдът кредитира показанията на св. Д., тъй като същия
има непосредствени възприятия относно състоянието на ищеца по време на водения
срещу него наказателен процес и отражението му във всички аспекти от живота му.
При
така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът стигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Предоставените правомощия на правоохранителните органи за превенция и
противодействие на престъпността са стриктно регламентирани в закона и не бива
тяхното осъществяване да излиза извън тази рамка и извън обхвата на целта на
Наказателно- процесуалния кодекс – да се осигури разкриване на престъпленията,
разобличаване на виновните лица и правилно прилагане на закона.
В
унисон с константната съдебна практика настоящия съдебен състав приема, че
предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че
спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено
в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по НК, предаден е на съд и в последствие е оправдан. Това е
достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно
независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По
ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство.
Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато
подсъдимият бъде оправдан.
Отговорността на държавата е обективна.
Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно
от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен
орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били
налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия
случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на
правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на
престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване
на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, предявяване
на разследването и т.н., съдебна фаза на производството, и второ, оневиняване
на обвиняемия.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в
лицето на ответната Прокуратура. Съгласно чл. 7
от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени
вредите.
Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието
разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала
ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и
проверявала всички материали по делото, давала указания по разследването /чл.
196, ал. 1 НПК/, подготвила и внесла в съда съответното постановление с предложение
по чл. 78 а от НК.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като
отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от
доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води
до негативни преживявания, свързани с психически стрес, неудобство пред
обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл свидетелските
показания са от значение повече за
размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната
връзка между тях и воденото
производство.
Още
повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона с
оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни
човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода.
Безспорно
ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени
вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.
В случая не би могло да се приеме, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца. В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът не
излага конкретни фактически твърдения защо счита, че е налице съпричиняване,
поради което съдът не може да изследва наличието на противоправно поведение
изобщо /извън доводите и възраженията му/. Така или иначе обаче, от данните по
делото не може да се направи извод за наличието на виновно и противоправно
поведение у ищеца, в причинна връзка с действията на прокуратурата или друг
негов принос като напр. укриване от органите на реда или възпрепятстване на
производството по друг начин и т.н.
Размерът
на обезщетението следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/.
В тази връзка следва да се отчетат следните
обстоятелства: краткия период
на воденото срещу ищеца /в съответното процесуално качество/ наказателно
производство – от привличането му в качеството на обвиняем до влизане в сила на
оправдателния съдебен акт са изминали 6 месеца, повдигнатото срещу ищеца
обвинение не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, срещу
същия е внесено Постановление с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, а
не обвинителен акт и следователно се е развило административно производство, от
което се налага извод, че изначално същият е бил наясно, че няма да се ангажира
наказателната му отговорност, от което търпи значително по-малко вреди в
сравнение със случаите, в които производството протича по общия ред. При
индивидуализиране на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди
на ищеца, съдът отчете и факта, че спрямо него е взета най – леката мярка за
неотклонение – „подписка”.
По
делото не се установиха неимуществени вреди претърпени от ищеца извън
обичайните, презюмирани от закона, като интензитетът на вредите зависи и
от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на ищеца. Поради това и като се съобрази с икономическите условия в страната и
стандарта на живот, съдът намира, че необходима и достатъчна за репариране на
причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 1000 лева, която следва да
се присъди ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от влизане в сила на оправдателния съдебен акт- 05.07.2019г. до
окончателното изплащане, а за разликата над уважения размер до претендирания
размер от 5001 лева искът за неимуществени вреди ще се отхвърли, като
недоказан. Само за пълнота на изложеното следва да се отчете факта, че ищецът е
оправдан единствено поради факта на погасяване на наложените му глоби по
давност и изтичането на предвидения в закона срок на бездействие или
незаплащането им. Същият е имал ясното съзнание, че управлява моторно превозно
средство в срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС и след като има многобройни наложени санкции по ЗДвП.
Действително факт е, че по конкретното обвинение същият е оправдан и са налице
основания за ангажиране на отговорността на ответната Прокуратура, но сумата от
1000 лева според настоящия съдебен състав е максимално справедливия размер на
обезщетяване за негативните преживявания на ищеца, свързани с повдигнатото му
обвинение, защото в противен случай би се стигнало до неоправдано раместване на
блага и обогатяване на ищеца в резултат на собственото му процесуално бездействие
изразяващо се в незаплащане на наложените му глоби.
Претендират се от ищеца разноски,
които по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят съразмерно на
уважената част на претенцията.
По аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищеца са дължими и направените разноски за държавна такса в размер на
10 лева, а изчислено съобразно уважения размер на иска, дължимото адвокатско възнаграждение /определено от съда
в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата/ възлиза на сумата от 300
лева, чието заплащане следва да се възложи в тежест на ответната Прокуратура.
Направените от ответната страна
разноски следва да си останат в тяхна тежест с оглед специалната разпоредба на
чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ,съгласно която ищецът дължи разноски само ако искът бъде
отхвърлен изцяло, както и при пълно оттегляне или отказ от иска. При частично
уважаване на иска, каквато е настоящата хипотеза, разноски на ответната страна,
съразмерно с отхвърлената част от иска не се дължат. Още повече, че нормата на
чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 3
от ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на Е. В. Н., с ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. С.М. сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, притеснения, дискомфорт и засягане на добро име и репутация,
настъпили в резултат от наказателно преследване срещу ищеца, приключило с
Решение **** г. по а.н.д. № 2671/2019 г. на Районен съд – Пловдив, което е
влязло в сила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над
уважения размер от 1000 лева до претендирания размер от 5001 лева ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди, като недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на адв. С.П.М.,***
сумата от 300 лева /триста лева/,
представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на Е. В. Н., с ЕГН **********, с адрес: *** лева /десет лева/,
представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от Решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Д. СЛАВОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.