№ 1
гр. Кюстендил, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20211500500231 по описа за 2021 година
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, ж.к. „***“,
Бизнес парк София, ***, чрез пълномощника ю.к. *** обжалва Решение
№260200 от 18.03.2021 г. на Районен съд –Кюстендил, постановено по гр.д.
№607/2020 г. в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен
предявения от ищцовото дружество срещу АН. В. ВР. установителен иск с
искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на дружеството за сумата от 822.30 лева, представляваща
главница по револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта CARD – *** на 08.08.2018 г., сключен между заявителя и
длъжника, възнаградителна лихва в размер на 61.52 лева за периода от
01.12.2018 г. до 09.05.2019 г., мораторна лихва в размер на 42.66 лева за
периода от 09.05.2019 г. до 11.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на постъпване на заявлението в съда – 22.11.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Решението на първоинстанционния съд, в оспорената част, се приема за
неправилно като се поддържа искане за неговата отмяна и уважаване изцяло
1
на предявения установителен иск с последица отмяна на обжалваното
решение и в частта за разноските, присъдени в тежест на ищцовото
дружество. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция
за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивникът излага доводи, целящи оборване извода на районния съд за
неравноправност на клаузи от процесния договор за кредит. На първо място
счита, че за да бъде установено несъотвествие на шрифта на изписване на
договорните клаузи с нормата на чл.10, ал.1 ЗПК са нужни специализирани
знания, които не са събрани от първостепенния съд. Пояснява, че макар да
бъде установено несъответствие на шрифта, с който е изписан процесният
договор за кредит, то тя не влече недействителност на облигационното
правоотношение на основание чл.22 ЗПК. Приема, че в конкретния случай не
са нарушени интересите на кредитополучателя като икономически по-слаба
страна, доколкото представените към заявлението документи, включително и
процесният договор, са четими и съществува яснота относно съществените
елементи на договора, които са ясно и недвусмислено формулирани. В тази
връзка конкретизира, че с приетия през 2010 г. ЗПК се цели транспониране на
Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., относно договорите
за потребителски кредити и отмяна на Директива 87/102/ЕОИ на Съвета и
тази директива предвижда хармонизирана рамка на Общността по отношение
пазара на потребителските кредити и цели да осигури на всички потребители
в Общността високо и равностойно ниво на защита на интересите им , за да
създаде реален вътрешен пазар, поради което на държавите – членки не
следва да се позволява да запазят или въвеждат национални разпоредби,
които са различни от предвидените в самата Директива. Цитира практика на
Съда на ЕС относно прилагането на въпросната директива в националното
законодателство, според която изискването в договора за кредит, изготвен на
хартиен или друг траен носител, да се посочат ясно и кратко данните,
изброени в чл.10, пар.2 от Директива 2008/48/ЕО, е нужно, за да може
потребителят да се запознае с правата и задълженията си, и предвид текста на
разпоредбата излага виждането си, че следва да се приеме, че директива
2008/48/ЕО не предвижда изискване договорът за кредит да съдържа
подробно извлечение под формата на погасителен план.
Относно възможността на държавите – членки да предвидят такова
изискване в националната си правна уредба в жалбата се отбелязва, че по
2
отношение на договорите, попадащи в приложното поле на Директива
2008/48/ЕО, държавите – членки не могат да приемат непредвидени в самата
директива задължения за страните по договора, когато тя съдържа
хармонизирани разпоредби в съответната област. Акцентира, че член 10,
параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО извършва такава хармонизация, що се
отнася до данните, които задължително трябва да бъдат включени в договора
за кредит, като същата приема, че не бива да бъде тълкувана като допускаща
държавите членки да предвиждат в националната си правна уредба изискване
договорът за кредит да включва данни, различни от изброените в цитирания
член от директивата. Поддържа се, че чл.23 от Директива 2008/48/ЕО трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в
националната си правна уредба разрешение- когато не съдържа всички
изискани данни по чл.10, пар.2 от директивата, договорът за кредит да се
счита за сключен без лихви и без разноски, и то само ако става въпрос за
данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата
на своето задължение. Твърди, че видно от съдържанието на цитираната
директива и разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, българският законодател е въвел
допълнително изискване към договора за потребителски кредит, а именно
всички негови елементи да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, което изискване се сочи, че не се съдържа в
директивата. Застъпва виждането, че поради несъответствието й с Директива
2008/48/ЕО, разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, в частта относно
горепосоченото изискване, не следва да се прилага.
Във връзка с констатираното от заповедния съд несъответствие на
процесния договор за кредит с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК,
пояснява, че изискване за посочване отделно на главницата и лихвата в
рамките на отделна погасителна вноска касае ситуация, в която потребителят
погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за
него се поражда право да получи нов погасителен план, като само в този
случай планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на база лихвения
процент. Счита, че в настоящия случай приложимата хипотеза е нормирана с
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, изискваща погасителният план към
договора за кредит да съдържа информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски.
3
С въззивната жалба се прави алтернативно искане в случай, че
въззивният съд също приеме недействителност на процесния договор за
кредит, искът да бъде уважен до размера на чистата стойност на кредита на
основание чл.23 от ЗПК. Акцентира, че разпоредбата на чл.23 ЗПК е
специална и кореспондира с въведения от чл.34 ЗЗД общ принцип на забрана
за неоснователно обогатяване.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, насрещната страна – АН. В. ВР., чрез
назначеният особен представител адв. К.С. от КАК, е депозирала отговор на
същата. Изразява становище за неоснователност на жалбата като моли за
оставянето й без уважение с поледица потвърждаване на първоинстнционното
решение. Поддържа, че процесният договор за кредит попада под защитните
норми на ЗПК. Твърди, че доколкото безспорно е установено неспазване на
изискването за форма на договора за кредит, то същият е нищожен на
основание чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД. Счита, че уговарянето на 21.81 % годишен
процент на разходите и лихвен процент – 19.89, надвишаващи с няколко пъти
приетата законна лихва, представлява нееквивалентност на престациите и
следва да бъде квалифицирано като накърняване на добрите нрави. Споделя
извода на районния съд за недействителност на договора поради неспазване
на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи
неяснота на клаузите, уреждащи общите разходи по кредита на потребителя,
при което заключава, че процесният договор за кредит е недействителен и
като такъв не поражда задължение за потребителя дори за заплащане на
чистата стойност по същия.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима,
доколкото същата е подадена в срок от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от
обжалване и отговаряща на изискванията на закона се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема че
въззивната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Пред районен съд са били предявени от БНП Париба Пърсънъл
4
Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон България против АН. В. ВР. от с.Пиперков чифлик,
обл.Кюстендил, по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК искови претенции за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 926,48лв., от която:
822,30 лв., представляваща главница по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-
16289189; 61,52 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода
01.12.2018г.-09.05.2019г ., 42,66лв.обезщетение за забава на осн.чл.76 ЗЗД за
периода 09.05.2019г.-11.11.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на дължимите суми, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №2428/2019 г. на КнРС.
Районен съд- Кюстендил е отхвърлил исковите претенции, приемайки,
че при преценката на действителността на договора за потребителски кредит
не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта
при изготвянето на договора,както и на общите условия,неразделна част от
същия, предвиден в чл. 10, ал.1 от ЗПК, а именно не по- малък от 12, поради
което е приел, че сключеният договор е недействителен.
Отделно от това е приел, че инкорпорираният в договора погасителен
план, не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, тъй като не съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, поради, което също е
основание по чл.22 ЗПК за недействителност.
Приел е също така, че доколкото договорът е недействителен, съдът не
може да признае дължимостта на главницата, тъй като процесните суми се
претендират на договорно основание като изпълнение с оглед на
действителен договор за кредит, а не на основание чл.23 ЗПК като дадено по
недействително правоотношение.
По отношение частта , в която производството по съединени
осъдителни претенции е прекратено, не е налице обжалване на визираното
първоинстанционно решение, като в същата част , имаща характер на
определение, съдебният акт е подлежал на обжалване в 1-седмичен срок /
както е и указано в него от КнРС/, респ.в този срок не е постъпила жалба –
5
съобщението е връчено на жалбоподателя на 29.03.2021г.;респ.въззивната
жалба, по която е образувано настоящото производство, е депозирана на
07.04.2021г., като конкретно е посочено, че решението се обжалва по
отношение отхвърляне на установителния иск.
Окръжен съд- Кюстендил намира за установено следното:
Между страните е бил сключен Договор № CARD-16289189/2018г., за
отпускане на револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard с максимален кредитен лимит в размер на 700 лв. От
приложението на л.6 от делото на КнРС е видно, че е извършено усвояване
чрез функционалността „покупка на изплащане“ на стоки на обща стойност
488 лв. В параметрите на договора е посочено, че месечната погасителна
вноска е 30.05 лв.; броят на погасителни вноски е 24, обща стойност на
плащанията е 721,20 лв., годишният процент на разходите е 21,81 %,
лихвеният процент е 19,89% . В договора е обективиран и погасителен план, в
който са посочени падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и
размера на оставащата главница.
Приложен е Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“
№ CREX-16289168, с който се удостоверява, че застрахователите "Кардиф
Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон
България" срещу заплащане на застрахователна премия се задължават да
застраховат АН. В. ВР. като кредитополучател на кредита за покупка на стоки
на изплащане съгласно Общи условия на застраховка "Закрила на плащанията
Плюс". В сертификата са посочени застрахователните покрития,
застрахователната сума, срока на застраховката, застрахователната премия и
ползващите се лица.
От съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от в.л.***, се установява,
че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-25.11.2019г.,
задълженията на ответницата към ищеца възлизат на сума в размер на 854,58
лв. , от които главница 698,77лв.;договорна лифхва 92,99лв. и 39,01 лв. –
законна лихва за забава за периода 09.05.2019г.-25.11.2019г.и месечни такси
за обслужване – 24лв.
В настоящия случай предмет на делото са вземания, които произтичат
от договор за потребителски кредит. Този договор е уреден в Закона за
потребителския кредит, като по отношение на неговата форма и съдържание
6
законът въвежда императивни изисквания - чл.10- чл.12 от ЗПК. В чл.10, ал.1
от ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е формален като
писмената форма е условие за действителност. В този текст от закона е
установено изискване и за размера на шрифта на договора – не по малък от
12. В обжалваното решение районен съд е приел, че договорът е
недействителен, тъй като не е спазено законовото изискване за шрифт- при
съставянето му е използван шрифт с размер 11, а по отношение на
приложените към договора сертификат и общи условия- шрифт 10.
Основният довод във въззивната жалба е, че разпоредбата на чл. 10, ал.1
от ЗПК в частта й касаеща изискването всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12, не е
в съответствие с Директива 2008/48/ЕО, поради което не следва да се прилага
този текст на закона. В тази връзка следва да се посочи следното:
С пар. 2 от ДР на ЗПК са въведени разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити. С тази директива се цели
сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби
на държавите-членки относно потребителския кредит и установяването на
правила за тях на общностно равнище. В чл.10 от същата се съдържат
изисквания относно формата и съдържанието на договорите за потребителски
кредит, като действително не е предвидено изискване за размера на шрифта
на договора. Следва да се вземе предвид обаче, че директивите дават общите
насоки при хармонизиране на националното законодателство на държавите-
членки с европейското законодателство. Всяка държава -членка сама може да
преценява как ще изпълни тези насоки и с какви конкретни средства.
Българският законодател е въвел в ЗПК по-висок стандарт на защита на
потребителя, предвиждайки специални технически изисквания към писмената
форма на договорите за кредит, което не е забранено от директивата и
съответства на нейните цели, а именно защитата на потребителя. С оглед на
посоченото съдът приема, че разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК не е в
противоречие с изискванията на Директива 2008/48/ЕО, поради което този
довод е неоснователен.
Настоящият съдебен състав счита и, че не следва да се присъжда чистата
стойност на кредит, съобразно чл. 23 от ЗПК, тъй като, както районен съд
7
правилно е приел, претенциите на ищцовото дружество произтичат от
договора за потребителски кредит и са на договорно основание, а
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК която е аналогична на чл.34 от ЗЗД, се базира
на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване, поради което
произнасянето от съда по чл. 23 от ЗПК би било по нещо различно от
поисканото и би обусловило недопустимост на съдебния акт (Решение № 428
от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 358/2011 г., IV г. о., ГК ).
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в атакуваната му част като
правилно.
С оглед на горното Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260200 от 18.03.2021г. постановено по
гр.д.№607/2020 г. на Районен съд –Кюстендил, в частта, с която съдът е
отхвърлен като неоснователен предявения от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България, гр. София, ж.к. „***“, Бизнес парк София, ***, срещу АН. В.
ВР., ЕГН **********, установителен иск – за признаване за установено по
отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата от 822.30
лева, представляваща главница по револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта CARD – *** на 08.08.2018 г.,
сключен между заявителя и длъжника, възнаградителна лихва в размер на
61.52 лева за периода от 01.12.2018 г. до 09.05.2019 г., мораторна лихва в
размер на 42.66 лева за периода от 09.05.2019 г. до 11.11.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.11.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№2428/2019 г. на КнРС.
В останалата си част посоченото решение по гр.д.№607/2020г. на
Районен съд –Кюстендил е влязло в сила като необжалвано.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9