№ 75
гр. С., 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.ВА
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело №
20212200100492 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно, кумулативно съединяване
искове с правно основание в чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът В. Т. К. твърди в исковата си молба, че на 12.02.2019 г. бил
задържан в хода на полицейска акция в гр. С., докато е отивал към офиса си.
На 12.02.2021 г. било образувано ДП № 16 „КП”/2019 г. по описа на ОДМВР -
Сливен /вх.№ 452/2019 г„ пор. № 43/2019 г на Окръжна прокуратура-Сливен/.
С постановление на разследващ полицай от ОД на МВР -Сливен на 13.02.2019
г. бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.354а, ал.1 и чл.354в,
ал.1 от НК. С постановление от същата дата на прокурор от Окръжна
прокуратура - Сливен бил задържан за срок до 72 часа и е бил приведен в
следствения арест, находящ се в сградата на ОД на МВР - Сливен. С
определение от 15.02.2019 г., постановено по ЧНД № 80/2019 г. по описа на
Сливенския окръжен съд по отношение на него била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”. С Определение № 51/21.03.2019 г. по
ВЧНД № 70/19 г. на Апелативен съд -Бургас мярката „задържане под стража”
била изменена в „домашен арест”. Мярката „домашен арест“ се изпълнявала в
апартамента му в град С., бул. Х.Б. № *, където живеел заедно с партньорката
си и двете им деца, ищците Ж. и М. К., чрез гривна за радиочестотно
дистанционно наблюдение. На 21.03.2019 г. напуснал следствения арест
отслабнал с 15 кг заради стреса, на който е бил подложен по време на
1
задърЖ.о му под стража. В ареста условията били ужасни, като бил принуден
да удовлетворява своите физиологични нужди в кофа и шише, поради липса
на тоалетна. Достъп до баня му бил осигуряван не по-често от веднъж
седмично, като през цялото време се е притеснявал какво ще се случи с него и
със семейството му. В Сливенския окръжен съд от Окръжна прокуратура бил
внесен обвинителен акт изготвен на 25.06.2019 г., според който той бил
обвинен, че на 12.02.2019 г. в условията на продължавано престъпление, в
съучастие, като съизвършител с А.П.Х. от гр. С. в помещение /приземен 2
етаж/, находящо се в гр. С., ул. „Г.С.Р.” № * и в избено помещение, находящо
се в гр. С., ул. „Г.С.Р.” № * без надлежно разрешително държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества, както следва: - в
помещение/приземен етаж/, находящо се в гр. С., ул. „Г. С. Р.” № ** - 62.835
грама, нето тегло, коноп на стойност 377.01 лева, с процентно съдържание на
активен действащ компонент тетрахидроканабинол 10.20%., - в избено
помещение, находящо се в гр. С., ул. „Г. С. Р.” № ** -0.518 грама нето тегло
коноп на стойност 3.11 лева , с процентно съдържание на активен действащ
компонент тетрахидроканабинол 4.90%; 0.178 грама нето тегло коноп на
стойност 1.07 лева , с процентно съдържание на активен действащ компонент
тетрахидроканабинол 6.80%.; 1.643 грама нето тегло коноп на стойност 9.86
лева, с процентно съдържание на активен действащ компонент
тетрахидроканабинол 7.80%. и 0.205 грама нето тегло коноп на стойност 1.23
лева, с процентно съдържание на активен действащ компонент
тетрахидроканабинол 4.90% - престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, предл.4,
вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК и 2 - За това че, на 12.02.2019 г. в
условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с
А.П.Х. от гр. С. в помещение/приземен етаж/, находящо се в гр. С., ул. „Г. С.
Р.” № ** и в избено помещение, находящо се в гр. С., ул. „Г. С. Р.” № ** е
отглеждал растения коноп в нарушение на установения в Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите правила както следва: - в
помещение/приземен етаж/, находящо се в гр. С., ул. „Г. С. Р.” № ** - 263
броя растения коноп в количество 3547.06 гр. изсушена листна маса на
стойност 21282.36 лева, със съдържание на активен действащ компонент
тетрахидроканабинол, - в избено помещение, находящо се в гр. С., ул. „Г. С.
Р.” № ** - 524 броя растения коноп в количество 6256,523 гр. изсушена
листна маса на стойност 37539.13 лева, със съдържание на активен действащ
2
компонент тетрахидроканабинол - престъпление по чл.354в, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. По внесения от Окръжна прокуратура обвинителен
акт срещу ищеца, Сливенски окръжен съд образувал НОХД № 549/19.
Проведени били множество съдебни заседания, за всяко от които бил
конвоиран от дома си. В дните преди всяко съдебно заседание, служители на
МВР са проверявали със 3 засилен интензитет спазването на мярката за
неотклонение, като са извършвали постоянни проверки на адреса му, винаги
през нощта между 00:00 ч. и 04:00 ч. на денонощието. Те звънели на звънеца
на апартамента, като събуждали не само подсъдимия, но цялото му семейство,
включително и децата, с което ги подлагали на системен стрес. На 07.02.2020
г Окръжен съд Сливен постановил оправдателна присъда, с която признал
В.К. за невинен, като го оправдал по всички повдигнати обвинения и отменил
мярката „домашен арест“. На 18.02.2020г. му била свалена гривната за
проследяване. На 02.12.2020 г. Бургаският Апелативен съд постановил
решение, с което потвърдил изцяло оправдателната присъда на ищеца по
ВНОХД №66/20г. на БАС. То било протестирано от АП-Бургас и влязло в
сила на 02.11.2020г. Междувременно, по изявления на водещите
разследването и поддържащите обвинението прокурори, медиите отразявали
широко извършения арест и повдигнатите обвинения на В.К., с което
увредили доброто му име и репутация в средите на българския автомобилен
спорт. Ищците Ж. и М. К.и твърдят, че са преживели стрес от ареста на
техния баща, като тогава са съответно на 2 и 10 години. Твърдят, че ищцата
М. сама проверила в интернет за ареста на баща си и за повдигнатите
обвинения и питала майка си дали това е вярно. Докато баща им бил в ареста
не можели да контактуват с него по телефона. Децата в училището и детската
градина се дистанцирали от тях. Те се страхували за баща си, майката
изпитвала трудност да се грижи за тях, като единствен родител. След
прибирането на баща им от ареста те били травмирани от посещението и
проверките на полицейските служители за проверка на изпълнението на
мярката за неотклонение, които се осъществявали през нощта и се звъняло
продължително на звънеца, което ги стресирало. Твърдят, че ищцата М.К.
развила „повишена тревожност и вътрешно напрежение“, като посещавала
психолог. Това било забелязано и в поведението на другото дете. Твърди се,
че вследствие на неправомерното задържане и поддържане на недоказани и
неоснователни обвинения пред съд, В. Т. К. е претърпял значителни
3
нематериални вреди изразяващи се в 4 сериозни вътрешни терзания, довели
до трайни здравословни проблеми за него - високо кръвно налягане и
сърдечни проблеми, както и до депресивни психологични епизоди, но също и
до уронване на доброто му име и репутация в професионалните му среди на
АФБ и FIA. Обвиненията на Прокуратурата са довели и до нарушаване и на
личните му контакти. Той бил лишен от основните човешки права на свобода
и свободно придвижване, както следва: - От 12.02.2019 г. до 15.02.2019 г. е
бил с мярка „задържане за 72 часа“; От 15.02.2019 г. до 21.03.2019 г. е бил с
мярка „задържане под стража”; От 21.03.2019 г. до 18.02.2020 г. е бил с мярка
„домашен арест“. За целия период от 12.02.2019 г. до 18.02.2020 г. освен, че е
бил лишен от свобода, не е могъл да осъществява обичайната си дейност, като
член на Автомобилна федерация на България (АФБ) и като делегиран член на
комисии към Международната автомобилна федерация (FIA). Той бил
напълно лишен от възможност да генерира доходи от дейността си като
организатор на драг състезания и съдия към АФБ и FIA за целия този период
от 1 година и 6 дни. Всичко това довело до сериозни вътрешни терзания за
ищеца, който бидейки обвинен за две престъпления, които не е извършил, но
които престъпления се наказват съгласно НК от три до дванадесет години
лишаване от свобода и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева (по
чл.354а, ал.1 от НК) и с лишаване от свобода от две до пет години и глоба от
пет хиляди до десет хиляди лева (по чл.354в, ал.1 от НК). Отделно от всичко
това, твърди, че ищецът е претърпял и значителни материални щети, като
следствие на повдигнатите му обвинения и наложени мерки за неотклонение,
притиснат от обстоятелствата, невъзможността му да осъществява каквато и
да е трудова и/или бизнес дейност, е бил принуден, с цел да осигури някакви
финансови ресурси за семейството си, да продаде колекционерски лек
автомобил марка АУДИ S2 (750 к.с.) за сумата от 1500 лв., при положение, че
същия е с пазарна стойност около 25 000 евро (48 895,75лв.). Така той е бил
увреден имуществено с 48 895,75 лв., като пряка и непосредствена последица
от повдигнатите му обвинения от Прокуратурата и наложените му мерки за
неотклонение. М. и Ж. К.и търпели самостоятелни вреди от незаконното
обвинение срещу баща им. Те изживявали по свой собствен негативен начин
среднощния обиск; внезапното му отвеждане от дома им в неизвестност; 40-
те дни през които нито го виждат, нито разговарят с него; шока от излизането
на името му в новините във връзка с тежко престъпление; 5 нощния тормоз на
4
полицейските проверки; и т.н. Молят съда да постанови решение, с което на
основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ осъди ответника да заплати на В. Т. К.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди
лева), ведно със законната лихва, считано от 02.11.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата; на М. В. К. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), ведно със законната лихва,
считано от 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; на Ж. В. К.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв. (двадесет хиляди
лева), ведно със законната лихва, считано от 02.11. 2020 г. до окончателното
изплащане на сумата; на В. Т. К. обезщетение за имуществени вреди в размер
на 48 895,75 лв. (деветдесет и седем хиляди седемстотин и деветдесет и един
лева и 0,50 ст.) за пропуснати ползи. Претендират и направените разноски.
Ответникът, Прокуратурата на РБългария, е депозирала в срок писмен
отговор, в който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
По отношение на исковете на ищците М. и Ж. К.и, счита, че същите са
недопустими или изцяло неоснователни, тъй като за тези ищци липсва право
на иск, като в ЗОДОВ липсва правно основание на предявените от тях искове,
включително и посоченото от тях такова. Твърди, че искът за имуществени
вреди, предявен от ищеца К., е изцяло неоснователен и недоказан, тъй като
извършената продажба на притежавания от него автомобил не представлява
пряка и непосредствена последица от повдигнатото и поддържаното срещу
него обвинение от Прокуратурата, за което е бил оправдан. Продажбата на
лекия автомобил на цена много по-ниска от пазарната стойност на същия не е
по вина на ответника, още повече, че посочената стойност в писмения
договор не доказва, че той е продаден на тази цена. Твърди, че при твърдяната
крайна необходимост при която е сключен договора за покупко-продажба, не
са представени доказателства за предприети от ищеца действия за
унищожаване на договора. Освен това, получената продажна цена на
автомобила от 1 500 лв. не била приспадната от твърдяната пазарна цена.
Прави възражение, че евентуалните неимуществени вреди, търпени от ищеца
са резултат от собственото му поведение, с което той е бил свързан със 6
съучастника си, който е бил осъден и са налице условията на чл.5 ал.1 от
ЗОДОВ и ответникът следва да бъде освободен от отговорност за вреди.
Твърди, че според трайната съдебна практика, ПРБ не носи отговорност за
вреди, в резултат от условията в местата за лишаване от свобода, като в този
5
случай е налице друго основание и друг ответник. Твърди, че по отношение
на проверките на служителите на РУ-Сливен за изпълнение на мярката за
неотклонение също са налице условията на чл. 5 ал.1 от ЗОДОВ, тъй като
видно от посочените от ответника доказателства, ищецът системно е
нарушавал мярката за неотклонение, установено с 28 доклада. Твърди, че
доброто име на ищеца не е увредено от публикации, тъй като те са
възпроизвеждали само обективни факти, без квалификации. Оспорва
представените 2 бр. амбулаторни листове за преглед на малолетните ищци,
тъй като те изхождат от „Аналитична зона“ ООД, дружество, в което дейност
осъществява майката и законен представител на ищците. Счита предявените
искове за изключително завишени по размер и несъответни на трайната
съдебна практика. Счита, че производството е протекло в разумен срок . В
условията на евентуалност прави възражение по чл. 5 ал.2 от ЗОДОВ, като
иска намаляване на обезщетението поради виновно поведение на ищеца. По
същите съображения оспорва и акцесорния иск за лихви.
В с.з. ищецът В.К., чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ищците Ж. и М. К.и, чрез представителя си по пълномощие, поддържат
предявените от тях искове и молят да бъдат уважени. Претендират разноски.
В с.з. ответникът, чрез прокурор Русев, поддържа изложеното в
писмения отговор и моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове,
като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 12.02.2019 г. ищецът В.К. бил задържан в хода на полицейска акция
в гр. С., докато. На 12.02.2021 г. било образувано ДП № 16 „КП”/2019 г. по
описа на ОДМВР –Сливен, вх.№ 452/2019 г пор. № 43/2019 г на Окръжна
прокуратура-Сливен. С постановление на разследващ полицай от ОД на МВР
-Сливен на 13.02.2019 г. бил привлечен като обвиняем за престъпления по
чл.354а, ал.1 и чл.354в, ал.1 от НК. С постановление от същата дата на
прокурор от Окръжна прокуратура - Сливен бил задържан за срок до 72 часа
и е бил приведен в следствения арест, находящ се в сградата на ОД на МВР -
Сливен. С определение от 15.02.2019 г., постановено по ЧНД № 80/2019 г. по
описа на Сливенския окръжен съд по отношение на него била взета мярка за
6
неотклонение „Задържане под стража”. С Определение № 51/21.03.2019 г. по
ВЧНД № 70/19 г. на Апелативен съд -Бургас мярката „задържане под стража”
била изменена в „домашен арест”. Мярката „домашен арест“ се изпълнявала в
апартамента му в град С., бул. Х.Б. № *, където живеел заедно с партньорката
си и двете им деца, ищците Ж. и М. К., чрез гривна за радиочестотно
дистанционно наблюдение.
В Сливенския окръжен съд от Окръжна прокуратура бил внесен
обвинителен акт изготвен на 25.06.2019 г., според който той бил обвинен, че
на 12.02.2019 г. в условията на продължавано престъпление, в съучастие, като
съизвършител с А.П.Х. от гр. С. в помещение /приземен 2 етаж/, находящо се
в гр. С., ул. „Г.С.Р.” № * и в избено помещение, находящо се в гр. С., ул.
„Г.С.Р.” № * без надлежно разрешително държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества, както следва: - в помещение/приземен
етаж/, находящо се в гр. С., ул. „Г. С. Р.” № ** - 62.835 грама, нето тегло,
коноп на стойност 377.01 лева, с процентно съдържание на активен действащ
компонент тетрахидроканабинол 10.20%., - в избено помещение, находящо се
в гр. С., ул. „Г. С. Р.” № ** -0.518 грама нето тегло коноп на стойност 3.11
лева , с процентно съдържание на активен действащ компонент
тетрахидроканабинол 4.90%; 0.178 грама нето тегло коноп на стойност 1.07
лева , с процентно съдържание на активен действащ компонент
тетрахидроканабинол 6.80%.; 1.643 грама нето тегло коноп на стойност 9.86
лева, с процентно съдържание на активен действащ компонент
тетрахидроканабинол 7.80%. и 0.205 грама нето тегло коноп на стойност 1.23
лева, с процентно съдържание на активен действащ компонент
тетрахидроканабинол 4.90% - престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, предл.4,
вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК и 2 - За това че, на 12.02.2019 г. в
условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с
А.П.Х. от гр. С. в помещение/приземен етаж/, находящо се в гр. С., ул. „Г. С.
Р.” № ** и в избено помещение, находящо се в гр. С., ул. „Г. С. Р.” № ** е
отглеждал растения коноп в нарушение на установения в Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите правила както следва: - в
помещение/приземен етаж/, находящо се в гр. С., ул. „Г. С. Р.” № ** - 263
броя растения коноп в количество 3547.06 гр. изсушена листна маса на
стойност 21282.36 лева, със съдържание на активен действащ компонент
тетрахидроканабинол, - в избено помещение, находящо се в гр. С., ул. „Г. С.
7
Р.” № ** - 524 броя растения коноп в количество 6256,523 гр. изсушена
листна маса на стойност 37539.13 лева, със съдържание на активен действащ
компонент тетрахидроканабинол - престъпление по чл.354в, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. По внесения от Окръжна прокуратура обвинителен
акт срещу ищеца, Сливенски окръжен съд образувал НОХД № 549/19.
По делото били проведени четири открити с.з. пред СлОС.
На 07.02.2020 г Окръжен съд Сливен постановил оправдателна присъда,
с която признал В.К. за невинен, като го оправдал по всички повдигнати
обвинения и отменил мярката „домашен арест“. На 18.02.2020г. му била
свалена гривната за проследяване. На 02.12.2020 г. Бургаският Апелативен
съд постановил решение, с което потвърдил изцяло оправдателната присъда
на ищеца по ВНОХД № 66/20г. на БАС. Решението на БАС не е протестирано
от АП-Бургас и влязло в сила на 02.11.2020г.
Наказателното производство е продължило една година, осем месеца и
29 дни, считано от привличането на лицето в качеството на обвиняем до
постановяване на крайния съдебен акт и влизането му в сила. Спрямо ищеца
В.К. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от
34 дни, а мярката за неотклонение „домашен арест“ за период от 10 месеца и
17 дни.
По делото са събрани гласни доказателства, че в условията на ареста на
три пъти и след като бил освободен от него, ищецът имал повишено кръвно
налягане (хипертония), като не се посочени стойностите, нито са представени
медицински документи за извършените прегледи. Представен е амбулаторен
лист за извършен медицински преглед на 30.03.2020г. и на 25.02.2021г., в
които е описано, че ищецът В.К. е с установена от близо година хипертония с
максимални стойности на кръвното налягане 180/100. Записано е в същите
медицински документи, че се оплаква от главоболие, виене на свят, задух и
стягане в сърдечната област. Според свид. Д.А.а, с която този ищец живее на
съпружески начала, тези оплаквания са започнали в условията на ареста и са
продължили по време на мярката „домашен арест“ и се е наложило на
няколко пъти да викат лекар, докато той е изтърпявал тази мярка.
Показанията на свид. Х. К., брат на ищеца са също в смисъл, че преди ареста
и повдигането на обвинението, ищецът не е имал оплаквания от високо
кръвно и сърцебиене и стягане в сърдечната област, а тези оплаквания са се
8
появили в условията на ареста и са продължили по време на мярката
„домашен арест“. И в момента ищеца приема лекарства за хипертонията и за
сърдечния ритъм, видно от показанията на свид. А.а и представените
амбулаторни листи.
Ищецът В.К. бил изключително стресиран. Бил изнервен, напрегнат,
нарушил се съня му, на моменти бил апатичен. Наложило се да го консултира
психолог, а в последствие и психиатър. Видно от представената служебна
бележка от „Аналитична зона“ ООД, подписана от психолог Л.С., с ищеца са
провеждани психологични консултации от месец май 2019г. до момента на
издаване на документа- 10.07.2019г. По време на тези консултации било
установено, че В.К. има повишена тревожност, склонност към безпокойство
за здравето си, песимистична оценка на ситуацията и доминиращо усещане за
несправедливост и субективно преживяване на социалната изключеност.
Насочен е за психиатрична консултация.
Преди налагането на мерките за неотклонение по отношение на този
ищец той е работил в търговското дружество, собственост на майка му. От
събраните гласни доказателства не се установи какви са били неговите
функции, нито какъв е бил размера на доходите му от тази дейност.
Ищецът е организирал автомобилни състезания и в Автомобилната
федерация на България, в комисия Драг. Той е бил член на тази комисия към
АФ от 2012г. и също е бил сертифициран съдия от международен клас, което
означава, че може да съдийства на състезания с международно участие,
провеждани в България. Той бил член на международната федерация по
автомобилен спорт FIA. Българската АФБ е изключила ищеца К. от всички
комисии месец и половина след като е бил арестуван. Международната
федерация FIA не го е изключвала. Свид. Г.П., също член на комисията Драг
към АФБ, видял ищеца през 2020г. след като бил оправдан и му се сторил
много подтиснат и със занемарен външен вид. Отказал поканата му да отиде
на състезание. След оправдателната присъда правата на ищеца във
федерацията били възстановени, но името което си бил изградил пострадало
заради информацията за воденото дело срещу него.
Докато ищецът би в следствения арест той почти не можел да се чува по
телефона с децата си. Преживявал това много тежко. Считал че децата му се
срамуват от него и страдал по този повод. Близките приятели на семейството
9
не се отдръпнали от тях, но по-далечни познати се отдръпнали от общуването
с тях, изолирали и децата им. В училището на голямата му дъщеря се знаело
за обвиненията срещу него.
Представени са доказателства за публикации в онлайн медии с
информация за воденото срещу ищеца В.К. разследване, в които е споменато,
че той е член на АФБ и на FIA. В публикациите не е взето отношение от
автора относно виновността на ищеца, а са изложени факти по разследването.
С договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на
подписите от 14.08.2019г. ищецът В.К., представляван от брат си свид. Х. К.
продал на С.А.А. притежавания от него лек автомобил марка Ауди С 2, с рег.
№ СН 626 НН, като в договора било посочена цена 1 500лв. По делото е
назначена и изслушана съдебно-оценителна експертиза, от заключението на
която се установява че пазарната стойност на притежавания от ищеца
автомобил към момента на продажбата е била 43 470лв. Свид. Х. К., който е
представлявал ищеца при сключването на договора твърди, че не помни каква
цена е била платена от купувача за автомобила, само си спомня, че е била
ниска и че сумата не е била платена на него, а на брат му директно. Заявява,
че не си спомня дали цената е била 1 500лв. Пред свид. Г.П. ищецът е заявил,
че е продал автомобила си на ниска цена, на не знае точната сума. Свидетелят
посочва, че само предполага, че е продал колата защото са му били нужни
пари.
В исковата си молба ищецът В.К. твърди, че при изпълняване на
мярката за неотклонение „домашен арест“ служителите на РУ „Полиция“
тенденциозно са го тормозили, като са го проверявали винаги през нощта,
звънели са продължително и непрекъснато на звънеца, с което стряскали
децата му, а той бил принуден да стои буден и да ги чака, за да се покаже на
прозореца преди да е започнало звъненето. Въпреки указаната
доказателствена тежест в доклада по делото, която се носи от ищеца, той не е
депозирал никакви доказателства, гласни или други установяващи тези му
твърдения. Във връзка с изпълнението на мярката за неотклонение „домашен
арест“, са представени само от ответната страна 28 бр. доклади от служители
на РУ-Полиция, от които е видно, че при извършени проверки на
изпълнението на мярката присъствието на ищеца не е било установено на
посочения адрес.
10
По отношение на твърдените вреди, претърпени от ищците М. и Ж. К.и
– дъщери на ищеца В.К.: събраните доказателства са единствено чрез разпита
на свид. Х. К., техен чичо, който посочва, че докато брат му е бил в ареста е
вземал децата от училище, градина и занимания и е разговарял с голямото
дете на тази тема. То е било притеснено от случващото се и е изразило пред
този свидетел недоверие, че баща ме е направил нещо нередно. Представени
са и служебна бележка от психолог Л.С. от 20.09.2021г., от „Аналитична
зона“ ООД, от която е видно, че с ищцата М.К. се провеждат психологични
консултации от месец март 2019г. до момента на издаване на документа
веднъж седмично. Заявката за психологична подкрепа била направена от
майката на детето, във връзка с травматични събития в живото на детето –
арест на бащата, продължително отсъствие от дома, превенция на негативни
влияния, произтичащи от непремерени коментари и действия на околните по
този повод. Първоначално детето споделяло тревогите свързани с баща си и
желанието да помогне на семейството. Очертал се вътрешен конфликт на
лоялност, свързан с уважението й към правораздавателните институции и
отношението към баща й. Отчетена е повишена тревожност и вътрешно
напрежение. През 2019г. ищцата М.К. е била на 11 години.
За ищцата Ж.К. е представен доклад от психотерапевтично
придружаване от клиничен психолог С. начева от 21.09.2021г. , в който е
посочено, че през 2019г. детето започнало да изпитва страх, плахост и
несигурност. През 2019г. ищцата Ж.К. е била на три години.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както поотделно, така и в своята
съвкупност.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявената искова претенция по отношение на ищеца В.К. е с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна
отговорност на Държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане
на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и
поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде
оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни
11
органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления
от общ характер, какъвто орган се явява Прокуратурата на Република
България.
В случая, по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и
поддържано обвинение за извършено умишлено престъпление, изпълващо
състава на чл. 354а, ал.1, изр.1, предл.4, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК
и по чл.354в, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК в продължение на общо
1 година 9 месеца и 10 дни. Съдебната фаза не производството е продължила
общо 11 месеца и 18 дни. По отношение на ищеца е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за период от 34 дни, мярката за
неотклонение „домашен арест“ за период от 10 месеца и 17 дни и мярка за
неотклонение „подписка“ за период от 9 месеца.
Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото и поддържано
обвинение съдът е постановил оправдателна присъда, действията по
повдигане и поддържане на обвинението се явяват незаконни. Отговорността
на ответника се простира до вредите претърпени от повдигането и поддърЖ.о
на незаконното обвинение, но за вредите от лошите условия в следствения
арест не отговаря по иска с посоченото правно основание. За тези вреди
ищецът разполага с отделен иск с друго правно основание и срещу друг
ответник.
Установява се от доказателствата по делото, че незаконно повдигнатото
и поддържано обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ
характер, е причинило на ищеца, неимуществени вреди, изразяващи се във
влошаване на здравословното му състояние – хипертония, сърцебиене и
стягане в сърдечната област. Такива оплаквания той не е имал до момента на
ареста си и въпреки, че по делото не е назначена съдебно-медицинска
експертиза, може да бъде направен извод, че те са възникнали във връзка със
стреса и притесненията, които ищеца е изпитвал от повдигнатото обвинение.
Ищецът е имал и психологически проблеми, като повишена тревожност,
песимистична оценка на ситуацията и доминиращо усещане за
несправедливост и субективно преживяване на социалната изключеност.
Изпитвал е и притеснения относно изхода на делото, относно това дали няма
да бъде осъден, от отзвука на обвинението в обществото, включително и
зарида това, че децата му се срамуват от него.
12
В резултат от повдигнатото обвинение е била нарушена репутацията му
и доброто му име в средите на българския автомобилен спорт и
международния такъв. Той е бил изключен от комисията, в която е участвал,
докато е траело обвинението. Това му е попречило да изпълнява
задълженията си на автомобилен съдия и той е преживявал това с голямо
огорчение.
Фактът на повдигнатото и поддържано обвинение е имал пред
семейството, пред близки и познати, както и пред обществото, негативно
отражение върху името на ищеца, респ. неговото самочувствие и
самоуважение. Установена е и пряката причинно следствена връзка между
повдигнатото обвинение и претърпените вреди, техния интензитет и
трайност.
Предвид кратката продължителност на незаконното повдигане и
поддържане на обвинение, тежестта на престъплението предмет на
обвинението, възрастта на ищеца, интензитета на търпените от него
отрицателни емоционални изживявания и съобразявайки негативите към
момента, с оглед разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ във вр. с чл. 52 ЗЗД съдът
намира, че сумата 8 000 лв. би била адекватна за репариране за търпените
неимуществени вреди. За да определи тази сума, съдът взе предвид
обстоятелството, че по отношение на ищеца е била наложена най-тежката
мярка за неотклонение, но за период от около месец. След това по отношение
на него е била взета по-лека мярка, която се е изпълнявала в условията на
дома му. Производството е приключило в кратки срокове. Взе предвид и
обстоятелството, че са доказани търпените неимуществени вреди от
влошаване на здравословното му състояние, претърпян стрес и злепоставяне
на името му в обществото и в частност в средите на автомобилния спорт.
В останалата част, за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 30 000лева, искът за неимуществени вреди е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно се явява възражението на ответната Прокуратура за
приложение на чл.5 ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като по делото липсват
доказателства за изключителна вина на пострадалия, допринесла за
настъпилите и претърпени вреди, както и възражението по чл. 5 ал.2 от
ЗОДОВ за съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
13
Върху претенциите за неимуществени вреди е дължима и
претендираната законна лихва, считано от влизане на оправдателната присъда
в сила – 02.11.20202г. /ТР № 3/22.04.2004г. на ВКС на РБ/.
Предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди е неоснователен и недоказан изцяло и следва да бъде
отхвърлен. Ищецът твърди, че заради наложената мярка не е могъл да работи
и да реализира доходи. Това твърдение е недоказано от събраните
доказателства, тъй като не са посочени конкретни доказателства какво е
работил ищеца преди повдигането на обвинението и вземането на мярката за
неотклонение и в какъв размер са били доходите му т.е. не може да се
прецени дали е било налице намаление на доходите му. Не е доказано също
така, че продажбата на притежавания от ищеца автомобил е наложена именно
заради повдигането на обвинението. Не доказано, защо ищецът е продал
автомобила си на значително по-ниска цена от пазарната именно. Не е
доказано също така за каква цена е продаден автомобила. Действително в
договора с нотариална заверка на подписа е посочена цена от 1 500лв., но този
договор е оспорен от ответника, ката трето лице и с гласните доказателства
на свид. Х. К. – пълномощник по сделката, ищецът не е доказал каква е била
уговорената и платена цена. Ако сделката действително е била сключена при
условията на крайна нужда са налице способи за нейното атакуване.
Неоснователни и недоказани са и следва да бъдат отхвърлени и
исковете на ищците М. и Ж. К.и. Тези ищци твърдят, че са претърпели
неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
повдигнатото обвинение на техния баща, за което същия е оправдан. Според
чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Логическото и семантично тълкуване на нормата показва, че
право да претендира обезщетение на посоченото основание има само лицето
срещу което е било повдиганото обвинението и то е оправдано или
14
наказателното производство е прекратено. Третите лица не могат да
претендират обезщетение на посоченото основание, а именно на това
основание ищците М. и Ж. К.и са претендирали обезщетението. На второ
място искът на тези ищци е недоказан от събраните доказателства.
При този изход на производството на ищеца следва да бъде присъдена
сумата 10лв., представляваща направени разноски в производството за
държавна такса и 480лв. разноски за вещо лице – чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ и
сумата 378 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от
иска. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като то е в минимален размер.
Поради неоснователността на иска на ищците М. и Ж. К.и,
претенцията им за разноски е неоснователна.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. С.,
бул.”В.“ № * да заплати на В. Т. К. с ЕГН ********** от гр. С., бул. „Х. Б.“
№ *, вх. *, ет. *, ап.* , със съдебен адрес гр. С. ул. „Ц.О.“ № **, ет.*, чрез адв.
Й.Й. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата в размер на 8 000 ( осем
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпления по
чл. 354а, ал.1, изр.1, предл.4 и по чл.354в, ал.1 от НК, за които е оправдан с
влязла в сила присъда по НОХД № 549/2019г. на Окръжен съд – Сливен,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2020 г. до
окончателното и изплащане, както и сумата 868 лв. разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 30 000лв. и за имуществени вреди в размер на 43 470 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. К. ЕГН ********** И Ж. В. К. ЕГН
********** и двете представлявани от майка си Д.Ц.а А.а ЕГН ********** от
гр. С., бул. „Х. Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап.* , със съдебен адрес гр. С. бул. „В.Л.“ *
*, чрез адв. Н.Д. искове с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за
15
осъждането на Прокуратурата на Република България, с адрес гр. С., бул.”В.“
№ * да им заплати по 20 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпления по
чл. 354а, ал.1, изр.1, предл.4 и по чл.354в, ал.1 от НК на В.К., за които е
оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 549/2019г. на Окръжен съд –
Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2020 г. до
окончателното и изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
16