№ 863
гр. Пловдив , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330200319 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-
012466/10.11.2020г. на Началник Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Н.Т.Я., ЕГН ********** от ******, са
наложени следните административни наказания: ГЛОБА в размер на 1000 лв.
и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за 3 месеца, на основание
чл.182 ал.1 т.6 от Закон за движение /ЗДП/, за нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДП; ГЛОБА в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДП за нарушение на
чл.150а ал.1 от ЗДП, като наред с това на основание Наредба N Iз-2539 на
МВР са отнети 12 контролни точки.
Жалбоподателят Я. по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Редовно
призован, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален
представител.
Въззиваемата страна Сектор „Пъта полоция“ - Пловдив при ОДМВР -
Пловдив, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител.
В депозираното до съда писмено становище Началникът на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Пловдив моли за потвърждаване на атакуваното НП.
При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване
1
размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.07.2020г. в 08:21ч. в гр. Пловдив, на ул. „Пазарджишко шосе” №
120, в посока на движение от запад на изток, е бил управляван лек автомобил
„Мерцедес С 63 АМГ 4МАТИК“ с рег. № ****** с превишение на
разрешената скорост с 81 км/ч. Моторното превозно средство се движело със
131 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Посоченото
нарушение е било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство ATCC ARH CAM S1 с № 11743СА и фиксирано в снимка на клип
№ 0306606, в която скоростта била отразена като 135 км/ч и е бил отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 % км/ч в полза на водача.
Процесното техническо средство е от одобрен тип с издадено Удостоверение
№ 17.09.5126, валидно до 07.09.2027г. АТСС е преминало последваща
проверка, обективирана в Протокол № 57-С-ИСИС/30.09.2019г. със срок на
валидност до 30.09.2020г., включително. Случаят е бил поет от разпитания в
съдебно заседание св. З.Н.Г.., на длъжност „****“ в Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Пловдив. Извършена е била справка в информационната
система на МВР, с оглед на която е било установено, че собствеността на
процесния автомобил към момента на нарушението е на лицето И.К.Ф..
Изпратени са били снимков материал на заснетото нарушение и декларация
по чл.188 от ЗДвП на собственика за предоставяне на информация за
действителния водач на МПС в конретното време и място. Вследствие на
предприетите действия, в Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив е бил върнат
екземпляр от декларацията от 24.09.2020г. с данни, че всъщност в процесното
време и място лекият автомобил е бил във фактическо владение на друго
лице, респ. действителният водач не е собственикът, а жалбоподателят Н.Т.Я..
От направена допълнителна справка в информационната система на МВР е
било установено, че Я. към момента на нарушението за управление на МПС с
превишена скорост, e притежавал СУМПС с изтекъл срок на валидност.
Предвид установеното и след нарочна покана, Я. се е явил лично в
Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив и срещу него е бил съставен АУАН с бл.
№ 937567/13.10.2020г. за нарушения на чл.21 ал.1 от ЗДП и на чл.150а ал.1 от
2
ЗДП. Жалбоподателят се е запознал със съдържанието на акта и го е
подписал без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпили и
писмени възражения срещу АУАН. Въз основа на него е било издадено НП
№ 20-1030-012466/10.11.2020г., с което на Я. са наложени административни
наказания: глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 3 месеца, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1
от ЗДП; глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДП за нарушение на
чл.150а ал.1 от ЗДП, като наред с това на основание Наредба N Iз-2539 на
МВР са отнети 12 контролни точки.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката
писмени доказателства – АУАН с бл. № 937567/13.10.2020г., справка за
нарушител/водач, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, приложение към Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, писмо АУ-000029 № 64140/11.12.2017г. на
Български институт по метрология, Протокол за използване на АТСС от
06.07.2020г., снимков материал, декларация за предоставяне на информация
във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДП, справка за собсвеници на
превозно средство относно лек автомобил „Мерцедес С 63 АМГ 4МАТИК“ с
рег. № ******, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-
825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, писмо изх. № 57-00-72-
1/23.03.2021г. и Протокол от проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019г. на
Български институт по метрология, както и от гласните такива - показанията
на актосъставителя З.Н.Г.., разпитан в съдебно заседание в качеството на
свидетел. Същият потвърждава авторството на АУАН и направените в него
констатации Съдът кредитира показанията му като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По отношение на вмененото в т.1 от НП нарушение по чл.21 ал.1 на
ЗДП:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДП, тъй като на 06.07.2020г. около 08:21ч. се е движил с установена скорост
от 131 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч.
Посоченото е превишение на разрешената скорост за управление на МПС в
населено място с 81 км/ч в повече. Безспорно е и обстоятелството за
собствеността на автомобила, видно от приложената по делото справка на
КАТ за регистрация на МПС. Ангажиран е правилният субект на
нарушението, с оглед представената от собственика Ф. декларация по чл.189
ал.5 от ЗДвП, че действителният водач на процесния автомобил по това време
3
и място, е жалбподателят Я.. По същество не се оспорва вмененото
нарушение. Жалбподателят възразява единствено за допуснати съществени
нарушения по процедурата за заснемане на нарушението, свързани с
изправността на процесното АТСС, които твърдения съдът оцени като
неоснователни.
Нарушението е било заснето с ATCC ARH CAM S1 № 11743CA в
снимка на клип № 0306606, в която скоростта била отразена като 135 км/ч и е
бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % км/ч в полза на
водача, за което е прието, че последният се е движел със 131 км/ч. За
конкретното мобилно ATCC е доказано, че отговаря на установените
технически изисквания и е преминало съответната проверка. По отношение
на тези обстоятелства, като част от административната преписка, са
представени Удостоверение № 17.09.5126, валидно до 07.09.2027г. АТСС е
преминало и последваща проверка, обективирана в Протокол № 57-С-
ИСИС/30.09.2019г. със срок на валидност до 30.09.2020г., включително,
видно от писмо на Български институт по метрология изх. № 57-00-72-
1/23.03.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.165 ал.3 от ЗДП условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, каквато в случая се явява Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав
счита, че са спазени изискванията на посочената наредба. Използваното
ATCC ARH CAMS1 с №11743са представлява преносима система за контрол
на скоростта на моторни превозни средства, т.е. преместваемо устройство,
което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар.
триножник - преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото
да е „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на
временно разположено на участък от пътя, следователно се явява „мобилно“
по своя характер. Предвид това и съобразно изричната разпоредба на чл.10
ал.1 от наредбата е бил съставен протокол, в който отразените данни
съответстват на процесното време и място, както и на номера на статичното
изображение. Налице е ясна връзка между процеснoто НП и приложения към
него клип от ARH – CAMS1 с № 11743СА. По делото е наличен и снимков
материал относно разположението на процесното АТСС.
Съдът не споделя и твърденито на жалбоподателя, че наличието на
велосипедист на снимката, която отразява нарушението, било показателно, че
процесният автомобил не можел да развие установената скорост. Първо
предвид горното по един безспорен и категоричен начин на база всички
представени писмени доказатества се доказа изправността на на АТТС, което
потвърждава установените факти и обстоятелства на извършеното нарушение,
4
включително и установената скорост. Процесната снимка на автомобила е в
достатъчно едър план, от който по недвусмислен начин се сочи както
автомобилът в цялост, така и индивидуализиращия го регистрационен номер.
Не се установяват и пречки, които да възпрепятстват пряката работа и
видимост до заснемания обект. Житейски нелогично е наличието на
велосипедист, движещ се в срещуположна посока на участъка или друго
подобно ППС наоколо да бъде критерий за развитата скорост на автомобила в
нарушение.
По аргумент на противното, следващ от нормата на чл.189 ал.4 от ЗДП,
правилно е съставен АУАН и въз основа на него е издадено НП вместо
електронен фиш, доколкото за извършеното нарушение, освен глоба, е
предвидено и наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство и отнемане на контролни точки. Въпреки тази особеност, следва да
се има предвид, че действително нормата на чл.189 ал.5 от ЗДП касае
електронен фиш по чл.189 ал.4 от ЗДП, но тя е приложима и в настоящото
производство, доколкото електронният фиш се издава при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Разликата в случая се дължи
единствено на факта, че с оглед установеното превишение на разрешената
скорост, в санкционната норма е предвидено налагането на две наказания в
условията на кумулативност, а именно глоба и лишаване от право да
управлява МПС, поради което на лицето не е издаден електронен фиш, а е
съставен АУАН и съответно издадено НП. Ето защо, следва да се приеме, че в
случая нормата на чл.189 ал.5 от ЗДП е приложима и може да се предостави
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, тъй като в
противен случай се поставя в неравностойно положение с лицата, на които се
издава електронен фиш, единствено и само съобразно установеното
превишение на скоростта, което е недопустимо. В конкретния случай
субектът на нарушението е установено посредством попълнена и предсттвена
декларация от собствнеика на процесното МПС с данни за действителния му
водач по това време. Обстоятелството, че в процесното време и място е
управлявал конкретния автомобил не се оспорва по същество от
жалбоподателя.
Предвид безспорно установеното извършителство на нарушението и
вината на жалбодателя, както и неоснователността на наведените възражения,
правилно е била ангажирана отговорността му по т.1 от НП.
Санкционната разпоредбата на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП предвижда
административно наказание глоба в размер на 700 лв. и три месеца лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за превишаване над 50
км/ч, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се
увеличава с 50 лв. В момента на нарушението разрешената максимална
5
скорост за движение в населено място е била 50 км/ч. Същата е превишена с
81 км/ч. Т.е. наложило се е увеличаването на фиксираната санкция от 700 лв.
поради 6 пъти превишаване на всеки 5 км/ч на вече превишена с 50 км/ч за
населено място скорост, като правилно са определени наказанията - глоба в
размер на 1000 лв. и 3 месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство.
Спрямо установеното нарушение не намира приложение разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят, дори разкрива по-висока степен на
обществена опасност от типичните случаи на този вид нарушение. Отчетено е
недопустимо управление на МПС с превишена скорост от 81 км/ч над
разрешените 50 км/ч. Отделно от това от представената по делото справка за
нарушител/водач прави впечатление, че установеното нарушение не е
инцидентна проява, а тенденция на жалбоподателя да нарушава правилата за
движение по пътищата. Следва да се отбележи, че установеното нарушение е
умишлено такова, с висока степен на обществената опасност, по отношение
на което е налице изключително висока обществена чувствителност и
нетърпимост, тъй като се поставят в опасност човешки животи.
По отношение на вмененото в т.2 от НП нарушение на чл.150а от ЗДП:
Съгласно нормата на чл.150а ал.1 от ЗДП, за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му
за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на
чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и
да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В случа, от приложената по делото справка за нарушител/водач се
установява, че към 06.07.2020г. - датата на констатирани на нарушението,
издаденото на жалбоподателя Я. СУМПС е с изтекла валидност още през
2015г. Официалният документ удостоверява релевантния възникнал вече
факт - правоспособността на лицето, на което е издадено СУМПС да
управлява моторно превозно средство от съответната категория, а
установеното по делото безспорно е било с изтекъл срок на валидност, с
което се изпълва целият фактически състав на вмененото нарушение. Същата
справка сочи, че жалбоподателят е придобил правоспособност на водач на
МПС и за категория „В“ /към която категория е ноторно известно на съда, че
спада и управляваният от него лек автомобил „Мерцедес С 63 АМГ
4МАТИК“/ и няма данни да е лишен от тази правоспособност. При това
положение независимо, че СУМПС е изтекъл още през 2015г., към
06.07.2020г. водачът притежава свидетелство за управление и не е бил лишен
от право да управлява МПС, не е и констатирано да управлява МПС, за което
има СУМПС, но за различна, изключваща от установената в случая
6
категория.
Правилно е определено административно наказание глоба в размер на
20 лв. по реда на чл.185 от ЗДП, съгласно който тогава, когато за нарушение
на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с горе упоменатото
наказание. Този извод се формира от съда, като отчете следното:
Процесното деяние, изразяващо се в управление на МПС със
свидетелство за управление, чиито срок на валидност е изтекъл, е
инкриминирано за първи път с изменението на нормата на чл.150а ал.1 от
ЗДП, публикувано в ДВ бр. 2/2018г., в сила от 03.01.2018г. Едва в тази
редакция на разпоредбата за първи път изрично е посочено, че за да
управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
което да е в срок на валидност, видно отличаващо се като задължение от
притежание на СУМПС, валидно за съответната категория.
По същото време е настъпило изменението на санкционната разпоредба
на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП, като в нея не е предвидена възможност за налагане
на санкция на водач, чието свидетелство за управление не е в срок на
валидност. Посочената разпоредба възпроизвежда почти изцяло разпоредбата
на чл.150а ал.1 от ЗДП, като добавя управлението на МПС от
неправоспособен водач и водач, който е загубил правоспособност по реда на
чл.157 ал.4 от ЗДП и с отнето СУМПС по реда на чл.171 т.1, 4 или чл.69а от
НПК, но пропуска случая, при който водачът управлява МПС със
свидетелство за управление, което не е в срок на валидност. Доколкото
последното нарушение - за изтекъл срок на СУМПС не е скрепено изрично
със санкция, следва да се приеме, че същото се санкционира въз основа на
общата санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДП, както в случая е направил
наказващият орган.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие със
сроковете по чл.34 от ЗАНН, като датата на откриването на извършителя, се
свързва с декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДП.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са засегнали правото на защита на
жалбоподателя.
Ето защо и предвид всичко изложено, съдът намира, че обжалваното
НП, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди изцяло и за
двете вменени нарушения.
С атакуваното НП към момента на издаването му
административнонаказващият орган е постановил и отнемане на общо 12
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за
7
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, съгласно чл.6 ал.1 т.7 от която за
превишаване на разрешената максимална скорост с над 50 км/ч в населено
място се отнемат 12 контролни точки.
Въпреки изхода на делото, доколкото отсъства направено искане за
разноски за юрисконсултско възнаграждение от въззиваемата страна, както и
извършени действия по защита от такъв в писмено становище или явяване в
съдебно заседание, съдът не следва да присъжда разноски в нейна полза.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за
отменяване или изменяване на наказателното постановление, и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-
012466/10.11.2020г. на Началник Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Н.Т.Я., ЕГН ********** от ******, са
наложени следните административни наказания: ГЛОБА в размер на 1000 лв.
и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за 3 месеца, на основание
чл.182 ал.1 т.6 от Закон за движение /ЗДП/, за нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДП; ГЛОБА в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДП за нарушение на
чл.150а ал.1 от ЗДП, като наред с това на основание Наредба N Iз-2539 на
МВР са отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8