Решение по дело №2700/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 147
Дата: 3 февруари 2023 г.
Съдия: Атанас Кеманов
Дело: 20221000502700
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000502700 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №236 от 22.07.2022г., постановено по гр.д.№133/2022г., ПОС е отхвърлил
като неоснователен иска на Б. Т. Г., ЕГН********** срещу Гаранционен фонд – гр.София, с
правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, с който се иска осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 30 000/тридесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП от 13.03.2021г., в
с.Люлин, Община Перник, причинено от МПС, което е напуснало произшествието и не е
било установено/неидентифицирано МПС/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.03.2021г. до датата на окончателното плащане на сумата.
Срещу решението е подадена жалба от ищеца Б.Г., в която се правят оплаквания за
неговата неправилност.Налице са всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника, доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
13.03.2021г., в с.Люлин, област Перник, ищецът е пострадал при ПТП, което е било
причинено от водач на неидентифицирано МПС.Механизмът на настъпване на инцидента се
установява от заключението по допуснатата по делото САТЕ, което следва да се
кредитира като обективно и компетентно дадено.Изводите на експерта се потвърждават от
обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 от ГПК, които са логични, последователни
и кореспондиращи изцяло с останалия по делото доказателствен материал.Установява се, че
1
поведението на водача на неидентифицирано МПС е било виновно и противоправно, тъй
като не е изпълнил вмененото от ЗДвП задължение да бъде внимателен към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците.От заключението по допуснатата по
делото СМЕ се установят вида и естеството на получените при инцидента увреди,
продължителността на възстановителния период и естеството на проведеното лечение. С
оглед на горното моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго по
същество, с което да уважи предявения иск в пълния му размер.
Ответникът ГФ-гр.София е депозирал отговор на въззивната жалба, в който се
изразява становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение.
Съдът като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищеца е в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.
Разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ предвижда, че „ГФ изплаща обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинени
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато са причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно
средство/“.По делото не са ангажирани надлежни доказателствени средства, които
установяват, че получените от ищеца травматични увреждания са в резултат на ПТП, което е
било причинено от водач на неидентифицирано МПС, което е формално основание да се
отхвърли предявения иск.
Пред първоинстанционния съд са били изслушани обясненията на ищеца, дадени по
реда на чл.176 от ГПК, в които се описва начина на настъпване на пътния инцидент, при
който лицето е пострадала.Обясненията на страната съставляват по принцип годно
доказателствено средство, но само в случая, в който признава, че са настъпили неизгодни за
нея факти.При наличното оспорване от ответника следва да се приеме, че съдът не може да
основе извода за основателност на претенцията върху тях.
Показанията на разпитания по делото св.Т. не са преки и непосредствени, тъй като не
е присъствал по време на настъпване на инцидента.
По делото е била допусната САТЕ, вещото лице по която основава заключението си
на база събраните в досъдебната фаза доказателства.По дознанието няма съставен огледен
протокол на местопроизшествието и снимков материал, а единственото пряко
доказателствено средство са показанията на пострадалия.Това се потвърждава и от самия
автоексперт, който в т.VІІІ дава заключение, че от събраните по делото материали липсват
данни, от които по технически път, категорично да бъде потвърдено, че е настъпило ПТП
между ищеца и неизвестен автомобил.
Това се потвърждава и от заключението по допуснатата СМЕ, според което, в
приложените медицински документи, няма описани увреждания, които биха могли да се
2
приемат за специфични от съприкосновение между тялото на пострадалия и неизвестно
МПС.Счупването на дясната малкопищялна кост се е получило при завъртане на тялото при
опорен десен крак, при което се е получават характерни спираловидни фрактури, каквато е
описана при ищеца.Охлузванията в областта на ляво коляно и лява подбедрица са
вследствие на контакта с терена.
От изложеното по-горе следва да се направи извода, че ищецът не е установил
причинна връзка между твърдяното за настъпило ПТП и получените травматични
увреждания, поради което предявения иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция
разноски, които се изразяват в юрисконсултско възнаграждение от 300лв.
Предвид горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №236 от 22.07.2022г., постановено по гр.д.№133/2022г.
на ПОС.
ОСЪЖДА Б. Т. Г., ЕГН********** да заплати на ГФ-гр.София сумата от
300/триста/лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3