Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

21.09.2017

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският районен

съд

Четвърти

състав

На

Седми септември

Година

2017

В публично заседание и следния състав:

Председател

Дарина Байданова

Секретар

Марияна Суркова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

гражданско

дело номер

569

по описа за

2017

година

и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225,ал.1 от КТ.

Постъпила е искова молба от Я.В.Г. от гр.Кърджали, в която твърди, че до 23.09.2015г. работил на длъжност „ръководител постановъчна част" в Театрално-музикален център – Кърджали,като работил при ответника от 32 години и 9 месеца. Твърди, че на 10.05.2012г. била учредена съюзна организация към САБ при ДКТ „Д. Димов", впоследствие преименуван на ТМЦ-Кърджали, в която ищецът бил член на управителния съвет. Със Заповед № 149/18.09.2015г., издадена на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ било прек­ратено трудовото му правоотношение с ответника, считано от 23.09.2015г., поради намаляване обе­ма на работа и оптимизация на персонала на ТМЦ- Кърджали,като била закрита 1 щатна брой­ка в структурно звено специалисти с оглед утвърдено ново щатно разпи­сание със Заповед № 72/17.09.2015г. Същата заповед била обжалвана по гр.д. № 1415/2015г. по описа на КРС и първоначално исковете били отхвърлени, но с Решение № 35/11.03.2016г. по в.гр.д. № 21/2016г. по описа на КОС първоинстанционното решение било отменено и исковете били уважени. С Молба вх. № 54/03.04.2017г. ищецът уведомил работодателя, че считано от 04.04.2017г. е готов да заеме длъжността, на която е възстановен, но при явяването му на работното място на 04.04.2017г. не бил допуснат до работа и около обяд същия ден му била връчена Покана изх. № 128/04.04.2017г. от директора, с която бил поканен, за да бъде допуснат, да предостави трудова книжка и заварени копия от съдебните решения до 05.04.2017г. Веднага депозирал молба от същата дата,с която уведомил работодателя си, че в случай, че не му бъде издадена заповед за възстановяване на заеманата от него длъжност, ще се оплаче от неизпълнение на съдебно решение. Около 13,15 ч. бил извикан по телефона за връчване на заповедта, но в 13,18 ч. му била връчена Заповед № 95/04.04.2017г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, във вр. с чл. 335, ал. 2, т. 2 и чл. 220, ал. 1 от КТ, с която се прекратявало трудовото му правоотношение, тъй като не отговарял на изискванията за заемане на длъжността. На възражението, че около 25-30 години заемал тази длъжност и се справял, му обяснили, че за длъжността била приета нова длъжностна характеристика, с която се въвеждало изискването за висше образование, която му била представена за подпис. Счита уволнението за тенденциозно, тъй като многократно влизал в пререкания относно правата на работниците и служителите в ТМЦ-Кърджали и като синдикален деец и член на управителния съвет считал за негово задължение да отстоява правата и интересите на работниците и служителите. Посочва,че заведеното от него дело за възстановяване на длъжността му и подадените от него сигнали до Министерство на културата, Омбудсмана на Република България и Сдруже­ние „Съюз на артистите в България" допълнително  обтегнало отношенията му с ръко­водството. От Сдружение „Съюз на артистите в България" било изпра­тено Писмо изх. № 91-00-41/27.04.2017г. до Министерство на културата за предприемане на незабавни мерки спрямо директора на „ТМЦ" Кърджали във връзка с повторното му нарушение на трудовото законодателство, в частност нормата на чл. 8 от КТ. При сравнение на функциите и задълженията по старата и новата длъжностна характе­ристика правело впечатление, че по-голяма част от задълженията отпадали в новата характеристика, което водело до извод, че промяната била на­ложена с цел да се прекрати трудовото правоотношение с възстановения от съда работник. Счита,че въведените нови изисквания не били с оглед интереса и нуждите на работата, а само с цел да се прекрати трудовия договор с ищеца, като се заобиколи предварителната закрила по чл. 333 от КТ, както и БКТД /Браншов колективен трудов договор/, или, счита,че в случая работодателят злоупотребил със свое право в нарушение на чл.8 от КТ, като изменил изискванията за длъжността на ищеца, допълвайки ненужно изискване за висше образование. За това говорело обстоятелството, че длъжностната характеристика била променена непосредствено след узнаването, че ищецът ще бъде възстано­вен на заеманата от него длъжност,а така и от обстоятелството, че същото било извършено с цел да се избегне предварителната закрила по чл. 333 от КТ, която била пренебрегната при предходното уволнение, отменено като незаконосъобразно. Сега отново поради прекратяване на трудовото правоотноше­ние на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ не било искано съгласие от синдикалната организация, с което работодателят недобросъвестно упражнил правата си. Счита, че по този начин се целяло и непровеждане на предвидените в чл. 21, ал. 2 от Браншовия колективен трудов договор от 25.11.2016г. консултации между работодате­ля и Съюзната организация, предвидени само при съкращение, както и заобикаляне на възможността в точка 3 - възможността за пренасочване и преквалификация в рамките на театъра, която била предвидена отново само при съкращение, а към момента на съкращава­нето на ищеца и понастоящем имало свободна бройка за сценичен работник, която ищецът изпълнявал и за която имал нужната квалификация и опит, както и дру­ги длъжности, които можело да бъдат заети от него. Или, счита, че промяната в изискванията за висше образование за длъжността „ръководител постановъчна част" била приети с цел да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищеца, без да е необходи­мо съгласие от синдикалния орган и заобикаляне на БКТД, като измененията в изиск­ванията не били приети по надлежния ред и в противоречие на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ. Моли да бъде признато уволнението за незаконно и да бъде отменено същото като неза­коносъобразно, да бъде възстановен на работа в Театрално-музикален център - Кърджали на длъжността, заемана от него преди прекратяване на трудовото му правоотношение и да му бъде присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер на брутното му трудово възнаграждение, считано за 6 месеца от 04.04.2017г.- датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 04.10.2017г., или, общо в размер на 4192,20 лв.- шест брутни месечни заплати, ведно със

законната лихва върху тази сума.В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат поддържа исковете и моли съда да ги уважи. Претендира разноски. Представя писмена защита.  

Ответникът Театрално-музикален център гр.Кърджали в отговора си намира предявените искове за допустими, но неоснователни, като посочва, че длъжността „ръководител постановъчна част“ е в структурно звено „специалисти" , което предполагало лицето, заемащо същата, да има нужното образование за справяне с вменените с длъжностната характеристика задължения като специалист в дадената област. Длъжността била ръководна видно от наименованието й, поради което от работата на специалиста „ръководител постановъчна част“ в голяма степен зависели постиженията на Театрално-музикалния център, отзивите на публиката и критиката към постановките и не на последно място, приходите в касата на театъра. Посочва, че ищецът бил със средно професионално образование „шлосер матричар" и макар и част от прослужения му в Театрално-музикалния център стаж да е като ръководител на постановъчната част, това не означавало, че работодателят не можел да изисква тази длъжност да бъде заета от лице с по-високо образование от притежаваното от ищеца средно професионално образование за „шлосер матричар". След приемането на единните разходни стандарти от 2014 година за финансиране на Държавните културни институти, конкурентната среда задължавала повишаване на изискванията към творческите и технически състави с цел осигуряване на приходи и подсигуряване на ФРЗ и средства за издръжка. Обстоятелството, че в годините, в които ищецът работил в ТМЦ-Кърджали, изискванията към заемащия длъжността „ ръководител постановъчна част „са били занижени, поради което ищецът се е справял с поставените му задачи“, не означавало, че ответникът следвало да търпи това фактическо положение, а именно, занижени изисквания при заемане на длъжност , която била ръководна и от която да зависели резултатите и в частност, приходите в касата на театъра. Това фактическо положение е довело до преразход на делегирания Бюджет за 2014 година /отрицателен недостиг от -238 000,00 лева. С цел запазване на единствената държавна културна институция в региона Директорът предприел необходимите за това мерки и резултатите били безспорни. Възразява против твърдението за наличие на злоупотреба с права и против твърдението за създали се междуличностни отношения между директора на театъра и ищеца по делото в качеството му на синдикален член. В Съюза на артистите членували и други работници, в това число и актьори, които се представлявали от председател и секретар /съгласно Устава на САБ/. Съгласно чл.23а, ал.2, чл.23б и чл.23в от Закона за закрила и развитие на културата и чл.5, aл.2 от Устройствения правилник на Министерството на културата директорът бил длъжен да изпълнява разпоредбите при прилагане на делегирания бюджет и негово право било да изисква в театъра да работят лица с високо образование, които да отговарят на завишените изисквания на обществеността, в частност на публиката, към постановките, съответно към цялата дейност на културната институция. Моли съда да отхвърли предявените искове и присъди разноски. В съдебно заседание упълномощен адвокат оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Излага съображения в писмена защита.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

С доклада си по делото съдът е признал за безспорно, че ищецът е работел в ответното дружество на длъжността „Ръководител постановъчна част“ по трудов

договор, прекратен със Заповед № 95/04.04.2017г. на Директора на Театрално -музикален център - Кърджали на основание чл.328, ал.1 т.6 от КТ, във вр. с чл.335, ал.2 т.2 от КТ, считано от връчването на служителя - 04.04.2017г. 

Установява се по делото, че процесната уволнителна заповед е издадена на осн. чл.328, ал.1 т.6 във вр.335, ал.2 т.2 и чл.220, ал.1 от КТ, като е бил прекратен трудовият договор с ищеца Я.Г. на следното фактическо основание: - С длъжностна характеристика от 28.03.2017г. е извършена промяна в изискванията за заемане  на длъжността „Ръководител постановъчна част“, като съгласно промяната за заемането на длъжността се изисква завършено висше образование с направление „Изкуство“, специалност „Сценография“ или висше техническо образование /машинен или строителен инженер/. Я.Г. е завършил СПТУ по машиностроене с професионална квалификация „шлосер-матричар“ и не притежава необходимото образование и професионална квалификация за заемане на длъжността „Ръководител постановъчна част“. Заповедта е връчена на ищеца на 04.04.2017г. срещу негов подпис.

От приложената по делото писмени доказателства се установяват изложените в исковата молба обстоятелства, а именно, че трудовото правоотношение с ищеца, считано от 23.09.2015г., било прекратено със Заповед № 149/18.09.2015г. на директора на ТМЦ—Кърджали на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради намаляване обе­ма на работа и оптимизация на персонала на ТМЦ- Кърджали,като е закрита 1 щатна брой­ка в структурно звено специалисти „Ръководител постановъчна част“ поради утвърждаване на ново щатно разпи­сание със Заповед № 72/17.09.2015г.; че заповедта при обжалването й по гр.д. № 1415/2015г. по описа на КРС е била отменена; че с молба вх. № 54/03.04.2017г. ищецът заявил на работодателя, че считано от 04.04.2017г. е готов да заеме длъжността, на която е възстановен, но при явяването си на работното място на 04.04.2017г. не бил допуснат до работа и същия ден му била връчена Покана изх. № 128/04.04.2017г. от директора, с която бил поканен да предостави трудова книжка и заварени копия от съдебните решения до 05.04.2017г., за да бъде допуснат; че депозирал молба, че в случай на продължаващо недопускане ще пусне жалба за неизпълнение на съдебно решение. Установява се още,че непосредствено след това на 04.04.2017г. му била връчена настоящата прекратителна заповед - № 95/04.04.2017г.

Установява се още по делото, че ищецът се намира в трудовоправни отношения с ответника от 16.11.1982г. и  че е член на Съюза на артистите в България и член на УС на съюзната организация при ответника. След издаване на уволнителната заповед Съюзът на артистите в България в писмо е сезирал Министъра на културата за извършени неправомерни действия от директора на ТМЦ-Кърджали, посочвайки че въведените нови изисквания за завършено висше образование в новата длъжностна характеристика от 28.03.2017г. не са предвидени в закон или в друг нормативен акт и не са във връзка с характера на работата на „ръководител постановъчна част“.

От трудовото досие на ищеца се установява, че от 03.12.1996г. същият е преназначен на длъжност „завеждащ постановъчна част“ при ответника, след което през годините е назначаван както като „ръководител постановъчна част“, така и като   „координатор“. От 04.05.2015г. ищецът Г. отново е назначен на длъжността „Ръководител постановъчна част“. Установява се и че в този период не са му налагани дисциплинарни наказания.

Не се спори, че ищецът е със завършено средно образование – СПТУ по машиностроене, специалност „шлосер-матричар“.    

От приобщения като доказателство по делото Браншов колективен трудов договор от 25.11.2016г., регистриран в Министерство на културата на 25.11.2016г. с срок на действие 2 години, т.е. действащ към момента на издаване на процесната заповед, се установява, че същият предвижда при съкращаване в щата или намаляне на обема на работата работодателят да има възможност да уволни работник или служител  - синдикален деец след предварително съгласие на синдикалната /съюзната/ организация съгласно чл.333,ал.4 от КТ /чл.21,ал.5 от БКТД/, както и преди да предприеме процедура по съкращение на щата, да проведе консултации със синдикалните организации, като посочи възможностите за пренасочване и преквалификация в рамките на театъра или по програми на МТСП или финансирани програми от ЕС /чл.21, ал.2 от БКТД/.       

По делото са представени 2 бр. длъжностни характеристики – от 04.05.2015г. и от 04.04.2017г., в които е описан характерът на работата на заемащия длъжността „Ръководител постановъчна част“ и от които се установява, че основните длъжностни задължения  - по ръководство, организация и контрол по подготовка и оформление на спектаклите, контрол на цялостната техника, провеждането на технически конференции, ръководството на планировъчните и монтировъчни репетиции,изготвяне на проектно-сметната документация, организиране доставката на елементите от сценичното оформление, костюми и реквизит, контрол на работата по ателиетата, организиране на транспорта и изпълнение на други задачи, възложени от ръководството, са еднакво застъпени и в двата случая, като в длъжностната характеристика от 04.04.2017г. дори са отпаднали част от основните задължения, предвидените със старата характеристика – напр. организация на дейностите по охрана на труда, техническа безопасност и противопожарна охрана при реализация на постановките.              

Ищецът Г. след уволнението е регистриран като безработен в Агенция по заетостта за периода 28.02.2017г.-01.05.2017г., или, от 04.04.2017г.-  начална дата на уволнението до 01.05.2017г. - същият е бил безработен. От 02.05.2017г. е назначен във „В и К“ООД, гр.Кърджали на длъжността „работник ремонт точни уреди“ с основно брутно месечно възнаграждение в размер на 500,00 лв.

От заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, в т.ч. и разпита на вещото лице в съдебно заседание, което не се оспорва от страните и се възприема изцяло от настоящия състав, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца, определено по реда на чл.228,ал.1 от КТ е 698,70 лв., а обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за времето от 04.04.2017г. до 04.10.2017г. вкл. възлиза на 4192,20 лв.

В съдебно заседание по реда на чл. 176,ал.1 от ГПК на конкретно зададени въпроси директорът на „ Театрално – музикален център“ Кърджали заявява, че изискванията за „завеждащ постановъчна част“ винаги са били за висше образование, а през годините ищецът е заемал междинна длъжност - координатор или нещо друго, което не отговаряло на изискванията на „завеждащ постановъчна част“. „Ръководител постановъчна част“ е от 2015г., тогава когато театърът бил пред закриване и се налагало да бъдат направени спешни мерки за неговото оцеляване. Длъжността  се намира между сценограф и заместник директор по техническата част и била междинна длъжност. В практиката  всеки режисьор контактувал със сценографите и техническия директор. Имал сигнали, че ищецът възпрепятствал изпълненията на служебни задължения на технически служби  – художник-изпълнители, сценични работници, шивачи, но при извършените проверки не било констатирано нарушение. Заявява още, че  няма нужда от такава длъжност и че изпълняващото длъжността лице трябва да бъде с нужното образование, за да изпълнява качествено задълженията. Изискванията

за тази длъжност винаги били за висше образование. Директорът заявява,че лично  разговарял с ищеца и му предлагал друга длъжност, тъй като неговият опит и знания, и умения като шлосер-матричар не отговаряли на длъжността „Ръководител постановъчна част“, но той отказал да заеме длъжността „театър-майстор“. Към момента на съкращаването на ищеца и понастоящем нямало свободна бройка за сценичен работник или друга длъжност. Няма и заповеди за налагани наказания.

С оглед изложеното, съдът намира предявените искове за частично основателни по следните съображения:

По делото бе установено, че след влизане в сила на решението,с което е отменено като незаконосъобразно предходно уволнение на ищеца Г. и същият е бил възстановен на длъжността,заемана преди уволнението - „Ръководител постановъчна част“ , т.е., на 21.03.2017г., на 03.04.2017г. в срока по чл.345 от КТ ищецът се е явил за заемане на предишната длъжност, но вместо да заеме същата, работодателят му е връчил нова длъжностна характеристика, повишавайки изискванията за образование, на които работникът не отговаря, издадена в деня, следващ молбата на Г., с която изразява готовност да заема длъжността си – 04.04.2017г. Съдебната практика относно въвеждането на нови,в т.ч. по-високи изисквания за заемане на определената длъжност от работодателя с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието чрез изменение на длъжностната характеристика, но само ако промените не са в противоречие с нормативно установените изисквания и работодателят е действал добросъвестно, е последователна и непротиворечива и постановените по реда на чл.290 от ГПК съдебни решения са задължителни и за настоящия състав  - Решение № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г. на ВКС, III г. о., Решение № 192/14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г., IV г. о. Същите постановяват, че преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право, и/или не е установен дискриминационен подход. Доколкото с исковата молба ищецът своевременно заявява,че в случая е налице злоупотреба с права на работодателя в противоречие на чл.8,ал.1 от КТ при извършената промяна в изискванията за образование, навеждайки конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят такива изводи, съдът следва да изследва това оплакване  - в този смисъл Решение №239/21.05.2012г., постановено по гр. дело № 799/2011 г. на IV г. о. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Предвид гореизложеното за промяна на длъжностната характеристика, въведена в момента ,в който ищецът е бил възстановен на същата длъжност и при явяването му за заемане на длъжността преди уволнението, както и с оглед съпоставката на трудовите функции при длъжностните характеристики от 04.05.2015г. и 04.04.2017г., липсата на обяснение за необходимостта година и четири месеца след предходното уволнение на ищеца да се повишат изискванията при заемане на длъжността, води,според настоящия състав, до извод за въведена промяна единствено и с цел прекратяване на трудовия договор с ищеца, което обосновава наличие на злоупотреба с права от страна на работодателя, водещо до незаконност на уволнението. Съгласно чл.8,ал.2 от КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Така, посочената презумпция се счита за оборена, когато се установи, че с предоставените му от закона средства работодателят е целял единствено прекратяване на трудовия договор с конкретен служител, че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а само с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или предварителната закрила по чл. 333 КТ. В случая е важно и обстоятелството,че за прекратяване на трудово правоотношение по чл.328, ал.1 т.6 от КТ не се изисква съгласие на синдиката, в който ищецът членува, което също обосновава злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като въпреки възложена на работодателя доказателствена тежест да установи нуждата на предприятието от промяната на изискванията за заемане на длъжността, такава не бе установена. Липсата на нужда от промяна се подкрепя, на следващо място и от заявеното от председателя на Съюза на артистите в България, че въведените нови изисквания от работодателя не са предвидени в закон или друг подзаконов нормативен акт и не са във връзка с характера на работата „Ръководител постановъчна част“ . Така, съдът намира,че е самоцелен извода на ответника, че професионалните качества и образователен ценз на ищеца до предходното уволнение на 18.09.2015 г. са били достатъчни, за да отговаря на всички условия, а след възстановяването му на работа със съдебното решение на 20.03.2017 г., се оказва обратното, като последното е постигнато с въвеждането на нови завишени изисквания с длъжностната характеристика от 04.04.2017 г. несъмнено със съзнанието, че ищецът няма как да отговаря на същите.

С оглед изложеното дотук, съдът намира, че поради злоупотреба с права на работодателя в нарушение на императивната разпоредба на чл. 8, ал. 2 КТ, обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е незаконосъобразна и следва да се отмени с произтичащите от това последици, като се признае уволнението за незаконно и се отмени издадената заповед,както и се възстанови  уволненият на заеманата до уволнението длъжност.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, поради незаконното уволнение -с пр.осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225,ал.1 от КТ, този състав намира, че същият е предпоставен от незаконно уволнение, каквото в настоящия казус бе установено и прекратителната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. От друга страна, обаче, кумулативна предпоставка за уважаването на иска е оставането на работника или служителя без работа, поради незаконното уволнение. Вредите и загубите на работника или служителя се изразяват в липсата на трудово възнаграждение, затова и обезщетението се дължи за времето, през което той е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца и се изчислява върху брутното трудово възнаграждение, което работникът или служителят е получавал през месеца, предхождащ уволнението.Тежестта на доказване лежи върху ищеца и той трябва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. Ищецът в настоящото производство безспорно установи, че след уволнението му на 04.04.2017г. е сключил ново трудово правоотношение на 02.05.2017г., по което работи и понастоящем. При това следва да се приеме,че именно за този период не е получавал доходи от трудово правоотношение, поради което и предявеният иск с пр.осн чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225,ал.1 от КТ, се явява основателен за периода 04.04.2017г. до 01.05.2017г. и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 04.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Базирайки се на неоспореното от страните заключение на вещото лице,в т.ч. и посоченото среднодневно БТВ от 33,272 лв., съдът намира,че искът следва да бъде уважен за сумата от 565,62 лв., като в останалата част за разликата и до пълния предявен размер от 4192,20 лв. до искът бъде отхвърлен като неоснователен.В тази връзка, съдът намира,че в случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл.225,ал.2 от КТ, каквото искане е направено за пръв път в писмената защита на ищеца, тъй като към предявяване на исковата молба  - 04.05.2017г. не са въведени данни за ново ТПО,въпреки че такова е било създадено преди депозиране на исковата молба в съда на 02.05.2017г., поради което при липса на своевременно изменение основанието на иска, липсва надлежно сезиране на съда.         

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски съразмерно уважената част на иска,или от договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 660,00 лв., в тежест на ответника следва да се възложат 469,68 лв.

Ответникът също има право от направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по този иск в размер на 460,00 лв., на разноски съобразно отхвърлената част от иска, или, в размер на 132,66 лв.

В тежест на ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да се възложат държавните такси по предявените искове по чл.344, ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК - по 50,00 лв.,т.е.150,00 лв., както и направените по делото бюджетни разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 90,00 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед №95/04.04.2017г. на директора на Театрално-музикален център-Кърджали, с която на основание чл.328, ал.1 т.6 от КТ е прекратено, считано от 04.04.2017г., трудовото правоотношение на Я.В.Г., с ЕГН **********, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА и ПРИЗНАВА уволнението за НЕЗАКОННО.

ВЪЗСТАНОВЯВА Я.В.Г., с ЕГН **********,***, на длъжността, която е заемал преди уволнението – „Ръководител постановъчна част“ в Театрално-музикален център-Кърджали, ***, ЕИК ***.

ОСЪЖДА Театрално-музикален център-Кърджали, ***, ЕИК *** да заплати на Я.В.Г., с ЕГН **********,*** сумата на осн. чл.344,ал.1 т.3 във вр. с чл.225,ал.1 от КТ в размер на 565,62 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от 04.04.2017г. до 01.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 04.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над 565,62 лв. до пълния му размер от 4192,20 лв. и за  периода от 02.05.2017г. до 04.10.2017г., като неоснователен.  

ОСЪЖДА Театрално-музикален център-Кърджали, ***, ЕИК *** да заплати на Я.В.Г., с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 469,68 лв. 

ОСЪЖДА Я.В.Г., с ЕГН **********,*** да заплати на Театрално-музикален център-Кърджали, ***, ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 132,66 лв.

ОСЪЖДА Театрално-музикален център-Кърджали, ***, ЕИК *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд Кърджали сумата от 150,00 /сто и петдесет/ лв., представляваща дължими държавни такси в производството по гр.д.№569/2017г. по описа на Районен съд Кърджали и сумата от 90,00 /деветдесет/ лв., представляваща бюджетни разноски за съдебно-счетоводна експертиза. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок от днес.                                                                 

           

                                                                            Съдия: