Решение по дело №190/2020 на Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 98

Гр.Сливен, 24.11.2020г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: в. а.А

   При секретаря  Нина Кънчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 190 по описа за 2020г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени  са два обективно кумулативно съединени  преки иска  на  увредени  лица срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени  вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите,  с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ  и цена  на всеки иск  - 150 000лв .

В исковата молба се твърди, че на 199.06.2017г, в посока гр.Сливен – гр. Нова Загора, С.Ш. управлявал на лек автомобил „М.“, с рег. № **, като на задната седалка пътувал постр.  И. С. Ш.. По същото време, И. а. управлявал лек автомобил „м.“, с рег. № **, в посока гр. Сливен, като последвал удар между двата автомобила, а в резултат на придобитата ротация от удара, настъпил и вторичен удар между автомобилите, в резултат на което водачът С.Ш. загубил управление над автомобила и последвал трети удар с лек автомобил „Р. к.“,  с рег. № **, управляван от Я. Щ. А.  .В резултат на ПТП, пътникът в лекия автомобил „М.“ - И. Ш. получил травматични увреждания и починал на 03.07.2017 г. от настъпилите усложнения.

С присъда по НОХД № 413/2017 г. на СлОС подс. И. Н. а. и С.И.Ш. били признати за виновни в условията на независимо съпричиняване за извършено престъпление по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б.“б“, предл.1, вр. с ал.1, б..“в“, вр. с чл.342, ал.1 НК и осъдени.

Твърди се, че загиналият И. Ш. бил съпруг на първия ищец и баща на втория. Първият ищец имал със загиналия 55 годишна хармонична връзка, изпълнена с любов и уважение, заедно отгледали двете си деца. Постр. Ш. бил всеотдаен съпруг и отговорен родител, опора на своето семейство, като успял да им осигури достоен и щастлив живот.

Вторият ищец бил по-малкият син в семейството, който имал особено силна емоционална връзка със своя баща, който бил за него опора в живота, както в детските години, така и по време и след неговия развод, когато се преместил отново да живее при родителите си. Със смъртта на баща му, ищецът К.Ш. бил лишен от вниманието и помощта на своя баща - материална и морална, а ищецът Й.Ш. загубила своя спътник в живота. След неговата смърт, преживялата съпруга била обзета от чувства за отчаяние и безпомощност, а здравословното й състояние рязко се влошило. Измъчвало я главоболие и световъртеж, като на два пъти се наложило да постъпи на болнично лечение. Ищецът К.Ш. мъчително и болезнено преживял смъртта на баща си, който бил най-важната му опора в живота.

По отношение на лек автомобил „М.“, била налице сключена с ответника застраховка „ГО“ на автомобилистите, валидна към датата на ПТП, като на 24.01.2020 г., двамата ищци предявили пред застрахователя претенции си за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но ответникът не се произнесъл в рамките на тримесечния срок.

Молят за постановяване на съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да им заплати сумата 150 000 лв. на всеки от тях - обезщетение за  неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания от настъпилата при ПТП на 19.06.2017 г. смърт на техния съпруг и баща И. С. Ш., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя 24.01.2020 г. до окончателното изплащане.

Ответникът е подал  отговора на исковата молба в срока по чл.131ГПК

Счита исковете за допустими, но неоснователни.

         Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение  по застраховка “ГО“, сключена за процесния  автомобил.

Оспорва исковете по размер, твърдейки, че са прекомерно завишени и не съобразен с принципа за справедливост и трайната съдебна практика.

Оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП, причините за настъпването и вината на водача С.И.Ш., в чийто автомобил пътувал постр. И. Ш..

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия И. Ш., като пътник в лек автомобил „М.“ бил без предпазен колан, а с поставен такъв  нямало да претърпи травмите в обема и интензитета, и е нямало да настъпи летален изход.

          Твърди се, че  травмите били получени от постр. Ш. в резултат на собственото виновно и неправомерно поведение, тъй като в нарушение на чл.137 ЗДвП, той не използвал предпазен колан, а  неговият принос бил основание за намаляване на застрахователното обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Освен това, вина за настъпване на процесното ПТП имал и другия осъден  за ПТП  водач – И. Н. а.. И двамата водачи не неправили всичко зависещо от тях за предотвратяване на ПТП, поради което следвало да се ангажира тяхната солидарна отговорност за вредите.

         В с.з. ищците, ред. призовани, не се явяват.  Представляван от процесуален представител,  който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък с разноските. Подробни съображения излага в писмена защита.

        В с.з. ответното дружество, ред. призовано, се представлява от упълномощен представител, който оспорва  предявените искове. Поддържа възраженията, направени с отговора на исковата молба. Моли всички искове да бъдат отхвърлени като  неоснователни и недоказани. Претендира за разноски. Представя списък  по чл. 8 ГПК. Подробни съображения излага в писмени бележки.

         Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Ищцата Й.К.Ш. е съпруга на И. С. Ш., починал на 03.07.2017, в резултат на ПТП, а ищецът К.И.Ш. е техния  по-малък  син.    

         На 19.06.2017г.,  С.И.Ш./ другият им син и брат на втория ищец/, управлявал лек автомобил“ „М.“ с рег. № СН8815АМ.  До него, на предната дясна седалка, с поставен предпазен колан пътувала  съпругата му -св.И.ова, а на задната седалка, без поставени предпазни колани пътували неговите родители- ищцата Й.Ш. и И. Ш.. Зад водача пътувала майка му, а зад съпругата - баща му.

         Те се връщали от гр.Сливен, където завели на лекарски преглед на постр.И. Ш..

          На пътя от гр.Сливен за гр.Нова Загора , в района на отклонението за кв.“р.“, настъпил удар между лек автомобил“ „М.“ с рег. № СН8815АМ, управляван от С.И.Ш. и лек автомобил „М. **“ рег.№ **, управляван от  И. Н. а.

          В резултат на удара, автомобилът „М.“ се отклонил надясно спрямо посоката за движение и настъпил втори удар с лек автомобил “Р.“ с рег. № СН 1605АР, който изчаквал на стоп линията за навлизане на пътя с предимство. В резултат на втория удар, настъпил  трети удар  между лекия автомобил “Р.“ и ведосипедист.   

         При инцидента пострадали  И. С. Ш., който починал след няколко дни и велосипедиста й.к., която получила средна телесна повреда. Пострадала по-леко и ищцата, която получили синини и натъртвания, а също и  съпруга на водача С.Ш.- св.И.ова, която имала две счупени ребра, две спукани и множество натъртвания.

          И. С. Ш. бил приет по спешно отделение на
 МБАЛ “Д-р И. Селимински“АД –гр.Сливен в травматичен шок, но контактен и адекватен, с отслабено дишане. Постепенно състоянието му  се влошило. Въпреки предприетото  спешно лечение, състоянието не се подобрило и с картината на задълбочаващо се шоково състояние и полиорганна недостатъчност,  починал  на 03.07.2017 г.

         За случая бил съставен констативен протокол за ПТП № 270/19.06.2017г и образувано ДП № 639/2017 г.  на РУ МВР- Сливен. 

         С  влязла в сила присъда  №2/22.01.2019г по НОХД № 413/2018г на СлОС, подс. И. Н. а. е признат  за виновен в това, че на 19.06.2017г., в гр.Сливен, на път ІІ-66, в района на отклонението за кв.“р.“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „М. **“ рег.№ **, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.25(1) от ЗДвП - Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, и по непредпазливост, при независимо съпричиняване със С.И.Ш., причинил смъртта на И. С. от гр.Нова Загора, починал на 03.07.2017г. и средна телесна повреда на й.п. к. от гр.Сливен, изразяваща се в счупване на долния клон на седалищната кост от лявата половина на тазовия пръстен, което е довело до „трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“, поради което и на основание чл.343 ал.4, вр.ал.3 б.“б“ предл.1, вр.ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК и чл.54 от НК, е осъден при условията на чл. 66 НК.

Със същата присъда подс. С.И.Ш., е признат за виновен  в това, че на 19.06.2017г. в гр.Сливен, на път ІІ-66, в района на отклонението за кв.“р.“, при управление на моторно превозно средство - л. а.марка „М. 5“, рег.№ **, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно чл.21(1) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за МПС от кат.“В“, в населено място - 50 км/ч, като управлявал автомобила си със скорост, надвишаваща разрешената за пътния участък - от 50 км/ч, а именно с 89 км/ч, и по непредпазливост, при независимо съпричиняване с И. Н. а., причинил смъртта на И. С. Ш. ***, починал на 03.07.2017г., и средна телесна повреда на й.п. к. от гр.Сливен, изразяваща се в счупване на долния клон на седалищната кост от лявата половина на тазовия пръстен, което е довело до „трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“, поради което и на основание чл.343 ал.4, вр.ал.3 б.“б“ предл.1, вр.ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК, е осъден на лишаване от свобода при условията на чл. 66 НК.

         По делото е назначена комплексна  съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертиза, от чието заключение  се установява  механизма на ПТП и техническата причина за възникването му,

Съгласно  експертното заключение, лекият автомобил „М.“ се е движил по пътя от гр. Сливен за гр. Нова Загора, в района на отклонението за кв. „р.“ със скорост на движение около 89 km/h.

Опасната зона за спиране при тази скорост била около 69 м.

В същото време, в ляво от платното и в зоната на уширение, се е намирал лекия автомобил „М.“, водачът на който е имал намерение да пресече платното, за да се включи в движението към кв. „р.“.

Освен това, на отклонението от кв.„р.“, преди да навлезе на пътя с предимство, се е намирал  и трети автомобил –„ Р.“, който бил в пълен покой, а от дясната му страна се е движил велосипед, управляван от  й.к..

       Настъпил удар между двата автомобила „М.“ и „М.“, след което първият автомобил  продължил движението си напред и надясно спрямо собствената посока, като  достигнал до спрелия лек автомобил „Р.“, като  настъпил втори удар.

        В резултат на втория удар, автомобилът „Р.“ се завъртял около вертикалната си ос и е настъпил трети удар с намиращия се от дясната страна на автомобила велосипед.

       В момента на навлизане на автомобила „М.“ на пътя с предимство,  автомобилът „М.“ се намирал на разстояние 56 m от мястото на удара, а към момента на пресичане на разделителната линия - на 13 m от мястото на удара.

        Спрямо момента на пресичане на разделителната линия от автомобила „М.“ и установеното положение на автомобила „М.“,  водачът му не е имал техническата възможност да предотврати ПТП.   

        Водачът на „М.а“ е имал техническата възможност да възприеме положението на автомобила „М.“,  който се е движил на път с предимство, неговото положение и скорост на движение, като го изчака да премине, а след това да предприеме пресичане на двете ленти, за да се включи в движението към кв. „р.“.

Водачът на велосипеда не е имал техническа възможност да предотврати удара с автомобила „Р.“.

Скоростта на движение на лекия автомобил „М.“ в момента на удара била  около 23 km/h. Автомобилът  потеглил от място от уширение в ляво от платното, с цел пресичане на двете ленти за движение.

      В момента на втория удар, автомобилът „Р.“ е бил в покой.

      В момента на третия удар велосипедът се е движил отдясно

за автомобила „Р.“,  при скорост на движение от около 10 km/h.

         Опасната зона за спиране на автомобила „М.“ при определената скорост на движение, е била около 69 м.

         Опасната зона за спиране на „М.та“ при 50 km/h била  около 29 м.

          При същите действия на водача на „М.“, водачът на „М.“ е нямал техническата възможност да предотврати ПТП спрямо момента на пресичане на „М.а“ на разделителната линия и е имал техническата възможност да предотврати ПТП спрямо момента на навлизане на платното за движение.

         При движение на автомобила „М.“ с 50 km/h не би настъпил втория и третия удар.

        В момента на ПТП пострадалият Ш. е бил без поставен обезопасителен колан. Той е стоял на задната дясна седалка в „ М.та“.

        В момента на ПТП автомобилът „М.“ е бил оборудван с триточкови инерционни обезопасителни колани.

        Според заключението на комплексната експертиза, техническите причини, довели до възникването на ПТП са две:

        1/Навлизането на лекия автомобил „М.“ на платното без да пропусне движещия се направо лек автомобил „М.“. Технически правилно било водачът на „М.“ да изчака преминаването на автомобила „М.“, а след това да предприеме пресичане на платното.

       2/Движението на автомобила „М.“ със скорост над максимално разрешената за участъка. При движение на автомобила със скорост от 50 km/h и предприето спиране не би настъпил удар спрямо момента на навлизане на „М.“ на платното за движение.

         Техническите причини, довели до възникването на втория и третия удар е възникналия първи удар. Водачите на автомобила „Р.“ и велосипеда са нямали техническата възможност да предотвратят удара.

   В резултат на процесното ПТП И. Ш. получил  автомобилна травма / травма в салона на лек автомобил като пътник на задна дясна седалка, в резултат на челен удар с лявата половина на предните състави на лекия автомобил в друг лек автомобил), изразяваща се в получаването на тежка съчетана травма със засягане на главата, гърдите и долните крайници.    

  Получените увреждания били разположени предимно в лявата половина на тялото му (лявата половина на гръдния кош с натрошаващи счупвания на всички ребра в лявата му половина, контузия на левия бял дроб, счупване на бедрената кост на левия крак в областта под трохантерния масив), което свидетелствало, че посоката на основната травмираща сила, която ги е причинила е била отпред назад и отстрани отляво на пострадалия.

   В механогенезата на уврежданията при този вид автомобилни травми, през различните фази на произшествието върху тялото на пътниците действали различни по своята посока и величина травмиращи сили. Под действието на пР.сни инерционни сили нефиксираното с предпазен колан тяло на пътника в момента на настъпване на произшествието, поради рязкото аварийно намаляване на скоростта се придвижвало в пространството на автомобилния салон. При това си придвижване то влизало в контакт с различни елементи и части от вътрешното оборудване на салона, удряло се, притискало се и се травмирало. Именно по този механизъм се получили уврежданията на постр. Ш., а именно придвижване на тялото му напред и наляво и удар най-вероятно в облегалките на предните седалки.

  Именно характеристиките на уврежданията, техните локализации и тежест свидетелствали за това, че в момента на настъпването на произшествието , И.  Ш. е пътувал на задната дясна седалка на лек автомобил „М.“,  без поставен предпазен колан.

   Липсата на поставен предпазен колан допринесла в значителна степен за получаването на тези увреждания, тяхната тежест и било в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

При съпоставяне на получените увреждания по тялото на пострадалия, които  били предимно в лявата половина на тялото, с динамиката на ударния процес, било видно, че във фазата на първия удар тялото на пострадалия се  придвижило силно напред и наляво. При това движение бил налице ударен процес в облегалките на предните седалки.  

 Величината на ударната сила при първия удар била около 2,3 пъти по-голяма от величината на ударната сила при втория удар. Това определяло, че основната травмираща сила е получена при първия удар.

 Така определеното направление на пР.сната инерционна сила и ударния процес в облегалките показвало, че пострадалият в момента на удара е бил без предпазен колан.

При наличие на такъв, травмите щели да бъдат значително по-малки.

          Според поясненията на вещото лице Д-р С., дадени в с.з.,  ако пострадалият е бил с  поставен предпазен колан, експертизата имала пълно основание да предположи, че е щял да получи адекватни увреждания, каквито е получил пътника на предна дясна седалка, т.е. значително по-леки от тези, които е получил в резултат на произшествието. Той не загинал на мястото, а 14 дни след произшествието, от усложненията, получени в резултат на тежките травми. Вещото лице приема, че най-вероятно не би настъпил летален изход, ако беше с предпазен обезопасителен колан, защото  нямало да получи тези тежки увреждания в лявата половина на тялото. Всичките му тежки увреждания, които са се усложнили впоследствие, били разположени в лявата половината на тялото му- счупване на лявата ключица, счупени няколко фактурни линии всички леви ребра, счупена  лявата бедрена кост. Ако е бил с предпазен колан, тези увреждания нямало да ги има в голямата си част. Той бил на 78 години, което правело възстановяването от каквото и да е увреждане по-бавно.

         Ищците посрещнали вестта за смъртта на И. Ш. с голяма мъка.

         Той бил е бил стожера за  семейството.  Радвал на обичта и уважението на съпругата си и синовете  си.

        След като сключили брак, двамата със съпругата си живели 50 години   в голяма  обич и разбирателство. Заедно отгледали  двете си деца. Бащата имал голям авторитет пред децата, напътствал ги и бил опора в живота им. 

        Семейството било изключително сплотено. Синовете посещавали родителите си всяка седмица на село. Празнували заедно всички празници.    

        След като синът К. преживял тежък развод, се отчаял напълно и само благодарение на своя баща се съвзел и повярвал, че живота продължава.  Успял отново да създаде ново семейство.       

        Ищецът К.Ш. бил много близък с баща си, споделял му, приемал неговите съвети и подкрепа. Изпитвал към баща си голяма обич, доверие и уважение. Между тях имало много силна връзка.

         Съпругата Й.Ш.  изживяла  голяма мъка след смъртта на съпруга си, който не можела да прежали и да приеме липсата му след 50 години съвместен живот. Не искала живее без него, отчаяла се, започнала да вдига високо кръвна налягане, а преди това била жизнена жена.

        Синът К. също много тежко преживял загубата на своя баща.    

         Към датата на  ПТП  по отношение на лек автомобил „ М." с рег.№ **, била сключена с ответника  застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с полица №ВG/22/116003015060/ 25.11.2016г , валидна от 26.11.2016г до 25.11.2017г.

        Двамата ищци предявили своята писмена застрахователна претенция до ответника за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, която при застрахователя е входирана с вх. №3/24.01.2020г.,  но няма произнасяне в рамките на тримесечния законов срок.   

        Горната фактическа обстановка  съдът  прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства -относими, допустими и неоспорени.

       Приема заключението на комплексната САТЕ и СМЕ,  като подробно, обосновано и ясно, а също и неоспоР. от страните.

        Съдът кредитира свидетелските показанията на разпитаните по делото  свидетели, които възприе като релевантни, преки и непосредствени.

        Така приетото за установено,  води до следните правни изводи:

         Предявени са  два преки иска по чл. 432 ал.1 от КЗ / на пострадали лица срещу застрахователя на деликвента за плащане на обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, настъпили в резултат на деликт, виновно причинен от водача на МПС, застраховано при  ответника, по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.

         Исковете са процесуално допустими, а преценени по същество- основателни  и доказани.

         По делото се установи, че ищците е изпълнили задължителната процедура  по чл.  498КЗ за доброволно уреждане на спора със застрахователя.  Приключването на производството по доброволно уреждане на спора в рамките на 3-месечния рекламационен срок е условие за допустимост на иска, като в настоящия случай  то е приключило.

За да възникне субективното право по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо наличието на застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС, сключена  при ответното  застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП-то, както и наличието на деликт с всички  елементи от неговия фактически състав, а именно: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на причинителя.

        Страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение между ответника и водача  на автомобила, валидно към деня на увреждащото събитие, по застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите.

         Тъй като деликвента  е осъден с вляза в сила присъда,  съгласно чл. 300 ГПК, гражданският съд е обвързан от влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това дали е извършено деянието, неговата провитивоправност и виновността на дееца, като  всички тези обстоятелства са  доказани в наказателния процес и са безспорни.

          В тежест на ищците е да докажат единствено вида и размера на претърпените вреди и че са настъпили в причинна връзка от същото ПТП.

         Вредите  като вид, интензитет и продължителност са установени по делото от еднопосочните  показанията на  двама свидетели.  

         От техните свидетелските показания се установи, че между съпрузите, както и между бащата и сина К.Ш.  е имало  голяма обич, привързаност и разбирателство.

          Двамата съпрузи живели заедно 50 години в обич и разбирателство. 

          Въпреки че синът им К.Ш. бил отдавна пълнолетен и семеен,  разчитал на подкрепата на своя баща. Внезапната му смърт ги лишила завинаги от неговата обич и подкрепа.

         Смъртта на родител и  съпруг, независимо от възрастта,  е тежък удар за неговите деца и съпруга и много трудно може да бъде определен паричен еквивалент на претърпените душевни болки и страдания от загубата, която обичайно се преживява  мъчително  и продължително.

         Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.  

         Справедливостта се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, като: вид, характер, тежест, продължителност  и интензитет на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, претърпените болки и страдания, настъпилите неблагоприятни  последици, понесени конкретно от всяко увредено лице,  емоционални, психически сътресения.

         При смърт на родител и съпруг, размерът на обезщетението следва да е обусловен от съществуващата връзка между родител-дете и между съпрузите, нейния характер, продължителност, степен на близост в отношенията,  мястото, което починалия е заемал в живота на увредените.

         Съобразявайки възрастта на починалия/ 79г/ и обстоятелството, че неговия син К.Ш. е отдавна пълнолетен и семеен,  че отношенията между тях  са били изключително топли и сърдечни, основание на обич, подкрепа, разбирателство и уважение, съдът намира за справедливо обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на неговия  баща сумата от 90 000лв.

       Съпрузите Й. и И. Шишкови имали отношения за пример,  топли и сърдечни, силно привързани един към друг. Обичали се и се подкрепяли във всичко. Живели заедно повече от 50 години.

         Несъмнено загубата на съпруга,  причинила на ищцата Й.Ш.  болки и страдания, които скоро няма да затихнат.

        Съобразявайки всички тези обстоятелства, съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди за съпругата сумата 130 000 лв.

        В отговора на исковата молба, ответникът  е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия И. Ш.,  твърдейки, че пътник в лек автомобил „М.“ бил без предпазен колан, а с поставен такъв  нямало да претърпи травмите в обема и интензитета, и е нямало да настъпи летален изход. Освен това, вина за настъпване на процесното ПТП имал и другия осъден водач – И. Н. а., обстоятелство, установено с влязла в сила присъда. И двамата водачи не неправили всичко зависещо от тях за предотвратяване на ПТП, поради което следвало да се ангажира тяхната солидарна отговорност.

          Първото възражението за съпричиняване е основателно.

          Релевантно за съпричиняването по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно установено поведение- действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно проявление се явява пряка и непросредствена причина за произлезлите вреди и без което не би се стигнало до настъпване на вредоностния резултат или вредоносните последици биха били в по-малък обем. Трайната съдебна практика приема, че дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия,  те имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.   

          Приносът следва да се изразява в такива действия или бездействия, при наличието на които, уврежданията не биха настъпили  изобщо или ако биха ,то в по-лека степен.

По делото е  безспорно, че И. Ш. е бил бе поставен предпазен колан. Според заключението на комплексната експeртиза,  ако беше с поставен предпазен колан, травмите биха били значително по-малки. Щял е  да получи адекватни увреждания, каквито е получил пътника на предна дясна седалка, т.е. значително по-леки от тези, които е получил в резултат на произшествието. Вещото лице предполага, че най-вероятно не би настъпил  и летален изход, ако беше с предпазен обезопаситиелен колан, защото  нямало да получи тежките увреждания, които били  в лявата половина на тялото му. Всичките му тежки увреждания, които са се усложнили впоследствие, били разположени в лявата половината на тялото му- счупване на лявата ключица, счупени няколко фактурни линии всички леви ребра, счупена  лявата бедрена кост. Ако е бил с предпазен колан, тези увреждания е нямало да ги има, в голямата си част.

         Затова, съдът приема, че постр.Ш., като  не е бил с поставен предпазен колан, като не само е нарушил разпоредбата на чл. 137 ЗДвП, но и допринесъл за собственото си увреждане тъй като при поставен колан, травмите щели да са значително по-малки.

        Неговият принос за настъпване на вредоносния резултат съдът определя на  30% ,  което  съгласно чл. 51 ал.2 ЗЗД  е основание за намаляване размера и на двете обезщетения : на сина - със сумата 27 000лв и присъди разликата от 63 000лв , а на съпругата – с 39 000лв  и присъди разликата от 91 000лв.       

        Исковете до пълните им размери съдът отхвърля, като неоснователни. 

        Неоснователно е възражението за съпричиняване  на резултата от  страна на  другия водач на  автомобила, участник в същото ПТП.

        Противоправното поведение и вината на водача на лекия автомобил „М.“, както и на лекия автомобил „М.“ е безспорна, тъй като  е налице влязла в сила присъда по отношение на двамата водачи, които са причинили виновно деликт, при условията на независимо съпричиняване.  

        При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко деликвенти, застрахователят по застраховка „гражданска отговорност“, сключена с единия от тях, отговаря спрямо увреденото лице да пълния размер на вредите , до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него деликвент.

        В тази насока има еднопосочна съдебна практика  на ВКС.

        Върху  двете обезщетения се дължи законна лихва ,считано от 24.01.2020г до окончателното изплащане.  Ищците са предявила писмено застрахователната си претенция до ответника на 24.01.2020г., поради което, следва да се приеме, че това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.

        На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи разноски на ищците съразмерно на уважената част от техните искове.

        В договора за правна защита и съдействие е уговоР. безплатна адв.защита на всеки ищец,  по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

         Според уважения размер на исковите претенции,  на основание чл.38 ал.2 ЗА, вр. с ч 7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните  размери на адв.възнаграждения, в полза на процесуалният представител на ищците,  следва да бъде присъдено адв.възнаграждение за оказана безплатна адв.защита на двамата  ищци, в общ размер на сумата   5680 лв. , от която 3260лв- -за първия ищец и 2420лв- за втория.

         На основание чл. 78 ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете,  ищците дължат на ответника разноски в  общ размер на сумата 1273.12 лв  от общо 2616лв, включваща: 1500лв-платено в брой адв. възнаграждение и 1116лв- възнаграждение за вещи лица.

        Според уважения размер на исковите претенции, ответникът дължи заплащане на  д.т в размер от 4%, или общата сума  6160 лв.

        Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

         ОСЪЖДА  ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско шосе“67А, ЕИК- *********, представлявано заедно от София Николова Антонова и Павел Валериев Димитров,  да заплати на  Й.К.Ш. ***, пл.“Търговски“2, ет.3, ап.5,  с ЕГН-********** и съдебен адрес:г***, чрез адв.С.Т., сумата  91 000лв / деветдесет  и една хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -  болки и страдания от настъпилата  на 03.07.2017г в резултат на ПТП от 19.06.2017г смърт на нейния съпруг И. С. Ш.,  ведно със законна лихва, считано от  24.01.2020г. до окончателното й  изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 150 000лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

                                 

         ОСЪЖДА  ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско шосе“67А, ЕИК- *********, представлявано заедно от София Николова Антонова и Павел Валериев Димитров,  да заплати на  К.  И.Ш. ***, пл.“Търговски“2, ет.3, ап.5,  с ЕГН-**********  и съдебен адрес:г***, чрез адв.С.Т., сумата  63 000лв/ шестдесет и три хиляди лева/, представляваща обезщетение на неимуществени вреди- болки и страдания от  настъпилата   на 03.07.2017г в резултат на ПТП от 19.06.2017г смърт на неговия баща И. С. Ш.,  ведно със законна лихва, считано от 24.01.2020г. до окончателното й  изплащане, като  ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 150 000лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

            ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско шосе“67А, ЕИК- *********, представлявано заедно от София Николова Антонова и Павел Валериев Димитров да заплати на   адв.  С.К.Т. ***,  с адрес на дейността: гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“100,вх.В, ет. 1,ап.3, сумата 5680 лв/ пет хиляди, шестстотин и осемдесет лева/,  представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата безплатна адвокатска помощ на ищците по гр.дело№ 190/2020г по описа  на СлОС .

 

           ОСЪЖДА  Й.К.Ш.  с ЕГН-********** и  К.  И.Ш.  с ЕГН-**********,***, пл.“Търговски“2, ет.3, ап.5, да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско шосе“67А, ЕИК- *********, общо сумата 1273.12лв - разноски по делото.

 

           ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско шосе“67А, ЕИК- *********, представлявано заедно от София Николова Антонова и Павел Валериев Димитров „  да заплати по  сметка на  Сливенски Окръжен Съд  държавна  такса в размер на  6 160   лв.  

 

           Решението е постановено при участието на  С.И.Ш. ***, пл.“Търговски“2,  ап.5, ЕГН-**********, в качеството му на трето лица-помагач на страната на ответника  ЗК „ЛЕВ ИНС“АД.  

 

          Решението  подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните .

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: