№ 51
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ст. Т. Н.
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600056 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на
осъдения С. Д. П. чрез адв.Д., за възобновяване на наказателното производство по
НОХД№6240/2019 г. по описа на СРС, НО- 3 състав. Твърди се, че са налице нарушения
визирани в чл.348, ал.1, т.1-3 НПК.
Правното основание е чл.424, ал.3 вр. ал.1 от НПК и чл.422, ал.1 т.5 вр. чл.348, ал.1,
т.т.1,2 и 3 НПК.
В хода на съдебните прения пред САС защитникът поддържат искането.
Осъденият се присъединява към казаното от неговия адвокат.
Представителят на САП предлага искането да бъде оставено без уважение, тъй като
не са налице основанията предвидени в закона за възобновяване на въпросното дело.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на
правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално
легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1 от
НПК.
Разгледано по същество е неоснователно, като мотивите на настоящия състав за това
са следните:
1
С Присъда №271453/06.11.2019 год. ІІІ състав на СРС по НОХД№6240/2019 год. е
признал С. Д. П. за виновен в извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК като го е осъдил
на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да се отложи за срок от 3 години и
„глоба“ в размер на 200 лева. Лишил е осъдения за срок от една година от право да
управлява МПС. Присъдата е потвърдена изцяло с Решение №260400/18.06.2021 г. по описа
на СГС, НО-1 въззивен състав по ВНОХД№2566/2020 година. Присъдата е влязла в сила на
18.06.2021 година.
По депозираните възражения и искания на осъдения и неговия защитник:
Сочи се, че първият съд не е извършил никакъв анализ от фактическа и правна
страна, а установената фактология от съда не се основавала от събраните доказателства. Не
се доказвало, че П. е управлявал МПС, а показанията на полицейските служители
противоречали на АУАН в частта, че осъденият е извършвал движение с автомобила в двора
на кооперацията.
По отношение на възражението за това, че е допуснато съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Твърди се, че и при двете инстанции
липсват мотиви за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата.
Този състав е на мнение, че няма как да се приеме, че има липса на мотиви, видно от
актовете и на двете инстанции. Следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на
съдебните актове е конституционно установено в чл.121, ал. 4 от Конституцията на
Република България. Мотивирането на вътрешното съдийско убеждение е важна гаранция за
правото на справедлив процес по чл.6 ЕКПЧ в този смисъл са Решенията Salov v. Ukraine,
65518/01, 6 септември 2005 г., Boldea v. Romania, 19997/02, 15 февруари 2007 г. За да бъде
качествен, съдебният акт трябва да се възприема от страните, а и от обществото, като
ефективно приложим резултат от точна оценка на фактите и правилно прилагане на
законовите правила в справедлив процес.
От друга страна, факт е, че недостатъчните, непълните и неясни мотиви на
първоинстанционния съд пречат на второинстанционния да изпълни своята контролна
функция - в този смисъл е и ППВС №1-53. В мотивите на присъдата съдът трябва да изложи
кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и
какви са правните съображения за взетото решение. Или казано по друг начин, мотивите
трябва да дадат представа за констатациите на съда относно релевантните към предмета на
доказване факти и тяхната правна квалификация - Р. 808-1933-ІІІ. Именно поради тази
причина присъдата трябва да бъде мотивирана по начин да може да се вижда, че наистина са
били надлежно обсъдени всички доказателства по делото и да може да се провери
правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи - Р.92-1938-ІІ, Р.
1135-1933-ІІ.
В чл.305, ал.3 НПК по общ начин е установено какво трябва да бъде съдържанието
2
на мотивите на присъдата. Именно поради това там трябва да се разгледат поотделно всички
въпроси по чл.301 НПК, с разликата, че трябва да се обосноват взетите решения, като се
изложат съображения и се даде отговор по становищата на страните по фактите
(включително и относно допустимостта и достоверността на доказателствата) и правото.
В процесния случай в съдебните актове горецитираните критерии и стандарти са
спазени, а още повече, че и самото обвинение не се характеризира с фактическа и правна
сложност. Всичко онова, което е било налице в доказателствената маса е взето предвид от
решаващия и въззивния съд.
Районният, а и въззивният съд са отговорили на доводите на защитата и са обсъдили
всички писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Доказателствената маса
е коментирана съобразявайки наличните източници както поотделно, така и в тяхната
съвкупност. Мотивирано е защо се кредитират едни доказателства, а други се отхвърлят и
вследствие на цялостната преценка и анализ е достигнато до правилни и законосъобразни
изводи довели до постановяване на крайния съдебен акт. В тази връзка няма как настоящият
съд да се съгласи с посоченото, че са налице липса на мотиви и, че присъдата е постановена
без да са съобразени доказателствата, които са събрани.
По отношение на възраженията за нарушение на материалния закон, а именно, че П.
бил нарушил обществения ред, но не и да е извършил престъплението, за което е обвинен,
са също неоснователни. Настоящият състав следва да обърне внимание на искателя и
неговия процесуален представител, че в това производство анализът на доказателствата и
разглеждане на делото по същество не влиза в правомощията на съда. Въпреки това за
пълнота следва да се посочи, че и възражението за липса на доказателства установяващи
маневрите, които е извършвал в двора на кооперацията П. не почиват на събраните
материали по делото. Напротив, от всички гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства категорично се установява пияното състояние, форсирането и
маневрите в двора на кооперацията и това много подробно е анализирано от двете
инстанции, видно от техните мотиви. Даден е и отговор защо в случая е налице управление
на МПС, тъй като всяко едно движение независимо от разстоянието му представлява
управление. В случая е направен обстоен анализ и на това обстоятелства като са съобразени
показанията на Д., П., С. и други. С оглед на всичко останало, като извод, съдът е съобразил
правилно и материалния закон.
Възражението на защитника, че свидетелските показания на полицейските служители
противоречали на АУАН отново следва да бъдат отхвърлени като е необходимо да се вземе
предвид, че описаното като фактическа обстановка в акта няма отношение към
наказателното производство, където основно значение има повдигнатото обвинение от
прокуратурата с обвинителния акт и дали същото се доказва или не от материалите по
делото. В случая съществува подробна аргументация защо обвинението е доказано
категорично и за това са депозирани пространни мотиви на СРС и СГС.
По отношение на явната несправедливост на наказанието, въпреки че не са
депозирани никакви мотиви от защитника и осъдения за това, съдът служебно констатира и
3
че това основание за възобновяване не е налице, тъй като съдилищата са съобразили всички
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което е определено едно
законосъобразно и справедливо наказание отговарящо на целите визирани в чл.36 НК.
Не на последно място представените възражения от защитника в искането и в хода на
настоящото производство по същество са били посочени и пред районния съд и той в
мотивите си подробно е отговорил на всяко едно от тях.
По отношение на останалите възражения свързани с необоснованост, макар и
облечени в твърдения за нарушение на чл.422, ал.1, т.5 НПК, САС няма как да вземе
отношение, както вече бе посочено, тъй като същите не са сред основанията за
възобновяване поради обстоятелството, че в това производство съдът няма компетенциите
да коментира по същество правилността на съответните съдебни актове. В този смисъл
настоящият състав изрази своето становище по онези възражения, които имат отношение
към процесното производство, а за пълнота коментира и констатираните от защитата
нарушения доколкото твърденията за липса на анализ в мотивите за това обстоятелство са
неоснователни.
Крайният извод е, че не са налице предпоставките за възобновяване както и това, че
не се констатират нарушения на чл.13 НПК.
Мотивиран от така изложеното VIII състав на САС, НО на основание чл.424,
ал.1 НПК,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Д. П., чрез процесуалния му
представител адв.Ч.Д., за възобновяване на наказателното производство по
НОХД№6240/2019 г. по описа на ІІІ състав на Софийски районен съд потвърдено с Решение
№260400/18.06.2021 г. на СГС, НО - І въззивен състав по ВНОХД№2566/2020 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4