Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 22.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд ІІ гр. състав на публично заседание
проведено на30.11.2017 в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДИЛОВА
и
при секретаря Анета Христова , като разгледа докладваното от съдията Дилова гр.д.
№ 4323 по описа на съда за 2017г. и на основание закона
и данните по делото, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 266 във вр. с чл. 258 и чл. 86 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от К.Г.И. от
гр. ***против Л.Х.Л. и ЕТ „***.“***, в която се твърди, че на 21.05.2015г.
между ищецът и ответникът е сключен
договор за строителство срещу сумата от 3500 лв. Твърди се, че страните са се
договорили ответникът да изпълни строително монтажни дейности в имота находящ
се в с. ***изразяващи се в изграждане на стоманен-бетонен пояс върху
съществуващ стар каменен зид, изграждане на стоманено-бетонна плоча, изграждане
на ограда от бетонни блокчета, навес от дървена конструкция и възстановяване на
шапрон. Твърди се, че ищецът е заплатил
сумата 3500 лв и е останало да заплати на ответника сумата от 1000 лв. в деня
на завършване на СМР.Твърди се, че ответникът не е изпълнил поетите ангажименти
изцяло, а част от тях са изпълнени некачествено и с дефекти, поради което е
поканил ответникът да довърши СМР в срок до 30.04.2017г.,като е уточнил че на
30.04.2017г. ответникът следва да завърши и предаде обекта с приемо-предавателен
протокол съгласно чл. 9 т.2 от договора за строителство .Твърди се, че
ответникът е отговорил, че е извършил всички СМР, за които са се договорили,
както и е поискал още пари освен договорените в договора. Моли съда да осъди
ответника сда му заплати обезщетение за вредата от изпълнените некачествено, с
недостатъци и дефекти СМР, чиито недостатъци, лошо качество и дефекти са
неотстраними и непоправими в размер на 3 500 лв , ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът Л.Л. в подадения отговор
оспорва предявения иск.Твърди, че ищецът е следвало в 14 дневен срок да уведоми
изпълнителя за появили се дефекти и същите да бъдат отстранени от него. Твърди,че ответникът не е извършил другите
СМР- изграждане на навес и възстановяване на
шапрон поради липса на строителни разрешения и проектна документация.
Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на
страните, събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Видно от представения по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане е, че Г.И.е придобил правото на собственост върху недвижим
имот- дворно място, цялото от ***., съставляващо *** по плана на селото. Видно
от представения по делото нотариален акт за покупко- продажба е, че М.Ф.И. е
продала на К.Г.И. недвижим имот, находящ се в *** , а именно 4/6 ид.ч. от ***, с площ от ***. , заедно с
построените в имота масивна жилищна сграда и стопански сгради.
Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници е, че К.Г.И. е наследник на Г.Д.И. . По делото е
представено полномощно, с което Д.Г.И.. е упълномощил К.Г.И. да се снабди с
документи от Община ***във връзка с подадено заявление за строителство на
ограда с височина по одобрен архитектурен проект.
Видно от представения по делото договор
за строителство е, че между Л.Х.Л. и К.Г. е сключен договор за строителство с
предмет изграждане на стоманенобетонен пояс върху съществуващ зид, направа на
стоманенобетонна плоча , изграждане на ограда от бетонни блокчета, навес-
дървена конструкция и възстановяване на шопрон. Страните са договорил, че възложителя ще заплати възнаграждение в
размер на 4 500 лв, платени както следва- аванс 2500 лв при започване на
строителството и 2000 лв в деня на завършване на СМР. В чл. 9 от договора за строителство страните
са уговорили, че при завършване на
договорените СМР изпълнителя отправя покана до възложителя са направи оглед и
приеме извършената работа. Уговорили са, че предаването на извършената работа
се извършва с двустранен констативен протокол , в който се описва извършената
работа, количеството СМР, качеството на извършената работа и материали, наличие
на недостатъци, както и спазен ли е срока . Приемането на възложената работа се
счита с подписване на протокол обр. 15. От
представената по делото квитанция е видно, че ищецът е заплатил сумата
3 500 лв на 09.07.2015г. Съдът приема, че договорът е сключен с ответникът
Л.Х.Л., а не с ответника ***, независимо че в договора е посочен Булстат.
По делото е представена нотариална
покана, от която е видно че ищецът е поканил ответника да довърши уговорените СМР, като му е представил
и разрешенията за строеж, съгласно които следва да се изпълнят договорените
СМР.Поканил е ответника в срок до 30.04.2017г. да довърши и предаде обекта
съгласно сключения договор.
Ответникът
Л.Л. е представил отговор на нотариалната покана , в който заявява че до този
момент е извършил част от уговорените СМР- изграждане на армиран бетонен пояс
като основа за изграждане на плътна ограда, която е изградена изцяло и
строителната дейност по нея е завършена, излята е и плоча за навес. Заявява, че
с получената сума е закупил материали, извършени са транспортни услуги и е
положен труд. Ответникът е заявил, че за да осъществи СМР в дадения срок следва
да му бъде заплатена сумата от 2000 лв, като половината от сумата бъде
заплатена преди започване на работата, а другата половина след завършване и предаване
на строителния обект. Заявява, че за възстановяване на шапрона няма строително
разрешение одобрен от главния архитект и проект.
По делото е представено разрешение за
строеж № 8/12.01.2016г., от което е видно че на К.Г.И. и Д.Г.И.. е разрешено да
извършат строителство на обект плътна ограда на ***с обща височина 2,50 м.,
спрямо по-ниския прилежащ терен по улиците по от33 от 34 към ок 18 ***по плана
на с.***, изцяло разположена в имота на възложителя.Представено е и разрешение
№ 249/19.10.2016г за изграждане на гараж- навес в имота на ищеца.
От
показанията на св. Л.В.се установява, че от април 2015г. до юни 2015 г. е
работил на обекта. Твърди, че ответникът е осигурявал транспорта и материалите.
Според свидетеля на обекта са работили няколко човека, оградата била завършена,
а никой не е имал претенции към строежа.Според свидетеля ищецът е идвал на
обекта, заяждал се е с тях , но не е казвал че построеното не му харесва. Св.
Д. Л. в показанията си пред съда твърди, че от май е работил на строеж,. Твърди
че на оградата от каменна зидария са сложили бетон с арматура, след това тухли
и колони, които е трябвало да бъдат запълнени с бетон. Според свидетеля ищецът
не е имал претенция за качеството, а
само относно бързината на извършване на строежа, но свидетеля твърди че има
технологични неща, които трябва да се изчакат и тогава те са вършили друга
работа. Свидетеля твърди, че ответникът е закупувал материалите и е заплащал за
труда на работниците. Свидетеля твърди, че са напуснали строежа защото ищецът
ги е изнервил, защото не е искал да плаща.
Свидетеля
И.П.твърди, че в началото на юни 2015г е започнал строежа на оградата в имота
на ищеца. Според свидетеля след като са
изляли бетонни пояс няколко дни работниците не са били на строежа, след това са
докарали материали и са продължили строителството. Според свидетеля ищецът е
правил забележка за некачествено изпълнение,
но не знае как са протекли отношенията след това. Според свидетеля
изпълнителят е искал още пари и затова са се получили конфликти.
От
заключението на ВЛ по назначената съдебно- техническа експертиза, което съдът
кредитира като вярно, обективно и компетентно е, че строителните дейности по
направа на стоманобетонен пояс върху стар каменен зид , направа на
стоманобетонна плоча и изграждането на ограда са изпълнени в имота на ищеца и
съществуват реално. ВЛ е установило, че същите не са изпълнени с добро
качество, съществуват дефекти които могат да бъдат отстранени и такива които
няма възможност да бъдат отстранени.Стойността на извършените СМР е 2047,80 лв,
стойността на посочените от ответника материали е 1438,98 лв .ВЛ не може да
отговори на въпроса относно каква е стойността на положения труд, тъй като
липсва информация за броя и
квалификацията на работниците, които са работили в обекта.
Ищецът претендира заплащане на сумата
3500 лв, която представлява обезщетение за вреди от некачествено изпълнени СМР
с неотстраними дефекти .
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда
задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа.
Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване
от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на
изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако
изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е
без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа
работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената
съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху
поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното
възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД/.Поръчващият има право да
откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката или ако изпълнителят
така се е отклонил от поръчката или изработеното има такива недостатъци, че е
негодно за договореното или обичайното му предназначение. В този случай
поръчващият не дължи заплащане на възнаграждение, има право да развали договора
и има право на обезщетение за претърпените от него вреди.Несъответствието може
да се изразява в наличието на явни или скрити недостатъци на извършената
работа. При предаване, респективно приемане на работата поръчващият следва да
прегледа извършената работа и ако констатира явни недостатъци или отклонения
/такива, които са видими при обикновен преглед на работата/ е длъжен да направи
възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в
уговорения в договора срок – чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Ако са налице скрити
недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен
преглед на извършената работа или се появят по-късно, поръчващият следва да
направи възраженията си веднага след откриването им или в уговорения между
страните срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или
отклоненията. – чл. 264, ал.2, изр. 2 и 3 ЗЗД. В посочения смисъл е постоянната
практика на ВКС, обективирана в множество решения,– например решение №
231/13.07.2011г. по т. д. № 1056/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
23/04.08.2014г. по т. д. № 1938/2013г., ВКС, ТК, І т. о. и други. Съгласно
постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 13 от 10.09.2010г. по т.
д. № 242/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. общата отговорност за недостатъци по чл.
265 ЗЗД в строителството възниква от датата на приемане на работата. Началният
момент, от който започват да текат сроковете по чл. 265 ЗЗД при липса на
завършен и предаден обект с акт образец 15 е моментът на приемане на завършен
подобект или етап от него, но когато той не е бил завършен по вина на
възложителя, изпълнителят не носи отговорност нито по правилата на ЗЗД, нито
гаранционно установената в ЗУТ. Протоколите образец 19 се съставят за
установяване на количеството извършени строително-монтажни работи и когато са
двустранно подписани те се ценят като доказателство за приета от възложителя по
смисъла на чл. 264 ЗЗД работа. Когато обаче предмет на спора е отговорността на
изпълнителя за недостатъци, относим към него е само съставеният за приемането
на изпълнен подобект или етап протокол.Въпреки уговореното между страните в
договора, по делото не е представен протокол образец 19 за да се установи
количеството извършена от ответника работа.
От заключението на ВЛ се установява, че стойността на извършените СМР
е в размер на 2047, 98 лв, , а
стойността на вложените материали е в
размер на 1438,98 лв. От заключението на ВЛ се установява, че строителните
дейности по изграждане на стоманобетонен пояс върху стар каменен зид, направа
на стоманобетонна плоча и изглаждане на ограда от бетонови блокчета са изпълнени и съществуват реално, но не са
изпълнени с добро качество и съществуват дефекти които могат да бъдат
отстранени и такива, които не могат да бъдат отстранени. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че от м. май 2015г. до юни 2015г. на обекта са извършвани СМР като
е изграден бетонен пояс и стоманобетонна ограда, но поради липса на разрешения
не е изграден навес и възстановяване на шопрон. Освен това от показанията на
свидетелите се установява, че са напуснали строежа тъй като ищецът ги бил
изнервил. Ищецът претендира обезщетение
в размер на 3500 лв, каквато сума е платена при сключване на договора. Съдът
намира, че претенцията на ищеца е частично основателна. Както беше посочено
по-горе стойността на извършените СМР е 2047,98 лв. Макар ВЛ да е установило,
че строително-монтажните работи извършени в имота на ищеца да не са
извършени с добро качество, то те
съществуват и част от недостатъците могат да бъдат остранени. Когато
възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда
потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265 ал.
1 от ЗЗД възможности - отстраняване на недостатъците, заплащане на разходите, необходими за
отстраняването им и намаляване на възнаграждението. Отговорността на
изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на
недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. Разпоредбата на
чл. 264 ал. 3 от ЗЗД установява необоримата презумпция, че при липса на
възражения за неправилно изпълнение работата се счита за приета, но пропускът
да бъдат своевременно направени такива преклудира възможността на възложителя
да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 от ЗЗД. Неправилното според закона е некачественото изпълнение, което може да се
изрази в отклонение от поръчаното или в недостатъци, с които работата е
извършена от изпълнителя. Съдът приема че не е налице пълно неизпълнение на
договора в частта му относно изграждане на оградата, а само некачествено
изпълнение. Относно изграждането на дървена конструкция и възстановяването на
шопрон, съдът намира че ищецът не е изпълнил задължението си да представи
необходимите строителни книжа, които следва да бъдат налични преди започване на
строежа, поради което ответникът не носи отговорност за неизпълнението им.
Видно от представената разписка е, че
ищецът е заплатил сумата 3 500 лв, стойността на извършените СМР е
2047,80 лв, поради което ответникът дължи връщане на сумата от 1452,02 лв
представляваща разликата между платената цена и стойността на извършените от
ответника СМР, като за разликата до 3500 лв предявения иск следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
С
оглед изхода на делото, и уважената и отхвърлена част на претенциите, съдът ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 74,73 лв представляваща
разноски по компенсация.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 266, във вр. с чл.
259 от ЗЗД Л.Х.Л. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на К.Г.И. ЕГН **********, сумата в
размер на 1452,02лв., представляващи обезщетение за неизвършени строителни дейности по
договор за строителство от 21.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2017
г. до окончателното изплащане на сумата.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения
от К.Г.И. ЕГН ********** против ЕТ „Ками
строи-Л.Л.“ иск с правно основание чл. 266 вр. чл. 79 от ЗЗД иск поради липса
на пасивна легитимация.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
Л.Х.Л. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
К.Г.И. ЕГН ********** сумата 74,73 лв представляваща разноски по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в
частта за прекратяване на производството в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: