Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 13.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на първи февруари през две хиляди и осемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 16954  по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

      Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/ и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

            Двамата ищци М.Й.И. и И.М.И. (малолетен) поддържат твърдение, че претърпели значителни неимуществени вреди, в резултат на причинената смърт на М.М.И., която настъпила на 18.09.2015г., като резултат от настъпването на пътно- транспортно произшествие, реализирано на същата дата в гр. Р.. Първата ищца била съпруга на починалия М. И., а вторият ищец бил негов син. Вредоносните последици били предизвикани в следствие на виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил ”Мерцедес” с рег. № *******, който на кръстовището между улиците „И. Вазов“ и „Г.С. Р.“ в гр. Р. отнел предимството при преминаване и ударил управлявания от М.М.И. мотопед /скутер/ „Хонда 150“ с рег. № *******. Споменатите  обстоятелства били установени с влязла в сила Присъда № 76/19.07.2016г. постановена по НОХД № 1373/2016г. съгласно описа на ОС Пловдив.  Гражданската отговорност на причинителя на вредите – водача на лекия автомобил била  застрахована от ответното дружество. При изложените фактически твърдения, всеки от двамата ищци  претендира за осъждане на ответника, да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди (след допуснато увеличение на исковете в открито съдебно заседание на 14.12.2017г.) както следва: М.Й.И. – претендира сумата от 200 000 лева като част от претенция в общ размер на 300 000 лева, заедно със законната лихва, считано от деня на причиняването на вредата до окончателното плащане на задължението, а И.М.И. – претендира сумата от 220 000 лева като част от претенция в общ размер на 320 000 лева, заедно със законната лихва, считано от деня на причиняването на вредата до окончателното плащане на задължението. При това, И.М.И. – претендира също и обезщетение за претърпени имуществени вреди, в общ размер на сумата от 14 100 лева представляваща дължимата месечна издръжка от по 100 лева/ месечно за периода от 141 месеца, изчислени от смъртта на М. И. (на 18.09.2015г.) до деня на навършването на пълнолетие на ищеца, заедно със законната лихва, считано от деня на причиняването на вредата до окончателното плащане на задължението. С оглед изхода на спора, всеки ищец  претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски, вкл. тези за процесуално представителство.

След връчване на препис от исковата молба на ответника – З. „Б.и.“ АД на 05.07.2016г., последният не е дал отговор на исковата молба, не е изразил становище по иска и не е направил искане за събиране на доказателства (споменатото обстоятелство се установява въз основа на разписка на стр.23 от делото и писмено извлечение от деловодната програма на съда). С писмено становище, постъпило на 01.03.2017г. и докладвано в първото открито съдебно заседание, ответникът оспорва твърдението на ищците за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с предоставено от З. „Б.и.“ АД покритие за водача на лек автомобил ”Мерцедес” с рег. № *******. Оспорва твърденията на ищците за механизма на настъпване на ПТП, оспорва наличието на пряка причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и релевирания вредоносен резултат. Оспорва предявените претенции за имуществени и неимуществени вреди по размер. Моли за отхвърляне на исковете, респ. за присъждане на по- малък от претендирания размер на обезщетенията за неимуществени вреди. Претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски, с оглед искането за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетата като доказателство Присъда № 76/19.07.2016г. постановена по НОХД № 1373/2016г. съгласно описа на ОС Пловдив и влязла в сила на 05.01.2017г. обвързва доказателствените изводи на настоящия съд при установяване на подлежащите на установяване факти, поради което и съдът приема следното:

На 18.09.2015г., в гр. Р. е настъпило пътно- транспортно произшествие в следствие на виновното противоправно поведение на Р.И. К., която в качеството на водача на лек автомобил ”Мерцедес” с рег. № *******, нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 47 от ЗДвП и на кръстовището между улиците „И. Вазов“ и „Г.С. Р.“ в гр. Р. ударила с автомобила си управлявания от М.М.И. мотопед /скутер/ „Хонда 150“ с рег. № *******, в резултат на което причинила по непредпазливост смъртта на последния. В мотивите на присъдата са обсъдени конкретно фактите, касаещи поведението на загиналия водач на мотопеда М.М.И., като наказателният съд е приел, че той „ ..е нямал техническа възможност да избегне удара, освен ако се е движил със скорост по- малка от 49 км/ч..“

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелката Н.Й.Л.заявява, че познава и двамата ищциоще от тяхната от детска възраст. Свидетелката познавала и загиналия, когото описва приживе като „здрав“, „учтив“ и „весело момче“. В семейството отношенията със съпругата му М.И. били „чудесни“, а свидетелката не била възприемала каквито и да е спорове между съпрузите. Преди да сключат брак, М. и М. пак живеели заедно, както и когато се родил синът им И.. М. видимо много обичал сина си и му купувал вещите, които детето пожелаело, играчки, а също така си играел с детето, водил го на екскурзии и почивки. След смъртта на М., съпругата му М. и синът му (детето) И. преживели драматично и емоционално загубата.  Свидетелката знаела, че след смъртта на М., съпругата и детето му напуснали семейното жилище и се преместили да живеят при родителите на М.. Финансовата подкрепа на М. липсвала на съпругата му и на детето и те разчитали на икономическата подкрепа на родителите и роднините на М..

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят Г.С.Б.заявява, че познава и двамата ищци, както и загиналия при ПТП М.. Свидетелят бил роднина по съребрена линия на ищцата (братовчед) поради което имал преки и трайни впечатления от социалния и личния живот на М. и съпруга й (загиналия) М.. Свидетелят сочи, че отношенията помежду двамата съпрузи били много добри и той не е ставал свидетел на остри спорове и конфликти помежду им. Отношенията между (загиналия) М. приживе и сина му И. били много добри. М. обичал сина си и демонстрирал своето отношение, като играел с детето, купувал му играчки, водил го на почивка, на която присъствал и самия свидетел. Финансовата подкрепа на М. липсвала на съпругата му и на детето и те разчитали на икономическата подкрепа на родителите и роднините на М.. Понастоящем, ищците живеели при родителите на М., а не в старото им (общо с М.) семейно жилище.

Приетите като доказателства Писмо с изх. № 24-01-729/05.11.2015г. на ИЦ на ГФ и приложената към същото писмо справка от електронния масив с база данни на фонда сочат, че към момента на настъпването на процесното ПТП, отговорността на собственика и водача на лек автомобил ”Мерцедес” с рег. № ******* е била покрита от валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество З. „Б.и.“ АД. При липса на други доказателства, опровергаващи презумпцията по чл. 295, ал.7 от КЗ /отм./, съдът приема за достоверна отразената в справката на ИЦ при ГФ информация.

Приетото като доказателство Удостоверение за раждане № ********** и Удостоверение за наследници № 2049/28.08.2015г. на Община Р. установяват твърдението на ищците, че ищцата М.Й.И. била съпруга на починалия М. И., а ищецът И.М.И. е негов син.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ ответникът дължи да заплати на ищцата И. застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди, както и че дължи да изплати на ищеца И. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и за имуществените вреди, настъпили поради загубана на възможност за получаване на необходимата и дължима финансова издръжка от загиналия при ПТП баща на малолетно дете. 

В резултат от анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът  намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване задължението на ответника - да изплати на ищцата застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил ”Мерцедес” с рег. № *******.  

За да достигне до този извод, съдът съобрази следните доказателства:

Участието на процесния лек автомобил ”Мерцедес” с рег. № ******* в процесното ПТП и противоправното поведение на неговия водач, както и пряката причинно- следствена връзка между поведението на водача и смъртта на пострадалия съдът приема за установено, посредством съдържанието на приетия като доказателство препис от влязла в сила Присъда № 76/19.07.2016г. постановена по НОХД № 1373/2016г. съгласно описа на ОС Пловдив.

Внимателният анализ на мотивите на присъдата обосновава извода, че процесното ПТП е настъпило изцяло в резултат от субективните незаконосъобразни действия на водача на лекия автомобил. Релевираните от ответната страна доводи, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия /в качеството му на водач на участвалия в ПТП мотопед/, бяха категорично опровергани, доколкото са били изследвания т наказателния съд, който не ги е възприел.  По аргумент от разпоредбата на чл. 300 от ГПК и поради задължителния характер на влязлата в сила присъда, релевираните от ответника възражения, следва да бъдат изцяло отхвърлени.

При изложените по- горе изводи, разрешаването на спора се концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, което претендират ищците М.И. и И.И., както и върху основанието и размера на претендираното от ищеца И.И. обезщетение за имуществени вреди.

По претенциите на ищцата М.И., съдът намира следното:

В Постановление № 4 от 1961 г. на Пленума на ВС е очертан кръгът от лица, които имат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съгласно което това са най-близките на починалия – възходящи, низходящи и съпруг.

Ищцата по настоящото дело е лице, което попада в посочения кръг от легитимирани лица и може да претендира обезщетяване на претърпените неимуществени вреди.

Размерът на обезщетението, което е платимо на ищцата, се определя съобразно установения от чл. 52 от ЗЗД критерий на социалната и икономическа справедливост. Понятието за справедливост обаче не е абстрактна величина и за определяне на размера му следва да бъдат взети предвид редица обективни и субективни (за увредените лица) фактори.

Обемът на вредите също подлежи на надлежно установяване и не се презумира само поради близката родствена връзка на увредената с пострадалия. Съгласно указанията на ВКС, в този случай следва да се отчитат личните отношения между двамата, интензивността на социалните контакти помежду им, възрастта на увреденото и пострадалото лице и др. Показанията на разпитаните свидетели, които съдът изцяло кредитира  (доколкото ги намира за обективни), установиха близките емоционални отношение между ищцата и починалия неин съпруг. Двамата са живели в едно домакинство, отношенията им като семейство датират от продължително време, не са имали конфликти, имат общо дете за което са се грижили.

Като съобрази актуалната съдебна практика по подобни случаи, конкретните доказателства за емоционалното състояние на ищцата след причинената смърт на съпруга й, както и данните за установения в страната социален и икономически стандарт, който също повлиява върху критерия за социална справедливост при определяне на размера на обезщетението, съдът намира за справедливо на ищцата М.И. да бъде присъдено обезщетение в размер на сумата от 100 000 (сто хиляди) лева. За разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от 200 000 лева, като част от претенция за сумата от 300 000 лева, искът следва бъде отхвърлен.

На основание чл.223, ал.2 от КЗ /отм./, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва за забава, върху сумата на определеното обезщетение, за периода – считано от датата на причиняване на непозволеното увреждане – 18.09.2015г. до датата на окончателното му изплащане.

По претенциите на ищеца И.И., съдът намира следното:

За неимуществени вреди, обезщетението се определя по справедливост, съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. Обемът на вредите също подлежи на надлежно установяване и не се презумира само поради близката родствена връзка на увредения с пострадалия. Както беше посочено в мотивите на настоящото решение, съгласно указанията на ВКС, в този случай следва да се отчитат личните отношения между двамата, интензивността на социалните контакти, възрастта на увреденото и пострадалото лице и др.

Показанията на разпитаните свидетели, които съдът изцяло кредитира  (доколкото ги намира за обективни), установиха близките емоционални отношение между малолетния ищец и починалия негов баща. Двамата са живели в едно домакинство, отношенията им са били много близки, подобаващо на баща и неговия малолетен син. Има категорични доказателства, че бащата се е грижил за сина си е демонстрирал дори публично своята любов и загриженост.

За да прецени справедливия размер на обезщетението в конкретния случай съдът съобрази преди всичко характера на преживените от увреденото лице негативни емоции, болки и страдания в следствие прекъснатите отношения между родител и неговото ненавършило пълнолетие дете. Като кредитира събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП неимуществени вреди са твърде значителни.

Пострадалото и увреденото лице са живели в едно домакинство като ищецът е загубил един от емоционално и социално най близките си хора - възходящ  (родител). Отношенията между ненавършило пълнолетие дете (момче) и неговия родител (баща) а изключително значими, особено в по- ранната детска възраст, както в конкретния случай. По тази причина съдът приема, че вредите са значителни и фактически непоправими.

Обезщетението обаче, практически не може да възстанови вредите, а само да ги компенсира, поради което размерът му следва да бъде разумен, обществено приемлив и пълен. Отчитайки споменатите особености, за определяне на размера на обезщетението, съдът съобрази също и обществено икономическите условия в страната, които определят адекватно съответствие между обезщетението и понятието за справедливост, към момента на настъпването на вредоносния резултат през 2015г. Отправен критерии за обществено икономическите условия в този период са официалните данни на НСИ за средната работна заплата, както и установените от КФН лимити на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за периода на 2015г.

След като съобрази съвкупността от всички изложени обстоятелстваи отчете данните за социално- икономическите условия в страната към момента на настъпването на вредите (вкл. с размера на минималната и средната работна заплата в страната за периода на 2015г. когато е настъпила вредата, съдът приема компенсирането на вредоносните последици за справедливо оценимо общо на сумата от 120 000 (сто хиляди) лева. За разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер от 220 000 лева, като част от претенция за сумата от 320 000 лева, искът следва бъде отхърлен.

На основание чл.223, ал.2 от КЗ /отм./, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва за забава, върху сумата на определеното обезщетение, за периода – считано от датата на причиняване на непозволеното увреждане – 18.09.2015г. до датата на окончателното му изплащане.

Претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди също е основателна. Лишаването на ищеца от възможността да получава издръжка от своя загинал родител по смисъла на чл. 143, ал.2 от СК представлява елемент от вредата и в частност – пропусната полза, тъй като задължението за заплащане на издръжка е нормативно установено задължение, което се дължи по силата на закона, до навършването на пълнолетие на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК, конкретния размер на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право да получи издръжката и възможностите на лицето, което е задължено да я предостави. Поради особеностите на конкретния случай и невъзможността да бъде обсъден втория критерий (предоставящият издръжка е починал), съдът следва да основе преценката си на принципите, установени в разпоредбата на чл. 162 от ГПК. По тези съображения, съдът приема, че усреднен размер на месечна издръжка от 100 лева, който е претендиран от ищеца, се явява разумен и съответен на икономическите предпоставки, определящи размера на издръжката. Ето защо, обезщетението за имуществени вреди, което се претендира, следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер.

На основание чл.223, ал.2 от КЗ /отм./, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва за забава, върху сумата на определеното обезщетение. Тезата на ищеца, за периода, за който се дължи законната лихва – считано от датата на причиняване на непозволеното увреждане – 18.09.2015г., до датата на окончателното му изплащане, не може да бъде споделена, тъй като задължението за издръжка е периодично и не би следвало да бъде платимо сумарно, към един определен момент.

В тази насока съдът счита, че ответникът изпада в забава за всяка отделна месечна част от задължението, към момента в който настъпва неговия падеж, а именно- от края на съответния месец, до деня на окончателното плащане. Осъждането на ответника за дължимата лихва следва да бъде съобразено с този извод.

По предявените претенции на страните за присъждане на съдебни разноски:

Ищците са претендирали, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получат от ответника направените съдебни разноски.

При това, трябва да се има предвид, че ищците са били освободени от задължението за внасяне на съдебни такси и разноски. Последните са били поети първоначално от бюджета на съда и с оглед изхода на процеса, следва да бъдат възложени за заплащане в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК и възлизат общо на 8800 лева.  

Процесуалният представител на ищцата е заявил, че претендира възнаграждение за процесуално представителство, в размера, който е определен от 38 на Закона за адвокатурата. Съразмерно с уважената част от иска, това възнаграждение възлиза според установените в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение размери и уважената част от иска на на 3530 лева, за процесуалното представителство на ищцата М.Й.И. и в размер на сумата от 3 730 лева, за процесуалното представителство на ищеца И.М.И. или общо в размер на сумата от 7260 лева.

Ответното дружество също има право да получи претендираните съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.  Представен е списък с разноските и документ, установяващ заплащане на разноски в размер на сумата от 50 000 лева.

Релевираното от ищците възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските за възнаграждение на процесуален представител на ответника е частично основателно. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, съобрази минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед цената на предявените искове, както и пазарните условия за определяне на цената на адвокатския труд, съдът счита, че разноските следва да бъдат редуцирани с ½ до размер на сумата от 25 000 лева.

В случая, размерът на разноските, съразмерно с отхвърлената част от иска и представения списък на разноските възлиза общо на 13 000 лева, тъй като включва разноски за процесуално представителство по всеки от двата иска.

Претенциите за присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение на процесуалните представители не може да бъде удовлетворено. Няма доказателства, подкрепящи твърдениято, че данъкът върху добавената стойност е бил начислен, по определения за отчитането му начин, не е издадена данъчна фактура, установяваща настъпването на данъчно събитие и при това не е доказано дали в конкретния случай се касае за облагаема доставка, реализирана от регистриран по ДДС данъчен субект.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.Й.И.  с ЕГН ********** и съдебен адресат – съдебен адресат – адв. П.К.,***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./– сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева), като част от претенция за сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, поради настъпилата смърт на съпруг М.М.И. в следствие на ПТП от 18.09.2015г., причинено от водача на лек автомобил ”Мерцедес” с рег. № *******, заедно със законната лихва върху така присъдената сума, считано от 18.09.2015г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер на претенция за сумата от 200 000 лева.

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.М.И. с ЕГН ********** (малолетен, представляван по закон от родител М.Й.И. с ЕГН **********) и съдебен адресат – съдебен адресат – адв. П.К.,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./– сумата от 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева), като част от претенция за сумата от 320 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, поради настъпилата смърт на родител М.М.И. в следствие на ПТП от 18.09.2015г., причинено от водача на лек автомобил ”Мерцедес” с рег. № *******, заедно със законната лихва върху така присъдената сума, считано от 18.09.2015г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер на претенция за сумата от 220 000 лева.

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.М.И. с ЕГН ********** (малолетен, представляван по закон от родител М.Й.И. с ЕГН **********) и съдебен адресат – съдебен адресат – адв. П.К.,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./– сумата от 100 лева (сто лева) месечно, дължими ежемесечно, за периода от месец септември 2015г. до отпадане на установеното от СК право на издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, представляващо обезщетение за имуществените вреди (пропусната полза от издръжка), поради настъпилата смърт на родител М.М.И. в следствие на ПТП от 18.09.2015г., причинено от водача на лек автомобил ”Мерцедес” с рег. № *******, заедно със законната лихва, изчислена върху всяко отделно месечно плащане, за периода, считано от последното число на съответния календарен месец на посочения по- горе период, до деня на окончателното плащане на сумата.

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, с ЕИК ********  да заплати на адв. П.К.,  с адрес ***, на основание чл. 38 от ЗА, вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК- сумата от 7260 (седем хиляди двеста и шестдесет) лева за процесуално представителство на И.М.И. и М.Й.И. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА И.М.И. и М.Й.И., да заплатят общо на З. „Б.и.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 и от ГПК вр. с чл. 78, ал.5 от ГПК - сумата от 13 000 лева (тринадесет хиляди лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 8800 лева (осем хиляди и осемстотин лева), представляваща държавна такса и съдебни разноски, понесени от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска, от заплащането на която ищците са били освободени.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                          СЪДИЯ: