О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……./……...05.2017 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, проведено
на ……………май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №112 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от «ПРЕМИУМ» ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Трявна, ул.Панорама 15, представлявано от Валентин Бориславов
Йосифов срещу «ЕНЕРГО-ПРО Продажби» АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс –Г отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между
страните недължимостта на сумата от 25 301.40 лева, представляваща
стойността на ел.енергия за клиентски номер **********, абонатен №1601221, за
която е издадена фактура №********** от 16.01.2017г. със срок на плащане до 06.02.2017г. и която
представлява коригирана сметка за електрическа енергия за периода от
26.04.2016г. до 21.12.2016г. за обект в гр.Трявна, ул.Панорама №15.
С
исковата и допълнителната искова молба ищецът е направил искане за приемане на
представените писмени доказателства; искания по чл.190 и по чл.192, ал.1 от ГПК.
С определение №341 от
02.02.2017г. съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията по чл.
127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно
с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответното дружество, на
основание чл. 367 от ГПК.
Ответникът с писмен и
допълнителен писмен отговор изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Възразява по направеното с допълнителната
искова молба доказателствено искане по чл.192, ал.1 от ГПК.
По допустимостта на предявения иск и възражения:
Сезиран е местно и родово компетентен
съд. Съдът приема, че предявения иск е допустим.
По предварителните въпроси:
Страните по делото са търговци. Доколкото
предявения иск е с предмет установителна претенция за недължимост на сума по
сключен между страните договор, претенцията следва да се квалифицира като иск
по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове.
По доказателствата:
Направените
в исковата и допълнителната искова молба, както и тези в ОИМ и ДОИМ искания за
приемане на представените писмени доказателства са относими и допустими, като
по приемането им съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
Допустимо
и относимо към предмета на спора е искането на ищеца за представяне от
ответника на Протокол от БИМ за извършена периодична метрологична проверка на
СТЕ и протокол за демонтажа му.
Исканията
на ищеца 1. за задължаване на осн.чл.192 от ГПК на трето неучастващо по делото
лице – КЕВР да представи препис от административна преписка по приемане на
ПИКЕЕ, обн.ДВ, бл.98 от 12.11.2013г.; 2. за служебно изискване на заверен за
вярност препис от адм.д.№9462/2014г. по описа на ВАС, както и в условие на
евентуалност 3. за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се
снабди със заверен препис на делото, съдът счита, че не следва да бъдат
уважавани. Доказателствените искания са направени във връзка с въведеното от
ищеца искане с решението си съдът на осн.чл.17, ал.2 от ГПК да се произнесе
инцидентно по валидността на ПИКЕЕ с твърдение, че същите са незаконосъобразен
административен акт. Предвид характера на ПИКЕЕ като подзаконов нормативен
административен акт, издаден на основание чл.21, ал.1, т.9 във вр.чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ по силата на законовата делегация и в съответствие с чл.2 от ЗНА, и
предвид въведеното в АПК оспорване по съдебен ред на този вид актове като
самостоятелно контролно-отменително административно производство, то се явява
недопустимо инцидентното произнасяне на гражданския съд по валидността им по
пътя на косвения съдебен контрол. На това основание заявените доказателствени
искания остават неотносими към предмета на спора.
Исканията
на ищеца за 1. задължаване на осн.чл.192 от ГПК на трето неучастващо по делото
лице – КЕВР да представи препис от административна преписка по приемане на
Решение №ОУ-6 от 21.07.2014г. ; 2. за служебно изискване на заверен за вярност
препис от адм.д.№2731/2015г. по описа на Административен съд София-град, както
и в условие на евентуалност 3. за издаване на съдебно удостоверение, по силата
на което да се снабди със заверен препис на делото, съдът счита, че не следва
да бъдат уважавани. Доказателствените искания са направени във връзка с
възражението на ищеца, че новите ОУ на „Енерго-Про Продажби“ АД не са влезли в
сила по отношение на потребителите. Посочените писмени доказателства са
общодостъпни поради което изричното им приобщаване по делото не е
необходимо.
Исканията
на ищеца за 1. задължаване на осн.чл.192 от ГПК на трето неучастващо по делото
лице – КЕВР да представи препис от административна преписка по приемане на
Решение №ОУ-05 от 21.07.2014г. ; 2. за служебно изискване на заверен за вярност
препис от адм.д.№2896/2015г. по описа на Административен съд София-град, както
и в условие на евентуалност 3. за издаване на съдебно удостоверение, по силата
на което да се снабди със заверен препис на делото, съдът счита, че не следва
да бъдат уважавани. Доказателствените искания са направени във връзка с
възражението на ищеца, че новите ОУ на „Енерго-Про Продажби“ АД не са влезли в
сила по отношение на потребителите. Посочените писмени доказателства са
общодостъпни поради което изричното им приобщаване по делото не е
необходимо.
Предвид
предмета на спора допустимо и относимо съдът преценява искането на ответника за
назначаване на СЕТЕ, с поставени в ОИМ задачи.
С
оглед въведените от ищаца твърдения относно законосъобразността на извършената
корекционна процедура е допустимо и основателно искането на ответника за
събиране на гласни доказателства чрез провеждане на разпит на двама свидетели,
за удостоверяване на фактите, свързани с документиранеи проверката и
обстоятелствата при извършването й.
Искането
на ответника, с което се настоява по реда на чл.192 от ГПК да се изискат от
трето неучастващо в производството лице – „Енерго Про Мрежи“ гр.Варна два
документа, а именно : 1. Протокол за първоначален монтаж на процесното средство за търговско
измерване (NP73E 3-1-8) с фабр. № 1125091000964892.; 2. Справка от електронния софтуер за
фактуриране (КВАЗИ) на „Енерго Про Мрежи" АД, от която да е видно начална
дата на която е въведен на коефициент на трансформация - к = 200, следва да се
уважи поради относимостта на документите към спора и съвпадане на искането с
това на ищеца по отношение на първия документ.
СЪДЪТ счита, че на страните следва да се
укаже възможността в 1-седмичен срок от съобщаването на настоящото
определение да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и
възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез
сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще
бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК. За постигане на спогодба страните
могат да ползват и Центъра по медиация, създаден към съдебен район на ВОС, с
адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" №12, като информация за същия и процедурата, могат
да бъдат намерени на сайта на ВОС.
СЪДЪТ счита, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на
осн. чл.374, ал.2 ГПК.
За
събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато ще бъде изслушан и устния
доклад на съдията.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявения от «ПРЕМИУМ» ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Трявна, ул.Панорама 15,
представлявано от Валентин Бориславов Йосифов срещу «ЕНЕРГО-ПРО Продажби» АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс –Г отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между
страните недължимостта на сумата от 25 301.40 лева, представляваща
стойността на ел.енергия за клиентски номер **********, абонатен №1601221, за
която е издадена фактура №********** от 16.01.2017г. със срок на плащане до 06.02.2017г. и която
представлява коригирана сметка за електрическа енергия за периода от
26.04.2016г. до 21.12.2016г. за обект в гр.Трявна, ул.Панорама №15.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32
„Производство по търговски спорове”.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за устен доклад:
В исковата и допълнителната искова молба ищецът
излага, че дружеството е потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ, че имотът,
в който е монтиран процесния електромер е част от електропреносната мрежа,
както и че с ответника са в договорни отношения за доставка на електрическа
енергия при спор относно по кои Общи условия се уреждат отношенията между тях.
Твърди, че при проверка на задълженията в елекронната страница на „Енерго-Про
Варна“ ЕООД е установил задължение в размер на 25 301.40 лева за обект с абонатен №1601221 и клиентски номер
**********, с адрес на потребление гр.Трявна, ул.Панорама 15, за което му е
издадена фактура №********** от 16.01.2017г. със срок на плащане до
06.02.2017г. и която представлява коригирана сметка за ел.енергия. Ищецът
оспорва дължимостта на сумата като въвежда твърдения, че основанието,
методиката и начина на начисляването на процесната сума е неправилно и
незаконосъобразно. По отношение на констативния протокол счита, че същият е
съставен в нарушение на законовите разпоредби и изискванията на чл.47 и чл.48
от ПИКЕЕ, тъй като както абоната, така и негов представител не е присъствал на проверката, а самият КП е
съставен от длъжностни лица, които не са оправомощени от съответните държавни
органи. Твърди, че потребление на ел.енергия в посочения в КП размер е
невъзможно да бъде консумирано в обекта на търговеца; твърди, че съществува
възможност предвид вида на СТИ – смарт – същото да бъде манипулирано от
служители на „Енерго-Про Мрежи“, които единствени разполагат със съответния
софтуер, както и предвид факта, че СТИ се намира в трафопост, собственост
„Енерго Про“, който е заключен и достъпът до СТИ се осъществява по строго
контролиран режим единствено от служители на ответника и на свързаното с него
„Енерго Про Мрежи“ АД, вкл. се охранява от СОТ. Твърди, че начисленото
количество ел.енергия не е доставено, а тъй като купувачът дължи заплащане на продажната
цена само за рееално доставено стока, каквато е ел.енергията, то и определената
чрез корекция сума се явява недължима. Ищецът оспорва възможността на ответното
дружество да извършва едностранна корекция на сметката за ел.енергия въз основа
на клаузи, съдържащите се в ОУ, поради неравноправния им характер по смисъла на
чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП и като нарушаващи основни принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение нищожни по силата на
чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД. Като цитира съдебна практика на ВКС,
формирана по реда на чл.290 от ГПК, настоява, че чл.25 от ОУДПЕЕМ на
„Енерго-Про Продажби“ АД е неравноправна клауза и като такава нищожна. Отделно
счита, че ОУ не са влезли в сила по отношение на ищцовото дружество. На следващо място сочи, че резултатите от
проверката, извършена при спазване на приетите от КЕВР на 14.10.2013г. ПИКЕЕ в
резултат на изменението на ЗЕ, могат да бъдет основание за начисляване на суми
за неточно измерване на ел.енергия, само при доказване от страна на ответното
дружество на виновно поведение на клиента, съгл.чл.82 от ЗЗД, уреждащ
отговорност за вреди в резултат на неизпълнение на договорни задължения.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва
дължимостта на сумата по корекцията като твърди, че Общите условия на „Енерго
Про Мрежи“ и „Енерго Про Продажби“ АД не са влезли в сила по отношение на
дружеството поради отмяната им съответно с решение №595 от 17.01.2017г. по
адм.дело №2719/2016г. на ВАС и решение №798 от 20.01.2017г. по адм.д.№3068/2016г.
на ВАС. Счита, тъй като решенията на КЕВР, с които са одобрени ОУ са
индивидуални административни актове, и тяхната отмяна има действие назад във
времето, то между страните по договорното отношение са приложими ОУ от
07.11.2007г. Ищецът поддържа твърдението си за незаконосъборазност на ПИКЕЕ
като счита, че същите са приети от орган, който няма нормотворчески правомощия,
нито такива са му делегирани от законодателя относно уреждането на
корекционната процедура. Твърди се, че ПИКЕЕ противоречат на императивната
разпоредба на чл.82 от ЗЗД, както и че обективната отговорност представлява
изключение, което в договорните отношения между страните следва да бъде
въвеждано единствено със закон. Настоява се, че ПИКЕЕ противоречат на
европейското законодателство, тъй като е начислена ел.енергия без същата да е
реално потребена. Твърди се, че ПИКЕЕ са незаконосъобразен административен акт,
с искане за осъществяване на косвен контрол на гражданския съд по реда на чл.17, ал.1 от ГПК. Поддържат се възраженията
по отношение на корекционната процедура.
Ответникът
с писмени отговори, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск
като твърди, че процесната сума представлява цената на реално доставена и
потребена от абоната електрическа енергия в размер на 169962 кВТч, и се дължи
от ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.200, ал.1, предл.1
от ЗЗД. Сочи се, че през процесния период страните се намират в продажбено
правоотношение относно продажбата на ел.енергия, като правата и задълженията им
се уреждат от ЗЕ, както и от подзаконовите нормативни актове ПИКЕЕ, приети от
ДКЕВР по т.3 от Протокол №147 от 14.10.2013г. и Общите условия на ДПЕЕЕМ на
„Енерго-Про Мрежи“ АД, одобрени с решение №ОУ-05 на ДКЕВР от 21.07.2014г.,
Общите условия за ПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД, одобрени с Решение ОУ-06 на
ДЕКВР от 21.07.2014г. Твърди се, че е налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия, като на
първо място се сочи, че двете страни по делото са такива по облигационна
правоотношение по договор за пренос на ел.енергия през елекроразпределителните
мрежи на „Енерго Про Мрежи“ АД. Последното дружество е с основен предмет на
дейност експлоатация и управление на електроразпределителната мрежа, като съгл.чл.44 от ПЕКЕЕ има право да
извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата
за търговско измерване, по първоначална или последваща проверка по чл.41 от
ПИКЕЕ и чл.34, ал.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Сочи се, в конкретния случай при проверка
на ел.таблото на ищцовото дружество, находящо се във ВКТП „Премиум“ гр.Габрово,
ул.Панорама 15 са измерени токови трансформатори на ел.разпределителната схема
и са установени действителените параметри 1250/5а и коефициент на трасформация
к=250. След напревена справка в елекронната система на „Енерго-Про Мрежи“
АД е констатирано резминаване с
коефициента на трансформация, по който се пресмята ел.енергията - 1000/5а и коефициент на трасформация к=200.
Сочи се, че корекцията, за която е издадена фактура №********** от 16.01.201г.,
е извършена на осн.чл.50 от ПИКЕЕ след конкретизация на разликата между
фактурираната и реално пренесената ел.енергия, съгласно която общото количество
на завишението поради неизмерването му възлиза на 169962 кВТч. По отношение
законосъобразността на процедурата по съставяне на КП се изтъква, че съгл.чл.47
и сл.от ПИКЕЕ не е предвидено задължително присъствие на ползвателя при
изготвянето му, като в конкретния случай това е наложило разписването му от
двама свидетели, които не са служители на ответното дружество.
В
отговора на допълнителната искова молба ответното дружество се противопоставя
на твърдението, въведено от ищеца, че решенията на КЕВР, с които са одобрени
ОУПЕЕ и ОУДПЕЕ са индивидуални АА, поради което отмяната им с решенията на ВАС
има обратно действие, съответно ОУ не са действали към момента на извършване на
проверката. Оспорва се възражението на ищеца относно незаконосъобразността на
ПИКЕЕ. Ответникът се противопоставя на доказателствените искания в ДИМ.
По същество моли за
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.146 ГПК съдът указва на страните разпределяне доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти : При
предявен отрицателен установителен иск тежестта на доказванe се възлага на
ответника.
В тежест на ответника е да установи
при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е
възникнало, както и неговия размер, а именно че в качеството му доставчик на
електроенергия е доставил посоченото в
справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради
несъотвествие в параметрите на токовите трансформатори на СТИ и тези, заложени
при електропреносното дружество; че е извършена надлежно проверка изправността
на електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи
условия и ПИКЕЕ методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената
и потребена ел. енергия.
В тежест на ищеца е да установи
наведените от него правоизключващи и други възражения срещу правото на
ответника.
МЕЖДУ СТРАНИТЕ не се спори относно фактите, че ищцовото дружество
е потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; че имотът, в който е монтиран
процесния електромер е част от електропреносната мрежа, както и че страните са
в договорни отношения за доставка на електрическа енергия.
Съдът намира, че
страните са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на основанието
на иска, респ. за оспорването му и са ангажирали допустими доказателства за
обстоятелствата, за които носят доказателствена тежест.
ДОПУСКА като доказателства по делото,
представените с исковата молба, както и с отговора на исковата молба документи, като по приемането им, съдът ще се
произнесе в о.с.з.
ДОПУСКА
НАЗНАЧАВАНЕТО на съдебно-електротехничаска експертиза със задачи на вещото
лице след запознаване с материалите по делото, да даде отговори на следните
въпроси:
1).
Възможно ли е, чрез процесния електромер, по начина, по който е установено, че
е бил свързан към електроразпределителната мрежа, да бъде измерена цялата,
потребена от ищеца - абонат електрическа енергия в периода, посочен в
корекционната сметка;
2).
Съществуват ли данни за техническа неизправност или неправомерно вмешателство
върху процесното средство за търговско измерване и/или върху схемата му на
свързване към електроразпределителната мрежа. На какво се дължи неточното
отчитане на консумираната електрическа енергия?;
3).
Налице ли е неотчитане от измервателната схема на средството за търговско
измерване на преминалата от захранващия кабел към абоната електрическа енергия;
4).
Количеството електрическа енергия, определено в Справката за корекция може ли
да бъде доставено до абоната като се съобразят пропускателната способност на
присъединителната линия и присъединителните съоръжения;
5). Да
изясни понятието „коефициент на трансформация" и значението му при
определяне на преминалата през токовите трансформатори на СТИ ел.енергия.
6).
Правилно ли е приложен чл.50 от ПИКЕЕ и точни ли са математическите изчисления
по извършеното остойностяване между отчетеното количество електрическа енергия
и преминалите количества електрическа енергия през СТИ ?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, вносими от ответното дружество в едноседмичен срок от връчване на препис от
определението на съда, след което съдът ще определи вещото лице при справка със
списъка на вещите лица при ВОС.
ДОПУСКА до разпит в първо съдебно
заседание при условие на призоваване чрез работодателя им двама свидетели на
ответника, посочени с три имена и служ.номер в ОИМ.
ДА
СЕ ИЗИСКА ОТ „Енерго-Про Мрежи“ АД в едноседмичен срок от съобщаването : 1.
Протокол за първоначален монтаж на процесното средство за търговско измерване (NP73E
3-1-8) с фабр. №
1125091000964892.; 2. Справка от електронния софтуер за фактуриране (КВАЗИ) на
„Енерго Про Мрежи" АД, от която да е видно начална дата на която е въведен
на коефициент на трансформация - к = 200.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца 1. за задължаване на осн.чл.192 от ГПК на трето
неучастващо по делото лице – КЕВР да представи препис от административна
преписка по приемане на ПИКЕЕ, обн.ДВ, бл.98 от 12.11.2013г.; 2. за служебно
изискване на заверен за вярност препис от адм.д.№9462/2014г. по описа на ВАС,
както и в условие на евентуалност 3. за издаване на съдебно удостоверение, по
силата на което да се снабди със заверен препис на делото.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за 1. задължаване на осн.чл.192 от ГПК на
трето неучастващо по делото лице – КЕВР да представи препис от административна
преписка по приемане на Решение №ОУ-6 от 21.07.2014г. ; 2. за служебно
изискване на заверен за вярност препис от адм.д.№2731/2015г. по описа на
Административен съд София-град, както и в условие на евентуалност 3. за
издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди със заверен
препис на делото
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за 1. задължаване на осн.чл.192 от ГПК на
трето неучастващо по делото лице – КЕВР да представи препис от административна
преписка по приемане на Решение №ОУ-05 от 21.07.2014г. ; 2. за служебно
изискване на заверен за вярност препис от адм.д.№2896/2015г. по описа на
Административен съд София-град, както и в условие на евентуалност 3. за
издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди със заверен
препис на делото.
УКАЗВА на страните възможността в в 1-седмичен
срок от съобщаването на настоящото определение, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или
чрез съдействие на медиатор. В случай на постигната спогодба, половината от
внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9
от ГПК. За постигане на спогодба страните могат да ползват и Центъра по
медиация, създаден към съдебен район на ВОС, с адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12,,
като информация за същия и процедурата, могат да бъдат намерени на сайта на
ВОС.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 06.07.2017г.
от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от
определението да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено
открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.
На ищеца да се връчи и
препис от депозирания допълнителен писмен отговор вх.№10442 от 10.04.2017г.
Определението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: