Р Е Ш Е Н И Е
1113/28.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Варна - трети наказателен състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при секретар Петя Великова, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 2187 по описа на съда
за 2020 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Х.А. ***0 год., издадено от зам. Кмет на Община Варна, с което на основание
чл.33 ал.2 от Наредба за обществения ред на Община-Варна му е наложено административно наказание : глоба в размер на 50 лв.,
В жалбата се излагат бланкетни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност
и необоснованост на атакувания акт. Формулирано е искане за неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален
представител поддържа жалбата и искането до съда. Претендира за присъждане на
разноски.
Процесуалният представител на административно наказващия
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
НП. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в
законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.03.2020 около 12.40 ч. свидетелят
Ил.П., служител в Общинска полиция-Варна след като спрял за проверка движещия
се по бул.“В.Левски“ в гр.Варна. в
посока стадион“Спартак“ товарен
автомобил с рег. № 9679 НН установил, че водачът му – жалбоподателят М.А. се е
отклонил от определения маршрут, издаден от Община-Варна, след като е бил
длъжен да го спазва. За констатираното
свид. П. съставил на място АУАН № 6159/25.03.201…г.(без посочена година),
в който като нарушена посочил разпоредбата на чл.33 ал. 2 от р.VІІ на Наредба за обществения ред на гр.Варна.
Актът бил връчен
срещу подпис на М.А., който не вписал възражения и не депозирал писмено такива пред
АНО. При тази фактология адм.наказващият орган преценил, че извършеното от А.
следва да бъде санкционирано, Издал НП предмет на настоящата проверка в
обстоятелствената част на който описал фактическа обстановка, идентична с тази
в АУАН, но без да посочи правна квалификация на нарушението го санкционирал
на осн. чл.33 ал.2 вр. чл.67 ал.3 от Наредбата за обществения ред на Община Варна с
глоба в размер на 50 лева.
Тази фактическа обстановка, съдът прие за установена от
гласните доказателствени средства и писмените доказателства приобщени по
делото, които са взаимно допълващи се и
непротиворечиви. В съдебно заседание, свидетелят П.
посочи, че при проверката е
разгледал маршрутния лист, на който били посочени улиците, по които
трябвало да се движи автомобила и там не бил
отразен бул.“В.Левски“, но не го
е иззел или копирал. Свидетелят няма
спомен дали автомобилът е имал товар.
Въз основа на тази фактология, съдът формира правно убеждение в
следния смисъл:
НП е издадено от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия със Заповед № 0505/07.02.2020 г. на Кмета на Община-Варна, издадена на осн. чл.67 ал. 3 от Наредбата за обществения ред на
Община-Варна.
Жалбоподателят е
получил препис от АУАН и НП, като му е дадена възможност да организира
адекватна защита. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той не е депозирал писмено
възражение срещу АУАН, което обяснява и липсата на произнасяне по
реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН
В раздел VІІ на Наредбата на ОбС-Варна
за обществения ред е установен реда за осигуряване
на обществен ред и чистота при извършване на строителна и ремонтно-строителна
дейност. С разпоредбата на чл.33,ал.2 от Наредбата е въведена санкция за
констатирано отклонение
от определения маршрут на пълно със строителни отпадъци и/или изкопни земни
маси МПС.
С оглед тази
формулиравка изпълнително
деяние следва да се осъщести чрез действие, а негов субект е
лице, което (вероятно, с оглед
граматическото тълкуване) управлява МПС пълно със строителни отпадъции
/или изкопни земни маси . В случая от съдържанието на АУАН и НП не
става ясно дали товарният автомобил, който е управлявал жалбоподателя е бил пълен или
празен. В този смисъл свидетелят Йорданов не даде конкретен отговор. Освен
това не се установи и какъв е бил определения маршрут,
който МПС е следвало да спазва. Свид.
Йорданов посочи само, че в него не е бил посочен бул.“Левски“. Т.е. налице е неяснота по релевантни за
твърдяното нарушение факти, респ. то не е индивидуализирано
в достатъчна степен. Съдът проверява правилността на НП чрез проверка на
установените факти, но не допълва съдържанието с фактически констатации, които
е трябвало да се установят в хода на
административно-наказателното производство. Посоченото води до извод за допуснато съществено процесуално нарушение
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН .
Друго такова
нарушение, съдът констатира в акта за установяване на адм. нарушение, където
липсва дата на съставяне. Както беше посочено по-горе, изписването й по следния
начин – „25.03.201…г.“ е недостатъчно, за да се приеме, че този задължителен
реквизит е наличен. Посочването на дата на съставяне на АУАН е необходимо за проверката за спазване
на сроковете по чл.34 от ЗАНН
Освен това в
процесното НП липсва задължителния реквизит по см. на чл.57 ал.1 т. 6 от ЗАНН-„
законните разпоредби, които са били нарушени
виновно“. В случая от начина на изписване става ясно основанието за
налагане на санкцията, предвидена в нормата на чл.33 ал.2 от НОР. Макар
хипотезата на санкционната норма да сочи определено поведение, което при
неспазване ще бъде санкционирано, законодателят в чл.57 ал.1 от ЗАНН е
категоричен, по отношение на задължителните реквизити, които трябва да съдържа НП. Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност
административно наказващият орган да издаде наказателно постановление, макар в
акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до
издаваното наказателно постановление, при което следва да се спазят всички
изисквания на нормите на ЗАНН, включително и на чл. 57, ал. 1, т.6 от този
закон.
Предвид гореизложеното
съдът счита, че обжалваното НП следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на
делото и съобразно направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът
намира, че на последния следва да се присъдят направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в раздел ІV
„Възнаграждения по наказателни и административнонаказателни дела“, чл.18 е
предвидено, че ако административното наказание е под формата на глоба, то
възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на
санкцията. В чл. 7 ал.2 т.1 е посочено, че при интерес до 1 000 лв.,
възнаграждението е в размер на 100 лв. Посочените разпоредби с описаното съдържание са в сила от 15.05.2020
г. В случая, след като на М.А. е била наложена „глоба“ в размер на 50 лв., то и
размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразен с чл.7 ал.2 т.1
от Наредбата и да бъде от 100 лв. В представената по делото фактура по повод
плащането на договорено адв. възнаграждение от 08.07.2020г. е посочено, че е платена сума в размер на 150 лв. за процесуално
представителство. От друга страна казусът не е с фактическа и правна сложност.
Поради това съдът намира, че на жалбоподателя А. следва да се присъдят разноски
в размер на 100 лв.
Воден от горното и на осн. чл.63 ал.1
от ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92/23.04.2020 год., издадено от зам. Кмет на Община Варна, с което на М.Х.А. *** основание чл.33 ал.2 от Наредба за обществения ред на Община-Варна е наложено
административно наказание : глоба в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Община-Варна да плати на М.Х.А. ***0.00 лева,
представляваща разноски
за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: