№ 3475
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Л.Ч
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110206587 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на трети юли две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Ч като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 6587 по описа за
2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. А. М. срещу Наказателно постановление /НП/ №
КПК-НП-27 от 03.04.2024 г., издадено от председателя на Комисия за противодействие
на корупцията (КПК), с което на жалбоподателя на основание чл. 115, ал.1 от ЗПК е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1600 лева за нарушение на
чл. 52, ал. 1, т.1, вр. чл. 49, ал.1, т.2 от ЗПК.
Жалбоподателят твърди, че не е осъществен съставът на твърдяното нарушение,
алтернативно счита, че се касае за маловажен случай, поради което иска НП да бъде
1
отменено изцяло. Претендира разноски.
В съдебно заседание редовно призован редовно призованият жалбоподател чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
На 04.09.2023 г. И. А. М. бил вписан в ТР като член на управителния съвет на
държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. В това качество на
08.09.2023 г. на основание § 2, ал.1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ той подал декларация за
имущество и интереси по чл. 35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ пред Министерството на
икономиката и индустрията.
На 06.10.2023 г. въпросните разпоредби на ЗПКОНПИ били отменени, а на
същата дата влязъл в сила Закона за противодействие на корупцията.
На 18.01.2024 г. била извършена проверка в КПК, при която било прието, че
жалбоподателят е следвало да подаде през 2023 г. пред КПК встъпителна декларация
за имущество и интереси по чл. 52, ал.1, т. 1 от ЗПК, но не е сторил това, като въз
основа на направените констатации на 26.01.2024 г. Д.Л. –инспектор в дирекция
„Публичен регистър“ в КПКОНПИ, съставила срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено нарушение по чл.
52, ал. 1,т.1 вр. чл. 49, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ в присъствие на нарушителя и двама
свидетели, като нарушителят изложил в него възражения съответни на посоченото във
въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
На 01.02.2024 г. жалбоподателят подал пред КПК ежегодна декларация по чл.
52, ал.1, т.2 от ЗПК.
Въз основа на АУАН на 03.04.2024 г. АС - председател на КПКОНПИ, издал НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на обясненията на жалбоподателя, показанията на св. Д.Л., В.З. и приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, които
съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което
по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
2
на административно наказание.
При проверка на АУАН и НП съдът служебно констатира, че те са издадени от
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 120 от ЗПК и
представените заповеди. Спазени са предвидените от закона срокове за съставянето и
издаването им съобразно чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което не са налице
одопуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание
за отмяна на НП.
При така установената фактическа обстановка, обаче съдът намира, че
жалбоподателят не е осъществил състава на нарушение по чл. 52, ал. 1, т.1, вр. чл. 49,
ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).
Съгласно чл. 49, ал. 1, т.2 от ЗПК лицата, заемащи публични длъжности подават
декларация за имущество и интереси.
Съгласно чл. 52, ал.1, т. 1 от ЗПК декларация за имущество и интереси се
подава в едномесечен срок от заемането на публичната длъжност.
Съгласно чл. 6, ал.1, т. 50 от ЗПК управителите и членовете на органите на
управление или контрол на общински или държавни предприятия са лица, заемащи
публични длъжности по смисъла на закона.
ЗПК влиза в сила на 06.10.2023 г.
До този момент действа Законът за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество от 2018 г., като членовете на
управителните органи на държавни предприятия не са посочени сред лицата, заемащи
висши публични длъжности по смисъла на закона и за тях не съществува задължение
за подаване на декларация за имущество и интереси пред Комисията на основание чл.
35, ал. 2, Глава пета от ЗПКОНПИ.
Същевременно, съгласно § 2, ал.1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, разпоредбите на
Глава пета се прилагат съответно за членовете на органите на управление на
държавни предприятия, като съгласно § 2, ал.2 от ДР те са длъжни да подадат
декларациите по чл. 35, ал. 1 в сроковете по чл. 36, ал. 1 и по чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 пред
органа по избора или назначаването. Именно на това основание за жалбоподателя е
възникнало задължение за подаване на встъпителна декларация за имущество и
интереси по ЗПКОНПИ в едномесечен срок пред органа по назначаването - МИИ, като
той е изпълнил своевременно това свое задължение. Разпоредбата на § 2 от ДР на
ЗПКОНПИ е отменена с ДВ., бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.
На същата дата е влязъл в сила § 4 от ПЗР на КПК, съгласно който задължените
лица, подали встъпителни декларации по реда на отменените разпоредби на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
(ЗПКОНПИ), не подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на този
закон. Те подават декларации при условията и по реда на този закон в сроковете по чл.
52.
Жалбоподателят е бил задължено лице по ЗПКОНПИ, макар и не на основание
чл. 35, ал.2, вр. чл. 35, ал.1, а на основание § 2, ал.1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, което е
пораждало задължение за него да подаде встъпителна декларация пред различен орган
и той е сторил това. И двете разпоредби на ЗПКОНПИ са отменени, поради което
лицата подали декларация на тези две основания би следвало да попадат в хипотезата
3
на § 4 от ПЗР на КПК и съгласно нея да не подават нови встъпителни декларации след
влизането в сила на ЗПК. Защо административнонаказващият орган е игнорирал тази
разпоредба на ЗПК при преценка дължимото поведение на жалбоподателя остава
неясно. Липсата на задължение за повторно подаване на встъпителна декларация след
влизане в сила на КПК означава и липса на съставомерно поведение от обективна
страна на жалбоподателя, респективно и липса на осъществен състав на
административно нарушение.
Дори и да бъде прието, че § 4 от ПЗР на КПК касае единствено лицата, заемащи
висши публични длъжности по смисъла на отменения чл. 6 от ЗПКОНПИ (каквото
разграничение липсва в разпоредбата на § 4), респективно, че за жалбоподателя е
възникнало задължение за повторно подаване на встъпителна декларация, според
настоящия състав поведението му не би било съставомерно от субективна страна. По
делото се установи по категоричен начин, че той не е целял да заобиколи свое
законово задължение, а е бил убеден, че го е изпълнил надлежно, като не би могъл да
предвиди как КПК ще интерпретира разпоредбите на КПК и в частност § 4, влезли в
сила след подаване от него на встъпителната декларация по ЗПКОНПИ.
На последно място дори при хипотетична съставомерност от субективна и
субективна страна поведението на жалбоподателя биха намерили приложение
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието би се отличавало с незначителна
степен на обществена опасност, поради което само на това основание КПК е следвало
да прибегне до предупреждение, а не да издава НП. Подаването на декларация по ЗПК
от лицата, заемащи публични длъжности има за цел да съдейства за ефективно
противодействие на корупцията, да гарантира, че тези лица изпълняват правомощията
или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите и да
предотврати възможностите за незаконно придобИ.е на имущество и разпореждането с
него. В случая не се твърди, а и по никакъв начин не се установява, че жалбоподателят
се е опитвал да осуети постигането на прогласените цели на закона и че е укрил
подлежащи на деклариране обстоятелства, като междувременно и преди издаване на
НП той е подал ежегодна декларация за имуществото и интересите, поради което не са
възпрепятствани контролните функции за КПК.
По изложените съображения от фактическа и правна страна, настоящият състав
приема, че жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
При този изход от делото съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят има
право на разноски и своевременно претендира присъждане на такива в размер на 500
лв. - адвокатско възнаграждение, като същите са съответни на фактическата и правна
сложност на делото, поради което искането следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № КПК-НП-27 от 03.04.2024 г.,
издадено от председателя на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с
което на И. А. М. на основание чл. 115, ал.1 от ЗПК е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1600 лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т.1, вр. чл. 49,
ал.1, т.2 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН Комисия за противодействие на
корупцията да заплати на И. А. М., ЕГН ********** сумата от 500 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5