РЕШЕНИЕ
№811
гр.Бургас, 03.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание
на 20 май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И.Л., в присъствието на прокурора Христо К., като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 862 по описа на съда за 2021г. и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Регионална инспекция по околната среда и водите
Бургас. Жалбоподателят взема участие в касационното производство чрез
пълномощник – юрисконсулт Анна Ковачева
Ответник по касация е Рисайклинг България ЕООД,
ЕИК:*********, със съдебен адрес ***. Ответникът по касация участва в
касационното производство чрез пълномощник - адвокат М.Г. ***.
Страна в производството е и прокурор от Окръжна прокуратура
Бургас.
Жалбата е насочена срещу решение № 260190/26.02.2021г. по
АНД № 4913/2020г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено наказателно
постановление № 106/09.11.2020г. на директора на РИОСВ Бургас, с което на Рисайклинг
България ЕООД е наложена имуществена санкция 5 000лв. за извършено
административно нарушение по чл.143 ал.1 т.1 от Закон за управление на
отпадъците, във връзка с чл.25б от Наредбата за излезлите от употреба моторни
превозни средства.
В обстоятелствената част на наказателното постановление
административнонаказващият орган е приел за установено, че на 10.09.2020г. била
извършена проверка от експерти в РИОСВ Бургас в стопанисван от Рисайклинг
България ЕООД обект – площадка по разглобяване на употребявани автомобилни
компоненти и цели автомобили, намираща се в гр.Бургас, кв.Долно Езерово,
м.Черна Яна, УПИ І-2, ПИ 07079.827.49 по КК на гр.Бургас. Дейността е
осъществявана въз основа на разрешително, дадено с решение №
02-ДО-494-03/24.10.2019г., издадено на дружеството. При извършената проверка
дружеството не предоставило на проверяващите записи за доказване на
изпълнението на задължението за осигуряване 24-часово видеонаблюдение.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е
приел за установена фактическата обстановка по постановлението, но посочил, че
самото описание на нарушението не отговаря на изискванията на ЗАНН за пълно,
точно и ясно формулиране на обвинението. Изложил е мотиви, че фактическата
обстановка по постановлението не позволява да се разграничи кое именно
задължение по чл.25б от НИУМПС не изпълнено от привлеченото към отговорност
дружество – задължението да се осигури видеонаблюдение на площадката с
отпадъците или задължението за се съхраняват записите от това видеонаблюдение
за определен срок. Изложени са мотиви, че ако волята на АНО е била да се наложи
санкция затова, че дружеството не е осигурило видеонаблюдение (а
обстоятелството, че не са били предоставени видеозаписи е посочено от АНО само
като доказателство, че такова наблюдение не е било осигурено), то това не
отговаря на установените факти, тъй като от показанията на св.Исмаилова съдът
установил, че в обекта е имало камери. Последното обстоятелство е отразено и в
първия констативен протокол от 09.09.2020г.
В касационната жалба се прави преразказ на фактическата
обстановка, като по същество се поддържа теза, че АУАН и НП отговарят на
изискванията на ЗАНН от формална страна, няма допуснати съществени нарушения на
административнонаказателното производство и същите изхождат от компетентни
органи. Сочи се, че е без значение обстоятелството, че на площадката има
видеокамери, след като същите не функционират, т.е. не е осигурено
видеонаблюдение. Иска се касационната инстанция да отмени като неправилно първоинстанционното
решение и да се произнесе по същество, като потвърди обжалваното наказателно
постановление. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Излага
подробни съображения за неоснователност на жалбата, както и такива относно
липсата на допуснато процесуални нарушение в първоинстанционното производство и
правилно приложение на материалния закон от съда. Иска първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови
доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска оставяне в сила на първоинстанционното
решение. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл.211 от АПК, от
страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
Правилността на първоинстанционното решение настоящата инстанция преценя съобразно
пределите по чл.218 от АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а
по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно.
Фактическата обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства. Установено е, че
Рисайклинг България ЕООД е извършвал дейност по разглобяване на употребявани
автомобилни компоненти и цели автомобили в имот 07079.827.49 по КК на гр.Бургас,
въз основа на разрешително, дадено с решение № 02-ДО-494-03/24.10.2019г.
Установено е, че на 10.09.2020г. била извършена проверка от експерти в РИОСВ
Бургас, при което се изяснило, че на площадката има инсталирани камери за
видеонаблюдение, но не се събрали данни дали камерите работят. Дружеството било
поканено да предостави видеозаписи, но такива не били предоставени.
Констатациите на проверяващите органи били обективирани в констативни протоколи
от 09 и 10.09.2020г. Въз основа на протоколите бил съставен акт за установяване
на административно нарушение № 106/23.09.2020г. с актосъставител Хатидже
Исмаилова (разпитана като свидетел от РС). Със съставянето на този АУАН,
съгласно чл.36 ал.1 от ЗАНН е образувано настоящото административнонаказателно
производство. В акта, извън обстоятелствата по извършване на проверката,
естеството основанието и мястото на извършване на дейността на дружеството,
като основание за търсене на отговорност е посочен единствен прост факт, че
Рисайклинг България ЕООД не е предоставило записи от 24-часово видеонаблюдение.
Посочено е, че дружеството има задължение да осигури такова видеонаблюдение, но
липсва констатация за неизпълнение на това задължение. Въз основа на акта е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което факта (установен по
делото), че не са били предоставени видеозаписи не се квалифицира от АНО като
самостоятелно административно нарушение, а въз основа на него се извежда
фактически извод за липса на осигурено видеонаблюдение, съответно за допуснато
административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на това задължение.
При така събраните доказателства касационната инстанция намира, че
фактическите изводи на първоинстанционния съд са правилни и обосновани, а
направените от касатора оплаквания са неоснователни.
В конкретния случай административнонаказателната отговорност на Рисайклинг
България ЕООД е ангажирана на основание чл.143 ал.1 т.1 от ЗУО, според който се
наказва с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или
юридическо лице, което извършва дейности по събиране, съхраняване, разкомплектоване,
оползотворяване и/или обезвреждане на ИУМПС, компоненти и материали от тях на
неразрешени за това места или на площадки, неотговарящи на изискванията на този
закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Приложима е и разпоредбата на чл.25б от НИУМПС - лицата, които извършват
дейности по разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или на цели
автомобили с цел получаване на части, детайли и вещества за последващото им
съхранение и/или продажба, са длъжни да осигурят на всяка площадка 24-часово
видеонаблюдение в срок един месец от получаването на разрешението или неговото
допълнение с нова/нови площадка/площадки и да съхраняват записите в продължение
на една година.
Както правилно е посочено в мотивите на първоинстанционното решение чл.25б
от НИУМПС урежда две самостоятелни задължения за лицата, извършващи посочените
дейности – (1) да осигурят видеонаблюдение и (2) да съхраняват записите за
посочения срок. След като в АУАН е отразено единствено обстоятелството, че
липсват съхранявани записи от видеонаблюдение, АНО при решаването на преписката
по чл.52 от ЗАНН е следвало да обсъди дали това обстоятелство следва да се
квалифицира като административно нарушение и ако да – да наложи съответната
законова санкция. Вместо това АНО е формирал фактически извод относно
обстоятелство, непосочено в акта – липсата на осигурено видеонаблюдение. Така
напрактика постановлението е издадено въз основа на факт, относно който липсва
съставен АУАН.
Настоящата инстанция напълно споделя правните съображения в мотивите на
първоинстанционното решение в останалата им част, поради което на основание 221
ал.2 от АПК препраща към тях.
Предвид неоснователността на направените от касатора оплаквания съдът прие,
че на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното първоинстанционно решение следва да
се остави в сила.
По повод направеното искане и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.143
от АПК касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските по
делото, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260190/26.02.2021г.
по АНД № 4913/2020г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА РИОСВ
Бургас да заплати на Рисайклинг България ЕООД, ЕИК:*********, със съдебен адрес
***, 580лв. разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :