№ 631
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря К. Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000500669 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №250/15.01.2024 г. по гр. д. № 3475/2023 г. по описа на
Софийски градски съд е отхвърлен неоснователен искът с правно основание
чл.432 от КЗ на М. И. Г., ЕГН **********, срещу „Застрахователно
Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, за
заплащане на обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер 45
000 лева, ведно със законна лихва от 05.04.2022 г., настъпили вследствие
травматични увреждания на ищеца при ПТП на 30.03.2022 г., около 18,00
часа, в гр. София, по бул. „ Г. М. Димитров“ , в района на бл. № 56,
причинено от водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег.
№ ********, управляван от В. А..
Посоченото решение е обжалвано изцяло от ищеца М. И. Г., действаща
чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат
подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства.
Твърди се, че първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер
на обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното
ПТП телесни увреждания и принципа за справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено, а предявеният иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло. Прави се
искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.
1
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - „Застрахователно Акционерно
Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, е депозирал отговор на въззивната
жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната част, като му
бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна в
процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
В разглеждания случай основанието (правопораждащите спорните
материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е
безспорно установено от събраните в първоинстанционното производство
доказателства. От тях се установява, че ищецът е сезирал ответника за
изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на
процесната искова молба, като на същият му е било изплатено от
застрахователя обезщетение в размер на 15 000 лв. Спорът по настоящото
дело се съсредоточава върху обстоятелството дали за настъпване на
механизма на увреждането принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има
2
пострадалият и дали първоинстанционният съд правилно е приложил
критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващото обезщетение.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания, вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – първата половина на 2022 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица
(арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост
от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Видно е от протокол №19681 от 02.12.2022 г. по НОХД №15329/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, че е одобрено споразумение на основание
чл. 382 , ал. 7 вр. с чл. 381 НПК, с което обвиняемата В. В. А. се признава за
виновна за това, че на 30.03.2022 г., около 20.30 ч. в гр.София при управление
на л. а. „Опел Вектра“ с рег. №********, движейки се по бул. „Г. М.
Димитров“ в района на бл. 56, е нарушила правилата за движение по
пътищата – чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като по непредпазливост е причинила средна
телесна повреда на пешеходеца М. И. Г., като деянието съставлява
престъпление по чл. 343, ал. 3, пред. последно, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2
и чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. С оглед на чл. 300 ГПК за гражданският съд е
установена вината на В. В. А. за възникване на процесното ПТП и
нарушението от страна на водача на автомобила на чл. чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
В първоинстанционното производство е приета съдебно-
автотехническа експертиза, поред която от техническа гледна точна при
процесното ПТП пешеходецът е имал възможност да предотврати
произшествието като пропусне преминаването на автомобила пред себе си и
след това да продължи движението си.
От приетата от като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на процесното
ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: триглезенно
счупване на лявата глезенна става, което е наложило провеждане на
3
оперативно лечение и трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за около 5-6 месеца. Ищецът би могъл да получи описаните по-горе
травматични увреждания в областта на левия долен крайник при ПТП като
пешеходец. Проведено е следното лечение: болнично - от 30.03.2022 г. до
06.04.2022 г. - 7 дни; домашно - амбулаторно - от 06.04.2022 г до около 4 -5
месеца. По време на болничното лечение е опериран - на 30.03.2022 г е
направено открито наместване на двете кости на лявата подбедрица и
фиксация с метални импланти. По време на домашно - амбулаторното
лечение е ходил на превръзки и провеждал раздвижване. Ищецът претърпял
болки и страдания непосредствено след ПТП с голям интензитет за около 7-8
дни, а също така и 2 месеца след операцията, когато е започнал да стъпва на
крака, болки с умерен интензитет до втория месец след операцията, болки с
по-малък интензитет след този период до около 2-3 месеца. С оглед
характера, степента и местоположението на травматичните увреди на ищеца,
давността на получаването им, вида на проведеното лечение и състоянието
му към момента на изготвяне на експертизата, може да се приеме, че той ще
изпитва болки и до около 3 години след ПТП. Възстановителният период е
продължил около 5-6 месеца. Счупването на долния край на лявата
голямопищялна от вътрешната страна и долния край на лявата малкопищялна
кости е зарастнало. Счупването на задната част на лявата голямопищялна кост
е зарастнало в неправилно положение. Налице са следните остатъчни явления
- лявата подбедрица и левият глезен са по-дебели 2 см. По външната
повърхност на левия глезен се вижда оперативен белег 7 см., а по вътрешната
повърхност - оперативен белег 7 см. Движенията на ставата са в обем по-
малък от нормата с 32 %. На ищеца му предстои нова операция за изваждане
на металните импланти. Едва след извършването й може да се направи
окончателно заключение за перспективата в бъдеще. Ищецът изпитва болки и
страдания и към момента на изготвяне на експертизата - с непостоянен
характер - при влажно и студено време, при по-продължително ходене и
стоене прав.
Въззивният съд кредитира обсъдените експертизи, тъй като те са
изготвени след преценка на всички относими документи, като са отговорили
подробно на всички поставени релевантни въпроси.
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на пострадалия за причинените му от
противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер
на 25 000 лв. Наистина, законодателят е определил висок нормативен
максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди при причиняване на
неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. от чл.
492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
4
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – първата половина на 2022 г., и наложилите се
морални норми в обществото, самият механизъм на причиняване на
увреждането; респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания
(триглезенно счупване на лявата глезенна става, което е наложило
провеждане на оперативно лечение и трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за около 5-6 месеца), на пострадалия на възраст - 53
години при настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящата
съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от
ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на
сумата от 25 000 лв. Въззивният съд, при съобразяване с опитните правила,
взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното
ПТП пострадалият като пешеходец неминуемо е изживял силен стрес и
уплаха, както и доказаните към момента на изготвяне на медицинската
експертиза в първоинстанционното производство – 10.10.2023 г. увреждания
(движенията на ставата са в обем по-малък от нормата с 32 %.). Освен това
релевантен е продължителният период на възстановяване – повече от пет
месеца.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди в резултат от
процесното ПТП, възлиза на сумата от 25 000 лв., от които 15 000 лв. са
заплатени от застрахователя извънсъдебно, поради което предявеният
осъдителен иск следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лв., а
първоинстанционното решение отменено до този размер и съответно
потвърдено в останалата отхвърлителна част над 10 000 лева до
претендирания размер от 45 000 лв.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия:
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента
на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с
5
това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие В този смисъл е съдебната практика, обективирана в
решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 117 от
8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от
27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. и др.
В разглеждания случай безспорно е, че пострадалият към момента на
възникване на процесното ПТП е бил предприел пресичане на пътното платно
на пешеходна пътека. Водачът е управлявал автомобила си в нарушение на
чл. 119, ал. 1 ЗДвП. Съгласно т. 54 от ДР на ЗДВП "пешеходна пътека" е част
от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци.
Водачът на л. а. „Опел Вектра“ с рег. №******** е признат за виновен за
настъпване на процесното ПТП, нарушил е чл. 119, ал. 1 ЗДвП и е причинил
средна телесна повреда на пострадалия, осъществен е съставът на
престъпление по чл. 343, ал. 3, пред. последно, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2
и чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. С оглед на разпоредбата на чл. 300 ГПК може да се
направи извод, че причината за процесното ПТП е поведението на водача на
л. а. „Опел Вектра“, който е нарушил чл. 119, ал. 1 ЗДвП. От друга страна
нарушения на правилата за движение, установени в ЗДвП, от страна на
пострадалия пешеходец не са доказани. Действително същият е могъл да
предотврати хипотетично процесното ПТП ако е изчакал преминаването на
лекия автомобил, но не е бил длъжен да го направи. Не се установява
пострадалият, който е пресичал на пешеходна пътека, внезапно да е навлязъл
на платното за движение. Не се установява и той да е предприел пресичане
при ограничена видимост. Поради изложено същият е могъл да бъде
забелязан от водача на МПС, който е следвало да спре и да избегне удара му.
С оглед изложеното обосновано може да се заключи, че в разглеждания
случай не е налице основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на
въззивника – ищца трябва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна правна защита съобразно уважената част на
подадената от него въззивна жалба. В полза на въззиваемия - ответник следва
да се присъдят сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК в
минимален размер съгласно чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП. Въззивният съд
определя дължимите разноски под минималните размери за адвокатски
възнаграждения съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вземайки предвид не високата правна и
фактическа сложност на делото и решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. до
6
дело С-438/22.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №250/15.01.2024 г. по гр. д. № 3475/2023 г. по описа
на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от М. И.
Г., ЕГН:**********, срещу „Застрахователно акционерно дружество Далл
Богг живот и здраве” АД, ЕИК *********, иск с правно чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД
и чл. 52 ЗЗД за сумата от 10 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 30.03.2022
г. застрахователно събитие по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг живот и
здраве” АД, ЕИК *********, да заплати на М. И. Г., ЕГН:**********, сумата
от още 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени по повод възникнало на 30.03.2022 г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която е
отхвърлена исковата претенция на М. И. Г. срещу „Застрахователно
акционерно дружество Далл Богг живот и здраве” АД с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 10 000 лв. до пълния
претендиран размер от 45 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 30.03.2022 г.
застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 05.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 273
ГПК „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг живот и здраве” АД,
ЕИК *********, да заплати на адв. В. В. О. от САК, сумата от 3000 лв. –
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред Софийски градски съд и Софийския апелативен съд на
М. И. Г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК и чл. 78, ал.
8 ГПК, чл. 37 ЗПП, чл. 25, ал. 1 НЗПП М. И. Г., ЕГН:**********, да заплати
на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг живот и здраве” АД,
ЕИК *********, сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред Софийския апелативен
съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Застрахователно акционерно
дружество Далл Богг живот и здраве” АД, ЕИК *********, да заплати на
Софийския апелативен съд сумата от 200 лева - държавна такса за въззивното
7
производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8