Решение по дело №1273/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1136
Дата: 25 юни 2019 г. (в сила от 23 октомври 2019 г.)
Съдия: Милен Иванов Бойчев
Дело: 20194520101273
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

1136

                                              гр. Русе, 25.06.2019 год.

 

  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                             Председател : Милен Бойчев

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1273 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Постъпила  е искова молба от С.И.С. против „Енерго – Про Продажби“ АД,  в която се твърди, че ищецът е потребител на електроенергия за битови нужди за имот в гр. Русе, ****, с абонатен №******и клиентски № ******. На 21.10.2018г. служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили проверка на точността на измерване на обслужващата имота измервателна система и свързващите я електрически инсталации. За тази проверка бил съставен констативен протокол. На 25.02.2019г. ищецът получил писмо от „Енерго – Про Продажби“ АД, с което бил уведомен, че по партидата му за горепосочения имот му е начислено допълнително количество електрическа енергия за периода от 22.10.2017г. до 21.10.2018г., за заплащането на което била издадена фактура№******от 20.02.2019г. на стойност 1252,19лв. Ищецът оспорва наличието на законна или договорна възможност за ответното дружество да извършва такава корекция на сметката му за потребена ел. енергия за минал период. Оспорва констатациите на служителите съставил констативния протокол за проверка на СТИ и тези от последващата проверка на БИМ. Претендира се постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1252,19лв. представляваща корекция на сметката му за минал период - 22.10.2017г. до 21.10.2018г., за която сума е издадена фактура №******от 20.02.2019г.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на облигационно отношение между страните за посочения в исковата молба имот и период. Твърди се, че служители на "Електроразпределение Север" АД на 21.10.2018г. са извършили проверка на техническото средство за измерване на ел.енергия за имота на ищеца. Извършени са констатации за потребена електроенергия, включително и записана такава в регистър, който не е визуализиран на дисплея на СТИ, с оглед на което то е подменено и изпратено за експертиза в БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” гр. Русе, при която е констатирано, че на тарифната схема на електромера 1.8.3 има записана като потребена електроенергия в размер на 6603,713 кВтч., за която електроенергия е претендирано заплащане след извършена корекционна процедура на сметката на ищеца по силата на чл.37, ал.1, т.4 от Общите условия на „Електроразпределение Север” АД и чл.24 от Общите условия на „Енерго-Про Продажби” АД. Процесната сума била дължима за реално потребена от абоната електроенергия. По тези съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е потребител на електрическа енергия (клиент на ответното дружество) за имот в гр. Русе, ***, с клиентски № ******.

На 21.10.2018г. е извършена проверка от служители на "Електроразпределение Север" АД на СТИ (електромера), измерващ електрическата енергия за имота на ищеца с фабр. №***, за която е съставен констативен протокол №***. В последния е отбелязано какви са показанията на СТИ на всички негови тарифи.  Не са констатирани нарушения по пломбите на уреда или на заключващия механизъм на таблото в което е бил монтиран. Електромерът е поставен в индивидуална опаковка, запечатана в присъствието на двама свидетели, а на негово място е монтиран друг измервателен уред с нулеви показания на отделните отчитащи тарифи.

Смененият електромер е предаден в БИМ, регионален отдел – Русе, където му е извършена метрологична експертиза, резултатите от която са отразени в констативен протокол №***/11.02.2019г. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 6603,713кВтч, която не е визуализирана на дисплея на уреда. При изпитателните измервания е установено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия, но не съответства на техническите характеристики.

         Въз основа на констативния протокол от метрологичната експертиза, за клиентския номер на ищеца е изготвено становище от "Електроразпределение Север" АД за начисляване на допълнително общо количество ел. енергия в размер на 6603 кВтч за периода 22.10.2017г. – 21.10.2018г. За това количество електроенергия „Енерго-Про Продажби“ АД е издало фактура №******от 10.02.2019г. на обща стойност 1 252,19лв., която е претендирана за плащане от ищеца чрез изпращането й с писмо.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, според заключението на която (основано преди всичко на констатациите в протокол на БИМ за метрологична експертиза), СТИ подменено с констативния протокол от 21.10.2018г. е статичен, еднофазен електромер и отговаря на изискванията за търговско измерване дадени в Наредба №3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии и е експлоатиран в срока си на метрологична годност. Вещото лице е обяснило какво представляват отделните регистрите и тарифи на процесното СТИ. В случая, при измерване на потребената ел. енергия от битов абонат като ищеца, уредът следвало да отчита само по тарифа 1.8.1 – нощна тарифа и по 1.8.2- дневна тарифа. Тарифи 1.8.3 и 1.8.4 не следвало да се ползва при битови абонати, тъй като на територията на България имало въведени само две часови тарифи. Регистър 1.8.0 отчитал стойността на консумираната активна енергия по четирите тарифи и показвал общо пренесена енергия към консуматора. В случая със специален софтуер по тарифа 1.8.3 било отчетено количество ел. енергия в размер на 6603кВтч., която енергия била преминала през СТИ, но без да може да се определи точния период на потреблението й. Вещото лице е посочило, че уредът е препрограмиран, което е довело до отчитане на част от преминалата през него електроенергия по тарифа, която не е визуализирана на дисплея му и не би следвало да се използва за битови абонати като ищеца. Според вещото лице математически точно са изчислени дължимите суми за допълнително отчетеното количество електроенергия при съобразяване утвърдените от КВЕР цени на електроенергията за процесния период.

Свидетелят Д.И.Ю. установява, че работи като „специалист енергиен контрол“ в "Електроразпределение Север" АД, в което си качество е участвал при извършената проверка на 21.10.2018г. на СТИ за имота на ищеца, като констатациите отбелязал в съставен протокол, подписан от двама свидетели. Със специализиран софтуер било установено, че СТИ има натрупани показания  на тарифа 1.8.3, която не била визуализирана на дисплея на уреда, тъй като не следвало да бъде използвана и да отчита потребление на електроенергия. По тази причина уредът бил подменен и изпратен за изследване в БИМ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Условие за надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по отношение на същите да е инициирано принудително събиране. В настоящия случай интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител, обвързан с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим и съдът дължи произнасяне по същество на спора.

За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че се е намирал в договорни отношения с ответника за доставка на електроенергия, т.е., че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума, по който въпрос по делото няма спор. От своя страна ответникът носи тежестта да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно законосъобразно извършване на отчитане, начисляване и коригиране на сметката на ищеца. Ответникът следва да установи също така, че действително е доставено на ищеца претендираното за заплащане количество електроенергия, предпоставка за което е същата да е била измерена и отчетена с годни за това технически средства.

В конкретния случай, ответното дружество претендира сумата по процесната фактура като цена за допълнително начислена електроенергия за минал период от време, която е реално потребена и отчетена от СТИ, но по начин, несъответстващ на техническите настройки на същия и непозволяващ при отчитане на електроенергията ежемесечно, чрез наблюдаване дисплея на уреда, това допълнително количество да бъде видяно, отчетено и фактурирано за заплащане. Ищецът оспорва  да е потребил  това „допълнително“ количество електроенергия, както и наличието на основание за допълнително начисляване на енергия от страна на ответното дружество.

В изготвените от ответното дружество документи във връзка с процесната сума и становището за начисление на ел. енергия от "Електроразпределение Север" АД не е посочено правно основание за извършване на „корекцията“ за минал период от време. В чл. 83, ал.1 т.6 ЗЕ е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Следователно, предвидена е възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, при спазване на определени правила, като по силата на законовата делегация на чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл. 21, т. 3 ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети такива ПИКЕЕ, влезли в сила на 16.11.2013 г. С решение по адм. дело № 2385/2016 г. на ВАС, в сила от 06.02.2017 г., разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51, а последствие с влязло в сила на 23.11.2018 г. решение по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, са отменени и разпоредбите на чл. 48, чл. 49,  чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. Предвид на това, облигационните отношения между страните към момента на изготвянето на „корекция“ на сметката на ищеца са регулирани единствено от ОУ. Ответникът в отговора си по чл. 131 ГПК е обосновал претенцията си (възразил е срещу иска) на основание чл. 24 от своите ОУ и на чл. 37, ал.1 т.4 от ОУ на "Електроразпределение Север" АД, позволяващи преизчисляване количеството пренесена електроенергия и корекция на сметките на клиентите за минал период от време.

По въпроса относно наличие на основание за извършване на корекцията по реда на ОУ е налице константната съдебна практика на ВКС, последователно следвана, вкл. след приетите изменения с ДВ бр. 54/17.07.2012 г. в ЗЕ, приемаща клаузата от ОУ, регламентираща тази възможност за нищожна /в този смисъл са Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, по т. д. №582/2010г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 12/11.02.2013г. по т. д. № 1080/11г. на ВКС т.о., Решение № 201/21.12.13г. по т. д. № 799/12 г. на ВКС, ІІ т.о. и мн. други.

Коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятства правилното отчитане на ползваната енергия, и е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. В решение № 189/11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г. е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

Само за пълнота на изложеното следва да се отбележи, че по делото не е доказано и реалното потребление от клиента на допълнително начисленото му количество електроенергия. Липсват доказателства, установяващи, че при монтирането на СТИ по тарифа 1.8.3 не имало записани показания, или пък с оглед техническите специфики на уреда не биха могли да бъдат записани „софтуерно“. Само обстоятелството, че „софтуерната манипулация“ на СТИ ползва клиента не е достатъчно основание да се приеме за доказано негово виновно поведение по отношение на тази манипулация. СТИ не са собственост на клиентите, те нямат достъп до тях и задължения да следят техническата им изправност, съответно не следва да им бъде вменена и отговорност от установяването на тяхна неизправност.

По изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде изцяло уважен и без да бъдат обсъждани останалите доводи на ищеца за основателност на иска.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на 455лв.

Така мотивиран, районният съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, представлявано от Пламен Стоянов С., Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, че С.И.С. ЕГН********** *** не дължи сумата от 1252,19лв. претендирана  по корекция на сметката му за минал период - 22.10.2017г. до 21.10.2018г., за която сума е издадена фактура №******от 20.02.2019г. за клиентски № ******.

ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”№258 да заплати на С.И.С. ЕГН********** ***   сумата от 455лв. разноски за производството.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен  съд - Русе.

 

                                                             Районен съдия: