№ 12380
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря БИ
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110124116 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
08.11.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря БИ, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 24741/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от И. С. И. срещу СУУУС „ДД“, като се намирали в
облигационни отношения по силата на Граждански договор № 1/08.01.2004 г., като
поддържа, че е изпълнявала длъжността „учител“. Поддържа, че ответника не бил изпълнил
задълженията си по договора, като при оформяне на трудовата и осигурителната книжка не
били въведени коректните релевантни обстоятелства, поради което била претърпяла вреди
под формата на пропуснати ползи за периода 2004 г. до 2022 г. в размер на 4908,23 лева,
като освен това били налице и претърпени загуби под формата на сторени разходи за
куриерски услуги и нотариална покана на обща стойност от 93,79 лева. Навежда доводи, че
пропуснатите ползи били в следствие на грешно отразени данни от ответника в НАП и НОИ
по отношение на договора, която грешка била отстранена едва на 24.09.2021 г. и грешно
отразяване на заемана длъжност. Развива съображения, че в случая се касаело за неправилно
1
отразен 1 месец трудов стаж, които не бил признат през последните 18 години, а освен това
неправилно било изписано й името на ищцата в осигурителната и книжка. Твърди, че
неправилното отразяване били довело до незачитане на стажа, съответно на прослуженото
време, което не й било начислявано през годините, съответно не било взето предвид за
периода 2008-2016 г., когато била получавала пенсия от ТЕЛК. Поддържа, че за периода
2004 г. до 01.06.2022 г. била претърпяла и неимуществени вреди, поради причинените
неудобства, които подробно обосновава, като във връзка с това бил налице и стрес, загуба на
време и уронен престиж, за което се дължала сумата от 10000,00 лева. Иска ответника да
бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като е направен
отвод за нередовност на исковата молба, тъй като не било ясно кое лице било причинило
вредите и в какво се изразявали имуществените и неимуществените вреди. Твърди, че
претенциите са неоснователни, като страните се били намирали в отношения по сключен
граждански договор, действащ за периода от 08.01.2004 г. до 30.06.2004 г. за обучение на
ученици по информатика и информационни технологии. Поддържа, че за периода от
м.09.2004 г. до м.09.2005 г., ищцата е била назначена да работи по трудов договор, като към
2004 г. последната не била правила искане, за да бъде попълнена осигурителната й книжка.
Навежда доводи, че задълженията по договора са изпълнени от работодателят пред НОИ,
като ищцата била получила и възнаграждението си по гражданския договор. Излага
съображения, че за времето от 2008 г. до 2016 г., стажът на ищцата е бил вземан предвид
съобразни данните, при получаване на пенсията от ТЕЛК. Сочи, че времето като прослужен
стаж по граждански договор се взема предвид единствено като осигурителен, но не й като
трудов стаж. Твърди, че едва през 2021 г. ищцата започнала да има претенции срещу
ответника, както и да иска да й бъде поправена осигурителната книжка. Поддържа, че били
извършени проверки от НАП и НОИ, като било констатирано, че нямало пропуск при
попълване на трудовата книжка, тъй като се касаело за граждански договор, поради което за
този период неможело да се издаде УП, а хонорарите и справките били представени пред
НОИ, като осигурителната книжка била заверена. Поддържа, че във връзка със сигнали на
ищцата и отправени запитвания от ответника до НАП, НОИ и Инспекция по труда, следвало
да се направи извод – предвид отговорите, че нищо не трябвало да се поправя, като не били
открити и нарушения. Развива съображения, че при извършена проверка от НОИ се
установило, че ищцата е била осигурявана по гражданският договор, като възнагражденията
й са били под МРЗ, а само за м.03.2004 г., възнаграждението е било с 4 лева по-високи, като
е следвало се отчете с код 14, а не както е отчетено с код 16, но за това несъответствие била
извършена корекция, която била подадена в НОИ. Инвокира доводи, че претенциите за
имуществени вреди за сторени разходи били извършени изцяло по почина на ищцата,
поради което претендираната сума не се дължала, а освен това не били и доказани. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Развива аргументи от правната страна, че в
случая се касаело за граждански договори, поради което на ищцата не се дължало заплащане
на клас „прослужено време“, освен това трябвало да се вземе предвид, че ищцата не била
иска да се заверява осигурителната й книжка до м.09.2021 г., което не можело да се вмени
във вина на ответника. Твърди, че нанесената корекция в НОИ от м.09.2021 г. не давала
основание за промяна на трудовия стаж на ищцата и не давала отражение досежно
възнагражденията за прослужено време, като осигурителят бил изпълнил задължението си
по чл. 5, ал. 7, т. 3 КСО. Поддържа, че не отговаря на истината твърдяното от ищцата по
отношение на неимуществените вреди, които освен това били и недоказани. Иска
отхвърляне на предявените искове.
С протоколно определение от 10.10.2022 г. е допуснато изменение на предявени иск,
като искът за неимуществени вреди се счита за предявен за сумата от 15000,00 лева.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
2
установено следното от фактическа страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединен
осъдителни искове с правно основание чл. 82 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) страните да
са се намирали в облигационно отношение по договор за изработка (т. нар. граждански
договор); 2) ищецът-изпълнител да е изпълнил задълженията си по договора, а ответника да
не е изпълнил задълженията си във връзка с данъчното и осигурителното законодателство
по договора; 3) да са налице вреди под формата на претърпени загуби, т.е. да е налице
намаляване на активна на имуществото на ищеца или да е увеличен пасива на имущество,
или да са сторени разноски; 4) наличието на причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и вредите, което е да било предвидимо към момента на сключва
на договора; 5) наличието на виновно поведение при неизпълнението на договора.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че страните са се намирали в облигационно
отношение по Граждански договор № 1/08.01.2004 г., съответно, че ищцата е изпълнила
задълженията си по договора, а ответника е изпълнил задължението си за заплащане на
дължимото по договора възнаграждение.
От извършена констатация по реда на чл. 183 ГПК в открито съдебно заседание от
10.10.2022 г., се изяснява, че в осигурителната книжка на ищцата е налице вписване от
страна на ответника, като същият е посочил граждански договор с дата на започване на
работа от 01.03.2004 г. и прекратяване на работа на 31.03.2004 г., като осигурителната
книжка е съответно заверена от ТП на НОИ – гр. София.
Съдът, като извърши преценка на събраните по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира, че претенциите са неоснователни, като
съображенията за това са следните:
Основният принцип за обезщетение на вредите в българското право е този за т. нар.
интегрално обезщетение на вредите. Тоест, ищецът следва да установи пълно и главни
твърдените имуществени вреди (под формата на претърпени загуби или пропуснати ползи)
или твърдените неимуществени вреди (които касаят претърпени болки или страдания,
съответно засягането на лични нематериални блага, които са предмет на абсолютно
субективно право – чест, достойнство, добро име, лично спокойствие и пр.).
В процесният случай, настоящият съдебен състав намира, че по делото не са
ангажирани доказателства от които да може да се направи изводи, че действително и реално
са претърпени твърдените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Предвид това и
с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът намира, че следва
да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл.
154, ал. 1 ГПК.
На следващо място, съдът намира, че следва да изясни въпросът за наличието на
причинно-следствена връзка.
В случая за да е налице причинно-следствена връзка трябва неизпълнението на
договора да е необходимо условие за настъпване на вредата тъй като при мислено
изключване на поведението на ответника, тя не би настъпила, тоест, ако при това
изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице
причинна връзка между поведението на неизправната страна по договора и настъпилия
вредоносен резултат (т. нар. адекватна теория за причинно-следствената връзка).
Необходимо е обаче, причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно,
а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при
обичайно стечение на обстоятелствата. – така Решение № 101 от 23.09.2015 г. на ВКС по
3
гр. д. № 5531/2014 г., IV г. о., ГК.
Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата
полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Предвидимостта на
вредите, при неизпълнение на договорно задължение се преценява във всеки конкретен
случай с оглед вида на вредите, клаузите на съответния договор и събраните доказателства,
вкл. представените при сключването на договора документи и при съобразяване
специалните правила на приложимия, за съответния вид договор, подзаконов нормативен
акт и общите правила на ЗЗД, за отговорността за изпълнение на договорите. Преценката за
предвидимост се осъществява към момента на сключването на договора. Изискването за
предвидимост не се отнася за размера на вредите, който подлежи на доказване. Предвидими
са вредите, които нормално би следвало да се допуснат при пораждане на задължението,
като закономерен резултат от неговото неизпълнение, вредите, които длъжникът, при
полагане на дължимата грижа, е могъл да прогнозира според обстоятелствата, които са му
били известни при сключването на договора или които са могли да му бъдат известни – в
този смисъл Решение № 245 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3625/2015 г., I т. о., ТК;
Решение № 240 от 7.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 317/2014 г., I т. о., ТК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че от представените доказателства нито може
да се направи извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка, още по-малко за
предвидимост на вредите.
Следва да се изясни, че по делото не са ангажирани никакви доказателства за
твърдените от ищцата неимуществени вреди. Действително, обезщетението за
неимуществени вреди предполага засягането на нематериални блага, но това не означава, че
неимуществените вреди са презумптивни. Те следва да са реално настъпили. Тоест,
обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от доказване на реалност на самите
вреди, за което в процесният случай не е проведено пълно и главно доказване – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Нещо повече, така както е формулирана претенцията от ищцата – за претърпени
неудобства и стрес, предполага доказването, че същите са накърнили неимуществените й
блага с интензитет по-голям от нормалния. Не всяко неудоство, стрес и пр. подлежат на
обезщетяване, а само такива, които са виновно причинени от насрещната страна по договора
и са извън нормалните и житейски разбираемите хипотези на неприятни усещания при
неизпълнение на договорно задължение.
На последно място, настоящият съдебен състав намира, че следва да се коментира и
въпросът за противоправността, което всъщност е в основата на правния спор.
В случая ищецът очевидно не прави никаква разлика между т. нар. „граждански
договор“, който по правната си характеристика представлява договор за изработка по
смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД и трудовия договор по смисъла на чл. 61 и сл. КТ. Когато е
налице правоотношение по договор за изработка, тогава законодателят е предвидил
различни правни последици – в трудовоправен и осигурително правен аспект, отколкото при
възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор за длъжността „учител“.
Фактът, че ищцата фактически е трябвало по договора за изработка и е изпълнила
функциите на служител, не означава, че същата може да черпи последиците именно от тази
длъжност, каквито от гледна точка на трудовото и осигурителното право биха били налице,
но ако длъжността се заемаше по трудово правоотношение. Тоест, в случая липса каквото и
да било противоправно поведение от страна на ищеца, което в причинно-следствена връзка
да доведе до наличието на вреди, за които както беше спомената в случая са недоказани.
Следователно, претенциите за вреди са недоказани и следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
4
разполага само ответникът. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски,
като с оглед нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъди сумата от 1440,00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от И. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.
........................ срещу СУУУС „П. Д. Д“, БУЛСТАТ: ...................., със седалище и адрес на
управление: гр. ...................., за заплащане на основание чл. 82 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, на сумата от 4908, 23 лева, представляващи претърпени вреди под формата на
пропуснати ползи поради неизпълнението на Граждански договор № 1/08.01.2004 г. за
периода от 2004 г. до 2022 г., както и сумата от 93,79 лева, представляващи вреди под
формата на сторени разходи за куриерски услуги и нотариална покана, както и сумата от
15000,00 лева, представляващи неимуществени вреди за претърпян стрес, неудоства и
загуба на време, както и уронен престиж в следствие на неизпълнение на Граждански
договор № 1/08.01.2004 г. за периода м.03.2004 г. до 01.06.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. С. И., ЕГН: ********** да заплати на
СУУУС „П. Д. Д“, БУЛСТАТ: ...................., сумата от 1440,00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5