Р Е Ш Е Н И Е
№ 548
гр.
Русе, 03.04.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5607 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 146, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Гаранционен фонд България“ ЕООД против И.Г.Н., в която се твърди, че
между „Фреш Кредит“ ЕООД в качеството на кредитор и ответника като
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит на 16.08.2018г. и
свързания с него Договор за допълнителни услуги от същата дата, както и Общи
условия към тях. На същата дата Между кредитодателя, кредитополучателя и
ищцовото дружество като поръчител се сключил и договор за поръчителство за
задълженията на ответника към кредитора по договора за потребителски кредит.
При подписване на
договорите, на ответника била предоставена в заем сумата 200лв., която същият
следвало да върне при посочените в договора условия, както и следвало да
заплати сумата от 64,90лв. възнаграждение на третото лице-поръчител
„Гаранционен фонд България“ ЕООД.
Тъй като ответникът
не изпълнил задълженията си да заплати дължимите по договора суми, кредиторът
„Фреш Кредит“ ЕООД упражнил правото си на вземане към поръчителя, като на
28.05.2019г. го поканил в 30-дневен срок да заплати задълженията, съгласно
представена справка в общ размер на 389,07лв., която сума била сбор от остатъка
от главниците по двата договора, неизплатената възнаградителна лихва по
договора за кредит и лихва за забава от датата на първото просрочие до датата
на поканата за плащане. На същата дата ищцовото дружество погасило
претендираните от него задължения, предвид което и на основание чл.74 ЗЗД
встъпило в правата на кредитора за същите суми по отношение на ответника.
Задължението на ответника
да възстанови платеното от поръчителя било претендирано със заявление по чл.
410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №****/2019г. по описа на Районен съд –
Русе и е издадена заповед за изпълнение. С оглед връчване на заповедта по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, се моли в настоящото производство да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 389,07лв., от
които: 200,00лв. остатъчна главница и 9,11лв. договорна лихва за периода от
16.08.2018г. до 28.05.2019г. – по Договор за потребителски кредит № ****от
16.08.2018г.; 64,90лв. – остатъчна главница по т.1 и 97,00лв. - главница по
т.ІІ (за „СМС известяване") по Договор за допълнителни услуги от
16.08.2018г., 18,06лв. - лихва за забава по Договора за потребителски кредит за
периода от 25.08.2018г. до 28.05.2019г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане. Претендира се и присъждане на направените разноски в двете
производства.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител, изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявения иск. Оспорва се действието на
Договора за поръчителство. На първо място в чл.1 от договора било посочено, че
поръчителството влиза в сила след изтичане на два дни от сключването му, в
случай че длъжникът не е предостави на кредитора някое от предвидените други
обезпечения в договора. Доколкото по делото липсвали доказателства, че не са
представени такива обезпечения, нямало доказателства за влизане в сила и на
договора за поръчителство. На следващо място се твърди, че съгласно уговореното
в договора, при непредставяне на някое от обезпеченията, уговорени в него,
кредитополучателят упълномощавал
кредитора да сключи от негово име и за негова сметка договор за поръчителство,
за което ще заплаща определена цена. Това упълномощаване се разминавало с
характеристиката на договора за
поръчителство.
Също така се
твърди, че падежът на задължението по Договора за кредит е 02.11.2018г., а
съгласно чл.147 от ЗЗД, поръчителят оставал задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. Следователно след 02.05.2019г. ищцовото дружество вече не е било
задължено и не е трябвало да плаща.
Излагат се доводи и
за това, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като видно
от уговорените в него лихва и годишен процент на разходите, както и размерът на
дължимото плащане по договора за гаранционна
сделка, общите разходи по кредита надвишавали нормативно допустимите
размери и уредени в Закона за потребителския кредит, което правело процесният
договор недействителен. Също така и в самия договор не се съдържало информация
как точно е изчислен годишният процент на разходите по същия. С оглед на тези
обстоятелства се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 16.08.2018г.
между ответника И.Г.Н. и „Фреш Кредит“ ООД е сключен Договор за потребителски
кредит №****за сумата от 200лв., с уговорена договорна лихва в размер на 38,99%
и ГПР 46,28лв. Предоставената сума ответникът следвало да върне на 11 равни седмични погасителни вноски в размер на
19,01лв., като първата е с падеж 24.08.2018г., а падежът на последната на
02.11.2018г. В чл. 3 от договора е уговорено, че кредитополучателят се
задължава в срок от 48 часа от подписването на договора да осигури обезпечение
по кредита, представляваща поръчителство от две физически лица, имащи безсрочни
трудови договори с минимално месечно брутно трудово възнаграждение от 1500лв.
за всеки или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитодателя банка. В случай, че кредитополучателят не предостави едно от тези
обезпечения, с подписването на договора дава съгласие и упълномощава кредиторът
да сключи от негово име и за негова сметка, в. т.ч. и при условията на чл. 38 ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител,
което да предостави обезпечаване задълженията на кредитополучателя, с
възнаграждение за поръчителя в размер на 64,90лв., което ще се заплаща от
кредитополучателя разсрочено.
На същата дата
между ответника и кредитора е сключен и договор за допълнителни услуги,
включващи финансиране заплащането на възнаграждение на поръчител по договора за
кредит в размер на 64,90лв., което ще бъде разсрочено за плащане от ответника с
погасителните вноски или по 5,90лв. към всяка от тях.
На 16.08.2018г.
между „Фреш кредит“ ЕООД, И.Г.Н. (представляван от упълномощения кредитор) и
„Гаранционен фонд България“ ЕООД е сключен договор за гаранционна сделка
(поръчителство по процесния договор за кредит), за което кредитополучателят
дължи заплаща не възнаграждение в размер на 64,90лв., платимо на седмични
вноски в размер на 5,90лв. всяка
На 28.05.2019г. кредиторът
„Фреш Кредит“ ООД е изпратил покана до „Гаранционен фонд България“ ЕООД в
качеството на поръчител на ответника по договора за кредит, като е изискал
плащане в 30-дневен срок на сумата от 389,07лв., включваща според представена справка
от кредитора към поканата сумите 200лв. остатъчна главница и 9,11лв. договорна
лихва, 64,90лв. – остатъчна сума по допълнителен пакет, 115,06лв. обезщетение
за неизпълнение на договорно задължение (т.6) и 97лв. такса СМС известяване. На
същата дата ищцовото дружество е изпълнило претендираното от него задължение на
ответника по договора за кредит, чрез извършено прихващане с кредитора на
насрещни вземания съгласно представения по делото протокол.
По депозирано от
ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС –
Русе и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу ответника с №****/31.05.2019г. за сумите 361,90лв. главници по договор за
потребителски кредит, договор за допълнителни услуги и договор за поръчителство
от 16.08.2018г., 9,11лв. договорна лихва за периода от 16.08.2018г. до
28.05.2019г. – по договор за потребителски кредит, 18,06лв. - лихва за забава
по договора за потребителски кредит за периода от 25.08.2018г. до 28.05.2019г.,
ведно със законната лихва от 29.05.2019г. до окончателното изплащане на
задължението. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след като
заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което се
явява процесуално допустим.
Ищцовото дружество
е основало исковата си претенция на обстоятелството, че като поръчител на
ответника е изплатило задълженията му по договор за потребителски кредит и
свързания с него договор за допълнителни услуги. Съгласно чл. 146 ЗЗД, поръчителят,
който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу
длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. В чл. 147 ЗЗД, законодателят е предвидил, че поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на
шест месеца, т.е. предвиден е преклузивен срок, в който кредиторът би могъл да
претендира плащане от поръчителя. Посочената правна норма предвижда специално
основание за прекратяване на поръчителството - ако кредиторът не предяви иск
срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа. В конкретния случай шестмесечният
преклузивен срок е изтекъл на 02.06.2019г., преди отправяне на поканата за
плащане на 28.05.2019г., т.е. след като ищцовото дружество е загубило
качеството си на поръчител (ако все пак се приеме, че е придобило това
качество) и не е дължало плащане. Извършеното плащане след изтичане на
преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД не дава основание за предявяване на регресната
претенция по чл. 146, ал.1 ЗЗД, т.е. предявеният по делото иск се явява
неоснователен само на това основание. Ищецът е посочил, че искът му се основава
на чл. 74 ЗЗД и разпоредбата на чл. 147 ЗЗД е неприложима към настоящия случай.
Това становище обаче не намира опора в изложените в исковата молба обстоятелства,
както и на основанието посочено в депозираното заявление по реда на чл. 410 ГПК, а именно, че претенцията е основана на плащане, което ищецът е имал
интерес да извърши в качеството си на поръчител на ответника –
кредитополучател. Друг правен интерес, различен от твърдяното поръчителство не
е посочен и не е обоснован.
За пълнота на
изложеното следва да се посочи, че чл. 74 ЗЗД предвижда възможност за встъпване
в правата на кредитора за този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е
имал правен интерес да стори това. В конкретния случай, съобразявайки всички
доказателства приложени по делото и тези, които са общоизвестни, като съдържащи
се в Търговския регистър, би могъл да се направи извод, че ищцовото дружество
има „интерес“ от изпълнение на задължението, но той не е правен, т.е. признат
от закона. 100 % от капитала на ищцовото дружество „Гаранционен фонд България“
ЕООД е притежание на кредитора „Фреш кредит“ ЕООД, която свързаност при
съобразяване особеностите на постигнатите между страните по процесните договори
уговорки, дава основание за следния извод: такъв тип поръчителство има основна
цел не да обезпечи кредитора, а да обремени кредитополучателя с допълнителни
разноски по кредита, в размер над предвидения
в чл. 19, ал.4 ЗПК. Това обстоятелство, както и начинът по който е
уговорено задължението в процесния договор за предоставяне на обезпечение и
естеството на същото, дават основание да се приеме, че клаузата на чл.3 от
договора за кредит представлява предварително, скрито и недобросъвестно определена
от кредитора (а не договорена между страните) допълнителни разходи, с които
многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по чл. 19 ЗПК, т.е тази
уговорка заобикаля императивното изискването за максимален ГПР и съответно се
явява нищожна на основание чл. 21 ЗПК. Поради това, нищожни се явяват и
договорът за допълнителни услуги и договорът за поръчителство, поради което
ищцовото дружество не е придобило качеството на поръчител по договора за кредит
и регресната му претенция основана на това качество е неоснователна, което е
още едно самостоятелно основание за отхвърляне на предявения по делото
установителен иск.
С оглед на
изложеното, настоящият съдебен състав не намира за необходимо да обсъжда
наличието на други нищожни клаузи в процесния договор за кредит, както и
основание за дължимостта на претендираните суми (прим. за СМС известяване),
което би следвало да се направи при евентуално разглеждане на друга искова
претенция за връщане на платеното, но на друго правно основание, различно от
въведеното в настоящото производство.
При този изход на
спора не следва да се присъждат разноски на страните.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Гаранционен фонд България“ ЕООД, ЕИК203924036, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 161, партер,
представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев против И.Г.Н. ЕГН**********
с адрес *** иск за установяване
дължимостта на сумата от 389,07лв.,
от които: 200лв. остатъчна главница и 9,11лв. договорна лихва за периода от
16.08.2018г. до 28.05.2019г. – по Договор за потребителски кредит № ****от
16.08.2018г.; 64,90лв. – остатъчна главница по т.1 и 97лв. - главница по т.ІІ
(за „СМС известяване") по Договор за допълнителни услуги от 16.08.2018г.,
18,06лв. - лихва за забава по Договора за потребителски кредит за периода от
25.08.2018г. до 28.05.2019г., ведно със законната лихва от 29.05.2019г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №****/31.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 по ч.гр.д.№****/2019г. по
описа на Районен съд-Русе, като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: