№ 260452 / 31.3.2021 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
31.03.2021 година, гр. М.
РАЙОНЕН СЪД МОНТАТА, ІV – ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 04.03.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора......................................................, като разгледа докладваното от съдията Цекова административно дело № 2311 по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
. „." ООД, ЕИК 2., със седалище и адрес на управление гр. С. у. С. 4., представлявано от управителя Ю. М. К., обжалва мълчалив отказ на Председателя на комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021г. за землището на с. Б. б. о. М..
В Жалбата сочи, че в законоустановения срок обжалва мълчалив отказ на Председателя на комисията по чл.З7в от ЗСПЗЗ, за стопанската 2020/2021г. за землището на с. Б. б. о. М. във връзка с Заповед РД-09-567/14.08.2015 г. и Приложение към Заповед РД-04-2/10.008.2017г. на Министъра на земеделието и храните и горите, с която се указва, че при съществуваща колизия на права Общинската с. по З. и гори не е органа, който трябва да разрешава спора между страните, а имотите да бъдат изключени от процедурата по уедрено ползване.
Със заявление с вх. рег. № АР - 4238 от 17.08.2020 представляваното от него дружество е поискало изключване от процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ, поради неизяснена колизия на права и съществуващо наличие, на повече от едно правно основание за едни и същи имоти.
За наличието на конкуренция на права е заведено гражданско дело с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, за което прилага копие от искова молба с вх. рег. № 8155/17.08.2020 на РС- гр. М..
МОЛИ СЪДА да постанови съдебен акт, като се отмени мълчалив отказ на Председателя на комисията по чл.З7в от ЗСПЗЗ, за стопанската 2020/2021г. за землището на с. Б. б. о. М..
О. с. “. Б., чрез юрисконсулт П. Г. взема становище.
Заявява, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 АПК представлява бездействие на административен орган, когато има задължение да се произнесе по направено пред него искане и той е индивидуален административен акт, като е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентен орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. За да бъде налице формиран мълчалив отказ е необходимо да бъде безспорно установено, че административния орган, след като е имал задължение да се произнесе по направено пред него искане, не го е сторил в нормативно установения срок. Председателят на Комисията, чийто отказ се обжалва, както и самата комисия не са административни органи, които са овластени по закон да издават индивидуални административни актове. Комисията има функции на помощен орган, който администрира сключването на споразумение за създаване на масиви за ползване. Комисията няма решаващи правомощия, както и правомощия по издаване на индивидуални административни актове. В този смисъл същата не представлява „административен орган” по смисъла на §1 т.1 от ДР на АПК, който да е страна в производството по издаване на индивидуален административен акт, респективно страна по съдебно дело. „Административен орган” е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Жалбата е против мълчалив отказ на председателя на тази комисия. Комисията е колективен помощен орган, която взема с обикновено мнозинство единствено решения по процедурни въпроси, съгласно приети правила за нейната работа и решенията и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, тъй като нямат самостоятелно правно значение, а попадат в приложното поле на чл.21 ал.5 АПК, според която „не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове”.
Налице е липса на процесуална легитимация на председателя на Комисията по чл.37в ЗСПЗЗ, за землището на с.Б. брод за стопанската 2020/2021 г., чийто мълчалив отказ се обжалва, както и на ОСЗ Б.. Освен това липсва и годен предмет на обжалване, както и правен интерес, което представлява абсолютна процесуална пречка за образуване и водене на дело.
Доказателствата по делото са писмени.
Жалбата е подадена чрез ОЗС Б. до Върховен административен съд, който с Определение № 12917/20.10.2020г. по адм. дело № 10952/2020г. е прекратил производството и изпратил същото по подсъдност на РС М..
Предвид заявеното оспорване, съдът намира, че така предявената жалба е недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите.
Сключването на споразумението се ръководи от Комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на областната дирекция „З.“ в срок до 5 август на съответната година, като според ал. 4 комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция „З.“, който съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция „З.“ издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година.
В чл. 37в от ЗСПЗЗ е разписана законовата процедура ясно, точно и конкретно, която не следва да се тълкува разширително, като в нея се съдържат правомощията на всеки един от органите ръководещи процеса, включително правомощията на комисията, разписани са и конкретните срокове, в които съответният орган следва да се произнесе с издаване на индивидуален административен акт, завършващ процедурата по разпределение на масивите.
Когато такова споразумение се постигне между ползвателите при условията и в срока по ал. 1 – до 30 август, както и когато не бъде постигнато, комисията следва да състави служебно проект за разпределението на ползването на земите по масиви в срок до 15 септември на съответната година и да изготви доклад до директора на областната дирекция "З.", който и в двата случая в срок до 01 октомври издава заповед за разпределение на масивите.
Едва тази заповед представлява индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелно обжалване на основание чл. 37в, ал.5 от ЗСПЗЗ.
Неиздаването на индивидуален административен акт в законовия срок представлява мълчалив отказ.
Когато съществува задължение за правно действие – издаване на индивидуален административен акт, само тогава неиздаването му в срок представлява мълчалив отказ, който подлежи на самостоятелно оспорване.
Съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове.
В конкретния случай мълчаливият отказ на председателя на комисията по чл.37в ЗСПЗЗ да изключи от процедурата по уедрено ползване посочените от жалбоподателя имоти, за които е налице твърдяна колизия на права, не съставлява индивидуален административен акт, тъй като представлява част от производството по издаване на индивидуалния административен акт - заповед за разпределение на масивите на директора на областната дирекция по З..
Тази именно заповед представлява индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелно обжалване.
Жалбата против мълчаливия отказ на Председателя на Комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ е недопустима, тъй като актовете на Комисията представляват актове по чл. 21, ал.5 от АПК, които са част от процедурата и целят да подготвят производството по чл. 37в на ЗСПЗЗ.
Председателят на Комисията, чийто отказ се обжалва, както и самата комисия не са административни органи, които са овластени по закон да издават индивидуални административни актове. Комисията има функции на помощен орган, който администрира сключването на споразумение за създаване на масиви за ползване. Комисията няма решаващи правомощия, както и правомощия по издаване на индивидуални административни актове. В този смисъл същата не представлява „административен орган” по смисъла на §1 т.1 от ДР на АПК, който да е страна в производството по издаване на индивидуален административен акт.
След като по съществото си актовете на комисията не съставляват индивидуален административен акт, то те не подлежат на оспорване по съдебен ред, включително и мълчаливите отказа за издаването им.
. може да обжалва индивидуалния административен акт на компетентния административен орган, който в случая е Директора на Областна дирекция „З.“ - гр. М..
Комисията по чл.37в ЗСПЗЗ съставлява помощен орган към административния орган и няма решаващи правомощия.
Дори помощният орган, какъвто е комисията по чл.37в ЗСПЗЗ, да не се е произнесла по молбата на жалбоподателя, то тя ще изпрати същата заедно с преписката и становището си до компетентния административен орган, като органът, след като бъде сезиран, при издаването на своя индивидуален административен акт, сам ще установи дали помощният орган е действал правосъобразно като не е изключил от процедурата по чл.37в ЗСПЗЗ процесните имоти, сочени от жалбоподателя.
Актовете, които са част от административната процедура (чл. 21, ал.5 от АПК) при всяко положение не подлежат на обжалване, т.е. не съществува хипотеза, при която на тези актове може да се придаде и друго качество, например да се приеме, че представляват отказ на органа да се произнесе по същество на искането или отказ да разгледа въобще това искане.
Всякога актовете на помощните органи са само доказателства, като част от административната преписка, която предшества издаването на административния акт, който единствено може да се оспорва.
В случая законът не предвижда задължение на административния орган да се произнесе по заявлението за изключване на определени земеделски имоти от разпределението по чл.37в от ЗСПЗЗ, издавайки индивидуален административен акт, с който да нареди или откаже исканото изключване на въпросните имоти, за да се приеме, че липсата на подобен акт в срок представлява мълчалив отказ за издаване на административния акт.
Мълчаливият отказ предполага задължение за органа да издаде предвиден в нормативна разпоредба административен акт с точно определено съдържание, поради което не може да има мълчалив отказ за издаване на непредвиден от закона акт.
В тази връзка, съдът намира, че жалбата е недопустима поради липса на подлежащ на оспорване акт.
На това основание съдът следва да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството.
По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „.Д" ООД, ЕИК 2., със седалище и адрес на управление гр. С. у. С. 4., представлявано от управителя Ю. М. К., против мълчалив отказ на Председателя на комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021г. за землището на с. Б. б. о. М., за произнасяне по подадено негово заявление, с вх. рег.№ АР-4238/17.08.2020г. по регистъра на О. с. по З. – Б. за изключване на имоти, находящи се в землището на с. Б. Б. о. М., от процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2311/2020 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД М..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му до страните пред Административен съд – М..
Преписи от настоящото определение да се връчат на Председателя на комисия по чл.37в ЗСПЗЗ за землището на с.Б. БРОД чрез Община Б. и на „.Д" ООД, ЕИК 2., със седалище и адрес на управление гр. С. у. С. 4., представлявано от управителя Ю. М. К..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: